Решение № 21879 от 29.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 40063/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на М. А. Б. срещу „Информационна агенция Блиц“ ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да му плати 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от публикувани на 29.06.2019 г. и 01.07.2019 г. клеветнически статии със заглавия: „МВР с нова информация за подивелия бежанец, изнасилил и ограбил момиче в София“ и „А. – подивелият бежанец, изнасилил момиче в София, крещял: Ще те нарежа!“ в интернет страницата https: //blitz.bg, които освен това били насочени към обида и дискриминация на личността на ищеца поради чуждестранния му произход, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на публикуване на първата статия – 29.06.2019 г., до окончателното плащане. Ищецът твърди, че ответното юридическо лице чрез свои служители е възложило написването на описаните по-горе статии, които приписвали на ищеца (известен в обществото с имената О. А.) извършване на сексуално престъпление, а втората – и нападение над друга жена, като се приписвало и извършване на грабеж. Статиите били прочетени от около 150 000 души и възпроизвеждали постановления за привличане на ищеца като обвиняем. Не била правена проверка и не било търсено становище на ищеца. Поддържа се, че ищецът е бил осъждан, но за незаконно преминаване през границата на страната, а не за опасни престъпления или такива, засягащи личността на други граждани. Статиите създали у ищеца чувство на страх, че може да бъде нападнат, както и страх за репутацията му. Иска се присъждане на обезщетение и лихва. Претендират се разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Информационна агенция Блиц“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че исковата претенция е погасена по давност, защото искът бил постъпил в съда на 01.07.2024 г. Поддържа се, че ищецът не бил назован никъде с пълното си име и статиите нямало как да му се отразят лично поради това. Твърди се, че данните са получени от МВР и са преписани, както са били подадени, като поради това журналистите били спазили изискванията на професионалната етика, цитирайки официални източници. Цитирането на статуса на ищеца като бежанец пък не можело да се смята за дискриминационно. Поддържа се, че статия от 03.07.2019 г., описана в петитума на исковата молба, не е публикувана от ответника. Отрича се отговорност за коментари под статиите или препечатването им от други лица. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски. В съдебното заседание представителят на ищеца поддържа иска, като поддържа, че ответникът се е основал на бюлетини на МВР в оспорените статии, но ги е украсил и е използвал множество невключени в бюлетините детайли, а по отношение на името на ищеца е посочил, че на близките му е било ясно, че се отнася до него, и че те са знаели, че има наказателно дело, като ищецът се е представял с имената „О. А.“ пред много хора, вкл. и пред работодател. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответинка. Представителят на ответника поддържа, че искът за вреди от статията от 29.06.2019 г. следва да се отхвърли поради погасяване на вземането по давност, а в другата статия не е визиран ищецът, а човек с други имена, като укриването на истинската самоличност на ищеца било основание същият да не получи обезщетение, а и ищецът не бил български гражданин, за да има право на обезщетение, като били отразени правилно информациите от бюлетина на МВР. Трудовият договор не бил подписан. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представен на лист 83 от делото в копие алжирски паспорт № (номер), ищецът е с имена М. А. Б. (латинска транскрипция: Μ. Α. Β.) и е алжирски гражданин, роден на (дата).1987 г. г. Съгласно представено на лист 89 от делото в препис постановление за привличане на обвиняем по прокурорска преписка № 25227/2019 г. на Софийската районна прокуратура О. А., с ЛНЧ: ••••••••••, който се представя за роден на (дата) 1990 г. г. алжирски гражданин и няма законно основание да пребивава в България, е обвинен в това, че на 26.06.2019 г. около 01: 40 часа сутринта на ул. „Цар Иван Асен ΙΙ“ в София опрял парче стъкло във врата на С.Б. и извършил с нея съвкупление против волята, като на английски език крещял, че ще я нареже, и взел 150 лева, с което извършил престъпления „изнасилване“ и „грабеж“ по съответните текстове от НК. От представени на лист 90 – 92 в препис протоколи от производства за задържане под стража се установява, че отново задържан е бил алжирски гражданин, представящ се за О. А., който има личен номер на чужденец ••••••••••. Съгласно представена на лист 108 от делото справка с рег. № 536400- 49329/30.05.2025 г. на Дирекция „Миграция“ на МВР, според която чуждият гражданин М. А. Б. (или б.) е с личен номер на чужденец ••••••••••, като е роден на (дата).1987 г. г., наложена му е забрана да пребивава на територията на България и е напуснал страната на 05.02.2025 г. с валиден алжирски паспорт с № (номер). От съпоставката между това писмо и представеното копие от паспорт се прави извод, че именно ищецът използва личен номер на чужденец ••••••••••. Съгласно представено на лист 104 – 106 от делото писмо на СДВР с изх. № 513000-38496/27.05.2025 г. в базите на МВР ищецът М. А. Б. (регистриран като б.) е с личен номер на чужденец ••••••••••, като е с актуализирани данни от 17.03.2022 г., а преди това е бил известен като О. А. с рождена дата (дата) 1990 г. г., вместо известната (дата).1987 г. г. Именно този човек е бил заподозрян в изнасилване на 26.06.2019 г. Поради установяване на идентичността на ищеца със задържания като О. А. обвиняем по официални документи на МВР е безпредметно да се обсъжда представения от него трудов договор. Съгласно представена в извадка от интернет страница на лист 14 от делото статия в страницата в интернет blitz.bg от 29.06.2019 г. е публикувана статия със заглавие „Подивял бежанец изнасили момиче в София! Използва стъклена бутилка, за да я…“, в която се посочва, че СДВР е оповестило „скандален случай“, в който бежанец изнасилил момиче в София. За място на престъплението се посочва „Конната база в София“, като мъжът използвал бутилка от стъкло, за да заплаши жертвата, същият бил алжирец, като бил настанен в център за настаняване, обявен е за издирване от година и половина преди това, като един час преди изнасилването опитал да „посегне сексуално“ на друго момиче. В отговора на исковата молба, на третата страница (лист 69 от делото) ответникът признава авторството на статията от журналисти, работещи за него. Съгласно представена в извадка от интернет страница на лист 12 – 13 от делото статия от 01.07.2019 г. със заглавие: „А. – подивелият бежанец, изнасилил момиче в София, крещял: Ще те нарежа!“, чието авторство ответникът също не оспорва, че е на работили при него журналисти, е препратено към предишната статия, като се посочва, че последващата статия разкрива „гнусни подробности“ за „побеснелия бежанец“. Посочено е, че това е „О. А.“, на 29 години, който бил „многократно осъждан“, като на 01.07.2019 г. щял да бъде изправен пред Софийския районен съд за вземане на мярка за неотклонение. Описано е, че се води досъдебно производство срещу О. А. за това, че на 26.06.2019 г. около 01: 40 часа се съвкупил със С., като употребил сила и заплашване, като опрял парче стъкло до врата на жертвата и я повалил отзад на тротоара, като на английски казал: „Ще те нарежа“, а също така отнел чрез насилие – заплаха с острие от стъкло и израза „Дай пари“, сумата от 140 лева от жертвата. Съгласно представено на лист 9 – 10 от делото Постановление от 01.09.2020 г. по прокурорска преписка № 25227/2019 г. на Софийската районна прокуратура наказателното производство срещу ищеца посочен с личния номер на чужденец, посочен по-горе, и имена О. А., е прекратено поради недоказаност на обвиненията. По делото са представени редица коментари от форум в интернет, които съдът не намира за необходимо да обсъжда за правилно решаване на делото. В съдебното заседание на 09.06.2025 г. (на лист 115 – 116 от делото) е разпитан свидетелят на ответника – Я. Б. който дава показания, че през 2019 г. е бил редактор при ответника, когато получили данни за изнасилване на българка от чужденец, и отговорният редактор И. Г. изпратил хора на пресконференции на МВР, които записвали думите на говорителите, а други журналисти сверявали с официалната страница в интернет на пресцентъра на МВР. Не се променяли данните от МВР при отразяването им. Ако се окажело, че информацията е грешна, понякога се публикували опровержения. За този случай нямало искане за право на отговор. Съдът кредитира показанията на свидетеля за това, че работи за ответника, както и че ответникът е ползвал информация на МВР, като това е очевидно и от текста на статиите, които в голямата си част преповтарят формулировки от актовете по досъдебното производство. Съдът не кредитира казаното от свидетеля, че информацията на МВР не е променяна, тъй като е очевидно, че използваният в статиите език рязко контрастира на стила на оповестяване на информация от официалните институции, и никъде по делото няма и намек, че извършителят на изнасилване е бил „подивял“ (например) според официалната информация. Съгласно представено на лист 104 – 106 от делото писмо на СДВР с изх. № 513000-38496/27.05.2025 г. ищецът е бил освободен от наказателна отговорност с административно наказание за извършена на 09.04.2013 г. във Варна кражба; осъден е с влязло в сила споразумение от 17.05.2013 г. на Районен съд – Сливница, по наказателно обвинение за повторно незаконно преминаване на границата на 02.05.2013 г., а също така и през 2024 г. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: На първо място – относно правосубектността на ищеца и правото му на обезщетение. Според българската правна теория и практика на правоприлагащите органи право на обезщетение и на защита на доброто име има човекът като правен субект, а не името му. Името не е правен субект, а начин за обозначаване на такъв, като правилата относно имената се определят от правото по гражданството на носителя им – чл. 53, ал. 1 КМЧП. Щом човек, познат с имена О. А. е бил арестуван и изправен пред съда за вземане на мярка за неотклонение, макар и да е нямал документи и да не е било сигурно дали това са истинските му имена, то такъв правен субект съществува и има права по гражданското законодателство на България, тъй като личността възниква от раждането на човека, а не от формалната му регистрация, получаването на гражданство или статут на пребиваване, или ползването на име. Форма на тежко непознаване на конституционните основи на правото е твърдението на ответника, че липсата на българско гражданство на ищеца го лишавало от граждански права – Конституцията урежда изрично в чл. 26, ал. 2, че чужденците имат всички права по българските закони, освен тези, чието упражняване изрично изисква наличие на българско гражданство. Правото на защита на доброто име е право на всеки – чл. 32, ал. 1, изр. второ от Конституцията. Не може да се отричат основни права на който и да е човек само защото няма българско гражданство или някой е предубеден спрямо чуждестранния му произход или гражданство. Въпросът в случая не е дали ищецът има право на защита на доброто си име, а дали може да се направи извод за идентичност между ищеца и човека, който в края на юни 2019 г. е бил задържан по обвинение в изнасилване в София, и който в статиите е представен като „О. А.“. За целта съдът следва да се ползва от идентификационните данни по досъдебното производство, за което са изготвени статиите, и основно личния номер на чужденец, като посоченият в постановлението за прекратяване на наказателното производство личен номер на чужденец, който е даден на О. А., съответства напълно на този, който според справката от Дирекция „Миграция“ на МВР е ползван от ищеца М. А. Б.. Следователно ищецът може да предяви исковете си защитава собствени, не чужди права. Предявени са кумулативно съединени искове за обезщетение за вреди от противоправно поведение на служители на ответника – публикуване на статия с клеветническо съдържание, която съдържа и елементи на подбуждане на дискриминация на хора с бежански статус, както и за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 32, ал. 1 ЗЗД и чл. 5, предл. трето ЗЗДискр, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първият иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е възложил работа на лица, които са публикували статии, с които приписват на ищеца престъпление, като поради това призовават за омраза към него на основание на това, че е бежанец, като от това за ищеца са настъпили неимуществени вреди – засягане на доброто име в причинна връзка с публикацията. Искът обаче ще се отхвърли, ако ответникът докаже, че пряко и без изменения, които да създават внушение за омраза, е възпроизвел информация от официален източник – органите на наказателно преследване, като тази информация е била от обществен интерес. Съединеният иск се уважава при уважаване на главния, като се установява размера на законната лихва. Не се спори по делото, а и се потвърждава от свидетелските показания, че двете статии, посочени в исковата молба, са съставени от журналисти, работещи за ответника, с което е установено действие при извършване на възложена работа, за което ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако е причинило противоправно вреди на ищеца. Съдът следва да започне анализа си на статията от няколко гледни точки. На първо място в исковата молба се поддържа, че статията съдържа невярна информация, която я прави клеветническа. По принцип не се носи отговорност за излагане на вярна информация, ако тя не представлява защитена със закон тайна. В случая се твърди, че не било вярно, че ищецът бил многократно осъждан. От справката на МВР се установява друго – ищецът е осъждан за повторно незаконно пребиваване на граница (т.е. е имал и предишна присъда за това), както и му е налагано по административен ред наказание за кражба. Това може да квалифицира ищеца като „многократно осъждан“. По отношение на твърдението в исковата молба, че статията е „клеветническа“, съдът намира, че следва да се разграничат двете значения на това понятие, които чл. 147 НК разглежда – клевета е изнасяне на невярна позоряща информация за някого или приписване на престъпление. В случая в частта от статиите си, които изнасят твърдения за факти, ответникът не е изнесъл невярна информация – напротив, ползвал е официалните източници, за да проследи хода на наказателното производство и в тези части от статиите, в които дава информация, не излиза от актовете на наказателното преследване. По отношение на приписването на престъпление обаче, статиите може да се окачествят като клеветнически. Причината е, че ответникът (твърди да) действа като медия, т.е. разпространява текстове сред обществото с цел да информира и коментира текущи събития. За медиите е характерно, че се ползват с конституционното си право да разпространяват информация – чл. 39, ал. 1 от Конституцията, гарантирано и от чл. 10, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“), но и това, че тъй като правят това по занятие, към тях се прилагат засилени изисквания за професионално представяне на информацията съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“) – вж. напр. решението Axel Springer AG с/у Германия [ГК], жалба № 39954/08, § 79 и 82, 07.02.2012 г., и цитираната там съдебна практика. В това отношение чл. 10, пар. 2 ЕКПЧ задължава ответника да действа в съответствие със своите „задължения и отговорности“, които включват и проверка на твърденията за факти, които се излагат, както и преценка за представянето на степента на достоверност на източниците на информация. Колкото по-сериозни за достойнството на засегнатия са изложените твърдения за факти, толкова по-сериозна трябва да е и проверката на доказателствата, на които те се основават, според ЕСПЧ – вж. решение Касабова с/у България, жалба № 22385/03, §§ 64 – 65, 19.04.2011 г. В това отношение дали статиите увреждат доброто име на обвиняемия по наказателното дело за изнасилване следва да се преценява не само от това дали са клеветнически (в смисъл дали приписват невярно престъпление на ищеца), а и дали отговарят на изискванията към журналистите към запазването на презумпцията за невиновност (чл. 31, ал. 3 от Конституцията). Неспазването на тази презумпция не води до окачествяване на едно изявление като клеветническо, но само по себе си е противоправно и може да засегне честта и достойнството. Разбира се, изискването да третират обвиняемия като невиновен в текстовете си, не се разпростира до всички лица, но важи с особена сила за медиите като професионално разпространяващи информация – така ЕСПЧ в решение Du Roy and Malaurie с/у Франция, жалба № 34000/96, § 34, 03.10.2000 г. В случая, въпреки че самите служители на ответника посочват в статиите, че разследванията са в ранния си етап, те представят обвиняемия като безсъмнен извършител на престъплението, което е в пряко нарушение на журналистическите стандарти на отразяване на наказателни процеси. Освен това цялостният контекст на статиите е да се търси и предизвиква сензация, а това според ЕСПЧ води до засилена отговорност на журналистите – решение Bédat с/у Швейцария [ГК], жалба № 56925/08, §§ 58 – 61, 29.03.2016 г., като се дават колкото се може повече подробности, което допълнително дава основание да се приеме, че начинът, по който са отразени обвиненията срещу ищеца, и представянето му като виновен, сами по себе си са противоправни. На последно място ищецът твърди и че изложените твърдения са дискриминационни по своя характер, защото подбуждат към омраза срещу обвиняемия като чужденец и бежанец. Съгласно чл. 5 ЗЗДискр подбуждането към дискриминация е противоправно поведение. В случая използваните изрази за обвиняемия – „побеснял“ и „подивял“, и многократното акцентиране върху етническия произход на ищеца и статуса му на бежанец ясно показват, че статиите имат за цел именно да дискриминират – да внушават, че всички бежанци са престъпници, побеснели, и да ги дехуманизират. Следователно е безспорно, че процесните статии и от 01.07.2019 г., и от 29.06.2019 г. е било противоправно да се публикуват от медия в този вид поради накърняване на достойнството на обвиняемия, презумпцията за невиновността му и подбуждането към дискриминационното му третиране. Що се отнася до това дали именно ищецът е засегнат от статиите, от справките на МВР се установява, че именно ищецът е бил лицето, срещу което е повдигнато обвинение за изнасилване на 26.06.2019 г. в София. Поради това съдът приема, че именно доброто име на ищеца е пострадало от статиите, а въпросът за търпените вреди следва да се разгледа в следния контекст: Ответникът оспорва, че именно ищецът е можело да бъде идентифициран като обвиняемият, за който се отнасяли статиите, защото не се казвал О. А. и не можело да търпи вреди под неистинска самоличност. Това не е така. По принцип всеки човек може да се представя в обществото с псевдоним, като за българските граждани се допуска дори вписване на този псевдоним в регистрите на населението – чл. 14, ал. 4 ЗГР. Личността не се определя от името си и всеки човек има право в известни граници да променя името си (напр. при сключване на брак, осиновяване и под., а също и по лични причини, като законът допуска това в чл. 19 ЗГР за българските граждани). Действително по делото се установява, че ищецът не е използвал псевдоним, а изцяло е скрил самоличността си, заявявайки пред българските органи и неистинска година на раждане, като това поведение е противоправно. Въпреки това не всяко противоправно поведение води до лишаване от лични права. Представянето с фалшива самоличност не е основание да бъде отречено достойнството на личността, правото на живот, свобода и сигурност на човека, който не е функция само на своето име. Противоправното представяне под чужда самоличност може да доведе до това, че няма да се търпят вреди спрямо онези лица в обществото, които не познават пострадалия под неистинската му самоличност, ако се установят такива факти – в това отношение доводите на ответника са верни. В същото време обаче ищецът не доказа вреди от това да се е променило отношението на други лица към него. Няма и данни за увреждане на психиката му от реакции на статиите извън момента на прочитането им. Поради това съдът следва да изхожда от това дали самото възприемане на статиите може да е доказателство за настъпили вреди. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен. По принцип неимуществената вреда по чл. 52 ЗЗД – болки и страдания, се доказва по косвени белези на поведението на пострадалия, установени най-вече чрез свидетелски показания или експертизи на психичното състояние и здрава. Докарването на това изискване за доказване до крайна строгост (каквито тенденции има в някои съдебни актове) не отговаря на изискванията на съвременния живот и до защитената от Конституцията в преамбюла ценност на хуманизма. Има ситуации в живота, при които използването на определени шокиращи изрази или настъпването на шокиращи събития винаги води до вреди – такива ситуации например са смърт на дете, нарушаване на сексуалното самоопределение, определени физически съприкосновения в публичен контекст, които сами по себе си са нетърпими (напр. публично събличане, заплюване и подобни). Следва да се приеме и че изчитането на шокираща статия за личността, дори без наличие на други доказателства е основание да се приеме възникване на т.нар. „шокови“ вреди – от първичната психологическа реакция на информацията. Настоящият съдебен състав намира, че прочитането или разбирането, че в обществена медия някой е определен като „побеснял изнасилвач“ е достатъчно да се приеме, че от това поведение се търпят вреди. Презумпцията за виновно поведение на служителите на ответника не само не е оборена по делото, а и се констатира, че същите не са положили дори минимална грижа да зачетат обстоятелството, че ищецът не е бил още осъден, преди да му приписват с доста детайли извършване на сексуално престъпление. Следва да се припомни, че съгласно т. 7 от ППВС № 7/1959 г. при отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД не е нужно да се установи кой точно от натоварените с работа не е положил дължимата грижа, стига от общите им действия да може да се достигне до този извод, както е в случая – нито журналистът се е погрижил да посочи, че е възможно оправдаването на ищеца, нито редакторът се е намесил, така че да промени текста в тази насока. При това положение съдът следва да присъди на ищеца обезщетение само за „шоковите“ му вреди от узнаването на съдържанието на статията, тъй като няма доказателства по делото за други вреди. Обезщетението следва по реда на чл. 52 ЗЗД да се определи в нисък размер, като се има предвид, че става въпрос само за внезапни вреди на лице, за което няма данни да е било в невръстна възраст или състояние на психическа слабост, като се има предвид и че ищецът е бил осъждан и няма положение на личност с чисто съдебно минало. Поради това искът следва да се уважи за 500 лева от поисканото обезщетение от 10 000 лева, като се отхвърли за разликата между двете суми. Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като съгласно чл. 3 ЗМДВИППП през 2020 г. давностният срок е спрян за период от 68 дена от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, т.е. давността за обезщетението от 5 години е изтекла за първата статия, публикувана на 29.06.2019 г., на 05.09.20245 г., като преди това е прекъсната с предявяване на иска съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД на 01.07.2024 г. и не е изтекла. Ищецът претендира и законна лихва от датата на увреждането, като тази претенция е погасена с 3-годишна давност, и може да се присъди законна лихва само след датата 3 години преди подаване на иска – 01.07.2021 г. Относно разноските: Съдът уважава частично иск за обезщетение за неимуществени вреди от засягаща доброто име статия, като обезщетението се определя по преценка на съда, поради което следва да се вземе предвид, че процесуална изненада при уважаване на иска по размер може да доведе до възпиращ ефект пред това пострадалите от подобни статии да предявяват исковете си, като така се ограничи правото им на достъп до съд по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“) – решение Čolić с/у Хърватия, жалба № 49083/18, § 53, 18.11.2021 г. Поради това ЕКПЧ не допуска прилагане на правила за разпределение на разноските пропорционално на уважената част от иска в случаите на определяне на обезщетение по преценка на съда, освен ако се установи, че ищецът няма основание да претендира исканото обезщетение в размера, посочен в исковата молба и всъщност е „раздул“ прекомерно размера на претенцията си (вж. § 54 от цитираното решение). Преценката за разумния размер на обезщетението обаче съдът следва да прави не към датата на подаване на исковата молба, а и с оглед на доказаните факти по делото. В случая искът се отхвърля, тъй като ищецът не е положил процесуални усилия да докаже голяма част от твърдените от него вреди. Поради това няма основание да не се приложи режимът за пропорционално разпределение на разноските съобразно уважената част от иска в настоящия случай. При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от исковете (500 лева от 10 000 лева, или 5 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (95 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Доказаните разноски на ищеца са в размер на 400 лева – държавна такса, и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 03.06.2024 г. (на лист 7 от делото), който съдържа и разписка за плащане, като няма основание с оглед на известната правна сложност на делото и цената на иска (която отразява поетия от адвоката риск по делото и може да е основание за отговорността му) да се намалява по възражението на ответника този хонорар, или общо следва да се определят разноски от 2400 лева, от които да присъдят на ищеца 120 лева. Доказаните разноски на ответника са в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 27.01.2025 г. (на лист 65 от делото), който съдържа и разписка за плащане, или общо следва пропорционално на отхвърлената част от иска да се присъдят на ответника 1425 лева, или след прихващане с присъдените на ищеца разноски – само последният дължи на ответника 1305 лева. На последно място, доколкото с настоящото решение съдът изразява изцяло становището си по делото и отговорността на ответника, и доколкото съдът като институция има задължение по чл. 117, ал. 1 от Конституцията да пази достойнството на страните, вкл. и срещу унизяване на личността им, на представителя на ответника – адв. М. С., следва да се дадат указания да използва премерен изказ в изявленията си до съда оттук нататък, както и да се обърне внимание, че според чл. 10 от Етичния кодекс на адвоката не може да използва дискриминационни твърдения (чрез използване на т.нар. „дехуманизация“ – като твърди, че липсата на гражданство или представянето на човек под чуждо име автоматично го лишават от правото на защита на достойнството му) спрямо който и да е от участниците по делото. Ако подобно поведение продължава, съдът следва да се обърне към Адвокатската колегия, която да извърши преценка. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,