Решение № 1757 от 11.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2296/2024 г.

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищцовото „КРОНА“ООД е притежател на регистрирана словна марка „ТАДЖ МАХАЛ“, рег. № 00057448, за клас 43 МКСУ – „ресторантьорство, временно настаняване“, с дата на заявяване – 03.02.2005 г., регистрирана на 08.01.2007 г., своевременно подновена, с действащ срок на закрила – 03.02.2035 г. Сочи се, че при упражняване на основния си предмет на дейност – „ресторантьорство“ дружеството експлоатира ресторант, специализиран в традиционната индийска кухня, находящ се на адрес – гр. София, ул. „••••••••, като осъществява дейността си от 2004 г., без прекъсване. Сочи се, че ресторантът е добре познат на ценителите на индийската кухня, с оглед поддържаното високо качество и периода на съществуването си. При осъществяване на дейността си и приемането на поръчки, било установено от служителите на фирмата, че такива са заявявани за друг обект, находящ се в гр. Плевен, който се обозначава и рекламира с името индийски ресторант „ТАДЖ МАХАЛ“. След извършено проучване, от ищцовото дружество било установено съществуването на друг ресторант, използващ и рекламиращ се с името „ТАДЖ МАХАЛ“, предлагащ доставка на храна – ястия от индийската кухня, чрез ползването на електронни платформи и мобилни приложения за храна – „GLOVOAPP“ и „TAKEAWAY“, както и чрез интернет страница „PLEVENSKI-OBYAVI“, и социалната мрежа „FACEBOOK“. Било извършено посещение и на място, при което било установено, че този търговски обект е експлоатиран от ответното дружество като ресторант – закусвалня и предлага широк асортимент от ястия от традиционната индийската кухня, развивайки дейността под знака „ТАДЖ МАХАЛ“, който е изобразен на входа на обекта, рекламата и в менютата в обекта. Ищецът излага, че нарушението на правата върху марката „ТАДЖ МАХАЛ“ води до засягане на имиджа на високо реномиран ресторант, предлагащ ястия от традиционната индийска кухня. В тази връзка твърди, че ответното „ЗУ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ЕООД използва в своята търговска дейност, без разрешение от притежателя на правата върху марката, знак „ТАДЖ МАХАЛ“ който е идентичен с регистрираната словна марка от ищеца, както и сходен на нея знак, който представлява транслитерация на процесната марка с букви на латиница „TAJ MAHAL“. В тази връзка ищецът излага доводи за съществуваща вероятност от объркване на потребителите чрез свързване на знака, използван от ответника, със знака по регистрираната марка на ищеца, доколкото се ползва за идентични по същество продукти – ястия от традиционната индийска кухня, както и свързаните с това услуги по ресторантьорство и доставки на храна. Сочи, че ответникът използва знакът и като свое търговско име, тъй като в рекламните съобщения в интернет ответникът се идентифицира като „Индийски ресторант Тадж Махал“. Сочи, че нарушението се осъществява от м. 10.2020 г., от когато е регистрирано търговското дружество. Излага доводи за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие нарушеното му право, с оглед ползване на марката без сключването на лицензионен договор и лишаването му от получаване на лицензионно възнаграждение. Претендира на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО да бъде признато за установено извършеното от ответника нарушение на правото върху регистрирана словна марка „ТАДЖ МАХАЛ“, притежавана от ищеца и изразяващо се в използване на знак „ТАДЖ МАХАЛ“ или „TAJ MAHAL“ в търговската дейност и рекламата на ответника на търговски обект на адрес – гр. Плевен, ул. ••••••••, както и в интернет, като нарушението е продължаващо през периода от м. 10.2020 г. до настоящия момент. Претендира на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението на правото върху регистрираната от ищеца търговска марка. Претендира на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 6 830 лв. /съобразно допуснато увеличение размера на иска с протоколно определение от 20.11.2025 г./ – обезщетение за неоснователно използване на регистрираната словна марка „ТАДЖ МАХАЛ“ за периода м. 10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание, като оспорва и изложените в исковата молба фактически твърдения. В тази връзка излага доводи, че актът на регистрация на дадена търговска марка в Патентното ведомство не представлява титул за собственост върху марката и не създава права върху марката. Поддържа, че наименованието на марката - „ТАДЖ МАХАЛ“ е взаимствано от паметник на културата – мавзолей в индийския град Агра, ползващ се от специалната закрила като световно културно наследство на ЮНЕСКО, поради което недопустимо е да бъде ползван като марка по смисъла на чл. 9 ЗМГО, като е следвало да бъде постановен отказ за регистрация на основание чл. 11, ал. 1 ЗМГО, поради което следва да бъде прието, че не е налице годно извършена регистрация. Поради това, оспорва да е нарушил притежавано от ищеца право върху търговска марка. Излага доводи за недобросъвестност в поведението на ищеца, който е ползвал това наименование за регистриране на идентична словесна марка, което поведение не следва да бъде ползвано за уважаване на предявените от него искове. Оспорва да е налице отличителност на словосъчетанието „Тадж Махал“, което се ползва и като обозначително за индийска кухня изобщо. В тази връзка излага, че с оглед на факта, че изразът „ТАДЖ МАХАЛ“ се е превърнал в нарицателно в говоримия език за индийската кухня, незаконосъобразно е регистрирането на такава словесна марка. Ответникът твърди, че е ползвал посочения израз в търговската си дейност единствено при изписването му на латиница и не носи отговорност за действията на други лица при изписването му на кирилица. Освен това, твърди, че изразът е използван в съчетание с други допълнителни думи и изрази, индивидуализиращи ресторанта на ответника и което го разграничава от ползваната марка от ищеца. С молба от 04.03.2024 г. ответникът „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД е уточнил изложените от него фактически твърдения, а именно относно точния адрес на ползвания от него търговски обект – в гр. Плевен, ул. „••••••••, в който развива търговската си дейност от 18.07.2023 г., като твърди че преди това помещението се е ползвало от друго лице. Сочи, че ползваните от него електронни канали за дистрибуция и търговия в дейността са – Фейсбук, Гловоап, Тейкауей и Плевенски обяви. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „КРОНА“ ООД срещу „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО. Съдът, като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представената по делото обективирана на хартиен носител Справка от електронния сайт на Патентното ведомство при Р България, по заявление на „КРОНА“ООД от 03.02.2005 г. е вписана с регистров № 00057448 от 08.01.2007 г. и срок на действие на регистрацията – 03.02.2035 г., търговска марка с наименование „ТАДЖ МАХАЛ“, вид – словна, клас по Ницската класификация – ресторантьорство, временно настаняване. По делото е приложена справка от собственика на платформата Тейкауей – „БГ МЕНЮ“ЕООД, в която се сочи общата стойност на поръчките за храна за периода 01.01 – 18.02.2025 г., а именно възлизаща на 1 628.75 лв. относно продажбите, извършени от „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че по данни в счетоводството на „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД дружеството развива търговска дейност от м. 07.2023 г., като приходите от продажба на храна в ресторанта се отчитат само стойностно, но не и по вид. От предоставените счетоводни документи се установява, че за периода м. 07.2023 г. – м. 11.2024 г. има реализирани продажби в обекта в гр. Плевен, ул. „•••••••• и чрез продажба в интернет платформи и мобилни приложения в размер общо на сумата от 155 302.61 лв. Изслушана е и ССЕ по допълнително поставени задачи, като от заключението по същата се установява, че от извършена справка в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, са налице данни за подадена годишна данъчна декларация от „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД по чл. 92 ЗКПО за данъчната 2023 г., като не са налице данни за подадени такива за данъчните 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Дружеството не е открито в Публични списък към НАП на електронни магазини. От предоставената от информационната система на НАП справка за периода 18-31.07.2023 г. се установява, че сумарният оборот наличен във фискалната памет е 1188.85 лв., каквато сума е посочена за оборота за периода от 01.10.2020 г. до 31.07.2023 г. В допълнителното заключение по експертизата се сочи, че при справка в Агенция по вписвания е установено, че в ТРРЮЛНЦ липсват данни за обявени ГФО за периода от 2020 г. до 2023 г. Дружеството е регистрирано на 26.10.2020 г., от която дата е създадена и правната единица в СБР по предоставена информация от НСИ, като за „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД е наличен Годишен отчет за дейността му за 2023 г. С протоколно определение от 17.04.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът използва при извършване на търговската си дейност наименованието „Тадж Махал“, изписвано на латиница за обозначаване на търговския си обект. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. – по искане на ищеца и свидетеля К. – по искане на ответника. От показанията на св. М. се установява, че е посещавал ресторант „Тадж Махал“ в гр. Плевен през 2024 г. както е няколко дни преди датата на съдебното заседание, като работата му е свързана с пътуване. Според показанията на свидетеля ресторантът има типична визия на индийски ресторант, като от тротоара се слиза по стълби и се влиза в помещение с площ от около 100 кв.м. На ресторанта е поставен голям надпис „Тадж Махал“, изписан на латиница, като вътре също има такъв надпис, както и в менюто. На стената били изобразени типични индийски слонове, много шарени, като видимо било, че е свързан с индийската култура. Предлага се индийска кухня. В показанията си свидетелят сочи, че му е известно, че ресторант с това име има и в гр. София, който също е посещавал, като се бил заблудил, че този в гр. Плевен е втори такъв, създаден по подобие с близка визия, като и двата ресторанта са една верига, но впоследствие от управителя разбрал, че не са. Излага впечатления, че ресторантът в гр. София е доста по-добър като визия и кухня. От показанията на св. К. се установява, че е посещавала ресторанта Тадж Махал в гр. София и този в гр. Плевен, като последния – по-често – един-два пъти в месеца. На ресторанта в Плевен има надпис върху голяма табела Тадж Махал – индийски бар и грил, което е изписано и в менюто. Според свидетеля ресторантът в София е много по-хубав и голям, с по-богато меню. Ресторанти с това име е посещавала и в Лас Вегас, Атлантик Сити, Лондон, Бирмингам. В показанията се сочи, че двата ресторанта в София и Плевен нямат общо във визията, менюто, начина на сервиране, които са съвсем разлини. В плевенския ресторант има огромен тапет Тадж Махал, красиво изобразени слонове, индийки, които танцуват, докато в ресторанта в София декорацията е съвсем различна. По-високи са цените и по-малки са порциите в ресторанта в София. За ресторанта в Плевен свидетелката разбрала от познати и от реклама във Фейсбук, като кухнята там е изцяло индийска, за разлика от ресторанта в София, където има и традиционни български ястия. По делото е постъпила молба с вх. № 131817/06.11.2025 г. от „Гловоап България“ЕООД в отговор по адресирана до дружеството молба по реда на чл. 192 ГПК, в която се сочи, че контрагентът „ЗУ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД е регистриран в приложението GLOVO през 2023 г. и е активен към този момент. Общата стойност на начисленията по реализираните продажби за периода 01.11.2023 г. – 15.10.2025 г. е 67 862 лв. По делото е изслушана и съдебно-маркова и оценителна експертиза /СМОЕ/, от заключението по която се установява, че сравнението между марките включва преценка за наличието на фонетично, визуално и смислово сходство, като степента на сходство зависи от впечатлението, което марките създават в цялост, като вероятността от объркване изисква обсъждане на ефекта от възприемане на марката в нейната цялост. Словните марки имат съществено значение за възприемането им от потребителите, тъй като по-лесно могат да ги запомнят, произнесат и възпроизведат в съзнанието, в сравнение с фигуративните и графичните детайли. Според експертизата, съществен и отличителен елемент в знаците на ответника и регистрираната марка на ищеца е словосъчетанието Тадж Махал, което на практика представлява словната част на марката на ищеца, което е идентично със словната част на използваните от ответника знаци Тадж Махал и с висока степен на сходство с Taj Mahal. Фонетичният анализ включва звуковия състав на думите, съставляващи марките, тяхното звучене и изговаряне. В заключение вещото лице е посочило, че между сравняваните марка и знак е налице фонетична идентичност. Налице е и визуална идентичност, доколкото двете думи на латиница визуално са сходни на двете думи на кирилица, поради грамотността на потребителите да четат латиница. Според експертизата, използването на думите Тадж Махал определя смислова идентичност за услугите, свързани с ресторантьорство, като от сематична гледна точка сравняваните знак и марка са с определен смислов заряд, доколкото Тадж Махал е храм-мавзолей, намиращ се в гр. Агра, Индия. В заключение вещото лице е посочило, че е налице идентичност във фонетично, визуално и смислово отношение. Анализът на услугите от клас 43 на МКСУ, защитени с марката на ищеца, а именно ресторантьорство, и използваните от ответника услуги, сочи на извода, че между тях е налице идентичност. Според експертизата, налице е вероятност релевантните потребители да помислят, че идентичните и сходни услуги ресторантьорство, предлагани със знака Тадж Махал произхождат от лице, икономически свързано с притежателя на регистрираната марка с № 00057448. В заключението по експертизата е приет като най-подходящ за оценяване на марката приходният подход, доколкото цената се разглежда като част от приходите, които се получават от сключената за него лицензия, като този подход се реализира най-често чрез метода на лицензионните такси – като процентни отчисления от приходите на реализираните лицензионни продажби. Въз основа на анализ, отчитайки спецификата на обекта на оценка, конкретните пазарни условия в страната, вещото лице е възприело за методологично обосновано прилагането на приходния подход чрез Метода на спестените лицензионни възнаграждения, като същевременно за изчисляване на последните като процентна ставка, е използван пазарният подход, реализиран чрез Метод на сравнимите неконтролирани цени. Според експертизата, приложим е размер на лицензионната такса от 4.34%, при което лицензионното възнаграждение, което би получил ищецът – притежател на регистрираната търговска марка Тадж Махал, ако бе сключен договор с ответното дружество за използване на марката, възлиза общо за процесния период в размер на 6 830 лв., от които за 2023 г. – 2163 лв., за 2024 г. – 4667 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предмет на предявената искова претенция е установяване на факта на недобросъвестното поведение на ответника при извършване на търговска дейност – ресторантьорство в обект, обозначен със знак, идентичен или сходен с притежаваната от ищеца марка. Правото на иск за нарушение е предвидено за притежателя на марката в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Регистрацията на марката и правата, които произтичат в резултат на това за нейния притежател, са предвидени в чл. 9 и сл. от ЗМГО. Съгласно текста на посочената разпоредба, марката е знак, който отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица. Такъв знак може да бъде дума, включително име на лице, цифра, рисунка, фигура, форма, цвят, звук и всякакви други комбинации от такива знаци. Правото върху марката се придобива с нейната регистрация, считано от датата на подаване на заявката, като може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. По делото безспорно се установи регистрираната по заявка на ищеца словна марка Тадж Махал, вписана с регистров № 00057448 от 08.01.2007 г. и срок на действие на регистрацията – 03.02.2035 г., клас по Ницската класификация – ресторантьорство, временно настаняване. Спрямо добросъвестните лица марката се ползва със закрила именно от датата на регистрацията й – в случая 08.01.2007 г. Безспорен, поради което и ненуждаещ се от доказване е фактът, че ответникът използва при извършване на търговската си дейност наименованието „Тадж Махал“, изписвано на латиница за обозначаване на търговския си обект. Правото върху марката е изключително право на нейния притежател и включва правото му да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен на марката и е идентичен с тези, за които е ползвана марката от ищеца, ако съществува вероятност за объркване на потребителите при свързване на знака с марката. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели се установи извършваната и в двата обекта – стопанисвания от притежателя на марката и този от ответника, идентична търговска дейност, а именно ресторантьорство, която е специфична с оглед предлаганата в обектите храна, приготвяна според традициите и културата на индийската кухня, като и двата ресторанта са свързвани именно с предлаганите в тях такъв вид кулинарни произведения. Според първия от изслушаните свидетели, именно този факт, ведно с ползвания знак за обозначаване на ресторантите, е довело до свързването им като такива от една верига и с каквато идея са били посещавани от него. Предлагането на еднаква храна, която е била включена в менюто и на двата ресторанта, се установява от разпита и на двамата свидетели, чиито показания в тази част са еднопосочни и безпротиворечиви, като основната разлика в менюто се състои в по-големия асортимент от ястия, предлаган в ресторанта в София. За типичния стил на дизайна, изведен от индийската култура, който се наблюдава и в двата ресторанта, доказателства се съдържат също в показанията на свидетелите, като макар и в различен стил, несъмнено остава впечатлението за такъв тип ресторант, а именно предлагащ индийска кухня. При това положение и с оглед така възприетото сходство в основния облик и предлаганата в ресторантите храна, може да бъде направен извод за голяма вероятност от объркване на релевантните потребители за икономическа свързаност на двата ресторанта. За наличието на идентичност или сходство между притежаваната от ищеца марка и знака, с който ответникът е обозначил търговския си обект е изслушана СМОЕ. От заключението по експертизата, което съдът кредитира като пълно и компетентно – в отговор на поставените задачи и в съответствие с останалите доказателства по делото, се установи категорично наличието на идентичност във фонетично, визуално и смислово отношение, което може да доведе до объркване на потребителя на услугата, че двата ресторанта са икономически свързани. Фонетичното сходство вещото лице е обосновало със звученето при произнасяне на думата в словната марка и тази, обозначена върху ресторанта на ответника, та макар и изписани с различни букви. В съответствие с това е и констатираната идентичност във визуално отношение, която е свързана с грамотността на потребителя да чете на латиница, поради което изписаното на кирилица и на латиница се визуализира и възприема по един и същи начин. Еднозначен е изводът на експерта и относно идентичност между марката и знака, която се извежда от типа на предлаганите услуги и свързването им със световно известен паметник на културата в Индия. Налице е и сходно означение на предлаганите на пазара стоки и услуги от страна на ответника със знака, с който се идентифицира, с марката на ищеца и предлаганите от него такива. От изисканите и постъпили по делото писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК се установява, че ответникът е предлагал дейността си и чрез онлайн обяви и дистрибуторски онлайн платформи и приложения за продажба – GLOVOAPP TAKEAWAY, като е реализирал приходи от такава. При това положение може да бъде направен обоснован извод, че извършваната от него дейност е конкурентна на тази на ищеца, поради предлаганите еднакви като асортимент храни, типични за индийската кухня. В тази връзка, от значение е и установеното от показанията и на двамата свидетели, че първите им впечатления са от ресторанта в София и въз основа на тях са посетили и ресторанта в Плевен, от което може да бъде направен извод, че поддържаното добро търговско име за качество на предлаганите услуги и стоки от ресторанта, стопанисван от ищеца, е допринесло за добрата търговска практика и реализираните продажби от ответника. Този извод сочи на такъв за вероятност от объркване на клиента, че предлаганото на пазара от ответника е с марката на ищеца и съответните на нея качество и вид на предлаганата кухня. Такава вероятност съществува, когато за потребителите е напълно възможно да повярват, че марката и знакът имат един и същи търговски произход – произлизат от едно и също предприятие или от икономически свързани такива. По делото не се твърди, а и не се и установява ищецът да е дал съгласие за ползване на притежаваната от него марка в търговската дейност на ответника, налице е нарушение по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗМГО, поради което предявеният иск за установяване на нарушението по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО съдебният състав намира за основателен. В тази връзка съдебният състав намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е регистрирал незаконосъобразно словна марка „Тадж Махал“, тъй като смислово се идентифицира с паметник на културата в Индия, доколкото от значение по спора е фактът на регистрацията на марката от ищеца, което му дава правото на защита по реда на чл. 115 ЗМГО. В настоящото производството недопустимо е преразглеждане на законосъобразността на административното производство пред Патентното ведомство и постановения в хода на същото акт на регистрация. От събраните в хода на производството доказателства се установява, а и безспорно е между страните, че ответникът ползва знака при осъществяване на търговската си дейност, при което осъществява нарушението и към момента на приключване на съдебното дирене, поради което и предявеният иск за преустановяването му по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО се явява основателен. При осъществено нарушение на правото на притежателя на марката, последният би претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и равняващи се на размера на лицензионното възнаграждение, което би получил при надлежно предоставено право чрез сключването на договор за това. Ответното дружество е регистрирано през м. 10.2020 г., което се установява при справка в ТРРЮЛНЦ по съответната партида, като от заключението по ССЕ се установи, че упражнява дейността си – ресторантьорство от м. 07.2023 г., от когато са осчетоводени приходи и печалба в резултат на извършваните продажби. В заключението по неоспорената СМОЕ вещото лице е приложило за определяне размера на дължимите лицензионни такси за периода от м. 07.2023 г. приходния подход като процентно отчисление от приходите по реализираните лицензионни продажби. В резултат на това е определен размерът на лицензионното възнаграждение, което би получил ищецът – притежател на регистрираната търговска марка Тадж Махал, ако бе сключен договор с ответното дружество за използване на марката, а именно възлизащо общо за процесния период в размер на 6 830 лв., от които за 2023 г. – 2163 лв., за 2024 г. – 4667 лв. Обезщетението, което се дължи от ответника в резултат на неправомерното ползване на марката на ищеца следва да бъде съразмерно на справедливото лицензионно възнаграждение, което последният би получил въз основа надлежно сключен лицензионен договор и което според експертизата за периода на нарушението възлиза на 6 830 лв. Осъдителният иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО се явява основателен за пълния му предявен размер и следва да бъде изцяло уважен. Като законова последица при основателност на иска, дължи се и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по главницата. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството, възлизащи в общ размер на 5 478.20 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 433.20 лв. – държавна такса; 2040 лв. – депозити за вещи лица; 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение и 3000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. На ответника не се дължат разноски. Така мотивиран, съдът