Решение № 4712 от 9.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1804/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано по жалба на М. Ж. П., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх. Б, ет. 6, подадена чрез адв. Т., срещу Заповед № 365з-4964/20.07.2023 г. на Директор на Областна дирекция на МВР – Варна, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Предупредена е, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще й бъде наложено по - тежко дисциплинарно наказание. Заповедта се оспорва като издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Изложени са доводи, че при издаване на процесната заповед дисциплинарно наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал държавния служител, както и не е приел писмените му обяснения. Сочи се, че не й е отправяна и връчвана покана по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Твърди, че не е подавала писмени възражения на 22.05.2023 г., след като е била запозната с обобщената справка, изготвена от дисциплинарно разследващия орган и с материалите по разследването. Подадените от нея възражения сочи, че са били такива по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Излага доводи, че по преписката липсва протокол, в който е отбелязано, че е отказала да даде обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и липсват данни за дадени от нея такива обяснения. С оглед на което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и това се явява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Твърди, че заповедта е издадена извън сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като е изтекъл едногодишният срок за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Излага подробни съображения, че двумесечният срок за откриване на нарушителя не следва да се брои от датата на поставяне на резолюцията на ДНО върху обобщената справка, а от установения момент на постъпване на материалите при него. Счита, че е допуснато несъответствие между фактическото описание на дисциплинарните нарушения и тяхната правна квалификация. Сочи, че в заповедта не е посочено мястото на извършване на вменените й задължения. Твърди, че не са посочени конкретни процесуално-следствени действия, които не е извършила по ДП № 3096/2021 г. и ДП № 398/2021 г., и в какви срокове е следвало да бъдат извършени. Излага доводи, че нито в обобщената справка, нито в оспорената заповед е посочено за процесния период колко пъти не е докладвала хода на разследването по двете досъдебни производства на наблюдаващите прокурори, на кои конкретни дати е следвало да ги докладва. Счита, че представените с Протокол УРИ 442р-12407/24.04.2023 г. доказателства не са събрани по указания в АПК ред и не съставляват годни доказателствени средства, поради което моли съда да ги изключи от доказателствения материал. Твърди, че заповедта е постановена при неспазване на изискването, регламентирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Счита, че формата на вината й е непредпазливост под формата на небрежност, а не умисъл, както е посочил ДНО. Посочва, че твърденията й за служебна пренатовареност не са били разгледани и изследвани от Комисията, както и че не е направен задълбочен анализ на писмените й възражения от 22.05.2023 година. Сочи, че приложените таблици за натовареност на разследващите полицаи от Четвърто РУ – Варна не са подробно анализирани от ДРО. Сочи, че ДРО не е коментирал обстоятелството дали новопостъпилите дела са разпределени съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗМВР. С оглед на всичко изложено моли съда да отмени процесната заповед, като отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателката, с която поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и подържа жалбата. Излага доводи, че на 20.07.2023 г. – датата на издаване на процесната заповед, директорът на ОД на МВР – Варна е бил в обектива невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като в периода 24.06.2023 г. до 27.07.2023 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, поради което счита че оспорената заповед е нищожна. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна – Директорът на ОД на МВР – Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Г., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по дисциплинарната преписка и в хода на съдебното производство доказателства категорично се установява, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. По отношение на процесуалните правила, сочи че в хода на съдебното производство се е доказало, че органът е спазил правилата и е издал законосъобразен акт в сроковете по ЗМВР. По отношение на твърдението, че заповедта е нищожна, излага съображения, че независимо че е бил в отпуск, директорът, ако се наложи, може да изпълнява задълженията си. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 4964/20.07.2023 г. /л. 8-15 от делото/ на Директора на Областна дирекция на МВР – Варна, с която на М. Ж. П. – старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – Четвърто РУ – Варна“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, считано от датата на връчване на заповедта на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. С докладна записка рег. № 365р-20586/31.03.2023 г. Началникът на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна /л. 40-41 от преписката/ предлага да бъде образувано дисциплинарно производство срещу инспектор М. П. по Предложение за налагане на дисциплинарно наказание УРИ № 365000-7427/06.02.2023 г. /л. 36-37 от преписката/ от прокурор в Районна прокуратура – Варна за неизпълнение на служебните задължения и неоправдано забавяне, на М. П. – старши разследващ полицай в Четвърто РУ, на разследването по ДП № 3096/2021 г. по описа на Четвърто РУ и приложено към сигнала постановление от наблюдаващ прокурор по ДП № 398/2021 г. /л. 35 от преписката/ по описа на Четвърто РУ – Варна, с което жалбоподателката е отстранена като разследващ орган от разследването по ДП № 398/2021 година. В постановлението са изнесени данни за нежелание и невъзможност от страна на П. да осигури правилно, своевременно и законосъобразно провеждане на процесуално-следствени действия в досъдебната фаза, съобразени с рамките на разумните срокове, респективно да изпълни задълженията си, предвидени в НПК. Със Заповед № 365з-2292/06.04.2023 г. /л. 2-4 от преписката/ на Директора на ОД на МВР – Варна е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателката и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/, а именно: председател М. Х. М. – Началник на група в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към Четвърто РУ – Варна и членове: С. Й. С. – Ж. – ВПД разузнавач VI степен (ДПС) в група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ – Варна и инспектор Е. С. С. – ВПД полицейски инспектор V степен в група „Организация и контрол на охраната на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Заповедта е връчена на П. на 13.04.2023 година. На 12.04.2023 г. жалбоподателката е поканена да представи обяснения или възражения, както и доказателства в срок до 21.04.2023 година /л. 28-29 от преписката/. Поканата й е връчена на 13.04.2023 година. На 21.04.2023 г. М. П. е депозирала обяснения с УРИ № 442р-122621 /л. 32 от преписката/. Въз основа на събраните в производството доказателства е съставена обобщена справка УРИ № 442р-14971/18.05.2023 г. /л. 19-27/, с която, както и с всички материали по проверката, М. П. е запозната на 19.05.2023 година. За запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство, както и с правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, й е отправена и покана от 18.05.2023 г. /л. 30/, връчена на същата дата. Жалбоподателката е депозирала възражение УРИ № 442р-15324/22.05.2023 г. /л. 17-18/, с което е оспорила констатациите в обобщената справка. На 23.05.2023 г. дисциплинарно разследващият орган представя становище до Директора на ОД на МВР – Варна рег. УРИ № 442р-15608/23.05.2023 г. /л. 5-16/. В становището са описани процесуалните действия и материалите, събрани в производството, и са обсъдени възраженията на П.. Въз основа на тях дисциплинарно разследващият орган е приел за установено, че досъдебно производство № 398/2021 г. по описа на Четвърто РУ е започнато на 01.11.2021 година за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. От 04.11.2021 г. до 29.11.2021 г. са извършени процесуално следствени действия, разпити на свидетел. От 29.11.2021 г. до 10.01.2023 г. не е извършено нито едно процесуално следствено действие, като в този период са изпратени 6 бр. предложения за удължаване на срока до наблюдаващия прокурор от ВРП. На 06.01.2023 г. с постановление на наблюдаващия прокурор при ВРП е изискано в срок до 31.01.2023 г. да се предостави подробен писмен доклад на установеното до момента. ДРО е посочил, че такъв писмен доклад не е установен в материалите по досъдебното производство. От справка в деловодната система е установено, че досъдебното производство е изпратено на 09.02.2023 г. на наблюдаващия прокурор. На 13.02.2023 г. с постановление на прокурор Д. жалбоподателката е отстранена от разследването на ДП и на 15.02.2023 г. същото е разпределено на друг разследващ полицай. Прието е, че водещият разследването не е предприел мерки, произтичащи от разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от НПК, и е лишил наблюдаващия прокурор от възможността да осъществява функционалните си правомощия по ръководство и надзор върху разследването по реда на чл. 196, ал. 1 от НПК. По отношение на досъдебно производство № 3096/2021 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна ДРО е установил, че същото е образувано на 03.06.2021 г. с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието. Водено е за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК. До отвода на П. са извършени следните процесуално-следствени действия по разследването: за периода 03.06.2021 г. – 11.06.2021 г. – оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели. За периода 02.12.2022 г. – 16.12.2022 г. – разпит на свидетели, назначаване на СПЕ. На 02.02.2023 г., с постановление на наблюдаващия прокурор, П. е отстранена от разследването. На 07.02.2023 г. същото е разпределено на друг разследващ полицай. ДП е изискано от наблюдаващия прокурор на 29.11.2022 г., а след справка в деловодната система е констатирано, че е представено едва на 31.01.2023 година. Прието е, че водещият разследването не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 203, ал. 4 от НПК. Установено е, че натовареността на разследващия полицай е била съпоставима с тази на колегите й от Четвърто РУ, като изрично е посочено, че комисията не може да се произнесе по отношение на степента на фактическа и правна сложност на делата, разпределени на служителите от сектор „Разследване“ при Четвърто РУ и по този начин да кредитира или отхвърли по категоричен начин твърденията на П. за прекомерната й служебна натовареност. От кадровата справка на П. е констатирано, че до момента не са й налагани дисциплинарни наказания, които да са служебно заличени и същата е награждавана седем пъти с отличие „Индивидуална парична награда“ и един път с „Писмена похвала“. Прието е, че жалбоподателката е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР. С оглед установеното при дисциплинарното разследване, органът е направил предложение до Директора на ОД на МВР – Варна за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година на М. П.. Въз основа на предложението е издадена обжалваната заповед. След като се запознал с материалите от дисциплинарната преписка, в това число и с възраженията на служителя, които приел за неоснователни, на 20.07.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Варна е издал оспорената Заповед рег. №365з-4964/20.07.2023 г. /л. 8-15 от делото/, с която, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 „неизпълнение на служебните задължения“ (определени в типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-3407/22.01.2018 г. и чл. 203, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НПК) от ЗМВР на инспектор М. П. – старши разследващ полицай в Сектор „Разследване“ на Четвърто РУ – Варна към Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед до П. е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта й е връчена на 31.07.2023 година. По преписката са приложени справка за ползван отпуск от жалбоподателката за периода от 03.06.2021 до 09.05.2023 /л. 92/; справка за ползван отпуск поради временна неработоспособност на П. за периода 03.06.2021 г. – 03.05.2023 г. /л. 96/; справка за производства, разследвани в МВР м. 06.2021 – 03.2023 година /л. 52-75/; кадрова справка /л. 46-47/; длъжностна характеристика /л. 48-49/. Приложени са и заверени копия от материалите по ДП № 3096/2021 г. и по ДП № 398/2021 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна /2 бр. папки/. От страна на ответника е представено писмо УРИ № 365р-71361/12.12.2023 г. /л. 70/ от Началника на сектор „Човешки ресурси“, от което се установява, че в периода 18.05.2023 г. – 20.07.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Варна не е ползвал платен и неплатен годишен отпуск, както и в сектор „Човешки ресурси“ не се съхраняват данни за ползван отпуск поради временна неработоспособност. Установява се също, че директорът е бил в командировка на дати: 19.05.2023 г., от 31.05.2023 г. до 01.06.2023 г., 05.07.2023 година. От приложеното писмо № 365р-71142/11.12.2023 г. /л. 72/ на Началник сектор „ФО“ при ОД на МВР – Варна се установява, че за периода 18.05.2023 г. до 27.07.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Варна има ползван един болничен лист за 24 работни дни. От ответната страна са представени справка за натовареността на разследващите полицаи за периода от 01.06.2021 г. до 01.03.2023 г. и справка за използване на платен годишен отпуск от П. за периода 18.05.2023 г. – 20.07.2023 година. Представена е справка от сектор „Разследване“ при Четвърто РУ – Варна относно начина на разпределяне на работата по ДП и натовареността на разследващите полицаи; разпечатка от електронната система за документооборот – 2 листа. При така изложената фактическа обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, пред надлежен съд и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима за разглеждане. По валидността на акта: Жалбоподателката М. Ж. П. е служител на МВР, на длъжност инспектор – старши полицай Четвърто РУ, в сектор „Разследване“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна. Съгласно чл. 210 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съгласно чл. 204 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от: 1. министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР; 2. главния секретар на МВР – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 за всички държавни служители; 3. ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3; 4. служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В процесния случай, заповедта е издадена от ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, а именно Директора на Областна Дирекция на МВР – Варна на 20.07.2023 г., старши комисар А. М.. По делото категорично се установи и това не се оспорва от страните, че в периода 24.06.2023 г. – 27.07.2023 г. А. М. в бил в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно представената справка за въведени болнични листи и вида на обезщетение за временна неработоспособност /л. 73 от делото/. Тоест в деня на издаване на процесната заповед, както и в деня – 19.07.2023 г., в който се е запознал с материалите по дисциплинарната преписка, дисциплинарно наказващият орган е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР при отсъствие на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, той се замества от определено с негова заповед длъжностно лице. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна или по-висока длъжност, а в ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че в случаите на невъзможност за издаване на заповедта по ал. 1 тя се издава от министъра на вътрешните работи. По делото не са налице доказателства за издадена заповед, с която да е определено лице, което да замества директорът на ОД на МВВ – Варна, а и не се твърди да е налице такава заповед. Напротив в открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника потвърждава факта, че процесната заповед е издадена именно от Директора на ОД на МВР – Варна, докато същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност. След като титулярят, определен от законодателя за ДНО – в случая Директорът на ОД на МВР – Варна /аргумент от чл. 204, т. 3, предл. второ от ЗМВР/, е бил във фактическа невъзможност да изпълнява своите правомощия, е следвало да има определен заместник за периода на неговото отсъствие. Условията за заместване се извеждат от принципите на работа на администрацията и от правната доктрина. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, какъвто именно е настоящият казус. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган (ТР № 4/ 2004 г., ОС на ВАС). Правото на едно длъжностно лице, което е и административен орган, да бъде замествано от друго изисква длъжностното качество на „заместник“, от една страна, и, от друга, доказана обективна невъзможност на титуляр на длъжността да изпълнява функциите си. Налага се извод, че към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – 20.07.2023 г., Директорът на Областна дирекция на МВР – Варна е бил в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си на ДНО като не е притежавал компетентност да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Липсата на компетентност е първото основание за оспорване на административните актове, регламентирано в чл. 146 АПК /вж. чл. 146, т. 1 от АПК/. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на административния акт поради издаването му от орган, който няма правомощия за това. Съдът не споделя доводите на ответника, че независимо че е в отпуск директорът при възможност може да изпълнява задълженията си. През време на ползване на законно разрешен годишен отпуск или отпуск поради нетрудоспособност, административният орган не може да издава актове, тъй като няма териториална компетентност, а издадените такива са нищожни. С оглед горното издадената Заповед № 365з-4964/20.07.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Варна – старши комисар А. М., следва да бъде обявена за нищожна, като не следва да се обсъждат другите изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на заповедта. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката ответникът следва да заплати сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На М. П. следва да се заплати сума в размер на 10, 00 лева, представляваща заплатена държавна такса. От приетия по делото договор за процесуално представителство, сключен на 04.08.2023 г. между жалбоподателката М. Ж. П. и адв. Е. Т. /л. 17 от делото/, и другите писмени доказателства по делото – протоколи, молби и т.н., се установява, че е налице хипотезата, предвидена в чл. 38 от ЗА, тъй като от адв. Т. от АК - Бургас е оказана безплатна адвокатска помощ на М. П. чрез осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на жалбоподателката адвокатско възнаграждение при съобразяване на минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 750, 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, съдът