Решение № 973 от 16.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 15783/2023 г.

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ „•••“ ЕАД срещу НП № 59/15.04.2022г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и води - София, с което на основание чл. 138 ал. 1 т. 2 от ЗУО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция 7 000 лв. за това, че - при извършена на 15. 10. 2021 г. проверка от контролните органи на РИОСВ – София на инсталация, експлоатирана от оператор - Столична община по издадено Комплексно разрешително № 454-Н0-И0-А0/2013 г. от изпълнителния директор на ИАОС, било установено, че жалбоподателят, в качеството си на изпълнител на „Проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище - •••, чрез обезвреждане и оползотворяване“ - не е извършил ежедневно запръстяване по чл. 39 ал. 1 т. 3 от Наредба № 6 / 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. С жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на НП поради допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение, свързано с индивидуализиране на нарушението. Поддържа се, че с НП не е уточнено в кой работен участък от съответната клетка на обекта е установено, че има незапръстени участъци, като се твърди, че в проверения обект има обособени три клетки с прилежащи към тях зони, неподлежащи на запръстяване по Наредба № 6. Претендира се също несъразмерност на наложената санкция с възражения, че административнонаказващият орган не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН. Представител на административнонаказващия орган в съдебното заседание оспорва изцяло основателността на жалбата. Поддържа, че представената от жалбоподателя в съдебно заседание работна карта за участъците с депонирани отпадъци не е била предоставена в хода на производството пред административнонаказващия орган. Също, че проверката, при която на място е установено нарушението, е била извършена в присъствие на управителя на жалбоподателя и на ръководител за обекта и те подписали протокола за проверката без възражения срещу констатациите на контролните органи в него. По отношение на фактите по делото: Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото: Към процесния период жалбоподателят имал качеството на изпълнител по „Проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище - ••• чрез обезвреждане и оползотворяване“ - за инсталация, експлоатирана от оператор - Столична община по издадено Комплексно разрешително № 454-Н0-И0-А0/2013 г. от изпълнителния директор на ИАОС. В съответствие с това същият имал и качеството на "Оператор на депо" по см. на т. 21 и т. 4 ДР на Наредба № 6 / 2013 г. на МОСВ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци - лице, отговорно за стопанисването на депото в съответствие с изискванията на нормативните актове в областта на опазване на околната среда. В изпълнение на чл. 39 ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 / 2013 г. същият бил задължен - за експлоатацията на депото по участъци и/или клетки, конкретно за всеки работен участък на депото, да съставя специализирана работна карта, регистър и информационна система по реда на Наредбата - за документиране на данни относно вид и количество на отпадъка, депониран на полетата (части на работния хоризонт) с площ не по-голяма от 1000 m2 и височина на натрупване не по-голяма от 2 m; 2. идентификационен номер на полето; 3. начин на депониране, в т. ч. дебелина и наклон на слоевете и вид на машините, извършващи уплътняването; 4. времетраене на депонирането по дати; 5. отклонение от предвижданията на плана за експлоатация и други специфични данни за полето. Съгласно чл. 39 ал. 1 т. 3 от Наредба № 6 / 2013 г. при осъществяване на дейността жалбоподателят бил задължен да спазва технологията за депониране, вкл. да извършва ежедневното запръстяване на работния участък от депото. На 15.10.2021г на обекта била извършена проверка от контролните органи на РИОСВ – София относно изискванията на Наредба № 6 / 2013 г. и Наредба № 1/ 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Проверката била извършена в присъствие на управителя на жалбоподателя и на ръководител за обекта и от представените от дружеството отчетни книги било установено, че в депото ежедневно се регистрира прием на отпадък – сепариран битов отпадък. При извършен обход в депото било установено, че има незапръстени участъци, за което с протокола за проверката на дружеството било издадено предписание да извършва ежедневно запръстяване на участъците, в които се извършват дейностите по депониране на отпадъците. Констативен протокол за проверката бил съставен на същата дата и в него представител на жалбоподателя вписал, че дружеството няма възражения срещу констатираното с протокола. Въз основа на констативния протокол на жалбоподателя е съставен АУАН по делото за извършено нарушение на чл. 39 ал. 1 т. 3 от Наредба № 6 / 2013 г. – липса на ежедневно запръстяване на работен участък от депото и въз основа на акта е издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата: Изложеното не е спорно между страните и е установено от непротиворечив доказателствен материал - показанията на актосъставителя по делото, които потвърждават отразеното в АУАН, констативния протокол за процесната проверка, доказателствата за компетентност на актосъставителя, комплексно разрешително от изпълнителния директор на ИАОС за процесното сметоразтоварище, представена в съдебно заседание от жалбоподателя специализирана работна карта за експлоатация на депото и останалите, приобщени по делото материали. По отношение на правната страна: Според посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 138 ал.1 т.2 ЗУО - едноличен търговец или юридическо лице, което допуска неправилна експлоатация на депото, наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. Законосъобразно от административнонаказващия орган е прието, че в качеството му на задължено лице - оператор на депо по см. на т. 21 и т. 4 ДР на Наредба № 6 / 2013 г. на МОСВ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа жалбоподателят е имал задължение да спазва чл. 39 ал. 1 т. 3 от Наредба № 6 / 2013 г. и да осигурява ежедневно запръстяване на работния участък от депото. Въз основа на това и съобразно установеното по делото, че при процесната проверка били установени незапръстени участъци от работения участък от депото, сочещи на липса на ежедневно запръстяване - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за осъществен състав на административното нарушение по чл. чл. 138 ал.1 т.2 ЗУО вр. чл. чл. 39 ал. 1 т. 3 от Наредба № 6 / 2013 г.. За неоснователно съдът прие възражението за нарушено право на защита, обосновано с липсата на посочване на работния участък от обекта, за който се твърди нарушение на изискването за ежедневно запръстяване. Съобразно установеното по делото, че работна карта по чл. 39 ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 / 2013 г. не е била предоставена от жалбоподателя при процесната проверка и това, че незапръстените участъци са били установени в присъствие на представители на жалбоподателя, които са заявили, че не оспорват констатираното, също и предписанието да се извършва ежедневно запръстяване на участъците, в които се извършват дейностите по депонирането на отпадъци, съдът прие за несъстоятелно възражението, че жалбоподателят не е могъл да разбере кое е фактическото основание за административното наказване. Съобразно конкретните обстоятелства по делото няма основание за съмнение, че от контролните органи са били установени незапръстени участъци, сочещи на липса на ежедневно запръстяване в работения участък от депото, а не в прилежащите му части, където не се извършва депониране. Възражението на жалбоподателя срещу АУАН в изложения смисъл е обсъдено по сходен начин и в НП, поради което съдът прие, че не се установява нарушение на чл. 52 ал.4 ЗАНН. Съдът прие за неоснователно и искането за определяне на нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран. В подкрепа на искането не се посочват съображения. Няма основание в съответствие с пар. 1 т. 4 ДР ЗАНН да се приеме, че поради липсата или незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи обстоятелства, случаят разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид. Без значение в случая е това, че от нарушението не са установени настъпили вреди, тъй като то е от категорията на „формалните „, на „ просто извършване", за съставомерността на изпълнителното деяние на които не е предвидено настъпването на други общественоопасни последици извън самото извършване на деянието. Санкционирано с тях е застрашаването на обществените отношения в резултат на изпълнителното деяние. Преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН при тази категория нарушения не отчита наличието на настъпили вреди от нарушението, а степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението на законовата забрана е застрашило охраняваните с разпоредбата обществени отношения с типичната за него интензивност, не се установява то да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид. Съобразно изложеното съдът прие, че НП следва да бъде изцяло потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът