Решение № 2115 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 366/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ Югозападна България (РОНП ЮЗБ) в Г. Д. „Надзор на пазара“ (ГДНП) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез главен експерт Ф. Г. - юрист при ДАМТН, против Решение № 257/ 27.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 441/2023 г. по описа на Районен съд - Разлог, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № КАТ-007/27.06.2023 г., на Началника на РОНП ЮЗБ в ГДНП при ДАМТН. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че в случая се касае за предлагане и разпространение на продукт, който е с висока степен на опасност за живота и здравето на потребителя, което не предполага маловажност на деянието. Сочи се още, че в конкретния случай, нарушението е осъществено от обективна страна, безспорно доказано е, и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касационната жалба. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и релевира възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение при съответните изход на спора. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява и не ангажира допълнително становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - ЕТ „О.- М. О.“, представляван от М. М. О., в съдебно заседание и в писмен отговор по касационната жалба, чрез проц. си представител - адв. Б., оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение, Районен съд – Разлог, е отменил Наказателно постановление № КАТ-007/27.06.2023 г., на Началника на РОНП ЮЗБ в ГДНП при ДАМТН, с което на ЕТ „О.- М. О.“, представляван от физическото лице- търговец М. М. О., за извършено административно нарушение по чл. 4б, т. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), във вр. с чл. 33, т. 4 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначение за използване в определи граници на напрежението (НСИОСЕСПИОГН), на основание чл. 52г от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева /по т. 1 от НП/ и за извършено административно нарушение по чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, във вр. с чл. 33, т. 2 от НСИОСЕСПИОГН, на основание чл. 52д от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева /по т. 2 от НП/. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Приел е, че е осъществен обективния състав на описаните в НП нарушения, като правилно е определен и субекта на нарушението. Приел е, че в случая, обаче, са налице предпоставки за приложение на института на маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН и наказващият орган неправилно не е приложил същия. Сочи се, че от доказателствата по делото се формира извод, че допуснатите от едноличния търговец нарушения, са с по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение по чл. 83 ЗАНН от съответния вид, предвид което в случая са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършените административни нарушения като маловажни. От друга страна са изложени мотиви и за непропорционалност на наложените на едноличния търговец наказания. Решението е неправилно. Изводите на районния съд за правилно приложение на материалния закон при ангажиране на имуществената отговорност на едноличния търговец са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. Имуществената отговорност на ЕТ „О.- М. О.“ е ангажирана за неизпълнение на произтичащото от нормата на чл. 4б, т. 1 от ЗТИП задължение, а именно: в качеството си на търговец да предлага само продукти, които са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1, както и за неизпълнение на произтичащото от нормата на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП задължение, а именно: в качеството си на търговец да предлага само продукти, които са придружени с инструкция и/или указание за употреба на български език. Разпоредбата на чл. 4б, т.1 от ЗТИП предвижда, че търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1, а т. 4 от същата разпоредба на ЗТИП въвежда задължение продуктите да бъдат придружени с инструкция и/или указание за употреба на български език. Съгласно чл. 33, т. 2 от НСИОСЕСПИОГН, преди да предостави на пазара дадено електрическо съоръжение, дистрибуторът се уверява, че електрическото съоръжение е придружено от инструкции и информация за безопасност на български език и от другите изисквани документи. Точка 4 на чл. 33 от НСИОСЕСПИОГН въвежда задължение за дистрибутора, преди да предостави на пазара дадено електрическо съоръжение, да се увери, че вносителят е изпълнил задълженията си по чл. 25, а именно: нанася върху електрическото съоръжение своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка, и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Адресът следва да се представя по начин, разбираем за крайните ползватели и органите за надзор на пазара /ал.1 на чл. 25/. Когато изпълнението на задължението по ал. 1 изисква от вносителя да отвори опаковката на електрическото съоръжение или когато размерът или естеството на електрическото съоръжение не позволява информацията по ал. 1 да се нанесе върху него, тази информация се нанася върху опаковката на електрическото съоръжение или в документ, който го придружава /чл.25, ал. 2 от НСИОСЕСПИОГН/. В настоящия случай, при извършената от длъжностни лица при РОНП ЮЗБ е установено, че ответникът, в качеството му на търговец по см. на §1, ал.1, т.10 ДР от ЗТИП, предлага за продажба с обявена цена в стопанисвания от него търговски обект потопяем водонагревател (бързовар) за използване в бита (подробно описан в НП), който е без обозначено име и регистрирано търговско наименование на вносителя и пощенски адрес, на който може да се осъществи връзка с него и без инструкции и информация за безопасност на български език. Доколкото ЕТ „О.- М. О.“ е търговец, който предлага срещу заплащане продукти, за които са предвидени съществени технически изисквания, то същият следва да спазва изискванията на ЗТИП /по арг. на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗТИП/. Предлаганият от едноличния търговец продукт- потопяем водонагревател (бързовар), представлява електрическо съоръжение, предназначено за използване при променливо напрежение, поради което както правилно е приел и АНО приложими се явяват изискванията на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението. Именно задължения, произтичащи от НСИОСЕСПИОГН не е изпълнил ответникът по касационната жалба, тъй като е предложил за продажба електрическо съоръжение, което не отговаря на чл. 33, т. 2 и т. 4 от Наредбата. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за доказаност на нарушенията като правилни и съответни на доказателствения материал и приложимите правни норми. Касационната инстанция не споделя изводите на Районен съд- Разлог за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата поналагане на административни наказания, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността. Според посочената разпоредба „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Процесните нарушения не разкриват степен на обществена опасност, която да е значително по- ниска от подобни на процесното неизпълнение, респ. нарушението не разкрива признаци на такава ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай. Касае за административни нарушения по ЗТИП, регулиращ обществените отношения, свързани със създаване на условия, които гарантират пускането на пазара на продукти, които не застрашават живота и здравето на потребителите. От друга страна липсата на вредни последици от деянията не е съставомерен признак на състава им, като за да е осъществен състав на което и да е от двете нарушения не се изисква да са настъпили някакви вредни последици, т.е. касае се за формални нарушения, което е преценено от законодателя при определяне на вида и размерите на предвижданите санкции, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че издаденото НП е изцяло законосъобразно, а като е направил противен правен извод, който не съответства на закона и на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото, направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и такова, съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, следва да му бъде присъдено и за двете съдебни инстанции. В настоящия случай, предвид фактическата и правната сложност на делото, обема осъществена защита и броя проведени съдебни заседания пред съответната инстанция, съдът намира, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за процесуално представителство и защита по к.н.а.х.д. № 366/2025 г. по описа на Административен съд- Благоевград е в размер на 80.00 лв., а по н.а.х.д. № 441/2023 г. по описа на Районен съд- Разлог – в размер на 80.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград