Решение № 96 от 31.8.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 215/2021 г.

производството пред ТРРЮЛНЦ при АВ за вписване на обстоятелствата, за които са взети решения в ОС на съдружниците на ответника от 28.08.2019г. до приключване на производството по т.д. №150/2019г. на БлОС с влязъл в сила акт. „П.К.“ ООД е взело решения на ОС на съдружниците, проведено на 07.06.2021г. и протоколирано в протокол от същата дата, да бъде увеличен капиталът на дружеството от 100лв. на 440лв., да бъде приет нов съдружник в лицето на „К.“ ЕООД, както и да бъде изменен дружественият договор, като в него се впише, че новият съдружник притежава 340 дяла от капитала на дружеството. По заявление от „П.К.“ ООД пред ТРРЮЛНЦ е постановен отказ на длъжностно лице по регистрация за вписване на обстоятелства по взетите решения в ОС от 07.06.2021г. Последният е бил отменен с влязло в сила решение №82/17.12.2021г. по т.д. №164/2021г. на БлОС. Настоящият състав приема, че останалите писмени доказателства са неотносими към същността на правния спор, поради което не следва да ги обсъжда. За яснота отбелязва и това, че заявените факти и обстоятелства в отговорите на ИМ и ДИМ от ответника са ирелевантни за спора, поради което доказателствата които ги установяват не са необходими и съдът не ги анализира в акта си. Въз основа на горните факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи: Преди преценката за основателност на иска следва да се обобщи, че установените факти в делото не са спорни, а спора е по приложението на правото. От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П.К.“ ООД се установява, а и страните не твърдят различни вписани обстоятелства, че като съдружници фигурират „Е.М.“ ООД с дялово участие от 50лв. и „С.К.“ ЕООД също с дялово участие от 50лв., а общият размер на вписания и внесен капитал е 100лв. С оглед на това, спорът е концентриран върху отговора на въпроса изключен ли е ищец като съдружник в ответното дружество, преди вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. В контекста на този въпрос е и разглежданият установителен иск, с който „Е.М.“ ООД иска да бъде признато съществуването на членственото правоотношение между него и ответника „П.К.“ ООД, тъй като не са влезли в сила атакуваните на основание чл. 74 от ТЗ решения на ОС от 28.08.2019г. за изключването му и поемането на дяловете му от другия съдружник. Непротиворечиво се разрешава в съдебната практика въпросът за действието на подлежащото на вписване в търговския регистър решение на общото събрание за изключването на съдружник по чл. 140, ал. 4 от ТЗ, а именно че по отношение на съдружниците и на органите на дружеството то настъпва веднага. ВКС счита, че във вътрешните отношения между изключения съдружник и дружеството, действието на решението се проявява веднага без да е необходимо то да влезе в сила, за да породи конститутивните си правни последици. Според настоящия състав, с това тълкува на закона касационната инстанция дава превес на защитата на интересите на дружеството и/или на съдружниците, приели решението за изключване, пред интересите на изключения съдружник. Това е така, защото лишава изключения от правата като съдружник, с всички последици от това, преди да е проверена валидността и законосъобразността на решението, по силата на което е изключен съдружника. По този начин се създава възможност да настъпят последиците от прекратяване на членственото провоотношение и въз основана нищожни или незаконосъобразни решения на ОС на съдружниците, като правните последици от това често са необратими. Изложеното създава изключителна несигурност в дружествените отношения и толерира нелоялните практики между съдружниците, каквато цел Търговският закон категорично няма. Напротив, законът цели да осигури предвидимост и правила, по които да се осъществяват взаимоотношенията между съдружниците. Действително, правната норма е общо правило за поведение и като такова не може да обхване с конкретна регулация всички хипотези, към които ще се прилага. Поради това, обща е формулировката и в разпоредбата на чл. 140, ал.4 от ТЗ, според която изключването на съдружник има действие от вписването му в търговския регистър. Тази норма не съдържа изключение за приложението й по отношение на изключения съдружник, така както приема ВКС, а именно не от вписването на решението, а от приемането му. Ето защо според настоящия състав, наложилата се практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, която не е задължителна за първата и за въззивната инстанция, по – скоро прави опит да допише закона. Настоящият състав не я споделя и на основание чл. 290, ал.3 от ГПК не е длъжен да я прилага, а излага свои разсъждения по правния въпрос, на който следва да даде отговор. Благоевградският окръжен съд счита, че след като търговските отношения, включително и членствените, са отношения между равноспоставени субекти, то защитата от незаконосъобразни решения на ОС на съдружниците следва да е толкова интензивна за съдружника, колкото е и за останалите правни субекти, а именно третите на дружеството лица, за които горепосочената съдебна практика приема, че са обвързани само от вписаните в търговския регистър обстоятелства, за които вписването има конститутивно действие. Когато съдружник не е участвал в ОС на дружеството, поради процесуални нарушения по свикването и провеждането му, той на практика е поставен в позицията на трето лице, тъй като е бил лишен от предоставената му от закона възможност да участва в събранието. Ето защо с още по – голямо основание конститутивните последици на решенията на това ОС следва да настъпят от вписването му в търговския регистър, което след като решенията са атакувани по реда на чл. 74 от ТЗ, може да стане след влизането им в сила. След като тези решения влязат в сила, въпросът за тяхната валидност и законосъобразност е непререшаем, което създава сигурност и стабилност в отношенията между дружеството и съдружника. В тази връзка следва да се тълкуват използвания в чл. 140, ал.3 от ТЗ израз „влизат в сила след вписването им в търговския регистър“ и използваният в чл. 140, ал.4 от ТЗ израз „имат действие от вписването им търговския регистър“ като равнозначни. Т.е. решението за изключване на съдружник също следва да е влязло в сила, за да бъде вписано и след вписването му има действие. Това тълкуване почива на логическата последователност на двете норми в чл. 140 от ТЗ и на липсата на изрично изключение в ал.4, позволяващо невписаните решения на ОС на съдружниците да имат действие. След като решаващият състав счита, че решението на ОС на съдружниците за изключване на съдружник не следва да поражда конститутивните си последици за изключения съдружник и за третите лица въз основа на различен юридически факт – в първия случай приемане на решението, а във втория влизането му в сила и вписването му в търговския регистър, приема че „Е.М.“ ООД продължава да е в членствено правоотношение с ответника „П.К.“ ООД. Решенията на ОС на съдружниците в „П.К.“ ООД, проведено на 28.08.2019г. от съдружника „С.К.“ ЕООД, чрез управителя му Е.С., за изключване на съдружника „Е.М.“ ООД, за поемане на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник и за уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на изключения съдружник не са влезли в сила, тъй като производството по т.д. №150/2019г. по описа на БлОС не е приключило с влязал в сила съдебен акт. По този начин решението за изключване не е породило конститутивните си правни последици е ищецът продължава да е съдружник в ответното дружество с дялово участие от 50лв. от общия вписан и внесен капитал на същото в размер на 100лв. Ето защо установителният иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да плати на ищеца сторените разноски в настоящата инстанция, които са в размер на 3680лв. Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд