Решение № 531 от 5.12.2022 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 533/2022 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №77/07.04.2022г., постановено по търг. д. №1102/2021г. по описа на Окръжен съд С.З., ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК •••••••••• е осъдено да заплати на Б. С. С., с ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител Л. Д. Т., ЕГН •••••••••• сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 11.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г. до датата на окончателното изплащане по посочена банкова сметка. Отхвърлен е искът на Б. С. С., чрез неговата майка и законен представител Л. Д. Т. против ЗАД „О.З.“ АД за сумата над 30 000лв. до претендираните 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 11.10.2020г. Б. С. С., чрез неговата майка и законен представител Л. Д. Т. е осъден да заплати на ЗАД „О.З.“ АД сумата от 1 351, 20лв., представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска. ЗАД „О.З.“ АД е осъдено да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 1 200лв. за държавна такса, съразмерно уважената част от иска, както и сумата от 360лв. за възнаграждение на вещи лица, съразмерно уважената част от иска, платена от бюджета на съда. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „О.З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция за неимуществени вреди и акцесорната такава са уважени. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че застрахованият при ответника водач на МПС виновно и противоправно е причинил увреждания на ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. Освен това се твърди, че първостепенният съд неправилно е приел, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. В тази насока е коментирано заключението от допуснатата по делото съдебноавтотехническа експертиза относно констатираното от същата поведение на участниците в процесното ПТП. Твърди се и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване с оглед неправилно проведено лечение от страна на ищеца. В тази насока е коментирано заключението от съдебнопсихологичната експертиза, а именно, че не било проведено лечение, от което пострадалият би се повлиял много добре. Жалбоподателят се позовава на неизпълнение от страна на пострадалия на предписаната му рехабилитация – неполагане на дължимата грижа за възстановяване чрез рехабилитация. На следващо място е въведено оплакване, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципите на справедливостта и е прекомерен. Жалбоподателят се позовава на заключението от съдебномедицинската експертиза, като твърди, че определеният размер обезщетение не е съобразен с времетраенето и интензитета на преживените от ищеца болки и неудобства, с краткия възстановителен период. Наведени са доводи, че депозираните по делото гласни доказателства не следва да се кредитират, като в тази насока жалбоподателят се позовава на допуснати процесуални нарушения – неправилно приложение на разпоредбите на чл.171 ал.1 от ГПК и чл.172 от ГПК. Коментирани са свидетелските показания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и акцесорната такава да бъдат отхвърлени изцяло или размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален. Претендират се сторените по делото разноски. Ответник – жалбата Б. С. С. /понастоящем непълнолетен/, действащ лично и със съгласието на майка си – Л. Т., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба. С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания. Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ. Ищецът в първоинстанционното производство – Б. С. С. /малолетен към момента на предявяване на исковата молба/, чрез своята майка и законен представител Л. Д. Т., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 11.10.2020г., в гр. С.З., на ул. „К.“ до №•, водачът К.Г.М. на лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с рег. №••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил движещия се велосипедист Б. С. С., с което реализирал ПТП. При инцидента сериозно пострадал Б. С.. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №••••••••••/ 2020г. Образувано било и досъдебно производство №•••/2020 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. С.З.. След злополуката пострадалият Б. С. е транспортиран до УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД - С.З.. Приет е в Клиниката по ортопедия и травматология с оплаквания за силни болки, оток, ограничени и болезнени движения в областта на дисталната част на тибията и дясна глезенна става, невъзможна самостоятелна походка. Поставена е диагноза: Остеоепифизиолизис тибие декстра. На 14.10.2020г. ищецът е подложен на оперативна интервенция, при която, под венозна анестезия, му е направена репозиция - закрито наместване на отделена епифиза, тибия и фабула. След релаксация е извършена и закрита репозиция, като е обездвижен с циркулярна гипсова имобилизация. Ищецът е изписан на 15.10.2020г., като са му дадени указания да ходи с две помощни средства, без да натоварва крайника, да приема аналгетици при нужда и да носи гипсовата имобилизация за 30 дни. Наведени са съображения, че пътният инцидент е причинил на Б. С. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Изложени са подробно факти относно претърпените физически и психически неудобства, етапа на лечението. Твърди се, че вследствие инцидента, ищецът не посещавал училище и бил изолиран от своите връстници, което го направило изнервен и тревожен. Постоянните болки се отразили зле емоционално на ищеца. Все още изпитвал силна болезненост в областите на травмите и сериозно била затруднена физическата му активност. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху общото емоционално състояние на ищеца. Страхувал се да управлява велосипед. Разстройвал се всеки път, спомняйки си за ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП. Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Срамувал се от синините, охлузванията и видимите наранявания, както и белезите, които били останали след катастрофата, тъй като същите били загрозяващи. Имал притеснения, че никога няма да се възстанови напълно и ще изпитва болки завинаги. Станал е избухлив и изнервен. Страданията продължават, като възстановяването все още не е приключило. Отговорността на ответника се ангажира и се основава на наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Р.М.С.“, с рег. №••••••••, по застрахователна полица №••••••••••••••••, валидна до 05.06.2021г. Ищецът отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени с молба вх. №99-8584/03.12.2020г. Но с Писмо изх. №99- 10473/ 04.03.2021г., въпреки представените от ищцовата страна доказателства, ответникът отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г. – датата на предявяване на писмена застрахователна претенция. В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът – ЗАД „О.З.“ АД оспорва така предявения иск. Не се оспорва само наличието на валидно сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, но се оспорват всички останали фактически твърдения, изложени в исковата молба. Възраженията по основателността на иска се поддържат с въззивната жалба, посочени по – горе. От събраните по делото доказателства се установи следното: Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е наличието на претърпени от страна на ищеца Б. С. неимуществени вреди. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице ортопед-травматолог, претърпените от ищеца увреждания са следните: травма на дясната подколенница в областта на глезенната става - счупване на дълга тръбеста кост на десния долен крайник. Не се спори и че уврежданията са в резултат от ПТП, настъпило на 11.10.2020г., в гр. С.З., в междублоково пространство, което ПТП е възникнало между л.а. „Р.М.С.“, с рег. №••••••••, управляван от водача К.М. и ищеца, който е управлявал велосипед. С оглед основното, правоизключващо възражение, поддържано от жалбоподателя по основателността на иска, първият спорен въпрос е налице ли е виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Р.М.С.“ или ПТП-то се дължи на виновно поведение на ищеца, като участник в движението. Релевантен за изясняването на този спорен въпрос е механизмът на настъпилото ПТП, а той е изяснен компетентно и изчерпателно от заключението на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, процесното ПТП възниква в междублоково пространство северно от ул. „К.“, гр. С.З., източно от жилищна кооперация №•• на ул. „К.“. Лек автомобил марка „Р.М.С.“, с рег.№•••••••• се е движил на заден ход от юг на север, а велосипедистът - от запад на изток. Скоростта на л.а. „Р.“, движейки се на заден ход преди и към момента на удара е една и съща и варира от 5 до 10 км/ч или средно 7, 5 км/ч, която е технически реална с настъпването на произшествието. ПТП е настъпило в междублоковото пространство и от потеглянето на заден ход до мястото на удара, лекият автомобил е изминал около 9, 0м. Скоростта на велосипеда, управляван от Б. С., непосредствено преди удара е била между 8 и 16 км/ч или средно може да се приеме 12 км/ч. Видимостта на водача на л.а е била ограничена от сградата до която е бил паркиран автомобилът /източно от нея/. При тази пътна обстановка липсват хоризонтална и вертикална маркировка, пътни знаци, както и всякаква регулация на движението. Настилката е силно износена с лек наклон на юг и на изток. При така описаната пътна обстановка и пътна ситуация, заключението на вещото лице е, че от техническа гледна точка причина за настъпването на удара е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил на заден ход съобразно разстоянието на видимост по отношение на велосипедиста. Действията които би трябвало да извърши водача на л.а. „Р.“, за да не допусне настъпването на ПТП, са: да се придвижи на такова разстояние, на което да има видимост в посока запад и според видимостта си да подбере скорост на движение, при която би имал техническа възможност при аварийно задействане на спирачната система на автомобила си да спре преди мястото на удара; да установи дали приближават ППС към мястото, което ще пресече л.а. „Р.“; да започне и продължи мА.ра само в случай, че няма приближаващи ППС. Причините за настъпване на процесното ПТП са, че водачът на л.а „Р.“ не се е съобразил скоростта си на движение с видимостта която се е откривала от автомобила при движение на заден ход с оглед да има техническа възможност да спре преди мястото на удара при незабавно и аварийно задействане на спирачната система на автомобила. А съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Разпоредбата на чл.48 от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима в настоящия казус, тъй като същата регламентира правила за движение на кръстовище, а в случая не се касае за преминаване през кръстовище. Следователно категоричен е изводът на вещото лице, че причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП последните, вменяващи задължение на всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората. Заключението е компетентно изготвено и не е оспорено от страните. Или установена е вината, като проявна форма на деликта в поведението на водача на лекия автомобил и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40 ал.1 и ал.2 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че не е установено виновно противоправно поведение от страна водача на лекия автомобил, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и предпоставка за ангажиране безвиновната, функционална отговорност на застрахователя, е неоснователно. Анализът на заключението от съдебноавтотехническата експертиза и гласните доказателства, касаещи и поведение на малолетния велосипедист, не променя извода за наличие на деликтно поведение от страна на водача на МПС. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил М. и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №••••••••••••••••, валидна до 05.06.2021г. Констатациите от съдебноавтотехническата експертиза относно механизма на ПТП са относими и към следващия спорен въпрос - релевираното от ответника и настоящ жалбоподател възражение за съпричиняване, каквото възражение застрахователят има право да направи, съгласно чл.432 ал.2 от КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в процеса. В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Твърденията за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия като цяло се свеждат до нарушение изискването на чл.79 от ЗДвП, а именно, че управляваният от Б. С. велосипед не е имал изправни спирачки; механичен или електронен звънец или друг звуков сигнал; устройство за излъчване на добре различима светлина и светлоотразител. Съгласно заключението от съдебноавтотехническата експертиза, произшествието не е било запазено /тъй като водачът е оказал помощ на пострадалото дете и същото е откарано от него за оказване на медицинска помощ в МБАЛ „проф.Ст.К.“ С.З./. Няма данни дали велосипедистът С. е бил с функциониращи спирачки, светлоотразители, осветително устройство, звънец, светлоотразителна жилетка или каска. Евентуалната липса на тези компоненти обаче би дала минимално отражение велосипедистът да бъде забелязан по-рано от водача на автомобила, тъй като има препятсвие по линията на пряката видимост между двете ППС - сградата на кооперация №•. Т.е. – от една страна от страната, носеща доказателствена тежест да установи наличие на съпричиняване, не е установено по категоричен начин, че велосипедът, управляван от С., не е бил снабден със сигнализиращите устройства, посочени в чл.79 от ЗДвП. Преценката за липса на съпричиняване се извежда преди всичко с оглед на това, че увреждането би било причинено, дори и при наличие на сигнализиращи устройства на велосипеда. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Що се отнася до позоваването във въззивната жалба на поведението на пострадалия като участник в движението, посредством коментиране заключението от съдебноавтотехническата експертиза, следва да се посочи: Вярно е, че заключението от автотехническата експертиза съдържа констатации относно поведение на велосипедиста – че не е съобразил скоростта си и пътната обстановка – това, че в междублокови пространства се движат автомобили, за да паркират. Такава конкретна форма на поведение от страна на велосипедиста обаче не е въведена като възражение за съпричиняване. Дори и описаното поведение да е създало условия за настъпване на ПТП /като се има предвид и че се касае за поведение на малолетен/, то това поведение е незначително съпоставимо с поведението на водача на МПС. Оплакването на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване с оглед неправилно проведено лечение от страна на ищеца, неполагане на дължимата грижа за възстановяване чрез рехабилитация, освен че е форма на нововъведено възражение за съпричиняване, непочиващо на новоузнати факти и обстоятелства, е и неоснователно. По делото липсват данни за неизпълнение от страна на пострадалия на предписана му рехабилитация. В заключението от допуснатата по делото съдебнопсихологичната експертиза липсват констатации, че не било проведено лечение, от което пострадалият би се повлиял много добре, както се твърди от жалбоподателя. Препоръките на вещото лице – психолог, съдържащи се в разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание за осъществяване на психотерапевтична подкрепа, не се препокриват с констатации за неправилно проведено психотерапевтично лечение. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване от страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат. Следващият спорен въпрос в настоящето производство е относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни доказателства и писмени такива – медицинска документация и заключенията от съдебномедицинската и съдебнопсихологичната експертиза. От показанията на свидетелите М. - съпруг на майката на ищеца и Г. С.а – сестра на ищеца, се установява, че вследствие ПТП-то ищецът е бил в изключително тежко физическо и психическо състояние. Свидетелите депозират показания относно състоянието на ищеца след болничния му престой. Същият е изпитвал силни болки и се е нуждаел от чужда помощ. След инцидента бил стресиран и уплашен. Не е можел да се придвижва за период от месец, тъй като е бил с гипсова лонгета, след което с патерици. Не е посещавал училище за същия период. Изпитвал е притеснение и неудобство при посещение в училище, тъй като се е нуждаел от помощ от съученик при придвижване с една патерица. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл.171 от ГПК. В протокола от съдебно заседание от 10.03.2022г., който притежава изключителната доказателствена сила по смисъла на чл.152 от ГПК, не е отразено, че свидетелите присъстват при разпита на вещите лица и другите свидетели, като липсват и данни за предприети процесуални действия по реда на чл.151 от ГПК. Дори и да е нарушена разпоредбата на чл.171 ал.1 от ГПК, то това не се е отразило на правилността на крайните изводи на съда. Показанията на двамата свидетели, преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло, като идентични, непосредствени и убедителни и съвпадащи с писмените доказателства - медицинска документация и преди всичко със заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, както се посочи, вследствие на ПТП-то ищецът е получил травма на дясната подколенница в областта на глезенната става - счупване на дълга тръбеста кост на десния долен крайник. На 14.10.2020г., под обща венозна анестезия, е направено закрито наместване на отделената епифиза на тибията. След постигане на репозицията глезенната става е обездвижена с циркулярна гипсова имобилизация. Следоперативният период е протекъл със стабилизиране на общото и локално състояние, с подобрение на локалния статус. При липса на фебрилитет и без значими субективни оплаквания е дехоспитализиран на 15.10.2020г. с окончателна диагноза: Остеоепифизиолизис тибие декстра. Препоръчан е щадящ двигателен режим - ходене с две помощни средства без натоварване на крайника; аналгетик при нужда; да носи гипсовата имобилизация 30 дни. В конкретния случай се касае за остеоепифизиолиза на голямата пищялна кост в зоната над глезенната става. Терминът остеоепифизиолиза означава, че счупването се състои от два компонента: разместване на епифизата спрямо дългата тръбеста част на костта и заедно с това счупване на долната част на тибията /в тръбестата зона /без разместване. Общият период на възстановяване е над 30 дни, поради което тази фрактура покрива медико биологичния признак на средна телесна увреда. Счупването на дълга тръбеста кост, в случая на десния долен крайник, прави същия крайник функционално немощен и неизползваем за целия период на имобилизация и на последващата рехабилитация и раздвижване. Това продължава до лекарска преценка, че костта е сраснала и може да бъде натоварвана. Болковият симптом е много силен в момента на травмата и до обездвижване на крака. В следващите часове и дни болката отслабва, поради липса на подвижност между фрагментите, но все пак се поддържа поради наличие на растящ оток. След осъществяване на репозицията и имобилизацията с гипсова превръзка също има 2-3 дни, през които болката е силна. В следващият период тя отслабва. Отново има покачване на нивото на болката при премахването на гипса и започване на раздвижването на близките стави и до изглаждане и балансиране на походката. Като се има предвид, че към момента на получената травма ищецът е бил на 13г. възраст и периодът на имобилизация е бил около 30 дни, то задължително след снемането на имобилизацията следва да има период на раздвижване на глезенната става. Пълното раздвижване е винаги за период по - дълъг от периода на обездвижване. Общият период на оздравяване /възстановяване, до изглаждане на походката/ е бил около 2, 5 - 3 месеца, който е сравнително по-кратък с оглед ниската – растежна възраст на ищеца. През периода на имобилизация, т.е. до около 15.11.2020г. ищецът се е нуждаел от помощ в битово отношение - ставане, сядане, лягане, изправяне от легнало положение, преобличане, тоалет, което е продължило до около 35- 40-я следтравмен ден. Доколкото неимуществените вреди са негативни отражения в психоемоционалната сфера на индивида, то от значение е и заключението от допуснатата по делото съдебнопсихологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице - психолог инцидентът се е отразил негативно върху психиката на ищеца. Б. С. е изпитал шок и е бил в състояние на Остра стресова реакция. Лечението и периодът на възстановяване се е отразило отрицателно върху психиката на ищеца. Същият е с повишено ниво на тревожност и невротизъм, показващи наличието на безпокойство, проблеми със съня и страх от автомобили от „това, което може да се случи отново“. Станал е много затворен, вследствие на което се появяват трудности в социалните контакти. Към момента на прегледа - м.01.2022г., все още се констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с инцидента, както и усещания за несигурност за бъдещето - неясна заплаха и вътрешна напрегнатост, които освидетелстваният „изтласква“, избягвайки да говори за тях. Последиците за Б. С. и за вбъдеще от настъпилата злополука, се изразяват в повишени нива на тревожност и невротизация на личността, които съответстват за наличието на тези признаци в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Заключението от съдебнопсихологичната експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло. Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди. При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно – характера на увреждането, представляващо средна телесна повреда; наличието на оперативна интервенция, наложителна за оздравителния процес; продължителността на оздравителния процес – 2, 5 - 3 месеца, като възстановителният процес е по-кратък, поради ниската, растителна възраст на ищеца; възрастта на пострадалия, който към момента на ПТП-то е само 13- годишен, следва да се приеме, че сумата от 30 000лв. е справедлив паричен еквивалент за понесените от Б. С. страдания. За определянето на този паричен еквивалент относим е и субективният аспект, доколкото имуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида. Вярно е, че съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, възстановителният период е бил по-кратък от този, който би бил при същите травми при по-висока възраст, но както се посочи, то е с оглед ниската възраст на пострадалия. Здравословното състояние на ищеца към момента на прегледа /03.02.2022г./ за целите за изготвяне на експертизата, е без патологични отклонения свързани с претърпяната травма. Ищецът е в пълно клинично здраве без болестни симптоми. Б. С. е с възстановени движения на ставите на десния долен крайник и с напълно възстановена функционалност на същия. Към момента на прегледа той не се оплака от болки в областта на фрактурата, която е претърпял през м.октомври 2020г. Тези констатации на експерта са съобразени от първоинстанционния съд при преценката му за неоснователност на иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. /до претендираните 50 000лв./. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал фактите, относими към очертания спор и е обсъдил относимите към спора доказателствата по делото. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено. /От въззиваемата страна не е предявено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанци, както с отговора на въззивната жалба, така и с депозираната в СЗ молба с вх.№8605/07.11.2022г./. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд