Решение № 2466 от 26.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 2651/2022 г.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обжалвано е наказателно постановление № НП – 7/07.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН), с което А.К. С. М. е наложена глоба в размер на 700 лева, на основание чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ). В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което се иска отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания. Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. На 14.12.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при проверка в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р А. С. М.“ (медицинската практика на жалбоподателя), е било установено, че в качеството си на лекуващ лекар на пациента Х.Р., на 22.08.2021 г. жалбоподателят е екстрахирал 42-ри зъб, като преди това не е взел писмено информирано съгласие от пациента Х.Р. и не го е запознал с усложненията, които могат да възникнат при лечението, по време на което е използван инвазивен метод – нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 2 от ЗЗ на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 700 лева. Съдът намери за установени горните фактически положения въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на актосъставителя – св. Р. К. (л. 81-82 от делото), както и от писмените доказателства на л. 31 и сл. от делото, се установява времето и мястото на извършената проверка и установените въз основа на нея констатации, извършените медицински манипулации, и по-конкретно, че на процесните време и място жалбоподателят, в качеството си на лекуващ лекар е извършил процесната манипулация, без преди това да е получил информирано писмено съгласие от пациента. От писменото доказателства на л. 36-37 от делото се установява, датата на извършената медицинска интервенция и кой я е извършил, а именно жалбоподателят. Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля са еднопосочни, логични, без наличие на вътрешни противоречия, кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът кредитира като достоверни обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени средства, като същите са еднопосочни, кореспондиращи помежду си и обективни. С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна страна, така и от субективна страна нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 2 от ЗЗ, като в качеството си на лекуващ лекар, при извършване на инвазивна интервенция не е получил писмено информирано съгласие на своя пациент. Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици. При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил глоба, в близост до минимално предвидения от закона размер. Съдът отчитайки настъпилите усложнения у пациента, след извършената манипулация, намира, че допълнително намаляване на наложената глоба би компрометирало целите на административното наказване и би създало усещане за безнаказаност у жалбоподателя, както и у другите членове на обществото. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност; наред с това следва да се отбележи, че проверката е била извършена по повод на жалба на пациент на жалбоподателя, което допълнително повишава степента на обществена опасност на нарушителя), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. Налагането на санкция в близост до минималния размер е съответна на обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което и не се налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез приложението на чл. 28 от ЗАНН. А още повече, както се посочи вече, извън обстоятелството, че нарушението е за първи път, не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя. А именно това е необходимо за да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя против искането за присъждане на разноски на АНО. Последният е бил представляван по делото от лице с юридическо образование, поради което му се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд