Решение № 1143 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Заместник директора на Регионална дирекция по горите - Шумен против Решение № 1 от 28.01.2025 г., постановено по АНД № 20213510200259 по описа на Районен съд – Омуртаг за 2021 г., с което е отменено НП № 2111600215/ 01.10.2021 г., издадено от заместник директора на Регионална дирекция по горите, с което на М. М. М., за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, е наложена административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, са отнети в полза на държавата 20 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „габър“. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при безспорно установена фактическа обстановка, безспорно са установени съставомерните елементи на нарушението. Сочи се, че неправилно е прието от въззивния съд наличие на основание на освобождаване на наказаното лице от административнонаказателна отговорност. В предвид обема на транспортираното количество дървесина, не е налице и основание за квалифициране на случая като „маловажен“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата, като излага подробни съображения за нейната основателност. Ответникът по касационната жалба – М. М. М., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата. Отправя искане за потвърждаване на НП. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред Районен съд – Омуртаг е образувано по жалба от М. М. М. срещу Наказателно постановление № 2111600215/01.10.2021 г., издадено от зам. директора на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен, с което за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., а на основание чл. 273, ал. 1 и сл. от ЗГ са отнети в полза на държавата 20 куб. м. дърва за огрев, от дървесен вид „габър“. За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 21.02.2021 г., около 14.20 ч. М. М. М. транспортира 20 пространствени куб. м. дървесина от дървесен вид „габър“, с товарен автомобил марка „Камаз“, с рег. № [рег. номер]. По второкласен път ІІ-48, в посока гр. Котел – гр. Омуртаг, до „Интер БГ“ – гр. Омуртаг, е спрян за проверка от служители на РУ – Омуртаг. При извършената проверка М. не представя на проверяващите превозен билет, като заявява, че същият вероятно е у представител на фирмата, добила дървесината или у съответния лесничей. От доказателствата по делото се установява, че на място пристигна гл. лесничей при „Общински имоти“ ЕООД – Омуртаг, който представя на проверяващите превозен билет. Този превозен билет е издаден след часа на започване на проверката и касае друго МПС. По случая е образувано ДП № 55/2021 г. по описа на РУ – Омуртаг. В хода на разследването е установено, че превозваната от М. дървесина е законно добита от „Рафаилов Лес“ ООД – гр. Антоново, от отдел 317, подотдел „е“, ОГТ, в землището на с. Тъпчилещово, общ. Омуртаг, собственост на „Общински имоти“ ЕООД – Омуртаг. С Постановление от 04.04.2021 г. по ДП № 55/2021 г. по описа на РУ – Омуртаг, по преписка №460/2021 г. на ТРП, TOO, наказателното производство е прекратено. Този резултат е постановен предвид невисоката стойност на количеството транспортирана дървесина – под две МРЗ за страната и с оглед липсата на данни за извършено друго нарушение по ЗГ от М.. Прието е от наблюдаващият, че извършеното от М. деяние е с ниска степен на обществена опасност и се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Постановено е също, препис от постановлението да се изпрати по компетентност на директора на РДГ – Шумен за санкциониране на жалбоподателя и разпореждане с дървесината. Въз основа на цитираното постановление е издадено обжалваното Наказателно постановление на зам. директора на Регионална дирекция по горите гр. Шумен, с което за извършено административно нарушение на основание чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите на жалбоподателя на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева. На основание чл. 273, ал.1 от ЗГ, в полза на държавата е отнет предмета на твърдяното нарушение – 20 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „габър“. За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд че малозначителността на деянието изключва ангажиране както на наказателната, така и на административнонаказателната отговорност на лицето, на основание чл. 11 от ЗАНН. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Заместник директор на ТД на НАП – Варна, видно от Заповед № 49-199/ 16.05.2021 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения: Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушената материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано. В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което ако не е допуснато, щяха да се направят други установявания за деянието и дееца, при които административно-наказващият орган би направил друг извод и не би издал НП или би го издал, но с друго съдържание. Касационният състав, не споделя извода да въззивната инстанция относно липса на основание за ангажиране на отговорността на наказаното лице по административен ред, в предвид формираният от наблюдаващия прокурор по ДП извод за малозначителност на процесното деяние. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В случая, ЗАНН съдържа изрична уредба за хипотезите, които съставляват „маловажен случай“ – чл. 28, която е и приложима, в случая. Мотивите, изложени в прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство, поради малозначителност на деянието по никакъв начин не обвързват съдебния състав, разглеждащ въпроса наличие на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето за същото деяние. С разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ се въвежда забрана за транспортиране на дървесина, с непридружена с превозен билет. В случая, пред въззивния съд не са ангажирани такива доказателства, които да оборват верността на фактическите установявания за нарушението и извършителя му, нито да водят до извод за неправилна квалификация на нарушението. Установено по делото е, че НП е издадено от компетентен орган, с необходимата форма и в сроковете в ЗАНН, за нарушение, което е доказано, че е извършено от обективна и субективна страна от лицето, на което е наложено предвиденото в чл. 226, ал. 1 ЗГ административно наказание глоба в размера, разписан в санкционната част на тази административнонаказателна разпоредба. Нещо повече, наказаното лице не оспорва по никакъв начин факта, че съставът на нарушението е осъществен. Единственото възражение на наказаното лице касае наличие на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, в предвид малкото количество превозвана дървесина. Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, в предвид количеството транспортирана дървесина и в предвид значимостта на обществените отношения, които са засегнати –правилна експлоатация на горския фонд, засягаща общественото здраве и сигурност. Определената санкция е в минимален размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъдя извършените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 160 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН. Воден от горното, на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал.3 АПК, касационният съд