Решение № 1486 от 20.2.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 471/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на Н. И. Г. от [населено място], общ.Свиленград, обл.Хасково, подадена чрез пълномощника му адвокат Е. М., срещу Решение № РТД 3000-619 32 850471 от 13.05.2024г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби, неправилно и необосновано. Оспорват се констатациите на митническия орган, че не били изпълнени изискванията на условието по чл.7 от Регламент (ЕО) №1186/2009 г., тъй като от представената резервация за пътуване с ферибот датата на отпътуване от Великобритания била 16.12.2022 г., а искането за безмитен внос било от 14.02.2024г. Твърди се, че Н. И. е трайно установен на територията на Р.България, а административният орган е пренебрегнал специфичните критерии, които трябва да бъдат взети предвид, за да се определи мястото на обичайно местопребиваване на конкретното лице. Жалбоподателят сочи, че преместването му от обичайното място на пребиваване в България е отдавна реализирано. Претендира се, административното производство по издаване на оспореното решение да е опорочено, до степен ограничаваща съществено правото му на защита. При изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение. Ответникът, Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира оспорения акт за законосъобразен и издаден при спазване на административнопроизводствените правила и иска отхвърляне на предявената срещу него жалба. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С Искане вх.№ 32-739445/14.02.2024г. до Директора на ТД Митница Пловдив /л.68/, Н. И. Г. от [населено място], общ.Свиленград е поискал да му бъде разрешено да оформи безмитен внос на индивидуализиран пътнически автомобил марка Mitsusishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси MMCJJKL10HH004161, който бил закупил в Шотландия на 03.11.2022г. за 2 500 английски лири, съгласно Регламент на ЕО №1186/2009г., глава I, чл.4-11 и чл.181 от Закона за митниците. Молителят заявява, че бил в Шотландия, от 2015 година до края на 2023 г., за което прилага копия от застрахователното му досие, от последните му заплатени трудови възнаграждения и от шофьорската му книжка, а като причина за искането посочва, че се връща за постоянно в България, в [населено място]. Прилага изброени под опис документи (л.60-67), включително: копие от лична карта, издадена на 14.10.2014г. с постоянен адрес [населено място], общ.Свиленград; издадено на 08.02.2023г. от Обединеното кралство свидетелство за правоуправление на МПС – UK Driving Licence на Nedko Georgiev, Glasgow, и Регистрационен талон от Обединеното кралство – United Kingdom Registration Certificate за МПС Mitsusishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси..........., с рег.номер SP...ZGS, първа регистрация от 29.03.2017г. и дата на регистриране на Nedko Georgiev, Glasgow – 03.11.2022г. С писмо Рег.№32-746630/20.02.2024 г. (л.59) на Директора на ТД Митница Пловдив, получено на 23.02.2024г. (л.58), от Н. И. Г. са изискани допълнителни доказателства, които да представи за целите на производството по освобождаване от вносни мита при допускането за свободно обращение на лично употребявано имущество – включително доказателства за предишно пребиваване на територията на Обединеното кралство за последните 12 последователни месеца преди преместването му. В отговор с писмо вх.№ 32-760930/01.03.2024г. (л.57) Н. И. Г. представя пред Директора на ТД Митница Пловдив сертификат – P60 End of Year Certificate - Tax year to 5 April 2023 и извлечения от последните му трудови възнаграждения (л.40-48) в Обединеното кралство, обхващащи периода м.май – м.декември 2023 г. вкл.; както и (л.49) саморъчно подписана декларация, със заверка от кмет на [населено място], община Свиленград, в която жалбоподателят заявява, че от 2015 година живее и работи в Обединеното кралство, но тъй като работата намаляла, решили с брат си да се приберат, купили имот в съседно село с намерение да инвестират във фотоволтаична централа, за което прилага Проект за изменение на регулацията на имот по плана на [населено място], с възложител Н. И. Г. и Договор за предоставяне на консултантски, административни и технически услуги от 07.02.2024г. с възложител Н. И. Г.. С писмо Рег.№32-778080/15.03.2024г. (л.38) на Директора на ТД Митница Пловдив, получено на 20.03.2024г. (л.37), Н. И. Г. е уведомен, че отново липсват доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл.4-11 от Регламент (ЕО) на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, изброени в пет точки, и на основание чл.29 и във връзка с чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, същият е уведомен, че предстои издаване на решение за отказ за допускане на безмитен внос на лекия автомобил, като му е предоставена възможност за изразяване на становище в 30 дневен срок от получаване на писмото. С писмо вх.№32-811319/09.04.2024г. (л.36) Д. И. Г. представя пред Директора на ТД Митница Пловдив документи и удостоверения за престоя му в Шотландия (л.22-35) – фактури за заплащане на битови сметки. От Н. И. Г. е подписана и Декларация с дата 10.04.2024г. (л.22) относно предишното му местопребиваване в Шотландия от 2016г. до 2023г., че считано от януари 2024г. установява постоянното си местопребиваване на територията на Общността (Република България) на адрес в [населено място], и че внасяното лично имущество е било негово владение повече от 6 месеца и е служило за лично ползване на предишното му обичайно местопребиваване в Шотландия и ще се използва за същите цели на новото му местопребиваване на митническата територия на Общността/България. С оспореното Решение № РДТ 3000-619 32-850471 от 13.05.2024 г. (л.20-21) Директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив се произнася по подаденото искане за безмитен внос на употребяван автомобил с вх.№32-739445/14.02.2024г., на основание чл.22 от Регламент (ЕС) №952/2013г., във връзка с чл.19 от ЗМ и чл.59 от АПК, като не разрешава освобождаване от вносни мита на употребяван автомобил с [Марка] Mitsusishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси..........., първа регистрация от 29.03.2017г., собственост на Н. И. Г.. Решението е изпратено до Н. И. Г. с писмо Рег.№32-850484/13.05.2024 г. (л.19) и видно от приложеното Известие за доставяне (л.18) е получено на адреса срещу подпис на 16.05.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 23.05.2024 г. по електронен път, подписана с валиден КЕП. Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.220, ал.1 от ЗМ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Освобождаването от заплащане на вносни мита е уредено в Глава двадесет и първа, Част пета от ЗМ. Съгласно чл.181, ал.1 от ЗМ, случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита за стоки, допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, са определени в Регламент (ЕО) №1186/2009. В чл.181б от ЗМ е предвидено, че допускането на стоки за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита се разрешава от директора на териториалната дирекция или от оправомощено от него длъжностно лице, в чийто район е установено постоянното местопребиваване или седалище на лицето, което има право на освобождаване от заплащане на вносни мита. Не е спорно обстоятелството, че Директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, и че в района на Митница Пловдив попада населеното място [населено място], община Свиленград, обл.Хасково, в което жалбоподателят твърди да е установил постоянното си местопребиваване. Ето защо обжалваният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Решението е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Органът е обосновал постановеното решение, като е посочил фактически и правни основания за издаването му. В решението са изброени подробно и последователно изискваните от митническия орган и представяни от страна на заявителя документи. Посочено е, че внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4 – 11 от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. Посочено е също, че „Освобождаването от вносни мита се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересованото лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността.“ За да постанови отказ от освобождаване от вносни мита на процесния автомобил, органът е приел, че в случая не е налице изпълнение на условието по чл. 7 от Регламент /ЕО/1186/2009г., тъй като видно от представената резервация за пътуване с ферибот, датата на отпътуване от Великобритания е 16.12.2022г., а искането за безмитен внос е от 14.02.2024г. Предвид така изложените фактически и правни основания за издаване на оспорения акт, не се установява допуснато от органа нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения акт. Съдът намира, че в хода на административното производсвто е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в писмото с Рег.№32-778080/15.03.2024 г. на Директора на ТД Митница Пловдив, с което Н. И. Г. е уведомен, че предстои издаване на решение за отказ за допускане на безмитен внос на лекия автомобил, без да се посочват конкретните обстоятелства, който органът е приел за установени и тези, за които смята, че не се представят доказателства от лицето, за да има възможност същият да ангажира становище по конкретни факти и обстоятелства. Съобразно разпоредбата на член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, касаеща решения, взети въз основа на заявление, е предвидено, че преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил. В процесния случай на жалбоподателя е предоставен срок за изразяване на становище, като му е указано само, че след преглед и на допълнително представените от него документи отново липсват доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл.4 – 11 от Регламент (ЕО) на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, изброени в пет точки, но указанията по никакъв начин не са обвързани с конкретните обстоятелства, на които митническият орган е основал административното разпореждане за отказ. Така констатирания пропуск, съществено нарушава предоствените на лицето права в конкретното административно производсвто и съставлява основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че административния акт е издаден и в нарушение на материалния закон. Действително, както е посочено и в оспореното решение, случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита, износни мита и от мерките, приети въз основа на член 133 от Договора (за създаване на Европейската общност), за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнесени от митническата територия на Общността, се определят от Регламент (ЕО) №1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) №1186/2009). В Дял II „Освобождаване от вносни мита“, Глава I „Лично имущество, принадлежащо на физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване от трета държава в Общността“, член 3 от същия Регламент, е посочено, че внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4 – 11. Съответно в член 2, параграф 1, буква „в“ от Регламента е дефинирано понятието „лично имущество“ за целите на същия, като вещите, предназначени за лична употреба на заинтересуваните лица или за нуждите на домакинството им, включително частни моторни превозни средства; в член 4 е посочено в кои случаи личното имущество се освобождава от вносни мита, като най-общо хипотезите на букви „а“ и „б“ предвиждат то да се намира във владение и да е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска, и да е предназначено да бъде използвано за същите цели в новото му обичайно място на пребиваване. Разпоредбата на член 5, параграф 1 посочва, че освобождаване може да се предоставя само на лица, които са имали обичайното си място на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца. В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009 е предвидено, че с изключение на особени случаи, освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността. По делото няма спор, че процесния лек автомобил представлява лично имущество за жалбоподателя, закупено от него извън територията на Общността и регистрирано на негово име на 03.11.2022г. За да постанови процесния отказ административния орган е приел, че имуществото е декларирано за свободно обращение повече от 12 месеца след като заинтересуваното лице е установило обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността. Митническите органи са приели, че датата на установяване на Н. И. Г. на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността е 16.12.2022г., за която дата лицето е имало резервация за ферибот от Дувър / Англия/ до Дюнкерк /Франция/. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав. Дори и да е налице осъществено пътуване по направената от жалбоподателя резервация за ферибот от Дувър / Англия/ до Д. /Франция/, последното не удостоверява влизане на лицето на територията на Р.България, където същото претендира да се е установило трайно след напускане на Великобритания. Така представената резервация единствено удостоверява, че към датата на същата лицето е притежавало процесния автомобил, служещ му за лична употреба към тази дата. Нещо повече в хода на административното производсвто от жалбоподателя са представени множество писмени доказателства, от който може да се направи безспорен извод, че до 31.12.2023г. лицето е било с обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, където е извършвало трудова дейност, за която е получавал възнагражение и съответно е подлежал и на данъчно облагане в третата за общността страна. Същият е използвал комунални и битови услуги на територията на третата страна през 2023г., видно от представените извлечения от сметки. При така представените доказателства за съда не съществува каквото и да било съмнение, че обичайното място на пребиваване на жалбоподателя през 2023г. е било на територията на страна извън общността, а с оглед представената декларация и останалите събрани по делото писмени доказателства същият се е установил трайно на територията на Р.България считано от 01.01.2024г. Данни за по- ранна дата на трайно установяване не са събрани по делото, както и от органа не са ангажирани доказателства в тази насока, предвид възможността му да извърши справка за задграничните пътувания на лицето. В случая личното имущество е декларирано за свободно обращение от жалбоподателя на 14.02.2024 г., т.е. в рамките на 12 месеца от датата на която същия декларира трайна установеност на територията на общността, предвид което при липса на доказателства за по- ранна установеност и при съблюдаване общото правило на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009, предпоставките за освобождаване от мито на внесеното от лицето лично имущество са били налице. Ето защо постановеният отказ се явява и материално незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на присъждане на разноски – внесената (л.10) за производството държавна такса в размер на 10.00 лв., платими от ответника. Видно от представените по делото (л.11) Пълномощно от 12.06.2024 г. и Договор за правна помощ и съдействие, за производството пред настоящата инстанция жалбоподателят е ползвал безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), с оглед на което, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът му има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението в полза на адвокат Е. Г. М. на 1000 лева – по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение е минимално предвиденото, под което не са налице основания да се падне, с оглед възражението за прекомерност. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът