Решение № 433 от 8.4.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 463/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, вр. чл. 199, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано по жалба на „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево против мълчаливо потвърждаване /отказ за произнасяне по жалба/ на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново на Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000021 от 08.11.2024 година, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. От представената по делото административна преписка се установява, че по жалба на „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево против Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000021 от 08.11.2024 година, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, е издадено Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 140 от 27.11.2024 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново, което решение е издадено в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК и е изпратено за връчване на дружеството, но пратката е върната като непотърсена. През периода между издаването на решението и опитите за връчването му на дружеството е депозирана жалбата срещу мълчаливо потвърждаване/отказ за произнасяне по жалба, каквито на практика не са формирани. Решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е неблагоприятно за оспорващото дружество, каквото е мълчаливо потвърждаване/отказ за произнасяне по жалба, оспорени първоначално. В тази хипотеза подадената жалба против мълчаливо потвърждаване/отказ за произнасяне по жалба следва да се приеме като такава против последвалото изрично произнасяне. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4 от 1976 година, при подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричен отказ, ако такъв е последвал, предвид на това, че законът приравнява напълно мълчаливия отказ към изричния такъв. В тези случаи са напълно едни и същи функциите на съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на изричен или мълчалив отказ /ТР № 16 от 1975 година на ОСГК/. В съответствие с чл. 172, ал. 3 от АПК когато бъде отменен мълчаливият отказ в производството по оспорване пред съда се смята за отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна. Предмет на съдебно оспорване е Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 140 от 27.11.2024 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево против Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000021 от 08.11.2024 година, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. В жалбата се твърди, че отказът за замяна на наложени обезпечителни мерки е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалния закон, както и необоснован. В жалбата се сочи, че възбраненият имот, находящ се в гр. Батак, е собственост на трето лице – посочено в жалбата търговско дружество, придобит е при обявяване по съдебен ред за окончателен на предварителен договор, като дружеството-купувач на 25.09.2023 година е заплатило 10 000 лева, представляващи окончателно плащане на продажната цена, по банков път, по сметка на ТД на НАП ГДО, а като задължено лице е посочено оспорващото дружество – продавач на имота. Според оспорващото дружество, публичният изпълнител неправилно е приел, че получената сума не може да бъде зачетена като замяна на наложената обезпечителна мярка, като се навеждат доводи, че постъпилата парична сума е равностойна на възбранетото имущество, като се прави позоваване на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, възражение за неприложимост на чл. 235, ал. 1 от ДОПК и сочените от публичния изпълнител съществена несъразмерност между данъчната оценка на възбранените активи и цената, на която биха били реализирани при публична продан, и несъответствие на постъпилата сума с размера на необезпечения дълг. Прави се искане за отмяна на оспорения акт и допускане на исканата замяна. В открито съдебно заседание оспорващото дружество „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, по същество се прави искане за отмяна на оспореното решение, претендира се присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса. Подробни съображения са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 258-259/. Ответната по жалбата страна Директор на ТД на НАП – Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Подробни съображения са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 251-253/. Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: С влязло в сила Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0023744 от 05.04.2023 гоина, издадено от Главен публичен изпълнител в ТД на НАП ГДО, е наложена възбрана върху недвижими имоти, подробно описани в постановлението, представляващи бунгала в гр. Батак /л. 198-199/, като възбраната е вписана в Служба по вписванията на 13.04.2023 година /л. 135/. С Решение № 586 от 17.10.2023 година по гр. дело № 596/2023 на Районен съд – Пещера, влязло в сила на 29.12.2023 година, е обявен за окончателен Предварителен договор от 27.06.2018 година, с който „Захарен комбинат Пловдив“ АД се задължава да продаде на „Фри трейд 97“ ЕООД процесните бунгала, находящи се в гр. Батак /л. 138-155/. По молба с вх. № 7800 от 04.04.2024 година за замяна на наложеното обезпечение възбрана с парична сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, заплатена от дружеството „Фри трейд 97“ ЕООД по сметка на НАП, като се сочи, че сумата е заплатена вместо длъжника и в негова полза, и това е сумата по предварителния договор за покупко-продажба на възбранените бунгала, е издаден Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000004 от 16.04.2024 година, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново /л. 95-97/. С Решение № 1338 от 24.10.2024 година по адм. дело № 270/2024 година е отменен отказът и потвърждаващото го решение на Директора на НАП – Велико Търново, като преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение, а именно – изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, относими към административноправния въпрос и по-конкретно изследване характера и основанието на предоставената сума от 10 000 лева от страна на „Фри трейд 97“ ЕООД. При новото произнасяне е издаден Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-011-0000021 от 08.11.2024 година на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново /л. 30-33/. Замяната е отказана с мотиви, че визираната в искането за замяна сума е преведена не от задълженото, а от трето лице, и по различна сметка от предвидената за целта набирателна такава; извършена преценка, при която е установена съществена несъразмерност между данъчната оценка на възбранените активи и цената, на която биха били реализирани при публична продан; характер на процесната сума като окончателно плащане по предварителен договор, а не на парична гаранция по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК; несъответствие на постъпилата сума с размера на необезпечения дълг. Мотивите на публичния изпълнител са възприети от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който с Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 140 от 27.11.2024 година е оставил жалбата без уважение и е потвърдил отказа като правилен и законосъобразен /л. 20-22/. В мотивите на решението е посочено, че в изпълнение на дадените от съда указания е изпратено писмо до „Фри трейд 97“ ЕООД за изясняване на качеството и основанието за превеждане на сумата от 10 000 лева по сметка на НАП, като в отговор дружеството е посочило, че сумата от 10 000 лева представлява плащане по предварителния договор за покупко-продажба, поради което Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е приел, че сумата не представлява такава по реда на чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Съобразно разпоредбите на чл. 199, ал. 1–5 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение. Длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят. В останалите случаи обезпечението може да бъде заменено със съгласието на взискателя. Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197. В хода на административното производство Главен публичен изпълнител е изискал от „Фри трейд 97“ ЕООД информация относно основанието за превод и качеството, в което е преведена процесната сума от 10 000 лева /л. 52/, като в отговор е изпратено писмо с вх. № [рег. номер]-000-0623745 от 06.11.2024 година, подписан от управителя на горепосоченото дружество /л. 44/, съгласно който отговор сумата от 10 000 лева представлява окончателно плащане, извършено по банков път на 25.09.2023 година, като сумата е наредена по сметка на ТД на НАП ГДО. Към писмото-отговор са приложени документи по опис, имащи отношение към заплащането на сумата от 10 000 лева. В хода на съдебното производство управителката на дружеството П. И. е разпитана в качеството на свидетел, като същата заявява, че от „Захарен комбинат Пловдив“ АД представляваното от нея дружество е получило указания и сумата от 10 000 лева е платена към НАП като замяна на възбрана. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите явно противоречат на разгледания по-горе отговор на искането за предоставяне на информация, както и на съдържанието на платежните документи досежно процесната сума от 10 000 лева. Отново в хода на съдебното производство оспорващата страна е представила уведомление от „Захарен комбинат Пловдив“ АД до „Фри трейд 97“ ЕООД от 22.09.2023 година, с което са дадени указания за банкова сметка и основание за превеждане на сумата от 10 000 лева /л. 247/. Настоящият съдебен състав не кредитира с доверие посоченото уведомление предвид това, че същото е представено едва в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, няма достоверна дата, както и данни да е получено от „Фри трейд 97“ ЕООД, които обстоятелства пораждат съмнение, че уведомлението е съставено за нуждите на съдебното производство с цел подскрепа защитната теза на оспорващото дружество. Договорките и намеренията на горепосочените търговски дружества по повод заплащането/превеждането на сумата от 10 000 лева са ирелевантни, доколкото същите не са намерили твърдяния от оспорващото дружество израз в преводните документи, единствено със съдържанието които следва да се съборазяват органите по изпълнението. Гореизложеното налага извода, че в случая липсва надлежно извършена от длъжника замяна на наложено обезпечение с пари по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Дори и да беше установено, че сумата от 10 000 лева е внесена като замяна на наложено обезпечение, процесният отказ за замяна е законосъобразен предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5, като към момента на издаване на Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 140 от 27.11.2024 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново публичното задължение на оспорващото дружество е в особено големи размери – 15 638 055.27 лева. Използваният израз „равностойно обезпечение“ в разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение, е израз на принципа за равностойност на размера на обезпечението спрямо размера на установените задължения, който принцип намира проявление в разпоредбите на чл. 195, aл. 7 и чл. 198, aл. 2 от ДОПК, а не означава равностойност между наложеното обезпечение и предложеното за замяна, като следва да се има предвид, че в процесния случай наложеното обезпечение явно не покрива размера на задълженията – данъчната оценка на имота не е равностойна на дълга, което в още по-голяма степен важи и за предложеното обезпечение, като и наложеното, и предложеното обезпечение в пари, не гарантират пълна или значителна събираемост на публичните вземания. За разлика обаче от сумата от 10 000 лева, чиято стойност няма как да бъде променена, наложеното обезпечение възбрана би гарантирало в по-голяма степен събираемостта, доколкото при извършване на публична продан се извършва оценка по пазарна стойност, като оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 235 – арг. от чл. 235, ал. 1 и 3 и чл. 241, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 197, ал. 1, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК и в границите на неговите правомощия, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, съдът