Решение № 572 от 27.10.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 284/2023 г.

Производство по иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ(отм. ДВ. Бр.102/29.12.2015 г. ), във вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането ( отм.) във вр. с чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ(отм.) Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд против М. О. М. от с. В., общ. Г. О., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 56 945, 03 лв. представляваща възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № ••/17.04.2018г. /49 427, 40лв./ и щета № ••/17.04.2018г.–7517, 62 лв. или общо 56 945, 03лв./29 115, 53 евро/, изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Нидерландия, за имуществени и неимуществени вреди причинени при ПТП настъпило на 30.03.2015г. в гр. А., Н., причинено от ответника, при което е увреден л.а. "••", с ДКН •• XDF. Претендира и законната лихва от датата на завеждане на искова молба - 02.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се още сторените по делото разноски, в това число депозит за възнаграждение на особен представител на ответника. В исковата молба твърди, че ищецът на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Нидерландия по щета № ••/17.04.2018г. посочените по-горе обезщетения, от които първото за имуществени, второто за неимуществени вреди за увредените при ПТП, настъпило на 30.03.2015г. в гр. А., като ответникът М. О. М. управлявал л.а. „••“ с peг. № ВТ •• КА и причинил имуществени вреди по л.а. "••", с ДКН •• XDF собственост на Р. К. и неимуществени вреди. Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки посочения автомобил, при движение по ул. "••" в посока „••“ при преминавана по моста на първата улица предприел маневра изпреварване на спрял на спирка автобус и ударил движещия се насреща, в собственото си платно пострадал л.а., като и двата л.а. отбили вляво към велосипедната алея, като така причинява процесното ПТП с имуществени щети по другия л.а. и пострадал водача на „••“. Наведен е довод, че ответникът М. е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Ищецът сочи, че с регресна покана е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд обезщетение, но това задължение не било изпълнено до предявяване на иска. Ответникът М. О. М. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че за да се ангажира отговорността на ответника, на първо място следва да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и наред с това да е налице възстановяване от страна на гаранционен фонд на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на компенсационен орган на държава членка. Твърди се, че в конкретния случай не са налице доказателства или документи, подписани от ответника от които да се установява механизма на възникване на ПТП, вината на ответника, размера и вида на вредите. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В с.з. ищецът Гаранционен фонд, чрез процесуалния си представител адв. Н. И. поддържа исковата молба и сочи, че по делото са представени достатъчно убедителни доказателства за ПТП, неговия механизъм и вината на ответника, вкл. Протокол за ПТП, изготвен от длъжностно лице. Сочи, че към искова молба са приложени и всички разходно-оправдателни ордери и фактури по извършените плащания от страна на НББАЗ към Националното бюро на Нидерландия, които ясно и точно са описани вида на щетите и стойността и видовете дейности за отремонтирането им. Поддържа довод, че не Гаранционен фонд изплаща обезщетение на пострадалите лица, а на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1. от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559., ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/EEС, само е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Нидерландия. Великотърновски окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: От приетите в превод от нидерландски на български език двустранен констативен протокол за ПТП от 30.03.2015г., се установява, че е настъпило ПТП на същата дата в 12: 50 часа на ул. „••“ с участници М. О. М., като водач на л.а. „••“ с peг. № ВТ •• КА и Р. К., водач на л.а. "••", с № ••, негова собственост. Посочени са данни за валидна застраховка на л.а. на водача Р. К. В точка 12 от протокола за автомобила на ответника е отбелязано, че се е движил в различна от прилежащата му лента за движение, осъществил е смяна на лентите и е навлязъл в лентата за насрещно движение, идвайки отдясно. В точка 14 от протокола е отразено изявление на другия водач, че ответникът е предприел изпреварване на автобус в неговата лента и така се е озовал в тази за насрещно движение. В точка 10, като видими щети по л.а. л.а. "••", с №••/автомобил А/ е отразено отпред фронтално. В точка 13 от протокола е отразена скица на ПТП, обективираща сблъсък между двата л.а., настъпил в лентата за движение на Автомобил А, явяваща се такава за насрещно движение за Автомобил Б, както и местоположението на спрелия автобус в лентата на Автомобил Б, Протоколът е не е подписан от ответника. Последвало е съставяне на протокол за ПТП/нарушение от полицейското управление А., служба „Инфраструктура“ от длъжностното лице Ф.П. К., който удостоверява, че ПТП е посетено от двама полицейски служители, които са оказали помощ на място и са констатирали обстоятелствата по настъпване на ПТП. Подробно е описана пътната обстановка, пътни знаци и ограничения, които не се спорят, както и щети по предните части на двата автомобила. Отразени са свидетелски показания на пасажер в спрелия автобус, който е възприел изцяло развитието на ПТП, както и щетите по водача на „••“, който бил с поставен предпазен колан и при удара получил натъртване на ребрата, а пасажер в л.а., управляван от ответника – М., била със счупена ръка. Отразено е също извършения оглед, изготвени снимки, снетите данни на виновния водач от представените от него документи – лични и на автомобила. Ответникът е бил задържан за няколко часа и освободен в деня на произшествието в 17: 36ч. Като щети по Автомобил а са описани предна част, предна лява и предна дясна част, а като пострадали лица: А. М., леля на ответника, родена на 01.10.1943г., български гражданин, която е настанена в болница със счупена ръка, М. К. – пасажер в „••“ – оплаквания от болки в гърдите, водачът на „••“ – Р. К. – откаран в болница с натъртени ребра. Цитирани са снети показания от пострадалите лица и посочения по-горе свидетел. В приетата справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 17.08.2018 г., се установява, че за л.а. „••“ с peг. № ВТ •• КА към датата на процесното ПТП няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ л.107 от делото/ От приетите писмени доказателства /описаните по-горе официални документи/, се установява, че от техническа гледна точка най-вероятен е следния механизъм за настъпване на процесното произшествие: На 30.03.2015г. около 12: 50 ч. в гр. А., ответникът М. О. М. управлявал л.а. „••“ с peг. № ВТ •• КА по ул. "••" в посока „••“. При движение по моста на ул. "••“ и достигайки спряла на спирка автобус на обществения транспорт, предприел неговото изпреварване/заобикаляне, навлизайки в лентата за насрещно движение. В същия момент в тази лента, но в своята посока на движение се движел л.а. "••", с ДКН • XDF собственост на Р. К., управляван от същия. При възприемане на опасността от удар и двамата водачи се насочили към края на пътното платно /вляво за ответник и вдясно за другия водач/, но въпреки това настъпил удар – челен за двата л.а. били нанесени материални щети по двата л.а. Пострадали водачът на „••“ – с натъртени ребра, пасажер в л.а. „••“ – със счупена ръка. По делото са представени разходни документи както за медицинските разходи, така и за ремонта на л.а. „••“, които не са оспорени. С писмо вх. № 2-1489 от 20.02.2018 г. Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи е заявило искане за възстановяване на суми от НББАЗ по щета реф. № •• NL за щети в размер на 42257, 98лв. обезщетение и 6845, 41лв. такси за обработка. С писмо от 02.08.2018г. са заявление от Нидерландското бюро за възстановяване 7903, 42 евро, по пера: „Каско“ 7016, 53 евро, фирмена щета 636, 19 евро, разходи експертиза 86, 25 евро и разходи за правна помощ 77, 51 евро. /л.39 от делото/. Представени са изисканите от НББАЗ документи по констатиране на ПТП, описани по-горе, както и други разходни документи за таксите, експертизите, административните такси на застрахователното бюро в Н. Представена е и писмената претенция на пострадалите лица – Р.К. е претендирал за обезщетяване на нараняванията си 555, 71 евро за направени медицински разходи, като е представил в какво се изразяват – превоз с линейка и посещения в поликлиника за диагноза и лечение. Съпругата му е предявила претенция за 738 евро, за които също е представила документ. По отношение щетите по автомобила също е заведена щета при нидерландския застраховател, като оценката им възлиза на 8490 евро, като е приета по- малката стойност от тази на ремонта /12100 евро/ и тази на „Тотал щета“. Между пострадалия Р. К.и Нидерландкото бюро на автомобилните застрахователи /НБАЗ/ е постигнато споразумение за заплащане на сумата от 4000 евро за личните му щети, изразяващи се в наранявания, с пострадалата му съпруга е сключено такова за сумата от 5 000 евро. Установява се от приетите по делото нареждания за превод във валута, че НББАЗ е заплатило на НБАЗ на 30.03.2018г. сумата от 28 334, 46 евро по процесния референтен номер щета, като е направило и разходи за самия превод. Видно е още, че с писмо вх. № 08-01-360/17.04.2018 г. НББАЗ е уведомило за това Гаранционен фонд и е заявило общата сума за възстановяване 29 115, 53 евро, като е посочило банковата си сметка /л.7/ От представените доклад по щета № •• и •• от 17.04.2018г., е видно, че са приети съответните претенции за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация./ л.10 и 14 от делото/. От 2 бр. платежни нареждания от 27.04.2018 г., е видно че ГФ е превел претендираните суми на НББАЗ /49 427.40лв. и 7517, 62лв. или в общ размер от 56 945, 03лв./л.9 и 13 от делото/. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предявеният регресен иск на Гаранционния фонд, след като е възстановил на компенсационен орган на държава-членка изплатеното на увреденото лице обезщетение за вреди от ПТП, причинено от МПС с обичайно местопребиваване в Република България, за което в двумесечен срок от настъпването на ПТП не е определен застрахователят на гражданската отговорност на водача му е процесуално допустим, предвид поддържаните в исковата молба твърдения. Искът е предявен на 12.04.20223 г. от процесуално легитимиран ищец, срещу процесуално легитимиран ответник - водач на МПС без валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на 30.03.2015 г. в гр. А., Н. За регресния иск на Гаранционен фонд. срещу български гражданин, за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение на увреденото лице за настъпили имуществени вреди от ПТП, причинени от МПС без валидна застраховка "ГО", е приложим българският закон, действащ към момента на възникване на регресното право. Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане /така Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1084 от 29.10.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1321/2021 г. /. По основателността: Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП, правоотношенията във връзка с регресното право на ГФ следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на застраховането, поради което съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.); във вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.); във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); , във вр. чл. 288, ал. 2, б. "а" от КЗ (отм.). За ангажиране отговорността на ГФ в тази хипотеза е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ПТП, настъпило на територията на Република България, държава членка, респ. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение /по смисъла на §1, т.53 от ДР на КЗ (отм.); Делинквентът - водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; За управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност"; Причинна връзка между събитието и причинените вреди. Съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд "Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /бюрото/ в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие по, ал. 1, т. 1, буква "б. ", "аа", "бб. ", "гг", настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на бюрото". От събраните по делото доказателства еднозначно се установи и доказа настъпването на процесното ПТП, причинено от л.а. с водач – ответникът, като на другия л.а. и на три лица, две от които са заявили претенции пред застраховател, са причинени имуществени вреди. Установи се, че л.а, реализирал ПТП е регистриран в Република България, както и че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие по отношение на въпросният автомобил, не е имало действащ и валиден договор за имуществена задължителна застраховка "ГО на автомобилистите". Установи се още, че Нидерландското бюро за застраховане е заплатило процесните суми, както и че в последствие НББАЗ е заплатило тази сума на нидерландския компенсационният орган, а така също и ГФ е възстановил сумата на българското бюро. Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) ГФ възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава - членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.) след изплащането на обезщетение по, ал. 1 се прилага, т. е. фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по, ал. 8. Следователно за основателността на предявения иск следва да се установи по делото, че в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при управлението на МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, е реализирано ПТП на територията на друга държава членка, в резултат на което са причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо имущество, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "ГО на автомобилистите", както и факта на възстановяване от страна на фонда на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на претендираното обезщетение. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценката на компенсациите. По арг. от разпоредбата на чл. 286, ал. 5 КЗ (отм.) следва, че Компенсационният орган няма право да прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая – Кралство Нидерландия. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др. /, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни /съгласно чл. 4 от Споразумение между компенсационните органи и ГФ /София. /, основано на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните - членки във връзка със застраховките "ГО" по отношение на употребата на МПС/. Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/10 г., II т. о., когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълна обезщетение за вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където е извършен. С оглед представените по делото писмени доказателства се установяват в кумулативност всички елементи на фактическия състав за уважаване на предявения иск. По отношение на вината на ответника за настъпване на инцидента от 30.03.2015 г., следва да се има предвид, че представените по делото официални документи, удостоверяващи констатациите на компетентните органи и диспозитивен – установяващ вината на ответника, които в съвкупност установяват както настъпването на ПТП и механизмът му, така и че отговорността за него е на водача на л.а „••“ с peг. № ВТ ••КА, а именно ответникът М. О. М.. В този смисъл развитите от името на ответника доводи за недоказаност на вината му за настъпване на процесното ПТП са неоснователни. С оглед гореизложеното настоящият състав на съдът намира, че в разглеждания казус, са установени всички елементи на фактическият състав визирани в чл. 288а, ал. 3 вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), поради което ответника е отговорен по отношение на ищеца до размера на възстановените средства за репариране на причинените имуществени и неимуществени вреди в процесния размер. По разноските: По аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в хода на делото разноски възлизащи на 7483, 40лв., от които 2277, 80 лв. държавна такса и 5205, 60лв. депозит за особен представител на ответника. Водим от горното и в същия смисъл, Великотърновският окръжен съд