Решение № 266214 от 25.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 13603/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 81108 от 03.05.2020 г. по гр. д. № 30276/2016 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, въззивникът „Мото – Пфое“ ЕООД е осъден, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да отстрани за своя сметка недостатъците - нарушена кожа на лява предна седалка, в гаранционен лек автомобил тип „джип“, марка/модел/модификация – RANGE ROVER VOGUE QRBV 350 KF, цвят – SANTORINI BLACK, седалки/интериор Eboni, с ДК № ••••••, закупен на 20.02.2014 г., на стойност 105 877, 41 лева, с определена гаранция от 60 месеца /36 месеца от производителя и 24 месеца удължена гаранция/, собственост на въззиваемия „Д.“ ООД. С решението въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 930 лева сторени по делото разноски. В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от ответника „Мото – Пфое“ ЕООД, с която се претендира неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционния съд изводът на първоинстанционния съд противоречи на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Не споделен остава и изводът на първия съд, че кожата на процесната седалка на МПС следва да бъде достатъчно здрава и износоустойчива, че да издържа на протриване от ключове и ципове. Претендира се същите да са остри предмети, които при по-силен натиск причиняват разкъсвания на кожата и респективно няма как да бъдат покрити от гаранцията на автомобила. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.“ ООД. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 322 ТЗ вр. с чл. 288 ТЗ вр. с чл. 195, ал.1 ЗЗД. Безспорно е между страните, че между „Д.“ ООД и „Мото – Пфое“ ЕООД е сключен договор за продажба на автомобили от 18.10.2013 г. и поръчка № 1/18.10.2013 г. с реф. № 53861 с предмет лек автомобил тип „джип“, марка/модел/модификация – Range Rover Vogue QRBV 350 KF с ДК № ••••••, че ищецът е заплатил дължимите суми по договора, че процесният автомобил е предаден на ищеца с приемно – предавателен протокол от 20.02.2014 г., че автомобилът е с 36 месеца заводска гаранция и 24 месеца удължена гаранция, че автомобилът е приет на 08.09.2015 г. с две оплаквания: - тропане на ходова част отпред и сцепена кожа на предна лява седалка. По делото е представен договор за продажба на автомобили от 18.10.2013 г. между „Мото Пфое“ ЕООД и „Д.“ ООД, като съгласно чл. 12 продавачът е длъжен да осигурява гаранционно обслужване на автомобилите при условия и срокове, договорени в Поръчките. По делото е депозирано заключение по назначената СОЕ, изготвена от вещото лице инж. М.К., която настоящата инстанция кредитира, доколкото същото е обективно и обосновано, отговорило е на поставените задачи и е изготвено от компетентно вещо лице. Съгласно заключението при направения оглед и органолептичен контрол на кожата на предна лява седалка, се установява, че в предната част на седалищната част кожата в средния участък, ограничен от декоративните шевове, е с подчертана подвижност между слоевете и разлика в нейната плътност. Това би могло да се дължи на нарушена структура на суровата кожа, която е дала тази разнородност и подвижност в готовото изделие в процеса на експлоатацията му. Плътният строеж и правилната структура на кожата са особено важни за якостните и показатели и издръжливост. Периодът на издръжливост на кожените изделия се определя от гаранцията, която всеки производител определя за продуктите си. В съдебно заседание проведено на 16.02.2018 г. вещото лице е изслушано по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК като поддържа експертизата и я допълва в смисъл, че подвижността между слоевете може да се дължи на дефект на суровата кожа, когато суровината е взета и след това обработена, като в случая няма нищо общо с изхабяването, което се дължи на влизане, излизане и ползване. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество е и правилно. По оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон: Липсва спор между страните относно наличието на валидно сключен договор за продажба на процесния лек автомобил. Спори се относно обстоятелството дали е налице основание за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на доставчик на лекия автомобил. Процесните вреди са установени от ищеца през време на предвидената търговска гаранция от 36 месеца, предоставена от ответника, в качеството му на доставчик на лек автомобил марка " Range Rover Vogue QRBV 350 KF “ с ДК № ••••••. Предоставената от ответника търговска гаранция обхваща единствено и само фабрични дефекти, които са се проявили през уговорения срок на гаранцията. С оглед на това извън нейния обхват е износването на частите, което не е последица от фабричен дефект, а е естествена последица от ползването на вещта през периода на гаранцията. Настоящата инстанция, с оглед депозираното заключение на вещото лице, намира, че в разглеждания случай заявените вреди, които се установи, че са настъпили, са последица от фабричен дефект. С оглед на това е налице основание да се ангажира отговорността на ответника, който предоставя търговската гаранция. Видно от заключението на вещото лице при направения оглед и органолептичен контрол на кожата на предна лява седалка, се установява, че в предната част на седалищната част кожата в средния участък, ограничен от декоративните шевове, е с подчертана подвижност между слоевете и разлика в нейната плътност, като това би могло да се дължи на нарушена структура на суровата кожа, която е дала тази разнородност и подвижност в готовото изделие в процеса на експлоатацията му, както и че подвижността между слоевете може да се дължи на дефект на суровата кожа, когато суровината е взета и след това обработена, като в случая няма нищо общо с изхабяването, което се дължи на влизане, излизане и ползване. В тази връзка неоснователни са оплакванията на въззивника за необоснованост на първоинстанционното решение, доколкото заключението на вещото лице е обсъдено съгласно действителния му смисъл и конкретика. От друга страна недоказано остава твърдението на въззивника, че констатираната щета се дължи на прекомерно износване и протъркване, доколкото не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. С оглед изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Право на разноски има въззиваемата страна, която в случая не претендира такива. Мотивиран от гореизложеното съдът,