Решение № 849 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на "ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК 833093660, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя Ж. С. Т., против Решение № РТД3000-1573/ 05.12.2024г./ 32-1105017 на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 6/32-1087128/ 20.11.2024г., издадено от главен юрисконсулт С. Д., в качеството на публичен изпълнител по смисъла на чл.12, ал.4във вр. с чл.121 от ДОПК, във вр. чл104, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, съгласно Заповед № З ЗТД-3000-159/32-876430/ 03.06.2024г. на директора на ТД Митница Пловдив. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД Митница Пловдив и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и при липса на обоснованост. Поддържа се оплакване, че ПНПОМ е невалиден акт, доколкото ревизионното производство, сочено като основание за налагане на обезпечителните мерки, е било спряно с влязъл в сила съдебен акт, поради което било недопустимо да се извършват каквито и да било действия, в т.ч. и такива по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Според жалбоподателя актът за налагане на предварителни обезпечителни мерки страдал от пълна неяснота, до степен на нищожност, поради факта, че с него публичните задължения не са прецизирани нито пи вид, нито по размер и не ставало ясно кои от наложените мерки, обслужват ревизионното производство, което е спряно и кои висящото ревизионно производство. Липсвало и посочване на обстоятелствата, мотивирали публичния изпълнител да наложи ПОМ. Твърди, че с посочването на предполагаемия размер на публичните вземания не се изпълнява изискването за мотивираност на наложените предварителни обезпечителни мерки, тъй като една страна очакваният размер на задълженията не може да бъде единственото основание за налагане на ПОМ, а от друга страна не е ясно по какъв начин е формиран този предполагаем размер. Твърди, че в случая не само че не е обосновано, но не е и доказано наличието на обезпечителна нужда, като законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки. Не е извършена и дължимата преценка съгласно чл.121, ал.3 ДОПК, поради което счита, че мерките са наложени не с оглед охраняване на важни държавни и обществени интереси, а с цел да се навреди на интересите на дружеството и напълно да се спре неговата дейност. Излагат се доводи, че за органите от Агенция „Митници“ са служебно известни обстоятелствата относно естеството и характера на търговската дейност на ревизираното дружество, получателите на енергийните продукти, изведени от данъчните складове на дружеството и очаквания размер на акциза за текущия период, както и това, че ревизираното лице внася ежемесечно акциз средно около 9 000 000 лв., поради което дори и да се приеме, че могат да възникнат публични задължения в размер на 7 809 137лв., „ЗАРА-Е“ООД има финансова възможност да ги заплати. Блокирането обаче на всички банкови сметки на дружеството и то без преди това да са били изследвани и оценени неговите активи съобразно изискването на чл.195, ал.6 ДОПК, ще доведе до фактическото спиране на дейността, тъй като дружеството е лишено от опериране с разполагаемите оборотни средства. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения, е направено искане за отмяна на Решение № РТД3000-1573/ 05.12.2024г./ 32-1105017 на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив и на потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 6/32-1087128/ 20.11.2024г. Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са постановени в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: С Искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки № BG009999-РК7-ИОМ8/ 08.11.2024г., отправено до Директора на ТД Митница Пловдив, ръководителят на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № BG009999-РК7-Р1/ 07.08.2024г., е предложил да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки по отношения на задължения за акциз, които ще бъдат установени по отношение на ревизираното лице „ЗАРА-Е“ ООД. Посочено е, че необходимостта от налагането на предварителни обезпечителни мерки е за да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на РЛ, вследствие на които ще бъде невъзможни или значително ще се затрудни събирането на задължения за акциз, а мотивите за това били подробно изложени от органа, възложил ревизионното производство – директор на дирекция „Последващ контрол“, в докладна записка с рег.№ 32-1045250/ 17.10.2024г. В обобщен вид същите се свеждат до това, че в хода на ревизионното производство от митническите органи били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които за ревизирания период от 01.06.2022г. до 31.07.2024г. за „ЗАРА-Е“ ООД ще възникнат задължения за заплащане на акциз в размер на 5 327 581.38лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 866 418.33лв., изчислени към 31.10.2024г. Тези задължения, разграничени по данъчни складове, управлявани от РЛ са както следва: за данъчен склад с ИН BGNCA00145001 – 2 849 772.15лв. за акциз, ведно с дължимата върху този размер лихва за просрочие и за данъчен склад с ИН BGNCA00145002 – 2 477 809.23лв, за акциз, ведно с дължимата върху този размер лихва за просрочие. Описано е, че към момента лицензираният складодържател „ЗАРА -Е“ ООД е предоставил обезпечение за режим отложено плащане на акциз за данъчен склад с ИН BGNCA00145001 в размер на 600 000лв., а за данъчен склад с ИН BGNCA00145002 ва размер на 12 000 000лв., от което било видно, че размерът на предоставеното обезпечение за първия данъчен склад е по-малко от задълженията, които биха възникнали. Поради това е счетено за необходимо налагането ПОМ по реда на чл.195 във вр. С чл.121 от ДОПК. Прието е, че предоставеното обезпечение за режим отложено плащане на акциз за данъчен склад с ИН BGNCA00145002 би покрило всички задължения за акциз, ведно с дължимите лихви, които биха възникнали при приключване на образуваното ревизионно производство. Въз основа на изложеното е посочен очакван размер на задълженията за довнасяне на акциз – 2 849 772.15лв главница и 593 239.06, изчислена към 31.10.2024г. С последващо искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки № BG003000-PK43-ИОМ2/ 20.11.2024г., направено от ръководителя на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № BG003000-PK43-P1/ЗТД-3000-313/32-1058306/ 29.10.2024г. на Директора на ТД Митница Пловдив, е предложено на основание чл.121 ДОПК да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител по отношение на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на тази ревизия. Посочено е, че мотивите за налагането на ПОМ са подробно изложени в докладна записка с рег.№ 32-1045250/ 17.10.2024г. на директора на дирекция „Последващ контрол“ при Централно митническо управление на Агенция „Митници“, а необходимостта от налагането им е за да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на РЛ, вследствие на които ще бъде невъзможно или значително затруднено събиране на задължения за акциз от „ЗАРА-Е“ ООД. Очакваният размер на задълженията за довнасяне на акциз е в общ размер на 4 192 077.46лв и лихва в размер на 1 804 931.83лв., изчислена към 20.11.2024г., като главницата, разграничена по данъчни складове, е както следва: за данъчен склад с ИН BGNCA00145001 – 2 325 696.51лв. за акциз и за данъчен склад с ИН BGNCA00145002 – 1 886 107.95лв за акциз. Въз основа на тези две искания с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № 6/32-1087128/ 20.11.2024г., издадено от главен юрисконсулт в Агенция „Митници“, отдел „Правно-нормативен“ в ТД Митница Пловдив, в качеството на публичен изпълнител по см. на чл.104, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.121 от ДОПК, съгласно Заповед № ЗТД-3000-159/32-876430/ 30.06.2024г. на Директора на ТД Митница Пловдив, старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, във връзка с очакваните задължения от двете ревизионни производства, образувани на „ЗАРА-Е“ ООД за внасяне на акциз приблизително в общ размер от 7 809 137 лв. и по съображения, че съществува съмнение за възможността проверяваното дружество „ЗАРА-Е“ ООД да заплати възникналите и изискуемите задължения за акциз, предвид особено големия им размер, на основание чл. 195 от ДОПК са наложени следните обезпечителни мерки: 1. Запор до размер от 7 809 137лв. върху вземания на длъжника и движими вещи – моторни превозни средства, собственост на длъжника „ЗАРА-Е“ООД, описани в табличен вид с посочен вид на превозното средство, регистрационен номер, марка и модел и номер на рама /общо 93 броя превозни средства/ и 2. Запор до размер от 7 809 137лв. върху всички банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми за, предоставени за доверително управление на длъжника „ЗАРА-Е“ ООД. Видно от изложените мотиви публичният изпълнител е приел, че Искане за налагане на ПОМ № BG009999-РК7-ИОМ8/ 08.11.2024г е само до размера на 2 849 772.15лв. – главница и 593 239.06лв. лихви, а съгласно второто искане за налагане на ПОМ № BG003000-PK43-ИОМ2/ 20.11.2024г очакваният размер за довнасяне на акциз от ревизираното лице е 5 997 009.29лв. Поради това очакваните задължения за акциз от двете ревизионни производства, образувани на „ЗАРА-Е“ ООД, е приблизително в общ размер от 7 809 137лв. Посочено е, че в хода на двете ревизионни производства у ревизиращите екипи се е породило съмнение за възможността на проверяваното дружество да заплати възникналите и изискуеми задължения за акциз, предвид особено големият им размер. За да бъде предотвратено извършването на сделки и действия с имуществото не ревизираното лице, вследствие на които ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на задължения за акциз, е необходимо налагането на предварителни обезпечителни мерки. Постановлението е обжалвано от „ЗАРА-Е“ ООД по административен ред пред Директора на ТД Митница Пловдив с жалба вх.№ 32-1096529/ 29.11.2024г., който с Решение № РТД3000-1573/05.12.2024г./32-1105017 отхвърля подадената жалба и потвърждава Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 6/32-1087128/ 20.11.2024г. Изложени са съображения, че не са налице основания за нищожност на оспореното постановление, посочени в чл.177 от АПК, тъй като производството по налагане на ПОМ е започнало на 08.11.2024г. преди образуването на ч.адм.дело № 944/ 2-24г. по описа на Административен съд – Стара Загора, а и с цитираното в жалбата определение № 3537/ 18.11.2024г, постановено по посоченото дело, съдът не е прекратил ревизионното производство. Приети са за недоказани твърденията на дружеството-жалбоподател, че наложената ПОМ – запор на банкови сметки и МПС, ще доведе до сериозно възпрепятстване на дейността на „ЗАРА-Е“ ООД, като се пояснява, че с наложения запор върху превозни средства, собственост на дружеството, се цели предотвратяване на разпоредителни действия с тях, но по никакъв начин не се препятства възможността същите да бъдат използвани при осъществяване дейността на дружеството. Относно размера на посоченото в ПНПОМ предполагаемо задължение в размер на 7 809 137лв. и наведените от оспорващия доводи за неяснота относно начин по който е формирано същото, е посочено, че публичният изпълнител е наложил обезпечение на задължението за акциз, предвид обстоятелството, че лихвата е променлива и се влияе от окончателното погасяване на възникналото задължение. Решаващият административен орган е приел, че налагането на предварителните обезпечителни мерки се явява обосновано от гл. т установената по несъмнен начин обезпечителна нужда по см. на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Направен е извод че оспореното ПНПОМ е издадено от компетентен орган, въз основа на подготвителни документи, каквито представляват искането на ръководителите на ревизиите и изложените в тях съображения, послужили за издаване на постановлението, поради което изложените в жалбата твърдения за нищожност и незаконосъобразност на ПНПОМ, се явяват неоснователни и недоказани. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с решението ПНПОМ № 6/32-1087128/ 20.11.2024г. Като доказателства са приети и представени от жалбоподателя документи, в т.ч. копия на 2 бр. банкови гаранции за режим на отложено плащане на акциз и анекси към същите, от които се установява, че срокът на валидност на банкова гаранция с реф.№ 10/6372 от 13.01.2010г. за сумата от 600 000лв и на банкова гаранция 961DGI116315ISHT за сумата от 12 000 000лв., и двете издадени в полза на Централно митническо управление на Агенция митници, е до 31.12.2024г., като искането за плащане следва да се отправи до банката не по-късно от 6 месеца след изтичане на срока на действие. Представено е и писмо изх.№ 0911-58-000-593-0/ 07.01.2025г. на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД от 06.01.2025г съгласно което ангажиментът на банката по банкова гаранция 961DGI116315ISHT остава валиден за сумата от 9 068 414.95лв. Жалбоподателят е представил и три броя удостоверения, издадени от Агенция „Митници“ с №№ BGU13012025/5/13.0.2025г, BGU27122024/8/27.12.2024г. и BGU04022025/1/04.02.2025г., удостоверяващи, че към датите на издаването им „ЗАРА-Е“ ООД няма изискуеми задължения и по отношение на същото дружество не са налице други публични държавни вземания по см. н ачл.162, ал.2 ДОПК, събирани от митническите органи, а видно от служебна бележка рег.№ 32-1112202/ 11.12.2024г., издадена от началник на сектор в АМ, към 11.12.2024г. декларираното от „ЗАРА-Е“ ООД задължение по АД № BG003000/01-03447/02122024 в размер на 3 241326.62лв., е погасено изцяло и акцизната декларация е приключена. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество, се явява основателна. Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 197, ал. 1, вр. чл.121, ал.1, вр. чл.112, ал.1 от ДОПК, вр. чл.104, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №6/32-1087128/ 20.11.2024г. също е издадено от компетентния съгласно чл. 121, ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 3 във вр. с чл. 167 от ДОПК орган – публичен изпълнител по см. на чл.12, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС, определен със Заповед № ЗТД-3000-159/32-876430/ 03.06.2024г. Не могат да бъдат споделени изложените от жалбоподателя доводи за нищожност на процесното ПНПОМ, поради издаването му при спряно по реда на чл.34 от ДОПК ревизионно производство. С издаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки 6/32-1087128 от 20.11.2024г. приключва производството по налагане на ПОМ, което е започнало по искане от 08.11.2024г., т.е. преди спирането със Заповед № BG009999-РК7-15/ 27.11.2024г. на ревизионното производство, образувано със Заповед № BG009999-РК7-Р1/ 07.08.2024г. Следователно отправеното искане № BG009999-РК7-ИОМ8/ 08.11.2024г. е било годно да инициира производство по налагане на ПОМ, като за целите на предварителното обезпечаване на бъдещите вземания е от значение дали има възложена и неприключена ревизия, което условие в случая е било изпълнено. С оглед на това съдът приема, че оспореното ПНПОМ е издадено при надлежно образувано производство, поради което същото не се явява недопустимо. Обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ обаче са незаконосъобразни, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В рамките на производството по издаване на ПНПОМ компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК има правомощието да наложи обезпечителни мерки, като преценката за евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките на неговата дискреционна власт. В разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК (приложима съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК), е регламентирано, че съдът отменя обезпечителната мярка, ако: 1. длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. не съществува изпълнително основание или 3. не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания, по делото са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с ПНПОМ № №6/32-1087128/ 20.11.2024г. предварителни обезпечителни мерки. Отменителното основание по чл. 197, ал. 3, предл. второ от ДОПК в случая е неприложимо. Наложените предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са такива за обезпечаването на бъдещи публични вземания, като за налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1– т. 8 от ДОПК не се изисква. Правилото по чл. 195, ал. 1 от ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, се отнася за обезпечителните мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, представляващ изпълнително основание по см. на чл. 165 от ДОПК. Специалната регламентация по чл. 121, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда възможност при образувано ревизионно производство предварителни обезпечителни мерки да се налагат за обезпечаване на предполагаеми подлежащи на установяване задължения за данъци и ЗОВ, преди издаването на ревизионен акт, като изпълнителен титул по см. на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК. По същество спорният по делото въпрос се свежда до наличието на отменителното основание по чл. 197, ал. 3, предл. трето от ДОПК и съотв. до преценката дали обезпечителните мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква установяването на публични задължения и 3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно-задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на бъдещите публични вземания. В случая е налице първото условие, доколкото процесното ПНПОМ е постановено въз основа на искания от ревизиращ орган по приходите, отправени в хода на извършвани на жалбоподателя и неприключили две ревизии относно задължения за акциз. Основателно се явява оплакването на жалбоподателя за неяснота относно размера на обезпеченото вземане, предвид несъответствието му с посочената в постановлението сума на очаквани задължения за акциз. Действително в съдържанието на ПНПОМ се вписани размери на очаквани задължения за акциз по всяко едно от образуваните ревизионни производство, съответно: 2 849 772.15лв. главница и 593 239.06 – лихви /по първото искане за НПОМ/, и 5 997 009.29лв. / 4 192 077.46лв – главница и 1 804 931.83 лихви - по второто искане за НПОМ/, а е прието че подлежащото на обезпечаване вземане възлиза на 7 809 137лв. В решението си директорът на ТД Митница Пловдив пояснява, че ПНПОМ обезпечава само главниците по двете искания, но сборът на предполагаемите задължения за акциз – 7 041 849.61лв, не е равен на посочения в постановлението очакван размер за довнасяне на акциз от ревизираното лице „ЗАРА-Е“ ООД по двете ревизионни производства – общо 7 809 137лв. Несъответствие между размера на очакваните задължения и обезпечените такива не би било съществен порок в съдържанието на ПНПОМ единствено в случай, че размерът на обезпечените задължения не надвишава тези, които се предполага да бъдат установени при ревизията. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като посочения в постановлението размер на обезпечените задължения надвишават сумата на главниците на очакваните задължения за акциз, които евентуално ще бъдат установени по двете ревизионни производства. Така констатираното несъответствие в размера на задълженията, подлежащи на обезпечаване представлява не само неспазване на изискването по чл.195, ал.1, т.5 ДОПК относно съдържанието на ПНПОМ, а и нарушение на условието, регламентирано в чл.195, ал.7 ДОПК обезпечителната мярка да не надхвърля обезпечителната нужда. На следващо място в постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е обосновано наличието на обезпечителна нужда. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК поставя като изискване за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. В процесното ПНПОМ само бланкетно е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо вземане, без да са изложени мотиви в какво точно се изразява това затруднение. От представената по делото административна преписка, изрично изискана от съда в цялост, не се установяват никакви данни за събрана в хода на производството информация и извършен анализ на конкретни факти и обстоятелства относно имущественото състояние на ревизираното лице, съществуващи задължения, налични активи, в т.ч. и стоки в оборот, както и извършен анализ дали техният размер е достатъчен да покрие размера на подлежащото на обезпечаване бъдещо вземане. В ПНПОМ, както и в самите искания на ръководителя на ревизиите, липсват конкретни съображения за твърдяното затруднение или невъзможност да бъдат събрани бъдещите публични задължения на „ЗАРА-Е“ ООД. Само общи разсъждения в тази насока са изложени и в обжалваното решение на Директора на ТД Митница Пловдив, като не става ясно въз основа на кои точно действия на задължения субект е прието, че съществува възможност същият да не заплати установените задължения. Събраните по делото доказателства категорично оборват наличието на такава опасност, тъй като се установява, че към настоящия момент дружеството няма публични задължения, в т.ч. и за неплатен акциз, а освен това до 30.06.2025г. плащането на установени и изискуеми задължения за акциз на „ЗАРА-Е“ ООД са обезпечени с издадената банкова гаранция №961DGI116315ISHT до сумата от 9 068 414.95лв. При това положение предприетите от митническите органи действия по налагане на ПОМ очевидно се явяват фактически и правно необосновани. Отделно от това в постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не са изложени съображения дали обезпечителната мярка е подходяща и дали съответства на обезпечителната нужда. При преценката за законосъобразността на наложената обезпечителна мярка наред с обезпечителната нужда следва да бъдат взети предвид и интересите на длъжника, когото мярката не следва прекомерно да обременява, в съответствие с основния принцип на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК. В случая с ПНПОМ 6/32-1087128/ 20.11.2024г са наложени две обезпечителни мерки – запор върху превозни средства, собственост на „ЗАРА-Е“ ООД – общо 93 броя, описани в табличен вид и запор върху всички банкови сметки на дружеството. Липсва обаче посочена стойност /застрахователна или пазарна, когато моторните превозни средства не са застраховани/ на запорираните превозни средства, съобразно императивното изискване на чл.195, ал.6 ДОПК. От приложената към жалбата пазарна оценка на част от запорираните МПС и ПС – 17 броя, собственост на „ЗАРА-Е“ ООД, е видно, че пазарната им стойност е в общ размер на 1 021 400лв., което е индиция, че наложената ПОМ има за предмет имущество, чийто размер и стойност вероятно надхвърлят обезпечителната нужда. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.198, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. В случая са кумулирани две обезпечителни мерки, всяка от които е за гарантиране на пълния размер на посоченото бъдещо публично вземане, с което несъмнено е нарушена законовата забрана общата сума на обезпеченията да не превишава размера на вземането. В зависимост от стойността на запорираните моторни превозни средства е следвало да се определи и размерът на запорираните суми по банковите сметки на дружеството, ако въобще е съществувала нужда от прилагане на тази обезпечителна мярка. След като липсва стойност на запорираните активи е невъзможно да се направи обоснован извод каква част от бъдещите публични вземания е обезпечена чрез това имущество, съответно какъв би бил необезпечения размер на задълженията, до който може да се наложи друга обезпечителна мярка. Иначе казано, не може да се извърши проверка дали е спазено изискването на чл.195, ал.7 от ДОПК обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата или общините, т.е. не може да се извърши преценка дали не е налице свръхобезпечаване и дали не са засегнати права и законни интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава съобразно принципа на съразмерност. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки се явяват незаконосъобразни, като издадени в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и подлежат на отмяна. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Агенция „Митници“ следва да бъде възложено заплащането на сумата от 1050 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно, тъй като същото е в предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от тези мотиви и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК съдът