РЕШЕНИЕ

№ 2767

София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - ІІІ отделение, 78 състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ПЕНКА ВЕЛИНОВА При секретар АЛЕКСАНДРА ВЪЛКОВА и с участието на прокурора ТОНИ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА ВЕЛИНОВА административно дело № 20237010709993 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е жалба от А. М. Д. срещу ревизионен акт /РА/ №№ Р-22002220001743-091-001/15.03.2021г., в частта в която е потвърден с решение № 1177/03.08.2021г. На Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят иска актът да се прогласи за нищожен. Аргументите са – невалидност и несъответствие на Регламент 910/2014г. и издаване на акта за задължения, погасени по давност. Развити са подробни аргументи за това. Претендира разноските и присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на адвоката.

Ответникът оспорва жалбата. Излага подробни аргументи за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на СГП изразява становище, че жалбата е основателна.

Съдът обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото и намери следното:

С обжалваният РА, в частта в която не е отменен са установени допълнителни задължения на жалбоподателя, както следва:

1. задължения по ЗДДС в размер на 4352, 27лв. и лихви 3458, 56лв., от които за декември 2012г. - 257, 98лв. задължения и 213, 89лв.-лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август2013г. - 3897, 83лв. задължение и 3107, 19лв.- лихви, а за февруари март и април 2014г. - 196, 46лв. задължение и 137, 48лв. - лихви.

2. задължения по ЗКПО – 3619, 46лв. и лихви 2708, 70лв., от които за 2012г. - 1504, 11лв. Задължения и 1214, 74лв. Лихви, а за 2013г. 2115, 35лв.и лихви 1494, 04лв.

3. задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО-8770, 68лв и 6115, 98лв. лихви, от които за декември 2012г. - 94, 87лв. задължения и 78, 35лв. - лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г. -1117, 18лв. задължения и 856, 15лв. - лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. - 7558, 64лв. задължения и 5181, 48лв. - лихви.

4. задължения за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване – 3775, 37лв. и 2634, 61лв. лихви, от които за декември 2012г. 42, 16лв. задължения и 34, 82лв. лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г.-485, 94лв. задължения и 372, 76лв. - лихви и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. 3247, 27лв. задължения и 2226, 63лв. - лихви.

5. задължения за задължителни осигурителни вноски за УПФ -1873, 07лв. и лихви 1313, 99лв., от които за декември 2012г. - 26, 35лв. задължения и 21, 77лв. лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г. - 293, 86лв. задължения и 228, 04лв. - лихви и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. - 1552, 86лв, задължения и 1064, 18лв. - лихви.

С решението освен тези потвърдени задължения, е постановен диспозитив, с който са отменени част от задълженията, установени с РА. За отменената част, независимо от становището на защитата на жалбоподателя, че актът следва да се обяви за нищожен изцяло, съдът счита, че не следва да се произнася, поради липса на предмет. След частичната отмяна на РА, в отменената част актът престава да съществува и не е налице предмет на произнасянето.

При произнасянето си, съдът дължи обсъждане на всички основания, които могат да доведат до нищожност на акта. Той следи служебно за валидността му.

Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Това е най-тежкия порок на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. От момента на издаването си такъв акт е лишен от правна сила и качество. Съдът само констатира и обявява неговата нищожност. В случая съдът е сезиран с изрична жалба с която се иска обявяване на нищожност на акта. Основанията на които един акт може да се обяви за нищожен са липса на компетентност; неспазване на установената форма; както и изключително съществено нарушение на производствените правила и материалния закон, които водят до този най-тежък порок.

Обжалваният ревизионен акт е издаден в ревизионно производство образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22002220001743-020-001/25.03.2020 г., изменена относно срока за приключването ѝ със заповеди 22002220001743-020-002/04.08.2020г., 22002220001743-020-003/03.09.2020г., издадени от началник сектор при ТД на НАП – [област], оправомошена с правото да възлага ревизии, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със заповед РД-01-818/10.05.2018г. на и. д. Директор на ТД на НАП-[област]. Последната заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия е издадена от Г. М. – по заместване на началник сектор при ТД на НАП – [област] и съгласно заповед РД 84–2280-824/28.08.2020г. И трите заповеди за възлагане на ревизии са издадени като електронни документи, подписани с КЕП и са връчени електронно на жалбоподателя.

С тях е определен следният предмет на ревизионното производство:

Отговорност на Д. за дълженията на дружеството „Компекс“ ДДО, както следва:

Съставени са ревизионен доклад/РД/ и ревизионен акт/РА/, издадени като електронни документи, подписани с КЕП. РД е издаден от лицата на които е възложена ревизията, а РА – от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията.

Фактите по провеждане на ревизията и основанията за начисляване на задълженията подробно са описани в ревизионния доклад, към който ревизионния акт препраща, а именно:

А. М. Д. е местно физическо лице и на основание чл.1, във връзка с чл.8, ал.1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници във [държава] и от чужбина. Не е търговец и няма образувано предприятие, което по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, няма регистрация в регистър Булстат. Регистриран е по реда на ДОПК в ТД на НАП [област], офис „[област] област“ по постоянен адрес – [населено място], ул. 565, [жк], № 9 Б. Няма органи на управление и регистриран капитал.

Установено е, че има участие в дружествата „ВАРИО МС“ ООД, „КИНГ ЧЕАР“ ООД и „КОМПЕКС“ ООД. Установено е, че е осигуряван в ревизирания период, като за периода от 01.01.2012 година до 31.07.2016 година е осигуряван с код 10 – по Договор за управление и контрол в „Компекс“ ООД, с ЕИК, с осигурителен доход от 527, 00 лева до 646, 80 лева. За периода от 01.09.2014 година до 04.07.2016 година е бил назначен по трудови правоотношения с код 01 на длъжност – мениджър производство в „Компекс“ ООД, с основно възнаграждение 520, 00 лева.

Отразено е, че ревизията по която е издаден РА, е повторна и се е извършва по издадено Решение на директора на Дирекция ОДОП - [област] и касае отговорност на лицето за задълженията на юридическото лице „Компекс“ ООД, с ЕИК.

В производството са събрани данни за имущественото състояние на лицето и е установено, че към момента на ревизията той притежава автомобили – 4 автомобила АУДИ 6 и два – Мерцедес 200 Д и недвижими имоти в [населено място] и [община], както и е ползвател на земя и сграда в [населено място], общ. [област].

Осигурено е правото на участие на лицето в производството. Връчено му е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № Р#22002220001743-040-001/08.05.2020 година, връчено на 29.06.2020 година по електронен път. Съгласно указанията на Директора на ОДОП [населено място] по издадено Решение № 360/06.03.2020 година, с което е отменен предходно издадения РА, с него е изискана и конкретна информация – документи, писмени обяснения и доказателства, за какво са използвани изтеглените от него и от съпругата му А. Д. суми от сметката на дружеството с IBAN № BG88BUIB800231058418830 в ОББ АД през 2013 година – 59800, 00 лева, през 2014 година – 131240, 00 лева и през 2015 година – 106614, 00 лева. Уведомен е, че при непредставяне на доказателства за изразходваните суми, ще се счита, че паричните средства, изтеглени от банковата сметка на дружеството, са използвани за лично облагодетелстване и представляват скрито разпределение на печалбата съгласно §1, т. 5, б. „a“ от ДР на ДОПК.

На 22.07.2020 година на електронната поща са представени писмени обяснения, че по данни от личен архив и този на съпругата му, които не претендират за изчерпателност, изтеглените в брой суми от посочената банкова сметка са разходвани, през 2013 година за заплащане на фактури в брой - 13400 лв., внесени, обратно на каса в ОББ - 9765 лева., платени работни заплати, за 2014 година - фактури, платени в брой - над 40000 лева, внесени обратно на каса в ОББ - 11 500 лв., платени заплати - над 45 000 лева, за 2015 година - от 1.3.2015 година, платени в брой фактури за над 137000 лева, изплатените заплати - над 47000 лева. Сочи се, че жалбоподателят не разполага с копия на документи.

След изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № Р#22002220001743-040-002/29.07.2020 година и представената декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна е установено, че Д. има открита сметка в лева с № 06FINV915010BGN0JEIJ ПИБ. След анализ на получените данни с ИПДПОЗЛ с изх. № Р#22002220001743-040-003/28.09.2020 година, връчено електронно, са изискани писмени обяснения за направените вноски на каса с основание захранване на сметка от различни лица - К. Т. С., В. И. Г., С. М. П., Е. Г. Г., А. М. Д., А. И. Х. по личната му сметка и е изискан сключен договор за заем с „Верея Инвест“ АД. Не е получена никаква информация по връченото искане.

Изпратено е и четвърто ИПДПОЗЛ с изх. № Р-22002220001743-040-004/02.10.2020 година, връчено електронно, с която отново е изискана информацията. Представени са писмени обяснения по електронната поща на 22.10.2020 година. Сочи се, че за периода от 06.06.2013 година до 08.03.2017 година жалбоподателят е член на съвета на директорите на „Верея Инвест“ АД и няма нищо общо с дейността на „Компекс“ ЕООД. През 2010 година предоставил заем на „Верея Инвест“ АД, който е върнат. Не притежава договор за заем и не можел да предостави. За направените преводи от трети е дадена следната информация: К. Т. С. е направила погрешен превод от фирма „Аглея 200“ ЕООД, която сума е внесена в касата на „Компекс“ ЕООД и е издадена фактура № 1431, след което има и последващи и плащания. Не са представени документи в подкрепа на декларираното. В. И. Г. била гл. счетоводител на „Верея Инвест“ АД, а С. М. П. – управител на „Верея Инвест“ АД. Нямал спомен по каква причина Е. Г. Г., К. И. Н., В. В. Б., А. И. Х. са правели преводи по личната му сметка.

От направен анализ на банковите сметки на ревизираното лице се установило, че от Д. не са внасяни изтеглените суми от банковите сметки на дружеството в личните му сметки.

Направени са насрещни проверки в др.лица - Верея Инвест“ ЕАД, „Роман Трейд“ ЕООД, „Мишели“ ЕООД, „Гадевски“ ООД, „СТА“ ЕООД, А. М. Д. – съпруга. С Протокол № Р-22002220001743-ППД-001/29.09.2020 година са присъединени всички доказателства, съгласно указаното от директора на ОДОП при извършена предходна ревизия на ревизираното лице, приключила с издаден РА № Р-22220618005930-091-001/20.08.2019 г./отменен/ В хода на ревизията са извършени действия за установяване фактическото положение и състояние на „КОМПЕКС“ ООД. Установено е, че движими вещи върху които е наложен запор на дружеството с ПНОМ № 4086/2014/000121/01.04.2015 г. и Протокол за опис № 4086/2014 /000138/20.05.2015 г., № 4086/2014 /000142/27.05.2015 г. и № С180022-06-0025634/03.09.2018 г., липсват. Установено е и Пълномощно от 25.08.2014 година, с което А. М. Д. упълномощава А. М. Д. да представлява, да подава, да получава, да подписва, да се разпорежда с имуществото, да създава всякакви документи свързани с дейността на фирмата „Компекс“ ЕООД. Събрани са данни за недвижими имоти на дружеството в Лесново и МПС- „Форд Транзит“.

Установени и описани в доклада са следните основания за възникване на отговорността на Д. за задължения на дружеството „Компекс“ ЕООД:

Съгласно справка обр.Сд-134 с изх.№ С180022-134-0002149/07.09.2018г., по откритите банкови сметки на дружество „КОМПЕКС“ ООД с ЕИК, липсвали авоари към датата на изготвяне на справката. То имало установени задължения с издаден Ревизионен акт № 22220616003803-091-001/13.01.2017г. за ревизиран период от 01.12.2010 г. - 30.04.2016 г., ДДС - главница 5 477, 82 лв. ДДС и лихва 1 696, 06 лв. С приобщеният Ревизионен акт № 22220616003803-091-001/13.01.2017 г. не била извършена корекция на задълженията на дружеството за периода от 01.12.2010 г. - 30.04.2016 г. От 05.03.2003 г. Д. до 21.08.2014г. изпълнявал длъжността Управител на дружеството въз основа на решение на едноличния собственик на капитала и договор за управление, а след тази дата до 2016г. изпълнявал управленски функции въз основа на пълномощно от А. Д., която била едноличен собственик на капитала и вписана за управител. На база на тези данни е направен извод, че в целия ревизиран период Д. е изпълнявал управленски функции.

В РД доклад подробно са описани обясненията на Д. и на база на тях и на данните, че е управлявал дружеството е направен извод, че той е подписвал справките декларации по ЗДДС на дружеството „Компекс“ ООД през ревизирания период.

Подробно в РД са описани фактите за извършените насрещни проверки на дружествата Верея Инвест“ ЕАД, „Роман Трейд“ ЕООД, „Мишели“ ЕООД, „Гадевски“ ООД, „СТА“ ЕООД, с които „Компекс“ ЕООД е имало търговски отношения. Описани са и данните в информационния масив на НАП и Агенцията по вписванията за имуществото на дружеството „Компекс“ЕООД:

За 2012 год. била подадена Годишна данъчна декларация с вх. № 2225И0017243/28.03.2013г. с деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 15 041, 14 лв. Декларирани били общо приходи 896539, 85 лв., Общо разходи 881498, 61 лв., Счетоводна печалба 15041, 14 лв., Всичко увеличения 31326, 65 лв., Всичко намаления 31326, 65 лв., Данъчна печалба 15041, 14 лв., Годишен корпоративен данък 1504, 11 лв., Разлика за внасяне – 1504, 11 лв.

От публикувания финансов отчет за 2012 г. в Търговски регистър, съставен към 31.12. на същия отчетен период – дружеството декларирало обща сума на активи– 1698 х. лв., стойност на ДМА 359 х. лв., собствен капитал 7 х. лв., задължения общо 1364 х. лв. От отчет за паричните потоци за периода било установено, че дружеството притежава на 01.01.2012 г. парични средства в размер на 55 х. лв., постъпления от клиенти за 1095 х. лв., плащания към доставчици за 1136 х. лв., налични парични средства към 31.12. в размер на 14 х. лв.

За периода 2013 год. била подадена Годишна данъчна декларация с вх. № 2225И0025280/29.03.2014 г., с деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 21153, 54 лв., Общо приходи 289543, 80 лв., Общо разходи 268390, 26 лв., Счетоводна печалба 21 035, 00 лв., Всичко увеличения 20 963, 88 лв., Всичко намаления 20 963, 88 лв., Данъчна печалба 21035, 00 лв., Годишен корпоративен данък 2115, 35 лв., Разлика за внасяне – 2115, 35 лв. От публикувания финансов отчет за 2013 г. били установени сума на активи– 1503 х. лв., стойност на ДМА 330 х. лв., собствен капитал 7 х. лв., задължения общо 1150 х. лв. От отчет за паричните потоци за периода било установено, че дружеството притежава на 01.01.2013 г. парични средства в размер на 14 х. лв., постъпления от клиенти за 350 х. лв., плащания към доставчици за 347 х. лв., налични парични средства към 31.12. в размер на 9 х. лв.

За периода 2014 год. била установена подадена Годишна данъчна декларация с вх. № 2206И0028322/18.03.2015 г. с деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 8899, 21 лв., Общо приходи 431250, 38 лв., Общо разходи 422351, 17 лв., Счетоводна печалба 8 899, 21 лв., Всичко увеличения 0, 00 лв., Всичко намаления 0, 00 лв., Данъчна печалба 8899, 21 лв., Годишен корпоративен данък 889, 82 лв., Разлика за внасяне – 889, 92 лв. От публикувания финансов отчет за 2014 г. било установено декларирана обща сума на активи– 1903 х. лв., стойност на ДМА 792 х. лв., собствен капитал 7х. лв., задължения общо 1066 х. лв. От отчета за паричните потоци за периода било констатирано, че дружеството притежава на 01.01.2014 г. парични средства в размер на 9 х. лв., постъпления от клиенти за 400 х. лв., плащания към доставчици за 132 х. лв., налични парични средства към 31.12. в размер на 1 х. лв.

За периода 2015 год. била установена подадена Годишна данъчна декларация с вх. № 2206И0039483/11.03.2016 г., с деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 22890, 79 лв., Общо приходи 280030, 78 лв., Общо разходи 257139, 99 лв., Счетоводна печалба 22890, 79 лв., Всичко увеличения 0, 00 лв., Всичко намаления 0, 00 лв., Данъчна печалба 22890, 79 лв., Годишен корпоративен данък 2289, 08 лв., Разлика за внасяне – 2289, 08 лв. От публикувания финансов отчет за 2015 г. била направена констатация за декларирана обща сума на активи– 770 х. лв., стойност на ДМА 502 х. лв., собствен капитал 7 х. лв., задължения общо 202 х. лв. От отчета за паричните потоци за периода е установено, че дружеството притежава на 01.01.2015г. парични средства в размер на 1 х. лв., постъпления от Клиенти за 285 х. лв., плащания към доставчици за 282 х. лв., налични парични средства към 31.12.в размер на 4 х. лв.

За периода 2016 год. била установена подадена Годишна данъчна декларация с вх. №2206И0053328/13.03.2017 г., с деклариран счетоводен финансов резултат - загуба в размер на 27917, 97 лв., Общо приходи 76994, 95 лв., Общо разходи 104912, 92 лв., Счетоводна загуба 27917, 97 лв., Всичко увеличения 0, 00 лв., Всичко намаления 0, 00 лв., Данъчна загуба 22890, 79 лв. от публикувания финансов отчет за 2016 г. била констатирано декларирана обща сума на активи– 579 х. лв., стойност на ДМА 278 х. лв., собствен капитал 7 х. лв., задължения общо 225 х. лв. От отчета за паричните потоци за периода било установено, че дружеството притежава на 01.01.2016г. парични средства в размер на 4 х. лв., постъпления от клиенти за 78 х. лв., плащания към доставчици за 69 х. лв., налични парични средства към 31.12. в размер на 13 х. лв.

От публикуваните в ИС Контрол финансови данни за отчетната 2017 г. били установени данни към 31.12. на същия отчетен период – обща сума на ДМА – 256 х. лв., от които Земи за 162 х. лв. и сгради за 94 х. лв. Съгласно справка обр. Сд-134, „КОМПЕКС“ ООД не притежавало недвижими имоти към датата на ревизионното производство.

При ревизията е установено, че в периодите 2013, 2014 и 2015 година Д. е изтеглил парични средства от банковите сметки на дружеството, описани в РД, а именно:

През 2013 година е изтеглил 59800, 00 лева. Платените работни заплати били в размер на 9925, 48 лева, осчетоводени по дебитния оборот на с/ка „421 Персонал“. Платените задължения на доставчиците били в размер на 160028, 00 лева, отчетени по дебита на с/ка „401“. В оборотната ведомост за 2013 година нямало заведена с/ка „501 Каса в лева“, имало заведена само с/ка „502 Каса във валута“, като получените суми били в размер на 95112, 00 лева, и платените суми от касата също били в размер на 95112, 00 лева, отчетени по кредита на с/ка 502; По счетоводни данни от оборотната ведомост получените парични средства по с/ка 503 Разплащателна сметка в лева са в размер на 189640, 29 лева, а платените суми по банка са в размер на 190458, 80 лева. Получените парични средства по с/ка „504 Разплащателна сметка във валута“ са в размер на 250329, 88 лева, а платените суми по банка са в размер на 252057, 89 лева. Неразпределената печалба от минали години по счетоводни данни – крайното кредитно салдо на с/ка „122“ е в размер на 327568, 96 лева.

През 2014 година от Д. били изтеглени суми от банковите сметки на дружеството общо в размера на 131240, 00 лева. Размерът на платените работни заплати бил 57680, 41 лева, осчетоводени по дебитния оборот на с/ка „421 Персонал“. Платени били задължения на доставчиците в размер на 134868, 55 лева, дебитния оборот на с/ка „401“. В оборотната ведомост за 2014 година нямало заведена с/ка „501 Каса в лева“, нямало заведена и с/ка „502 Каса във валута“. По счетоводни данни от оборотната ведомост, получените парични средства по с/ка „503 Разплащателна сметка“ в лева била в размер на 272227, 48 лева, а платените суми по банка - в размер на 272221, 62 лева. Получените парични средства по с/ка „504 Разплащателна сметка във валута“ били в размер на 151039, 34 лева, и платените суми по банка са в размер на 151035, 69 лева. Неразпределената печалба от минали години по счетоводни данни – крайното кредитно салдо на с/ка „122“ било в размер на 346607, 15 лева.

През 2015година от Д. били изтеглени суми от банковите сметки на дружеството общо в размера на 106614, 00 лева. Размерът на платените работни заплати бил 51147, 37 лева, осчетоводени по дебитния оборот на с/ка „421 Персонал“. Платените задължения на доставчиците били в размер на 293022, 49 лева, отчетени по дебита на с/ка „401“; В оборотната ведомост за 2015 година имало заведена с/ка „501 Каса в лева“, като по сметката били получени 12271, 52 лева, и за същата сума били извършени плащания от касата През 2015 година нямало заведена с/ка „502 Каса във валута“. По счетоводни данни от оборотната ведомост, получените парични средства по с/ка „503 Разплащателна сметка в лева“ били в размер на 50264, 52 лева, и извършените плащания по банка - в размер на 50300, 82 лева. Получените парични средства по с/ка „504 Разплащателна сметка във валута“ били в размер на 53867, 47 лева, а платените суми по банка били в размер на 53968, 01 лева. Неразпределената печалба от минали години по счетоводни данни – крайното кредитно салдо на с/ка „122“ било в размер на 354616, 44 лева.

От този анализ на счетоводните данни ревизията е направила извод, че дружеството „Компекс“ ООД е разполагало с парични средства за погасяване на данъчните и осигурителни задължения. Всяка година се увеличавал размерът на неразпределената печалба от 327568, 96 лева през 2013 година до 354616, 44 лева през 2015 година. От с/ка „502 Каса във валута“ са установени извършвани плащания, общо в размер на 95112, 00 лева през 2013 година и през 2015 година и 12271, 52 лева от с/ка „501“. При направената съпоставка на изтеглените пари от Д. от банковите сметки на дружеството и извършените плащания от сметките по счетоводни данни е направен извод, че през 2013 година по счетоводни данни от банковите сметки осчетоводените кредитни обороти /сметка „503“ и „504“/ средствата са били общо в размер на 442 516, 69 лева, от които ревизираното лице е изтеглило 59800, 00 лева, през 2014 година по счетоводни данни от банковите сметки осчетоводените кредитни обороти / сметка „503“ и „504“/ са били общо в размер на 423257, 31 лева, от които ревизираното лице е изтеглило 131240, 00 лева, през 2015 година по счетоводни данни осчетоводените кредитни обороти / сметка „503“ + „504“/ са били общо в размер на 104268, 83 лева, а ревизираното лице е изтеглило 106614, 00 лева. Не са установени данни с тези изтеглени средства да са плащани задължения, свързани с дружеството.

Направен е анализ на данните от сметка „422 Подотчетни лица“ за 2013, 2014 и 2015 година. Установени са отразени постъпващи суми от клиенти и малка част от ревизираното лице. Кредитните обороти са установени като извършвани плащания на заплати към персонала на дружеството, отразени данни за малки вноски по задължения към доставчици за вода, такси телефони, ел. енергия, материали и др. От направеният анализ е установено, че по кредитния оборот на сметка 422 са налице счетоводни записвания по сметка „152“ с основание „по договор“, като се посочва че при ревизията такива документи не съществуват и не са представени. През м.12.2013 година е отразен заем в размер на 149 808, 04 лева. За 2014г. година през м.06.2014 година – сума в размер на 85000, 00 лева, през м.12.2014 година - сума в размер на 200 000 лева, осчетоводени по сметка „152“, през 2015 година, през м.02.2015 година - сума в размер на 35000, 00 лева и през м.03.2015 година - сума в размер на 30 000 лева, осчетоводени по сметка „152“.

Направен е извод, сумите се отпускат на управители или подотчетни лица и за същите трябва да се налице данни в счетоводството на дружеството, но не са предоставени документи, нито от страна на ревизираното лице, нито от страна на дружеството за реалното им предназначение и е направен извод, че същите не са предоставяни за целите на текущата дейност на дружеството. Предвид всичко това е прието, че в случая ревизираното лице -А. Д., не е доказал твърденията си по отношение на изплатените му суми от дружеството, което е управлявал. Счита се, че се касае за изтичане на парични ресурси на дружеството в полза на собственика, както и че вследствие на това паричните средства в дружеството намаляват и не е ясно за какво се плаща. Прието е, че същите са отклонени от имуществото на юридическото лице, тъй като същите не са насочени за основната му дейност, а от тях се е възползвал Д.. Ревизията се позовава на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. „Скрито разпределение на печалба“ (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009г., в сила от 01.01.2010 г.) са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. На база съпоставката информацията за имуществото на дружеството е констатирано, че то е имало пълна възможност от наличните парични средства в брой и по банкови сметки, както и неразпределена печалба, за покриване на данъчните и осигурителни задължения за всяка една от ревизираните години, но такова плащане не е извършено към бюджета, без да са представени обяснения за причините за невнасяне на осигурителните вноски и данъци за ревизираните периоди.

В хода на ревизията е прието още, че паричните средства, които дружеството е притежавало са отклонявани в полза на физическото лице –управител, което обстоятелство е и причина за невъзможността за погасяване на здравноосигурителни и данъчни задължения. Управляващият дружеството не е разпоредил плащания към бюджета за погасяване на задължения за данъци, удържани от доходите на назначените лица, но невнесени и на осигурителни вноски, като същевременно е насочил парични средства на дружеството в своя полза, с което е довел до невъзможност за погасяване на съответните изискуеми задължения към бюджета. Констатирани са действия, които водят до намаляване имуществото на дружеството и в резултат на това – недобросъвестно препятстване на събиране на данъците, като по тази причина не са платени данъци и задължителни осигурителни вноски. Прието е, че е налице отклоняване на ресурси на дружеството към ревизираното лице, като се съдържа субективен елемент – недобросъвестно извършени плащания с характер на скрито разпределение на печалбата, по аргумент на &1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Под формата на предоставените отчети на сметка „422“ и по счетоводни данни давани заеми, за които няма никакви доказателства се прикривали плащания от дружеството в полза на А. Д., в качеството му на управител, които представлявали скрито разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО. Осчетоводяването на тези средства по сметка „422“ щяло да е налице в два случая – когато А. Д. възстанови паричните средства и/или при закупуването на материали/услуги с тези парични средства, което в случая не било извършено, както и не били предоставени документи, че са връщани отново в дружеството, което обуславяло изводът, че паричните средства са предоставени като такива на управителя и са ползвани от него за цели, различни от обоснованите при тяхното разходване.

Въз основа на тези факти с РД и РА се ангажира отговорността на Д. за задължения на дружеството „КОМПЕКС“ ООД, с ЕИК, описани в тях, а именно:

За ревизирания период от 01.12.2012 год. до 31.12.2012 год., дружеството подало СД по ДДС, с резултат за периода – ДДС за внасяне общо в размер на 257, 98 лева, който бил дължим към датата на ревизионното производство. С РД са начислени лихви – 202, 99 лева, които не са внесени. Лихвите са изчислени до 14.10.2020 година.

За ревизирания период от 01.01.2013 год. до 31.08.2013 год., дружеството подало СД по ДДС, с резултат за периода – ДДС за внасяне общо в размер на 3897, 83 лева, който бил дължим към датата на ревизионното производство. Начислени са С РД лихви – 2942, 96 лева, които не са внесени.

За ревизирания период от 01.02.2014 год. до 30.04.2014 год., дружеството подало СД по ДДС, с резултат за периода – ДДС за внасяне общо в размер на 196, 46 лева, който бил дължим към датата на ревизионното производство. Начислени са лихви – 129, 18 лева, които не са внесени.

За ревизирания период 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г. са установени дължими осигурителни вноски по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, които не са внесени в размер на 94, 87 лева.

За ревизирания период 01.01.2013 г.-31.12.2013 г. са установени дължими осигурителни вноски по декл. Обр.6 за м. януари-юли и декември върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, които не са внесени, в размер на 1117, 18 лева.

За ревизирания период 01.01.2014 г.-31.12.2014 г. са установени дължими осигурителни вноски по декларация обр.6 за м. Януари – декември върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, които не са внесени, в размер на 10993, 38 лева.

За ревизирания период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. са установени дължими осигурителни вноски по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение за м. Февруари-декември в размер на 10374, 14 лева, които не са внесени.

За ревизирания период 01.01.2016 г. - 31.07.2016 г. са определени дължими осигурителни вноски по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, в размер на 5747, 04 лева, които не са внесени.

За периода от 01.12.2012 год. до 31.12.2012 год., са определени дължими осигурителни вноски за пенсионно осигуряване по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, в размер на 1479, 25 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год., са определени дължими осигурителни вноски за пенсионно осигуряване по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, в размер на 298, 70 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год., са определени дължими осигурителни вноски за пенсионно осигуряване по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, в размер на 2279, 37 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., са определени дължими осигурителни вноски за пенсионно осигуряване по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, в размер на 2289, 26 лева, които не са внесени.

За периода от 01.06.2016 год. до 31.07.2016 год., са определени дължими осигурителни вноски за пенсионно осигуряване по декл. Обр.6 върху изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение, в размер на 1402, 18 лева, които не са внесени.

За периода от 01.12.2012 год. до 31.12.2012 год., са определени дължими здравноосигурителни вноски за ЗО по декл. Обр. 6, в размер на 42, 16 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год., са определени дължими здравноосигурителни вноски за ЗО по декл. Обр. 6, в размер на 4818, 93 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., са определени дължими здравноосигурителни вноски за ЗО по декл. Обр. 6, в размер на 4729, 44 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год., са определени дължими здравноосигурителни вноски за ЗО по декл. Обр. 6, в размер на 2679, 56 лева, които не са внесени.

За периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год., са определени дължими здравноосигурителни вноски за ЗО по декл. Обр. 6, в размер на 44, 16 лева, които не са внесени.

Т.е. установено е, че дружеството е начислявало и декларирало дължимите пенсионни вноски, УПФ и здравни вноски, но не ги е заплащало. Върху всички тези задължения с РД е начислена и впоследствие с РА е доначислена лихва по чл. 113 КСО и чл. 107 от ЗЗО, доколкото се касае за публични задължения за забавеното плащане на които се дължи такава.

В РД са изложени правни мотиви за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК, в следния смисъл:

Отговорността по чл. 19 от ДОПК е особен вид солидарна отговорност за физическите лица– членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица, която възниква, ако е изпълнен сложният фактически състав, предвиден в посочената разпоредба. Същността на отговорността се състои във възникване за едно лице да заплати задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на друго лице. Тя може да възникне за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими от юридическото лице, независимо в какво качество, дали като носител на задължението /ДДС или корпоративен данък/ или като лице, задължено да удържа и внася данък или осигурителни вноски на други лица /данък върху доходите, задължителни осигурителни вноски за наети лица/.

Прието е, че ревизията е установила и обстоятелства за възникване отговорността на Д.. Описани са следните аргументи: За периода от 01.01.2012 г. до 21.08.2014 г. Д. е управител на „КОМПЕКС“ ООД, а в останали е изпълнявал тези функции по пълномощно, не е оказал съдействие в хода на ревизията по представяне на документи относно финансовото състояние на дружеството, а само писмени обяснения, без документи. Съответно е направен извод, че е бил наясно относно сключването и изпълнението на всички сделки. Сочи се, че не са установени данни за укрити обстоятелства от страна на управителя на дружеството, доколкото не са коригирани установените финансови резултати. Независимо от това е прието, че той е извършил действия, между които и невъзможността да се съберат вземанията на дружеството е налице причинно-следствена връзка, доколкото са установени факти относно разпореждане с имуществото на „Компекс“ ООД. Относно наличие на хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК се правят следните изводи: Фирмата „КОМПЕКС“ ООД е получател на значителни приходи от производствената си дейност от контрагенти - получатели на произведена продукция, т.е. дружеството „КОМПЕКС“ ООД за ревизираният период е било действащо предприятие с техническа и кадрова обезпеченост, реализиращо приходи чрез банкови преводи. От извършения анализ на движението по кредита на сметка № BG88BUIB800231058418830 били установени преводи на значителни стойности, а по дебита от сметката на дружеството били извършвани тегления в брой от ревизираното лице А. М. Д., по години както следва: за 2013 година – тегления в брой в размер на 59 800 лева, за 2014 година – тегления в брой в размер на 131 240 лева, за 2015 година – тегления в брой в размер на 106 614 лева. Не били представени никакви доказателства, че изтеглените парични средства от банковата сметка на дружество са внесени в касата на дружеството, тъй като не били представени изисканите документи, приходни и разходни касови ордери. Поради непредставяне на документи както от ревизираното лице, така и от дружеството не било установено същите внасяни ли са в касата на „Компекс“ ЕООД и извършвани ли са с тях разплащания с доставчици, изплащани ли са възнаграждения на работници и служители. Не се установило да са правени преводи към НАП за погасяване на начисления данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения, както и за ЗОВ, които били дължими всеки месец, следващ месеца на удържането на данъка и ЗОВ. Дружеството разполагало с налични парични средства за погасяване на дължимите данъци и ЗОВ, но управителят Д. не ги е насочвал за плащане на изискуемите данъчни и осигурителни задължения. При извършената предходна ревизия на задълженото лице, приобщена с Протокол № Р22002220001743-ППД-001/29.09.2020 година, съгласно получено писмо от ОББ ЕАД, с вх. № 2757/09.05.2019 г., спесимен на подписите и имащ право да се разпорежда с авоарите по сметката било лицето А. М. Д., управител и представляващ на дружеството и А. М. Д. – негова съпруга, в качеството й на пълномощник, като и двете лица имали еднакви права за разпореждане със средствата по сметката. Представено било и нотариално заверено пълномощно от 25.10.2011 г., с което А. М. Д. упълномощава съпругата си А. М. Д. да внася и тегли суми в брой, да извършва преводи в страната и чужбина, да открива други сметки и да закрива сметките. Извършените тегления на парични средства в брой от лицето не били инцидентни и били в големи размери. Това ги определяло като системни и последователни действия. Именно поради редовните тегления в брой от банковите сметки на дружеството е намаляло имуществото на търговеца, препятствайки погасяване на публичните му задължения. Не били представени доказателства, тези плащания да са свързани с осъществяваната от данъчно-задълженото лице дейност, поради което ревизията приемала, че представляват извършено скрито разпределение на печалбата. Следователно били налице доказателства, че извършените тегления от банковите сметки на „КОМПЕКС“ ООД в ОББ ЕАД в полза на А. М. Д. представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ЗКПО - тъй като не били свързани с дейността на дружеството, изплатени били в полза на управляващия и упълномощено от последния лице, а и изплащането на сумите водило до намаляване ликвидността на „КОМПЕКС“ ООД. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполагала целенасочени действия по упражняване на правата му (вкл. събиране на вземанията), респ. изпълнение на задълженията - в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива. Въпреки наличието по банкови сметки на дружеството на парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения, както и въпреки наличието на вземания от клиенти на дружеството, в ревизирания период А. М. Д. не разпоредил плащания към бюджета. Общата сума на изведените от А. М. Д. средства от активите на задлъжнялото дружество била в размер на 514 х. лв., т.е. в пъти повече, при непогасени задължения на дружеството за периода 01.12.2012 г. – 31.05.2017 г. общо в размер на 51629, 65 лева и лихва 32606, 70 лв. Прието е за несъмнено, че в резултат на извършените разпоредителни действия от А. М. Д. със средствата на „КОМПЕКС“ ООД е настъпило намаляване на имуществото на дружеството и то е натрупало необслужени задължения към бюджета и лихви закъснения върху тях и в касата на дружеството и по неговите банкови сметки не са останали никакви суми и не се очакват постъпления. Прави се извод, че Д. е бил наясно със задълженията на дружеството в качеството му на управител и представляващ, тъй като са налични данни в представената информация от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

В РД са описани и действия по разпореждане с активи на дружеството: От публикуваните в ИС „Контрол“ данни за отчетната 2017 г. се установило: дружеството декларирало притежание на движими вещи (машини и съоръжения), същите били възбранени и описани с ПНОМ № 4086/2014/000121/01.04.2015 г. и протокол за опис № 4086/2014/000142/27.05.2015 г. С протокол № С180022-06-0025634/03.09.2018 г. било констатирано, че движимите вещи липсват.

Приема се за безспорно установено, че за периода 01.12.2012 година – 31.05.2017 година А. М. Д. е извършил умишлени действия по декапитализация на дружеството, което се изразявало в следното: Към отчетен период 31.12.2014г. стойността на ДМА на „КОМПЕКС“ ООД възлизала на 792 х. лв. Към отчетен период 31.12.2015 г. стойността на ДМА на „КОМПЕКС“ ООД възлизала на 502 х. лв., т.е. имало разпореждане с ДМА в размер на 290 х. лв. Към отчетен период 31.12.2016 г. стойността на ДМА на „КОМПЕКС“ ООД възлизала на 278 х. лв., т.е. имало разпореждане с ДМА в размер на 224 х. лв. В случая имало разпореждане /намаление / с ДМА, собственост на „КОМПЕКС“ ООД, за период от 2014 г. до 2016 г. в общ размер на 514 х. лв., вследствие на извършените действия на А. М. Д., в резултат на които намалял патримониумът на дружеството. Също така, „КОМПЕКС“ ООД сключило Договорна ипотека с Кредитор – „ПИРЕОС ЕВРОБАНК“ АД от 26.09.2007 г. С договорната ипотека била заложена производствената база на дружеството: Поземлен имот – стопански двор в [населено място] с № 000622, заедно с построените в него сгради - Хале за производствен корпус със застроена площ от 1 534 кв. м. и обслужващ корпус със застроена площ от 137 кв. м. При извършена справка в Имотен регистър се установило, че въпросният имот бил придобити чрез публичен търг от „ПИРЕОС ЕВРОБАНК“ ЕАД на 04.05.2018 г. От публикуваните в ИС Контрол данни се установило, че дружеството декларирало притежание на движими вещи (машини и съоръжения), същите са възбранени и описани с ПНОМ № 4086/2014/000121/01.04.2015 г. и протокол за опис № 4086/2014 /000142/27.05.2015 г. От приложена оборотна ведомост към 31.12.2015 г. било видно, че „КОМПЕКС“ ООД има дебитно салдо по сметка „204 Машини и съоръжения“ на обща стойност 1410458, 62 лв. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с № 4086/2014/000121/01.04.2015 г. бил наложен запор на специализирани машини, подробно индивидуализирани в постановлението, на обща стойност 510 093, 22 лв., собственост на „КОМПЕКС“ ООД. Постановлението било връчено на А. М. Д., в качеството му на пълномощник на дружеството, съгласно реда на чл.29, ал.6 от ДОПК. С протокол № С180022-06-0025634/03.09.2018 г. било констатирано, че движимите вещи липсват. По данни на съседите на производствената база, в имота периодично е имало посетители, които са изнасяли вещи и машини от халето.

На база всички тези факти е направен извод, че са налице предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК - управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Като деяния по чл.19 ал. 2 от ДОПК са посочени разпореждането с движими вещи и теглене на парични средства от банковата сметка на дружеството, които са осуетили предприетите действия от страна на приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и са довели до невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството към момента не разполагало с имущество, което да послужи за принудително изпълнение.

При тези мотиви е прието, че в случая са налице всички кумулативно необходими предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на А. М. Д. по реда на чл. 19, ал. 2, от ДОПК. Следствие на извършеното разпореждане с имуществото /ДМА/ и финансовия ресурс, имуществото на задълженото дружество е намаляло в такъв размер, че е причина за неплащане на публичните задължения. Прието е, че е налице разпореждане /намаление / с ДМА собственост на „КОМПЕКС“ ООД за период от 2014 г. до 2016 г. в общ размер на 514 х. лв., вследствие на извършените действия на управителя А. М. Д., в резултат на които е намалял патримониумът на дружеството, а именно изтеглените средства от дружеството в този период. Приема се също, че той е отговорен и за разпореждането с материални активи- запорирани машини на дружеството.

Срещу РД е постъпило възражение.

С РА изцяло са приети фактите и правните изводи от РД, които се приповтарят в синтезиран вид. Установява се, че с възражението не са налице оспорвания по фактите, а единствено се сочи, че в случая не са налице предпоставките на чл. 19 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Д.. В РА е отхвърлено това възражение, с мотиви идентични с тези РД. РА е съставен като електронен документ, подписан с КЕП от възложителя и ръководеителя на ревизията и е връчен ма 18.05.2021г.

По жалба срещу РА с решение № 1177/03.08.2021г. на Директора на дирекция ОДОП при ТД на НАП- [област] той е отменен частично в частта на задължения на дружеството „Компекс“ ООД за задължителни осигурителни вноски и ДОО за периодите от 01.09.2014г. до 31.12.2014г. и от 01.02.2015г. до 31.07.2016г., ведно със съответните лихви, за задължителни вноски УПФ за периодите от 01.09.2014г. до 31.12.2014г. и от 01.02.2015г. до 31.07.2016г., ведно със съответните лихви и за здравно осигуряване за периодите от 01.09.2014г. до 31.12.2014г., от 01.02.2015г. до 31.08.2016г. и от 01.04.2017г. до 31.05.2017г., ведно със съответните лихви и потвърден в частта на следните задължения:

1. задължения по ЗДДС в размер на 4352, 27лв. и лихви 3458, 56лв., от които за декември 2012г. - 257, 98лв. задължения и 213, 89лв.-лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август2013г. - 3897, 83лв. задължение и 3107, 19лв.- лихви, а за февруари март и април 2014г. - 196, 46лв. задължения и 137, 48лв. - лихви.

2. задължения по ЗКПО – 3619, 46лв. и лихви 2708, 70лв., от които за 2012г. - 1504, 11лв. задължения и 1214, 74лв. лихви, а за 2013г. 2115, 35лв.и лихви 1494, 04лв.

3. задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО - 8770, 68лв. и 6115, 98лв. лихви, от които за декември 2012г. - 94, 87лв. задължения и 78, 35лв. - лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г. -1117, 18лв. юадължения и 856, 15лв. - лихви, а за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. - 7558, 64лв. задължения и 5181, 48лв. - лихви.

4. задължения за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване – 3775, 37лв. и 2634, 61лв. лихви, от които за декември 2012г. - 42, 16лв. задължения и 34, 82лв. лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г. - 485, 94лв. задължения и 372, 76лв. - лихви и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. 3247, 27лв. задължения и 2226, 63лв. - лихви.

5. задължения за задължителни осигурителни вноски за УПФ - 1873, 07лв. и лихви - 1313, 99лв., от които за декември 2012г. - 26, 35лв. задължения и 21, 77лв. лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г.-293, 86лв. задължения и 228, 04лв. - лихви и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. 1552, 86лв. задължение и 1064, 18лв. - лихви.

В решението, в потвърдителната част са изложени мотиви, идентични с тези в РА и РД.

За да отмени РА в частта на задълженията след м. 09.2014г., решаващият орган е приел, че не е налице първата предпоставка на чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК – жалбоподателят не е бил управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото юридическо лице, а е имал общо пълномощно да го представлява и управлява. В потвърдителната част е приел, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – жалбоподателят е бил управител на дружеството и е извършил плащания от имуществото на задълженото лице, в своя полза, представляващи скрито разпределение на печалба. Позовал се е на теглените суми сметките на дружеството, което е довело до намаляване на имуществото на дружеството и невъзможност за погасяване на задълженията му и на установените разпоредителни действия със запорираните машини.

РА в потвърдената част е обжалван в указания 14-дневен срок, но с разпореждане [номер]/02.12.2021г. на АССГ по дело 9542/2021г. жалбата е оставена без разглеждане и делото прекратено.

Описаните факти за хода на ревизионното производство и установените, и описани факти в актовете от ревизията не са спорни между страните и се установяват безспорно от писмените доказателства по делото.

По делото е приета техническа експертиза във връзка с оспорване на КЕП, с които са подписани заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт. От заключението й се установяват следните факти: Във всеки един от изследваните подписани файлове, електронният/те подпис/и и съдържанието на файла не представляват отделни файлове, а един общ. Подписите са вътре в подписания файл. Това по безспорен начин показва, че няма как определен електронен подпис да е свързан с друг файл. В конкретният случай с подходящ софтуер съдържанието на подписа може да бъде достъпено, след като се достъпи съдържанието на документа. Квалифицираното валидиране на електронен подпис в същността си представлява процес, в който се потвърждава или не валидност на поставен електронен подпис в документ. Квалифицирано валидиране на електронен подпис може да направи всеки, който разполага с електронно подписания документ и подходящ за целта софтуер. Квалифицираното валидиране се осъществява с квалифициран софтуер и може да бъде извършено по всяко време след поставяне на подписа. Актът на валидиране не е еднократен. Издателят на електронните подписи (КУКЕП) няма задължение да валидира всеки един подпис по време на поставянето му, т.к. този подпис би могъл да се поставя със софтуер, който е различен от софтуера на издателя. Издателят може да предостави софтуер, с който потребители да подписват документи, както и впоследствие да валидират при необходимост електронни подписи. По време на поставянето на подпис върху документ софтуера проверява CRL списъка и OCSP (онлайн списък на статуса на сертификатите), където са обявени всички подписи, които са спрени, невалидни и т.н.

Изискванията за квалифицираното валидиране са описани в чл.32 и чл. 33 от Регламент 910/2014 на ЕС. В процеса на проверката всички процесни електронно-подписани документи са изследвани и проверени с няколко вида софтуер за валидиране на КЕП, всеки от които е произведен/създаден от доставчик на удостоверителни услуги, каквото е изискването. Проверка е извършена, включително и в сайта на Министерство на електронното управление - https: // [Наименование]/. Всички процесни електронно подписани документи са преминали успешна валидация, което означава, че всички удостоверения са били валидни към момента на поставяне. Използваният софтуер изпълнява и проверява съответствие на всички изискуеми полета, съгласно Приложение 1 от Регламент 910/14 на ЕС, който указва, какво трябва да съдържат електронните подписи.

Електронните подписи, положени на всички изследвани документи, не съдържат ЕГН на лицето положило подписа. Съдържа се ЕИК на титуляра на електронното изявление - НАП. Според българското законодателство автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Според Регламент 910/2014 г. „титуляр на електронен подпис“ означава физическо лице, което създава електронен подпис.

В удостоверението за електронен подпис се съдържа друга информация, която да идентифицира лицето, положило електронен подпис върху документите, а именно: вътрешен имейл в организацията НАП; вътрешен номер на служител в организацията НАП.

Вещото лице потвърждава, че липсва времеви печат, който да валидира точното време на поставяне на подписа, като от разпита й се установява, че времето се взима от сървъра на НАП.

При тези данни, съдът намира, че документите са подписани с КЕП по смисъла на Регламент 910/2014г. Фактът, че часът на подписа се взима от сървъра на НАП не е основание за приемане подписването за опорочено. Този час е от сървър на официална организация, следователно, лицата, които подписват документите, не могат да манипулират тези данни и да променят съдържанието на акта, след издаването му.

Съдът приема и кредитира заключението на вещото лице, което намира за обосновано, компетентно и ясно.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването на ревизионния акт е направено от легитимирано лице с правен интерес. В срока по чл. 156 от ДОПК е подадена жалба по която е образувано дело 9542/2021. на АССГ, която е оставена без разглеждане с влязло в сила определение, но доколкото с настоящата жалба се твърди нищожност на ревизионния акт, за което искане не е налице преклузивн срок, жалбата е допустима.

Претендира се нищожност на акта, поради неподписване с КЕП по см. на Регламент 910/2014г. и поради издаване на акт за задължения, погасени по давност, но при искане за прогласяване на нищожност на акта съдът не е обвързан от основанията, посочени от страната, а дължи проверка на акта на всички възможни основания за нищожност.

Ревизионният акт е нищожен, когато е издаден при толкова сериозно нарушение на закона, което води до пълна неяснота или опорочаване на волята на органа, при липса на компетентност или на форма, при превратно упражняване на власт. Той не може да породи правни последици. Налице е крайна форма на незаконосъобразност.

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Ревизионният акт може да бъде обявен за нищожен при следните условия:

Липса на компетентност: Ако органът, издал акта, няма правомощията да го направи. Например, ако данъчната ревизия е проведена от лице или орган, който не е упълномощен за това. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

Тежко нарушение на материалния закон, което води до пълна неяснота на материалните основания за издаване на акта. Нарушенията на материалния закон по правило касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.

Тежки процесуални нарушения на правила, които са задължителни за издаването на валиден акт също могат до доведат до извод за нищожност на акта. Нищожност на административния акт може да има, както поради неспазване на изискванията за форма, така и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория, нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Сериозна непълнота или неяснота на акта, вследствие на която той не може да бъде изпълнен или контролиран по смисъл също може да е основание за нищожност на акта, както и противоречие с друг, окончателен акт.

Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Разгледано по същество искането за обявяване на РА за нищожен е неоснователно.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Ревизионното производство е разпоредено от М. Х. – Началник - сектор, надлежно оправомощена с правото да разпорежда такива със заповед № РД 01-818/10.05.2019г. на Директора на ТД на НАП- [област]. Ревизията е извършена от определените със заповедта органи по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането ѝ и за съставянето на ревизионен доклад и акт.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/, което в случая е изпълнено. Оспореният ревизионен акт и ревизионния доклад са издадени от компетентни органи, които съответно са разполагали с материална компетентност и такава по степен. Налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от Териториалната дирекция на НАП [населено място]. Решението, с което е потвърден ревизионния акт, също е издадено от компетентен орган –директор на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП.

Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения ревизионен доклад и акт са издадени от компетентни длъжностни лица чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи, представени на диск и на хартиен носител. Това се потвърждава от изготвената по делото експертиза, която установява, че всички документи са подписани с валидни КЕП, които съответстват на изискванията на Регламент 910/2014г. С оглед на изложеното, съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис в съответствие с изискванията на закона.

Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма. Той препраща към ревизионния доклад, където са описани подробно фактическите основания за издаването му и накратко възпроизвежда част от установените факти и отговаря на възраженията на жалбоподателя в постъпилото възражение. Посочени са и правните основания за издаване на ревизионния акт. Ревизионният акт е подробно мотивиран, като част от фактическите и правни доводи се съдържат в него, а други – в ревизионния доклад, който е неразделна част от него.

От всичко изложено следва, че не е основателно възражението за нищожност на акта, поради неспазване на формата за издаване. Напротив, спазена е писмената форма, доколкото актът е издаден като електронен документ подписан с КЕП и съгласно чл.3, ал. 2 от ЗЕДЕУ.

Не е налице неспазване на формата и поради съществена непълнота или неяснота на РА. Той е подробно мотивиран. Описани са подробно фактическите и правни основания за издаване на акта. Описаното е относимо към основанията на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, като физическо лице, за задълженията на дружеството „КОМПЕКС“ ООД. От това следва, че не е налице неяснота за волята на органа или за фактите, въз основа на които се ангажира отговорността на жалбоподателя. Не е налице и съществено несъответствие на описаните факти и изводи с нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, на база която е ангажирана отговорността на жалбоподателя за задълженията на дружеството. Актът е ясен, подробен и непротиворечив. Т.е. няма основание за обявяването му за нищожен, поради неспазена форма или особено съществено нарушение на материалния закон, което прави напълно неясна волята на органа.

В хода на ревизията не са допуснати особено съществени процесуални нарушения, довели до пълно ограничение на правото на защита на лицето, до липса на обосновка за относимите към предмета на ревизията обстоятелства. За започване на ревизията и за изменение на срока й е уведомено ревизираното лице. Дадена му е възможност да представи доказателства и обяснения. На ревизираното лице е предоставена възможност да представи доказателства, както и му е указана необходимостта да даде обяснения и да представи данни. В производството са събрани, анализирани и описани всички установени и относими към предмета му доказателства. Издаденият РА е връчен на лицето и то е упражнило правото си на жалба.

При издаване на процесното решение също не са допуснати съществени процесуални нарушения. То е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни мотиви, подписано е и е връчено на лицето. В решението подробно е отговорено на всички възражения в жалбата.

По възражението за включване в акта на задължения, които са погасени по давност, съдът намери следното:

В случая заповедта за възлагане на ревизия е издадена 25.03.2020г. и връчена на 05.05.2020г., а РА е издаден на 15.03.2021г. Ревизията е втора подред, като издаденият преди това РА е отменен и е възложена нова ревизия.

Според чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.Ал 2 предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата(чл. 171, ал. 3 ДОПК).

Чл. 172 от ДОПК предвижда, че давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

1. задължения по ЗДДС в размер на 4352, 27лв. и лихви 3458, 56лв., от които за декември 2012г. - 257, 98лв. задължения и 213, 89лв.-лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2013г. - 3897, 83лв. задължение и 3107, 19лв.- лихви, а за февруари март и април 2014г. - 196, 46лв. задължение и 137, 48лв. - лихви.

5. задължения за задължителни осигурителни вноски за УПФ -1873, 07лв. и лихви 1313, 99лв., от които за декември 2012г. - 26, 35лв. задължения и 21, 77лв. лихви, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и декември 2013г. - 293, 86лв. задължения и 228, 04лв. - лихви и за януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2014г. - 1552, 86лв, задължения и 1064, 18лв. - лихви Съдът констатира данни, че действително за част от процесните задължения производството е образувано след изтичане на уреденият в чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишен давностен срок. За задълженията за 2012, 2013 и 2014 г. за ДДС, ДОО, осигурителни вноски за УПФ и здравни вноски този срок е започнал да тече съответно от 01.01.2013г. за задълженията от 2012г., на 01.01.2014г. – за тези от 2013г. и на 01.01.2015г. – за тези от 2014г. Независимо от спиране на давността за 1 година, на основания чл. 172, ал. 1 от ДОПК, във връзка с предходната ревизия, ревизионният акт по която е отменен от Директора на ОДОП при ЦУ на НАП, съответно към 01.01.2021г., преди издаване на ревизионния акт, е изтекъл за всички задължения.

За задълженията по ЗКПО за 2012 и 2013г., срокът по чл. чл. 171 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2014г. и на 01.01.2015г. доколкото данъчната декларация се подава до 30.04. на годината следваща тази, за която данъкът се дължи, а данъкът следва да се плати същата година. Към датата на издаване на РА действително давността е изтекла. Без значение е в случая предходният издаден РА в ревизионно производство срещу Д., - РА 22220618005930-091-001/20.08.2019г., доколкото с отмяната му се приема, че давността не е прекъсвана - чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Няма данни също така срещу Д. да са прилагани обезпечителни мерки, в качеството му на физическо лице.

Издаването на РА, обаче след изтичане на тези давностни срокове, не води до неговата нищожност. Този порок касае неговата законосъобразност, като издаден при съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. Този порок не обосновава заключение за най-тежката форма на недействителност. В случая, въпросът за законосъобразността на акта не е предмет на настоящото дело, доколкото във оспорването му е приключило с влязло в сила определение, с което жалбата е оставена без разглеждане.

Предвид всичко изложено, съдът счете, че не са налице основания за обявяване нищожността на РА.

При този изход на делото основателно е искането на ответника да му бъдат присъдени разноските по делото - юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НЗПП, в размер на 3739, 82лв.

Предвид изложените съображения, съдът