Решение № 405 от 26.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2193/2023 г.

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК. Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда, постановена по НОХД № 19 274/18г. по описа на СРС, НО, 134 състав, с която съдът е признал за невиновен подс. Б. Б. Х. за извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.2, вр. чл. 28, ал.1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. В депозирания протест и допълнението към него се твърди неправилност на присъдата, като се сочат доводи за доказаност наличието на престъпление и авторството му от страна на подсъдимия Х., като в тази насока прокурорът намира, че доказателствената съвкупност по делото подкрепя напълно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Изрично се позовава на показанията на св. И. Г., като счита, че неправилно не са ценени от първостепенния съд. От въззивната инстанция се иска да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия Х. по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание от 2 (две) години лишаване от свобода и на осн. чл. 68, ал.1 от НК да приведе в изпълнение наказанието, наложено му по НОХД № 756/2013г. на РС Сливница. В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение заявява, че не поддържа протеста и моли съда да потвърди атакуваната присъда. Защитникът на подс. Х. – адв. Н., сочи, че депозираните в хода на наказателния протест свидетелски показания са били манипулирани. Намира присъдата на СРС за правилна и моли съда да я потвърди. В правото си на последна дума подс. Х. също моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и способи за събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си. Настоящата инстанция служебно констатира, че показанията на свидетелите И. Г. и Н.А. са събрани в противоречие с изискванията на процесуалния закон, като първата инстанция е извършила действия по разпит на свидетелите чрез видеоконференция по смисъла на чл. 139, ал. 7 и ал. 8 от НПК в нарушение на изискванията на чл. 474, ал. 6 НПК, и респективно на чл. 139, ал. 9 от НПК. Съществена в случая се явява липсата на законосъобразна проверка на самоличността на свидетелите от съответните съдебни органи по местонахождението им, затова и данните, събрани в проведените в хода на първоинстанционното съдебно следствие разпити в нарушение на изискванията на процесуалния кодекс, следва да бъдат третирани от съда като негодни доказателствени средства. В настоящото въззивно производство, въпреки проведеното съдебно следствие и допуснатия допълнителен разпит на св. И. Г., при условията на чл. 139, ал. 7 от НПК, не бяха установени нови обстоятелства, които да променят изводите, направени от първостепенния съд както от фактическа, така и от правна страна. Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е правилна и изцяло се споделя от настоящия състав: Подсъдимият Б. Б. Х., роден на •••• г., в гр. Гоце Делчев, българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен, с адрес: с. Абланица, общ. Хаджидимово, ул. ••••, ЕГН ••••••••••. Св. Д.Д. стопанисвал кравеферма, находяща се в гр. Банкя, кв. „Вердикал“, извън регулация, като част от постройката била обособена като самостоятелно помещение, което не се ползвало от него. При св. Д. работил Ю.З., който помагал с грижите за животните. З. бил от с. Абланица, обл. Благоевград от където се познавал със св. В. Х. и подс. Б. Х., с когото имал роднинска връзка. На неустановена по делото дата св. М.К. предложил на св. В. Х. да започнат да се занимават с рязане и продажба на тютюн, за който не бил заплатен дължимия към държавата акциз и без да имат необходимото разрешение да извършват такава дейност. За целта В. Х. се свързал със своя познат - Ю. З. и го уведомил, че му трябва подходящо помещение под наем. По този повод З. го запознал със св. Д.Д., с когото св. Х. се споразумял да наеме свободното помещение в неговата кравеферма. Св. В. Х. се сдобил с бланка на договор за наем, в който като наемател било вписано дружеството „М.-••••“ ЕООД. Така изготвеният договор за наем бил представен предварително подписан на св. Д., който също го подписал. Наемната цена била плащана в брой на ръка на св. Д. от св. В. Х. или Н.А., които получавали нужните суми за наема от св. К.. Няколко дни след сключването на договора за наем свидетелите К., В. Х. и Н.А. започнали да ползват наетото помещение и да извършват в него дейности по рязане и опаковане на тютюн. Подс. Б. Х. често ги посещавал на място и се отбивал да разговаря със своя родственик Ю.З. и със св. Д.. На 19.01.2017 г. служители на 06 РУ-СДВР посетили кравефермата на св. Д. и съвместно със служители на Агенция Митници извършили проверка на обекта. На място били заварени В. Х., Ю.З., М.К., Н.А. и подс. Б. Х.. В протокола от извършената проверка било отразено, че в сградата били намерени 11 броя полиетиленови чувала, съдържащи кафеникава тревиста маса с характерен мирис на тютюн и с общо тегло 185, 5 кг. На така съставения протокол били положени подписи само от съставителите, но не и от присъствалите по време на проверката. На същата дата за времето от 09: 00 до 12: 00 часа в присъствието на св. В. Х. било извършено процесуално-следствено действие при условията на неотложност - претърсване и изземване от РП Х.В., при което били намерени и иззети 11 броя черни полиетиленови чувала съдържащи листа маса, ситно нарязана, с кафеникав цвят. От измерването с електронна везна на място било установено, че чувалите са с тегло съответно: 11кг.; 13, 9 кг.; 20, 10 кг.; 20 кг.; 19, 90 кг.; 20 кг.; 17, 9 кг.; 14, 4 кг.; 22, 1 кг.; 19, 8 кг.; 6, 4 кг. Били намерени и иззети и машина за рязане на листна маса, електронна везна и пушка с надпис „ GULSAN”. Преди запечатване на иззетите вещи от чувалите били взети представителни проби. Установените на място лица – св. Х., подс. Б. Х., Н.А., св. М.К. и Ю.З. били отведени в 06 РУ- СДВР и задържани за срок от 24 часа, като всички с изключение на З. и подс. Б. Х. били разпитани в качеството на свидетели, след като спрямо тях бил упражнен натиск и физическа принуда от страна на неустановени по делото полицейски служители, с цел да дадат уличаващи показания за извършено престъпление по чл. 234 от НК. От заключението на изготвената по делото повторна експертиза се установява, че пробите с номера № 1, 3, 4, 5, 9 представляват нарязан тютюн. Проби с № 2, 6, 7, 8 са силно деградирал /дефектирал/ от плесен нарязан тютюн, а проби с № 30 и 31 представляват фракция от нарязан тютюн. Общото тегло на тютюна е 80, 90 кг., на стойност 20 225, 00 лева и общо дължим акциз в размер на 12 296, 80 лева. Така възприетите от въззивния съд фактически констатации са направени след анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства: показанията на свидетелите В. Х., М.К., Д.Д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК техни показания депозирани в хода на д.п., заключенията на изготвените по делото експертизи: допълнителна физико-химична експертиза (л.21-38 от т. 2 на д.п.), съдебно-оценителна експертиза (л.244-247 от т. 1 на д.п.), както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. На основание чл. 327, ал. 4 НПК въззивният съд проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което беше извършен повторен разпит на св. И. Г.. Районният съд е изложил подробни съображения в мотивите си защо не кредитира показанията на св. Г., депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Доколкото, обаче, въззивният съд прецени, че тези доказателствени средства са събрани в нарушение на процесуалните правила на НПК, то същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото. Свидетелят е разпитван в досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК, като въззивният съд намира, че изложеното от него пред съдия от съответния първоинстанционен съд е еднопосочно и кореспондиращо с изнесеното от свидетеля пред настоящата инстанция, поради което и не бяха приобщени по съответния процесуален ред. Св. Г. е категоричен, че при първоначалния му разпит пред разследващия орган спрямо него е било упражнено физическо насилие от страна на неустановен по делото полицейски служител, с цел да изложи обстоятелства, които да обслужват обвинителната теза. Твърденията на свидетеля за упражнен натиск върху него се подкрепят от показанията на св. В. Х. и св. М.К., които също изнасят данни за упражнено въздействие върху тях и стремеж за манипулиране на депозираните от тях показания при първоначалните им разпити, непосредствено след задържането им на местопрестъплението. Св. Х. твърди, че е възприел как полицейски служител е заплашвал св. Г. с наказателна отговорност, ако не даде уличаващи подсъдимия показания. Св. Д. също изнася данни, че е бил принуждаван да даде неверни показания в досъдебното производство. С оглед изложеното въззивният съд, подобно на първоинстанционния състав намира, че депозираните от свидетелите В. Х., М.К. и Д.Д. показания в хода на досъдебното производство пред разследващия орган са били дадени под въздействието на недопустим и незаконосъобразен натиск на полицейски служители и като такива не могат да служат като годни доказателствени средства. Противно на изложеното от първия съд показанията на св. Г., депозирани в хода на д.п., не са приобщени по надлежния процесуален ред, въпреки отправеното от страна на прокуратурата искане в тази насока. Това е така, доколкото в протокола от проведеното на 23.07.2021 г. о.с.з. липсва произнасяне на първия съд за използване на процесуалната техника по чл. 281 от НПК. Освен това, както се установи самоличността на свидетеля не е била установена по законосъобразен ред от първоинстанционния състав, поради което и евентуалното приобщаване на показанията на този свидетел би било опорочено. След анализ на останалия годен доказателствен материал, разгледан поотделно и в съвкупност, настоящият състав кредитира показанията на св. В. Х. и св. М.К. (депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие) и показанията на св. И. Г. (дадени в хода на въззивното съдебно следствие). Съдът намира показанията на посочените свидетели за логични, кореспондиращи по между си и подкрепени частично от показанията на св. Д., същите намират опора и в приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите К. и Х. се установяват обстоятелствата свързани с наемането на процесното помещение, лицето което е сключило договора за наем със св. Д., целта за която е ползвано същото, както и лицата които са били ангажирани с тази дейност, нейната организация и ръководство. Двамата свидетели са категорични, че именно св. К. е инициирал дейността по рязане на тютюн, той е намерил работници за тази цел и е заплащал всички необходими суми, свързани с наема на помещението, надниците на работниците и за закупуване на суровия тютюн. Еднопосочни са и твърденията на двамата свидетели, че подс. Б. Х. не е бил ангажиран с извършваната от тях дейност, а единствено ги посещавал на място, тъй като познавал Ю.З. и св. В. Х.. Тези твърдения на св. Х. и св. К. се подкрепят от показанията на св. Д., който заявява, че често е виждал подсъдимия, тъй като е прекарвал време при него и З., в частта в която се отглеждали животните. Св. Г. разкрива каква е била неговата основана роля в инкриминираната деятелност, а именно да извозва чувалите с нарязан тютюн и да ги транспортира до помещение в гр. София, кв. „Младост“, където същите били опаковани в индивидуални опаковки и изпращани от други лица чрез куриер до различни краища на страната. Свидетелят твърди, че неговата дейност е била организирана и ръководена от Е. Х. – брат на подсъдимия. Сочи, че на инкриминираното място не е виждал Б. Х. и не знае същият да е имал участие в извършваната там работа. Въззивният съд напълно споделя изложения от СРС анализ на показанията на св. Д.Д.. Правилно и мотивирано районният съд е приел, че в показанията на свидетеля от досъдебното производство се съдържат косвени индикации в подкрепа на изнесеното от него в съдебно заседание, че е принуждаван от разследващите да даде неверни показания. Св. Д. е разпитван три пъти в рамките на един и същи ден, като вторият му разпит представлява механично пренесен текст по способа „копи-пейст“ на първоначалните му показания, но със съществена промяна на обстоятелствата кое лице е сключило с него договора за наем. Въпреки, че в досъдебното производство св. Д. е дал подробно описание на външните белези на лицето, с което е сключил договора за наем, в извършеното с негово участие разпознаване на лица по фотоснимки, свидетелят е посочил подс. Б. Х., който категорично не отговаря на даденото описание. От разпита на свидетеля в съдебно заседание и от отговорите, които е дал на поставените от първия съд въпроси, настоящата инстанция намира, че св. Д. не е бил напълно наясно с каква цел се извършва посоченото процесуално-следствено действие, а по-скоро е разбрал, че трябва да посочи познава ли някое от лицата от предявените му снимки и по тази причина е посочил подсъдимия, тъй като него е виждал най-често и го е запомнил. По изложените причини правилно и законосъобразно проверяваният съд е преценил протокола за извършеното процесуално-следствено действие като недостоверно доказателствено средство. Още повече, че в съдебно заседание св. Д. категорично заявява, че подс. Х. не е лицето което е наело помещението от него. Правилно районният състав е приел, че изложеното от свидетеля, относно съпричастността на подсъдимия в извършваната инкриминирана дейност, не се подкрепя от останалия доказателствен материал. От друга страна в показанията на свидетеля липсва конкретика относно действията, които е възприел да извършва подсъдимото лице и влиза в противоречие с изложеното от него, че не е влизал в отдаденото под наем помещение, същото винаги е било затворено и той не е имал видимост към него, а работещите там е засичал само при посещението им до общата за сградата тоалетна. Настоящият съдебен състав кредитира изготвените в хода на досъдебното производство и приобщени по надлежния процесуален ред заключения на допълнителната ФХЕ и СОЕ, като намира същите за професионално изготвени от вещи лица с нужната квалификация и в пълнота даващи отговори на поставените въпроси. При така възприетата от анализа на посочените доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на Софийски градски съд счете, че правните изводи на първата инстанция за извършено от подсъдимия Б. Х. деяние, което не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 234, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, са законосъобразни и правилни. За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да направи едно уточнение по отношение на разпоредбата на чл. 234 НК. В хода на висящото наказателно производство са приети изменения на посочената разпоредба, като, ал. 2 в предишната редакция на разпоредбата сега е станала ал. 3. Действително от цялостния доказателствен материал не се установи по несъмнен начин, подсъдимият да е упражнявал фактическа власт върху инкриминирания тютюн, с оглед на което, подобно на първостепенния съд и въззивната инстанция приема за недоказано авторството на престъплението. Напротив по делото са налице гласни доказателствени средства – показанията на св. В. Х. и М.К., които пряко оборват обвинителната теза, че именно подс. Х. е държал процесните акцизни стоки без бандерол, като в тях се съдържат данни, че други лица са били отговорни за инкриминираната деятелност. При установената липса на обективната съставомерност на твърдяното престъпление, безпредметно се явява обсъждането на субективната страна на същото. Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен. Законосъобразно, на основание чл. 234, ал. 5 НК, първоинстанционният съд е отнел в полза на Държавата веществените доказателства по делото, предмет на престъплението. Предвид изхода на делото в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, правилно съдът е постановил направените разноски да останат за сметка на Държавата, След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден. Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав