Решение № 819 от 3.7.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 88/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 във вр. с чл. 267, ал. 2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс / ДОПК/. Административното дело е образувано по жалба на Г. Н. А. и Н. Н. А. - съпруга длъжник, подадена от представител по пълномощие адв.Г. А. от АК-Силистра, против Решение №29/04.02.25г. на Директора на ТД НАП гр.Варна, с което е оставена без уважение, в хипотезата на чл.267 ал.2 т.5 ДОПК, жалба с Вх.№1006/28.01. 2025г., против Съобщение, обективиращо предприето изпълнително действие за продажба чрез търг с тайно наддаване №[рег. номер]-••••, изготвено от публичен изпълнител в офис гр.Силистра на ТД НАП гр.Варна. Предявено е искане за отмяна на действията на старши публичен изпълнител за продажба чрез търг с тайно наддаване на подробно описани недвижими имоти, с твърдение за прякото им противоречие с чл. 213, ал.1, т.2 от ДОПК, тъй като само единият от тях е с характеристиката на жилище, а то било единственото на семейството и, следователно несеквестируемо. С атакуваното решение ответният орган е приел, че се обжалва посоченото Съобщение, с оглед на което е формирал извод за липса на правен интерес от оспорването, т.е. за неговата недопустимост (стр.1, абз.4), въпреки което се е произнесъл по същество на повдигнатия пред него въпрос. Акцент в жалбата пред АС-Силистра е поставен върху твърдение, че изнесеното на продажба чрез търг, в рамките на изпълнително дело №2314 21153/2023г., в обем от 1/2 ид.части жилище, представляващо апартамент с площ от 120 кв.м., попадало в изключенията от чл.213, ал.1 от ДОПК, поради което се настоява, като материално незаконосъобразни, действията на публичния изпълнител, потвърдени с оспореното решение на ответния орган, да бъдат отменени. В съдебно заседание оспорващите Г. Н. А. и Н. Н. А., редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от упълномощения процесуален представител адв. адв.Г. А. от АК-Силистра, който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представените документи за сторени такива. Ответникът по делото - Директорът на ТД на НАП гр. Варна, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – старши юрисконсулт Н. О., който изразява становище за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде отхвърлена, като по същество на делото поддържа аргументите, застъпени в обжалваното решение. Акцентира на твърдението, че предоставяйки имота в обезпечение на свой дълг посредством сключването на договор за ипотека, жалбоподателят сам се е отказал от защитата, която законът му предоставя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 29 / 04. 02. 2025 год., постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК, директорът на ТД на НАП – Варна е оставил без уважение жалбата на Г. Н. А. и Н. Н. А., като е приел, че твърденията на жалбоподателите са неоснователни и недвижимият имот, спрямо който е насочено изпълнението е секвестируем, тъй като не е единствено жилище на длъжника. По делото не е спорно, че срещу Г. Н. А. е образувано Изпълнително дело № 231421153 / 2023 год. по описа на ТД на НАП – Варна за публично вземане в размер на 65 494.73 лв., като изпълнителните основания за това са РА № Р-03001922006630-091-001 / 05. 07. 2023 год. и два електронни фиша. В хода на изпълнителното производство са присъединявани публични вземания и към момента на извършване на атакуваното действие, размерът на задължението е 77 466.00 лева. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0065255 / 24. 07. 2024 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна на Г. Н. А. е наложена възбрана върху -1/6 идеална част от ПИ, КИД 24030.501.1160, с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване - жилищни територии по КК на гр.Д, площ 581кв.м., находящ се в гр.Д, община Д, обл.Силистра, [улица], при първоначална цена ••• лева и 1/2 идеална част от Апартамент, КИД 24030.501.1160.1.3, жилище, състоящо се от хол, две стаи, кухня и сервизни помещения, площ 120 кв.м., находящ се в гр. Дулово, обл.Силистра, [улица], •••, тъй като е прието, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила. На основание чл. 233 от ДОПК на 29.08.2024 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е извършил опис на двата леки автомобила и двата имота, за което е съставен Протокол за опис изх. №С2400019-028-0002688 / 29.08.2024 год. На 23. 01. 2023 год., със съобщение изх. № [рег. номер]-111-0000319, публичният изпълнител е обявил продажба чрез търг с тайно наддаване по отношение на недвижимите имоти. Недоволни от предприетото изпълнение върху имот с [идентификатор], жалбоподателите Г. Н. А. и Н. Н. А., в законоустановеният 7-дневен срок по чл. 266 от ДОПК, са подали жалба с вх. № 1006 / 28. 01. 2025 год. до директора на ТД на НАП – Варна против действията на публичния изпълнител, с твърдения, че апартаментът е единственото им жилище, поради което представлява несеквестируемо имущество и не подлежи на принудително изпълнение. С Решение № 29 / 04. 02. 2025 год. на Директора на ТД на НАП гр. Силистра жалбата на Г. Н. А. и Н. Н. А., е оставена без уважение. На 24. 02. 2025 год., в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК решението на Директора на ТД на НАП гр. Силистра е обжалвана пред Административен съд Силистра. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза по искане на жалбоподателите, като от приетото като доказателство по делото заключение се установява, че възбраненото жилище е единствено за жалбоподателите, тъй като имот с [идентификатор] е с обслужващо предназначение и не представлява жилище. Същевременно от заключението на вещото лице става ясно и че възбраненият имот с иднтификатор 24030.501.1160.1.3 е неподеляем. Съдът кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза като компетентно, обективно и професионално изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1, изр. І от ДОПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице, легитимирано да оспори решението по чл. 267, ал. 2 от ДОПК, с което административната му жалба по чл. 266, ал. 1 от ДОПК е оставена без уважение, депозирана е в законоустановеният срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, пред компетентния да разгледа спора съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решение № 29 / 04. 02. 2025 год. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Г. Н. А. и Н. Н. А. и на практика са потвърдени като правилни и законосъобразни действията на публичния изпълнител във връзка с предприето изпълнително действие за продажба чрез търг с тайно наддаване №[рег. номер]-•••• е издадено от оправомощен за това орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 и чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от постъпване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали Директора на ТД на НАП гр. Варна да потвърди обжалваните пред него действия на публичния изпълнител. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спорът в производството е концентриран единствено по отношение на обстоятелството представява ли несеквестируемо имущество имот с [идентификатор], по отношение на който са предприети обжалваните принудителни изпълнителни действия. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. В случая е налице императивна забрана, като съгласно чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК на принудително изпълнение не подлежи единственото жилище на длъжника. Ако жилищната площ е повече от 30 кв. м. за длъжника и всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е поделяемо реално. В настоящия случай безспорно се установява обстоятелството, че възбраненото жилище е единствено за жалбоподателите и обитавано от тях. Възприетият от публичния изпълнител имот като втори жилищен – имот с [идентификатор] не отговаря на нормативните изисквания за жилище и представлява обект с обслужващо предназначение, което безспорно се установява от приетото заключение на вещото лице по назначената и прета без възражения от страните експертиза. От същото заключение се установява и неподеляемостта на възбранения имот, т.е. липсата на възможност за приложение на хипотезата на чл. 213, ал. 1, т. 2, предл. второ от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът не ангажира никакви доказателства за факта – дали и как е извършена преценка за поделяемост на възбранения имот, за семейното положение на жалбоподателя и броя на членовете на семейството му. Не може да бъде споделено и становището на Директора на ТД на НАП гр. Варна, застъпено като мотив и в Решение № 29 / 04. 02. 2025 год., че посредством сключеният договор за ипотека длъжникът сам се е отказал от защитата, която законът му предоставя. Действително, ипотекирайки единственото си жилище жалбоподателят се е лишил от защитата на закона, но единствено по отношение на ипотекарния кредитор, спрямо когото е предоставил имота си за обезпечение на дълга, при това единствено при неизпълнение на задължението си по договора, сключен помежду им. Несеквестируемостта на възбранения имот обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове и е основание за тяхната частична отмяна по отношение на имот с [идентификатор]. В разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК законодателят е посочил какви са правомощията на решаващият орган при обжалване на действията на публичен изпълнител. В чл. 267, ал. 3 от ДОПК е разписано, че в случаите на ал. 2, т. 3 /отмяна на обжалваното действие/ изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие и изпълнителното производство започва от отмененото действие. С оглед на това освен, че следва да бъде отменено оспореното Решение № 29 / 04. 02. 2025 год. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено и потвърденото с това решение изпълнително действие за продажба чрез търг с тайно наддаване обективирано в съобщение изх.№ [рег. номер]-111-0000 319/23.01.2025год. Съдът отчита и обстоятелството, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложена възбраната върху имота не е било обжалвано по реда на чл. 197 от ДОПК, но в случая това обстоятелство е без значение, тъй като няма доказателства това ПНОМ да е било съобщено на жалбоподателите. При този изход на делото и с оглед основателността на оспорването, ще следва съобразно чл. 161 от ДОПК, на оспорващите да се присъдят сторените от тях разноски по делото в общ размер 1475.86 лева, от които 10. 00 лева – платена държавна такса, 465.86 лева – внесен депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза и 1000. 00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да се остави без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд гр. Силистра