Решение № 73 от 19.4.2023 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 178/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, депозирана от В. Г. М. срещу Наказателно постановление № 788/08.03.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 връзка с чл. 188, ал.1, т. 3 от Закона за горите на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. В жалбата е отправено е искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е искане за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. с доказателства за надлежно учредена представителна власт. Пълномощникът подддържа жалбата. В дадения ход по същество моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като излага доводи, че въззивникът не е субект на вмененото му административно нарушение, в условията на евентуалност посочва наличие на обективни пречки за изпълнение на възложените на жалбоподателя задължения. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Х. с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в депозирана по делото писмена защита, процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен. В писмената защита са развити подробни съображения по съществото на правния спор. От фактическа страна: На 26.10.2021г. в 15: 30 часа е извършена проверка от служители на РДГ – София в отдел 447, подотдел „ц“ и „ф“, землище на село •, община Ихтиман – общинска горска територия. При проверката било констатирано, че в отдел 447, подотдел „ц“ е извършена сеч на 8 броя дървета от зимен дъб и цер, равняващи се на 2, 0 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка, както и че в подотдела има новоизградени тракторни пътища с ширина 4м и обща дължина 130м., като същите не са отбелязани в одобрения технологичен план на подотдела. При същата проверка било констатирано, че в отдел 447, подотдел „ф“ е извършена сеч на 28 броя дървета от зимен бук и дъб, равняващи се на 10 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка и в същия има новоизградени тракторни пътища с ширина 4м. и обща дължина 250м., които не са отбелязани на одобрения технологичен план на подотдела. Съставени били констативни протоколи Серия Р014 с поредни номера № 008488, 008489, 008490 от 26.10.2021г., подписани от служителите на РДГ София, извършили проверката и от представителя на Общинско горско предприятие Ихтиман. При извършена проверка по документи било констатирано, че със заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман въззивникът В. М. е определен да предотвратява и установява нарушения в ОУ „•“, отдели № 431-451 и № 525, попадащи в землището на с. •. Въззивникът е бил назначен на длъжност „горски стражар“ към Общинско горско предприятие град Ихтиман с трудов договор № 14 от 03.06.2008г., изменен с допълнително споразумение № 8 от 01.01.2021г. На 09.11.2021г. инж. Е. Д. А. на длъжност - специалист горски инспектор в РДГ София в присъствието на инж. П. И. Д. и М. Г. В. - служители на РДГ София съставили АУАН Серия Р 014, № 004303788 за това, че в периода от 04.01.2021 г. до 26.10.2021 г. В. Г. М., ЕГН: •••••••••• в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е изпълнил задълженията си да опазва поверените му със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 447, подотдел „ц“ е извършена сеч на 8 броя дървета от зимен дъб и цер, равняващи се на 2, 0 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка, както и че в подотдела има новоизградени тракторни пътища с ширина 4м и обща дължина 130м., като същите не са отбелязани в одобрения технологичен план на подотдела, а в отдел 447, подотдел „ф“ е извършена сеч на 28 броя дървета от зимен бук и дъб, равняващи се на 10 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка и в същия има новоизградени тракторни пътища с ширина 4м. и обща дължина 250м., които не са отбелязани на одобрения технологичен план на подотдела. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 788 от 08.03.2022г., издадено от Директора на Регионална Дирекция по горите (РДГ) град София, упълномощен със Заповед № РД 49- 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за неупражнен контрол в отдел 447, подотдел „ц“, землище на с. •, община Ихтиман – общинска горска територия и за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 188, ал.1, т. 3 от ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗГ на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за неупражнен контрол в отдел 447, подотдел „ф“, землище на с. •, община Ихтиман – общинска горска територия. Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите, Е. А., П. Д. и М. В., С. К. както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира като относими - констативни протоколи Серия Р014 с поредни номера № 008488, 008489, 008490 от 26.10.2021г, Допълнително споразумение № 8/01.01.2021г. към тр.д. № 14/03.06.2008г. между ОГП и В. Г. М., Заповед № 14/29.03.2021г. на Общинско горско предприятие /ОГП/; доклад с рег. № РДГ14-10636/16.11.2021г., изготвен от Е. А. – специалист ГИ при РДГ София; позволително за сеч № 0589352, издадено на „•“ ЕООД за отдел 447, подотдел „ф“, позволително за сеч № 0589343, издадено на „•“ ЕООД за отдел 447, подотдел „ц“, два броя технологичен план на отдел 447, подотдел „ф“ и „ц“ в землище на с. •, общ. Ихтиман, ; Заповед № РД № 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка и констатациите на проверяващите. От показанията на свидетеля А., извършил проверката на терен се установява по безспорен начин, че при проверка на 26.10.2021 г. в отдел 447, подотдел „ц“ в землището на село •, общ. Ихтиман е извършена сеч на 8 броя дървета от зимен дъб и цер, равняващи се на 2, 0 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка, както и че в подотдела има новоизградени тракторни пътища с ширина 4 метра и обща дължина 130 метра, като същите не са отбелязани в одобрения технологичен план на подотдела. От показанията се установява, че при същата проверка било констатирано, че в отдел 447, подотдел „ф“ в землището на село •, общ. Ихтиман е извършена сеч на 28 броя дървета от зимен бук и дъб, равняващи се на 10 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка и в същия има новоизградени тракторни пътища с ширина 4м. и обща дължина 250м., които не са отбелязани на одобрения технологичен план на подотдела. В разпита си пред съда свидетелят А. заявява, че констатираните новоизградени тракторни пътища били нови, което личало от пресните следи на тежка техника по тях. Твърдението на свидетеля А. се подкрепя и от показанията на свидетеля К., също присъствал на проверката на терен, макар и същият да не е бил проверяващ, който заявява, че имало и стари, но и новоизградени тракторни пътища. Свидетелите непротиворечиво изясняват, наличието на отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и как са направили извод, че установените новоизградени пътища в двата подотдела са наскоро прокарани и не са отразени в технологичния план, . Показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От допълнително споразумение № 8/01.01.2021г. към трудов договор № 14/03.06.2008г. се установява, че въззивникът е назначен на длъжност „горски стражар“ при Общинско горско предприятие град Ихтиман. От Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман се установява, че въззивникът В. М. е определен да предотвратява и установява нарушения в ОУ „•“, отдели № 431-451 и № 525, находящи се в землището на с. •, като видно от заповедта в това число попадат и процесните два подотдела – 447 б. „ф“ и 447 б. „ц“. От представените и приобщени като доказателства два броя позволително за сеч № 0589352 и № 0589343 за процесните подотдели, издадени на „•“ ЕООД се установява, че е определен срок за провеждане на сечта от 07.01.2021г. до 20.12.2021г. От приложените молби и заповеди се установява, че въззивникът е ползвал един работен ден платен годишен отпуск - 25.05.2021г. От представени и приобщени като доказателства по делото четири броя болнични листа (л.62-65 от делото) се установява, че въззивникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода 19.02.2021- 09.03.2021г., 05.03.2021г.-19.03.2021г., 20.03.2021г. - 03.04.2021г., 04.04.2021г.-13.04.2021г. Установява се от писмен отговор изх. № 133 от 08.07.2022г. на Директора на ОГП Ихтиман, че за периода 07.01.2021г.- 29.10.2021г. въззивникът не е подавал сигнали, рапорти и докладни за констатирани нарушения в отдел 447, подотдели „ф“ и „ц“, находящи се в землището на с. •, общ. Ихтиман. От писмен отговор изх. № 75 от 23.01.2023г. на Директора на ОГП Ихтиман се установява, че във връзка с ползвания платен годишен отпуск и ползвания отпуск поради временна неработоспособност няма издадени приемо предавателни протоколи за процесния отдел 447 и подотдели „ф“ и „ц“. От правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице срешу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени/ установени нарушенията. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи (какъвто е настоящият, тъй като не попада в останалите хипотези на чл. 275, ал. 1 от Закона за горите). Атакуваното НП е издадено от директора на РДГ София, а според Заповед № РД -49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните (л. 14 от делото) директорите на РДГ са компетентни да издават наказателни постановления. Следователно наказателното постановление е издадено от териториално и материално компетентен орган. Непосочването на точна дата на извършване на нарушението не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. С оглед спецификата на конкретното нарушение не е възможно обективно да се посочи конкретна дата/дати, на които е извършена сечта или е изграден нерегламентирания път. Следователно посочено е обективно възможното – а именно датата на открИ.е на нарушението - 26.10.2021г., както и за пълнота периода, в който е извършено 04.01.2021г. до 26.10.2021г. Конкретното нарушение е продължено, доколкото се създава едно противоправно състояние от началния период, в който на длъжностно лице е възложено задължение да предотвратява и установява нарушения в поверения му горски участък до момента на констатиране на нарушението по надлежния ред – деня на проверката – 26.10.2021г. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В случая субектът на нарушението е установен на 26.10.2021 г. в момента на проверката и на 09.11.2021 г. е съставен акт за установяване на нарушението, към който момент не са изтекли давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Всичко изложено води до извода, че, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 лева до 5000 лева, ако не е предвидено по - тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основания на тях. Разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ посочва, че функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост се възлагат на лица с лесовъдско образование, които имат задължение да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. А съгласно чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ предотвратяването и установяването на нарушения, извършени в горските територии се извършва от служители, назначени от общината. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършените нарушения са съставомерни от обективна страна. Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между словесното описание на констатираната фактическа обстановка в АУАН, нейното възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация. Констатираното деяние осъществява признаците на административно нарушение на горското законодателство относно задължението за опазване на поверените горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 447, подотдел „ц“ в землището на село •, общ. Ихтиман е извършена сеч на 8 броя дървета от зимен дъб и цер, равняващи се на 2, 0 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка и са установени новоизградени тракторни пътища с ширина 4 м. и обща дължина 130 м., като същите не са отбелязани в одобрения технологичен план на подотдела, а отдел 447, подотдел „ф“ в землището на село •, общ. Ихтиман е извършена сеч на 28 броя дървета от зимен бук и дъб, равняващи се на 10 кубични метра, немаркирани с контролна горска марка и в същия има новоизградени тракторни пътища с ширина 4м. и обща дължина 250м., които не са отбелязани на одобрения технологичен план на подотдела По делото се установява, че В. М. е работил като горски стражар в ОГП - Ихтиман в процесния период. Доказва се и че със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман, въззивникът е определен да предотвратява и установява незаконни ползвания и увреждания процесния отдел 447, следователно и в подотдели „ф“ и „ц“, находящи се в землището на село •, община Ихтиман. Действително, както твърди и защитникът на въззивника, се доказва последният да е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 19.02.2021г.- 13.04.2021., ползвал е и платен годишен отпуск в размер на един ден – 25.05.2021г. Ползваният от жалбоподателя продължителен отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск не изключва обективната му отговорност в случай на нарушение. Направеното в тази връзка възражение на защитата съдът намира на неоснователно. Още повече, от доказателствата по делото се установява, че същият преди излизане в отпуск не е предал на свой колега възложения му горски участък, нито след връщане обратно на работа е извършил проверка на процесния подотдел, съгласно служебните му задължения. Съдът намира за неоснователни и възраженията на защитата, че не се доказва дали установените незаконни тракторни пътища в двата подотдела са изградени именно в период, в който на въззивника е било възложено да осъществява контрол за нарушения в тези подотдели. От показанията на свидетеля А., на които съдът дава вяра като логични, последователни и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, се установява, че в деня на проверката – 26.10.2021г. свидетелят и другите проверявашите са констатирали, че пътищата са новоизградени поради наличието на пресни следи от тежка техника, минавала там. Съдът не приема за основателни и възраженията, че жалбоподателят, имащ качеството на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ – горски стражар, не е субект на административно наказателна отговорност за процесното нарушение. Действително в чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаване на позволително за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволително за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред определени в наредбата по чл. 101, ал.3 от ЗГ, тоест лицензирания лесовъд на фирмата, на която е издадено разрешително за сеч в процесните подотдели. Вмененото с подзаконов нормативен акт задължение на лицензирания лесовъд не отменя вмененото в разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите /който има по-висока степен в йерархията на нормативните източници в сравнение с наредбата/, задължение на лицата, изпълняващи длъжността по 188, ал.1, т. 3 от ЗГ, какъвто въззивникът безспорно е. Поради гореизложеното съдът намира, че В. М. се явява годен субект на административно наказателна отговорност за извършените административни нарушения в процесните подотдели. Като не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на немаркирана дървесина в поверените му подотдели на горската територия, въззивникът е нарушил законовите и подзаконови разпоредби, за което правилно е ангажирана административнонаказателна му отговорност за нарушение на чл. 257, ал.1, пр.1, т.1, във вр. чл. 190, ал.2, т.1, във вр. с чл. 188, ал.1, т.3 от ЗГ. Административното нарушение е извършено виновно – жалбоподателят не е допускал, че в подотделите има осъществена сеч на немаркирани дървета и ново изградени горски пътища, но е бил длъжен съгласно описаните в Закона за горите задължения, вменени му с оглед длъжността, на която е назначен по трудово правоотношение с ОГП Ихтиман и е могъл да го предвиди като осъществи вменените му от закона контролни функции. Случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае до типичен вид нарушение от съответния вид разкриващо достатъчно висока степен на обществена опасност, предвид естеството на засегнатите отношения, свързани със задължението да бъде опазена природата, чието нарушаване рефлектира неблагоприятно върху широк кръг от правни субекти и оставя дългосрочни негативни последици върху околната среда и върху обществото като цяло. По разноските: При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. Прцесуалният представител на РДГ София не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на въззиваемия. Така мотивиран, СЪДЪТ