Решение № 205 от 17.12.2020 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 200/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Национален парк Централен балкан” Габрово, чрез пълномощника си адв. М.А. •••, срещу решение № 260016 от 13.10.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 167 по описа за 2020 година на Тетевенският районен съд, с което първи състав е отменил Наказателно постановление № 21 от 05.05.2020 година, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен балкан” Габрово, като незаконосъобразно. В касационната жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон /относно приложението на чл.34 от ЗАНН/, както и при допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата, имащи за последица необоснованост на формираните от съда изводи - касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1 т. 1 и т. 2 НПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН. С искане обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП потвърдено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът С.Ц.В., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да остане в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно. В п остъпил отговор с вх. № 4403/25.11.2020 г. и в становище с вх. № 4499/03.12.2020 г. от пълномощника на ответника са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен и законосъобразен. Споделя изводите на РС, че не е спазено изискването на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от установяване извършителя на нарушението. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационн и основани я и становищата на страните, извърши на основани е чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежн о легитимирана страна и срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима за разглеждане от касационната инстанция. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Тетевен е било издаденото от касатора въз основа на АУАН № 10052 / 28. 11.201 9 година, Наказателно постановление № 21 от 05.05.2020 година, с ко е то на ответника С.Ц.В. в настоящото производство е наложено административн о наказани е глоба в размер на 600 / петстотин / лева на основание чл. 81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии /ЗТТ/ за нарушение на чл.17 ал.1 от същия закон. Административнонаказателната отговорност на В. е била ангажирана за това, че на 17.07.2019г. в защитена територия резерват „Козя Стена”, част от територията на Национален парк Централен Балкан /НПЦБ/, зона резервата парков участък Тетевен, охранителен участък „Черна Река” м. Кашка, отд. 1.02.063 под отд.2 на място с GPS координати 42 48 27.2 Е 24 29 39.6 в землището на с. Рибарица общ. Тетевен управлявал товарен автомобил марка •••с рег.№ •••в нарушение на режима на защитената територия определени в чл.17 ал.1 от ЗЗТ. За да направи своите изводи по фактите, районният съд се е позовал на редовно събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият в НПК процесуален ред. При тези доказателства, за да отмени процесното наказателно постановление е констатирал, че не е спазен срокът по чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставяне на акта в тримесечен срок от откриването на нарушителя. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. В съответствие с разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по посочените в разпоредбата закони - две години. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. След като регламентираните в сочения текст срокове са давностни, то с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като установените хипотези се намират в отношение на алтернативност, поради което наличието на едната от тях има за последица невъзможност да се образува, респективно прекратяване на образуваното административно наказателно производство. Следователно процесуално нарушение ще е налице, както когато актът е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичане на 1-годишния срок от извършване на нарушението, така и когато нарушителят е открит в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя. Първият срок /3-месечен/ започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Видно от събраните по делото доказателства установяването на нарушителя и нарушението са били факт, в който смисъл са били известни на контролния орган, на 17.07.2019 г., след като е изтекъл срокът на дадените указания, от който момент е започнал да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който в случая е изтекъл много преди датата на съставяне на процесния АУАН на 28.11.2019 г. Установено с доказателствата нарушението е открито на 17.07.2019г. В тази връзка са показанията на свидетеля С.Х., който твърди, че е познал жалбоподателя /ответник в настоящото производство/, защото работел в ловностопанския участък и се виждали всеки ден, на св. П.Н.който също твърди, че познава жалбоподателя, тъй като преди е работел на една въжена линия от долната страна на парка, а св. Р.Ф.твърди, че на момента го разпознали колегите й.Като св.С.Х. и св.П.Н.са свидетели по АУАН. Според доказателствата на 19.08.2019г. е постъпило писмо от ОД на МВР Ловеч относно собствеността на автомобила. Дори тази дата да се приеме за дата на откриване на нарушителя, срокът по чл.34 от ЗАНН е изтекъл на 19.11.2019г., което е преди съставяне на АУАН на 28.11.2019г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че едва с постъпването в ДНПЦБ на докладната записка вх.№2700-50/01.10.2019г. на РУ Тетевен, наказващият орган е установил извършителя. Достигналите в този момент до него лични данни на нарушителя, не променя факта, че АНО преди това е знаел кой е извършителя и не е предприел необходимите действия по чл.34 ал.1 от ЗАНН да постави началото на административно-наказателното производство. Бездействието на наказващия орган в период повече от 3 месеца от откриване на нарушителя не следва да бъде толерирано, тъй като същия разполага с необходимия инструментариум да събере необходимата информация за нарушителя в рамките на давностния срок. В тази връзка следва да се отбележи, че според разписаното в чл.70 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.13 в Раздел III наименован „Охрана“ от ЗЗТ служителите от парковата охрана в поверените им райони: охраняват горите, земите и водните площи от незаконни ползвания и дейности /т.1/; следят за спазването на режима в защитените територии, определен със заповедта за обявяване и с плана за управление /2/; проверяват всички документи, разрешаващи ползвания, дейности и движение в защитената територия /3/, съставят актове за констатирани нарушения /13/. По силата на чл.70 ал.2 от ЗЗТ служителите по ал.1 могат да спират и проверяват превозните средства, транспортиращи дървени материали, горски и земеделски продукти и други в защитената територия, в прилежащите населени места и техните землища, а съгласно ал.3 на същата разпоредба законодателят е въвел в задължение на органите на Министерството на вътрешните работи да оказват съдействие при проверките по ал.2, каквото е следвало да потърсят при откриване на нарушението още на 17.07.2019г., след като служителите установили същото, са познали нарушителя, знаят името, къде и какво работи. Изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя, без да е бил съставен АУАН в рамките на същия, преклудира реализирането на административно наказателна отговорност на нарушителя. Несъобразявайки се с посоченото, наказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на процесуалните правила. Според т.12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС, едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В този смисъл констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на чл.34 от ЗАНН представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както правилно е приел РС. С оглед изложените съображения, касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и като правилен, следва да остане в сила. Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав