Решение № 85 от 31.1.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 251/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 44, ал. 3 от Закона за закрила на детето ( ЗЗДет) и чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по жалба на М. К. С. от с. Б., обл. Р., подадена чрез адвокат Д. Б. от АК Разград, против отказа на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Разград с изх. № ППЗЗД/Д-РР/127 от 04.10.2024 г., с който на основание чл. 59, ал. 1, предл. 2 АПК е отказано да издаде индивидуален административен акт по подадено от нея Заявление-декларация вх. № СЛ/Д-РР/1178-015 от 24.04.2024г. за изплащане на еднократна финансова помощ. В жалбата и по същество се излагат доводи, че този административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на разноските по производството Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила оспорения акт. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна поради следните фактически и правни съображения: Събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства установяват, че жалбоподателката М. К. С. е баба по бащина линия на Ц. Ц. Ц., М. Ц. Ц. и Ц. Ц. Ц., които преимуществено живеят при нея и тя полага непосредствени грижи за тях. Децата са включени в Регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск, като Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) – Разград работи по техните случаи от лятото на 2023 г. В изготвените социални доклади (от 22.12.2023 г. по отношение на детето Ц. и от 03.01.2024 г. по отношение на децата М. и Ц.) е посочено, че взаимоотношенията между децата и родителите не са хармонични, липсва взаимно разбирателство, стабилност и сплотеност. Конфликтите, разногласията, разговорите на висок тон, проявите на физическа агресия присъстват в ежедневието на семейството. Данните по делото сочат, че за упражнено насилие спрямо децата са подавани сигнали до органите на МВР и други институции. Образувани са и съдебни производства по ЗЗДН, вече приключили с издадени заповеди за защита на жалбоподателката и децата Ц., М. и Ц. срещу осъществено домашно насилие от техните родители Ц. С. и С. Ц. На 24.04.2024г. М. С. е подала до директора на ДСП- Разград Заявление-декларация с вх. № СЛ/Д-РР/1178-015 от 24.04.2024г. (л.28), с което е поискала да ѝ се отпусне еднократна помощ за превенция на изоставянето, с цел подобряване на социално-битовите условия в обитаваната от нея и внучките й къща, тъй като няма баня и е необходимо изграждането на санитарно помещение. На същата дата тя е подала и заявления-декларации за настаняване на трите й внучки за отглеждане при нея (л. 26-л. 27). По този повод е извършено проучване и са изготвени социални доклади относно възможността жалбоподателката да полага грижи за децата. В тях е посочено, че към него момент (месец май 2024 г.) бабата не е в състояние да осигури базовите потребности на децата, както и да им гарантира спокойна и безопасна среда за тяхното отглеждане, поради което не е в техен интерес да бъдат настанени в семейството на своята баба по бащина линия. Установено е, че жилището, което тя обитава, не е нейна собственост. Къщата е на два етажа, с по две стаи на приземения и на втория етаж. В жилището няма течаща вода, без баня, с външна тоалетна. Ползва се вода от кладенец. С Писмо изх.№ СЛ/Д-РР/1180-006 от 06.06.2024г. (л. 32) на ДСП- Разград жалбоподателката е уведомена за преценката на социалния орган, че не е в интерес на децата да бъдат настанени за отглеждане в нейното семейство. По отношение на тях е предприета мярка за закрила в семейна среда “Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ и с оглед на това липсва възможност да бъде отпусната еднократна помощ по превенция и реинтеграция на основание чл. 48, ал. 1 от ППЗЗДет. Подадена е жалба по административен ред до директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград против мълчаливия отказ на директора на ДСП да се произнесе по подаденото искане за отпускане на еднократната помощ. С Решение № 17-РД06-0012 от 25.06.2024г. на горестоящия административен орган мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на директора на ДСП- Разград за произнасяне с изричен писмен акт. При тези данни е издаден Акт изх. № СЛ/Д-РР/1177-012 от 27.06.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград за прекратяване на административното производство, образувано по Заявление-декларация вх. № СЛ/Д-РР/1178-015 от 24.04.2024г на М. К. С. В мотивиране към него е посочено, че не е предприета мярка за закрила по реда на ЗЗДет и никое от децата не е настанено в семейството на тяхната баба (в семейството на близки и роднини), поради което тя не попада сред лицата, на които може да се отпусне еднократна финансова помощ. Това обстоятелство е възприето като отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК за разглеждане по същество на подаденото от нея заявление, поради което образуваното административно производство е прекратено. Този акт е бил предмет на съдебен контрол по реда на чл. 197 и сл. АПК във вр. чл. 56, ал. 4 АПК. С влязло в сила Определение № 606/ 14.08.2024 г., постановено по адм. д. № 169/ 2024 г. по описа на Административен съд- Разград той е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган за продължаване на административното производство и произнасяне по същество. В мотивите си съдът е посочил, че за допустимостта на искането е достатъчно да се обоснове правен интерес за осигуряване на конкретни нужди на дете и подпомагането да е в помощ на лицето/семейството, отговорно за отглеждането на това дете. По делото е безспорно установено, констатирано и от самите социални органи в социалните доклади, че от началото на м. 12.2023г. те са заживели трайно в дома на своята баба М. и тя е поела изцяло основните грижи за тяхното отглеждане. Това фактическо положение е съществувало и към датата на подаване на Заявлението-декларация за отпускане на финансовата помощ, което й дава пълното право да търси такава подкрепа с оглед обоснована конкретна нужда за подобряване на битовите условия, при които живеят децата в обитаваното от тях жилище. Преценката на административния орган, че липсата на предприета мярка за закрила за настаняване на децата в семейството на тяхната баба е достатъчно основание, за да бъде оставено без разглеждане искането за подпомагане, е твърде формалистична и несъответна на целта на закона. Също толкова несъстоятелно е и съображението, че предприетата мярка за закрила в семейна среда “Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ прегражда възможността да бъде отпусната еднократна помощ по превенция и реинтеграция на основание чл. 48, ал. 1 от ППЗЗДет. Подобни изводи са и несъответни на целта на закона. Изрично е указано, че при произнасяне по същество за административния орган следва да е определящ интересът на децата, отглеждани при заявителката М. К. С. При новото разглеждане на заявлението за отпускане на еднократна финансова помощ е изготвен доклад- предложение от социални работници в ОЗД- Разград въз основа на материалите, събрани преди това. В него отново се посочва, че при предишните проучвания е установено, че М. С. няма необходимите условия, капацитет и финансови средства да отговори на потребностите на момичетата, предвид което не е в техен интерес да бъдат настанени за отглеждане при нея по реда на ЗЗДет. С оглед на това по отношение на нито едно от децата не е предприета мярка за закрила - настаняване за отглеждане в семейство на близки и роднини (тяхната баба). Не са извършени нови проучвания и социални доклади, отразяващи актуалното състояние на децата, тяхното фактическо местоживеене и обстоятелството, кой полага непосредствени грижи за тях. При тези факти е издаден процесният отказ. В мотивите към него е посочено, че помощ за отглеждане на дете при близки и роднини се отпуска само при условие, че то е настанено за отглеждане в това семейство по реда на ЗЗДет. Обстоятелството, че по отношение на децата Ц., М. и Ц. не е предприета мярка за закрила –настаняване в семейство на близки и роднини, автоматично изключва от кръга на лицата, имащи право да поискат такава помощ М. К. С. - тяхна баба по бащина линия, което се явява безспорно отрицателна предпоставка по допустимостта на искането й. Само в случаите, при които е депозирано заявление за помощ от правоимащо лице, какъвто очевидно не е настоящият случай, се прави преценка от административния орган при разглеждането му по същество, следва ли да бъде отпусната поисканата помощ или мотивирано да се откаже отпускането ѝ. Коментирано е, че изцяло в противоречие с действащата нормативна база, решаващият състав, при постановяване на Определение № 606/ 14.08.2024 г. по АД № 169/2024 г. по описа на АС-Разград, е приел, че „за допустимостта на искането е достатъчно да се обоснове правен интерес за осигуряване на конкретни нужди на дете и подпомагането да е в помощ на лицето/семейството, отговорно за отглеждането на това дете… Целта на законодателя, разписвайки възможността за финансово подпомагане е обусловена от реално полаганите, непосредствени и постоянни грижи за отглеждане на дете, което живее съвместно с лицето, полагащо грижи за него. По делото е безспорно установено…, че трите момичета Ц., М. и Ц. от началото на м. 12.2023 г. са заживели трайно в дома на своята баба М. и тя е поела изцяло основните грижи за тяхното отглеждане. Това фактическо положение е съществувало и към датата на подаване на Заявлението-декларация за отпускане на финансовата помощ, което й дава пълното право да търси такава подкрепа….“, тъй като при липсата на предприета мярка за закрила - настаняване в семейство на близки и роднини, по реда на ЗЗДет., тяхната баба по бащина линия не притежава качеството на „лице, полагащо грижи за децата", по смисъла на т. 7, § 1 от ДР на ЗЗДет. На следващо място е посочено, че не се споделя и направеният правен извод, че „административният орган следва да съобрази и предвидената правна възможност по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗДет. за смесено прилагане на мерките за закрила в семейна среда - в съчетание с други мерки за закрила по този закон.", тъй като тази норма регламентира възможността на административния орган да издава документи по насочване на лицата, децата и семействата, с които работи при идентифицирана нужда от подкрепа да ползват социални услуги в общността, по смисъла на Закона за социалните услуги, предоставяни от външни доставчици и/или от самата Дирекция. Решаващият състав неправилно е изтълкувал връзката на тази норма с преценката на Дирекцията по отношение на възможността за предоставяне на финансова помощ в случай на констатирана такава необходимост. Въз основа на гореизложеното сочещо, че по отношение на децата Ц. Ц. Ц., М. Ц. Ц. и Ц. Ц. Ц. до настоящия момент не са предприемани мерки за закрила, по реда на ЗЗДет- настаняване в семейството на тяхната баба по бащина линия по реда на чл. 26 и следващите от същия нормативен акт, тя не се явява "лице, полагащо грижи за трите момичета", поради което не следва да се издаде искания индивидуален административен акт. Мотивиран така и на основание чл. 59, ал. 1, предл. 2 от АПК директорът на ДСП- Разград е отказал да издаде индивидуален административен акт по Заявление-декларация с Вх. № СЛ/Д-РР/1178-015 от 24.04.2024 г., подадено от М. К. С. от с. Б., обл.Р. Този отказ е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че той се явява нищожен, като постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 201 във вр. чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 201 АПК постановеното Определение № 606/ 14.08.2024 г. по адм. д. № 169/2024 г. по описа на АС-Разград е задължително за административния орган по разрешения с него въпрос. С този акт съдът се е произнесъл, че подаденото заявление от жалбоподателката е допустимо и директорът на ДСП следва да го разгледа по същество. Оспореният административен акт е издаден при незачитане на съдебното определение, за изпълнението на което ответникът е задължен, а решеният с него въпрос е окончателен и не може да бъде пререшаван от органа, издал вече отменения административен акт, с който производството е прекратено. В казуса, с влязлото в сила определение съдът е решил въпросът за наличие на надлежно подадено и допустимо заявление. Административният орган е следвало да го разгледа по същество, като съобрази дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Директорът на ДСП не е изпълнил това свое задължение, а е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, че заявлението за финансова помощ се явява недопустимо. По така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореният отказ следва да бъде обявен за нищожен, като постановен в противоречие с влязъл в сила съдебен акт (по арг. на чл. 177, ал. 2 АПК). Преписката ще следва да се върне на административния орган, който да се произнесе по същество в предвидения в чл. 53 ППЗЗДет срок, след като извърши необходимите проучвания и съобрази обстоятелството, че има съдебни производства по ЗЗДН, приключили с издадени заповеди за защита на жалбоподателката и децата Ц., М. и Ц. срещу осъществено домашно насилие от техните родители Ц. С. и С. Ц., което обективно препятства възможността децата да се отглеждат от тях и те да живеят в тяхното жилище. Разрешаването на случаи, свързани с правата на деца не допуска формален подход, а изисква задълбочена и обективна оценка на конкретната ситуация и възможностите за закрила, като превес следва да има техният интерес, потребности, желания и пр. В тези производства административните органи трябва да съобразяват не само националното ни законодателство, но и основните принципи и начала на Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на Великото народно събрание на Република България от 11.04.1991 г. (ДВ бр. 32 от 23.04.1991 г. Об. ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г.). В чл. 27, т. 1 от КПД се признава правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, като е регламентирано и задължение на държавите да предприемат необходимите мерки за подпомагане и в случай на нужда да предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището (чл. 27, т. 3 от КПД). В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящето производство не се преценява къде да бъдат настанени децата за отглеждане, а единствено и само необходимостта да бъдат финансово подпомогнати с цел осигуряване на базисни хигиенни и санитарни условия в жилището, където те фактически пребивават. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 600 лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд