Решение № 5433 от 25.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5106/2023 г.
Софийски градски съд25.08.2025 г.докладчик Екатерина Стоева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Й. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес с.Драгичево, обл.Перник, ул. •••••••• и съдебен адрес гр.София, пл. ••••••••, ет.4, офис 12, против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2; Столична дирекция на вътрешните работи, гр.София, ул.Антим I № 5, и Областна дирекция на МВР-гр.Перник, ул. Самоков № 1, иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ солидарно за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на ЕС във връзка с воденето и прекратяването на досъдебно производство ДП № ЗМ 11320/2018г. по описа на СРТП-ОР при СДВР, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. ОСЪЖДА И. Й. Н., ЕГН ••••••••••, от с.Драгичево, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, гр.София, разноски по делото на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 150лв. ОСЪЖДА И. Й. Н., ЕГН ••••••••••, от с.Драгичево, да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Перник разноски по делото на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 150лв. Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 5433
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100105106 по описа за 2023 година Предмет на производството е предявен от И.Й. Н. против Прокуратурата на Република България, Столична дирекция на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР гр.Перник осъдителен иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ за заплащане солидарно на сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът излага, че на 23.08.2018г. от ОД на МВР-Перник започнало издирването на неговия син Р. Н. и в същия ден открит мъртъв, прегазен от влак на влаковите релси по линията София-Перник в района между гара Горна баня и гара Владая, във връзка с което било образувано ДП № 11320/2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 32841/2018г. на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127, ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано и на 04.02.2021г. изпратено по компетентност на СГП за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК с образувана пр.пр.№ 771/2021г. по описа на СГП. Били извършени процесуално-следствени действия и разследването продължило до 11.08.2021г., когато с постановление прокурор при СГП прекратил досъдебното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НК, по реда на обжалването потвърдено с определение от 21.12.2021г. по ЧНД № 4534/2021г. на СГС и определение от 02.03.2022г. по ВЧНД № 100/2022г. на САС.
Прокурорът приел, че няма данни за извършено престъпление, а произшествието е последица от поведението на пострадалия, който е употребявал и бил зависим от наркотични вещества. Била подадена молба до главния прокурор за възобновяване на наказателното производство, оставена без уважение. Твърденията на ищеца са, че издирването и разследването са били проведени некомпетентно, извън рамките на разумния срок, в нарушение на предвидените в НПК правила без своевременно търсене и събиране на доказателства за установяване на всички обстоятелства по случая, както и необективна преценка на събраните доказателства за възможността смъртта на сина му да е последица от извършено престъпление. Поддържа липсата на предприети адекватни и навременни действия на длъжностни лица при МВР и прокуратурата да са довели до неефективност на разследването, в резултат на което са накърнени правата му на пострадало от престъпление лице по чл.47 ХОПЕС за ефективни правни средства и справедлив процес, по чл.6, §2, б.“б“ и чл.10, т.1 от Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за правото на жертвите да получават информация по делото, правото на изслушване и представяне на доказателства, както и възприетите от ЕС права установени в КЗПЧОС и конкретно чл.6, §1, чл.13 и чл.2, §1. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, обезщетяването на които претендира от ответниците в условията на солидарност.
Ответникът Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на иска по съображения за липса на нарушения при разследването и липса на основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.
Ответникът СДВР сочи, че разследването е осъществено в съответствие с НПК, а в правомощията на прокурора е преценката на доказателствата и последващите действия по наказателното производство.
Ответникът ОД на МВР-Перник сочи, че негови служители не са участвали в издирването и разследването и нямат отношение към събирането на доказателствата относно обстоятелствата и причините за смъртта на сина на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно и от приложените материали на ДП № ЗМ 11320/2018г. по описа на СРТП-ОР при СДВР се установява, че е образувано на 23.08.2018г. след подаден сигнал за настъпило около 04.42ч. сутринта произшествие при км.17+450 между гара Горна баня и гара Владая, при което синът на ищеца Р. И.ов Н. е намерен прегазен на железопътните релси от влак с прикачен вагон, управляван от машинист Е.Т. и помощник-машинист И.Ц.. Към този момент самоличността на пострадалия не е била известна, а разследването започнало за престъпление по чл.127, ал.1 НК срещу неизвестен извършител за склоняването към и последвало самоубийство. Досъдебното производство е водено от разследващ полицай при СРТП- СДВР, под наблюдението на прокурор при СРП по пр.пр. № 32841/2018г. Впоследствие с постановление от 04.02.2021г. на СРП досъдебното производство е изпратено по компетентност на СГП с образуване на пр.пр.№ 771/2021г. с продължаване разследването за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.1 НК.
Видно от данните по досъдебното производство, сигналът за произшествието е бил подаден от единия от машинистите непосредствено след настъпването му, пристигналият на място медицински екип на ЦСМП констатирал смъртта и малко по- късно в сутрешните часове на 23.08.2018г. извършен оглед на местопроизшествието, а машинистите разпитани като свидетели. В показанията си посочили, че при движение в тъмната част от денонощието при достигане на км.17+450 между гара Горна баня и гара Владая фарът на локомотива осветил силует на млад мъж, който вървял по железопътните релси срещу влака. Веднага подали звуков сигнал и предприето екстрено спиране, но не се отстранил от релсите, вместо което продължил да се движи срещу влака, смеел се и показвал с ръка неприличен жест, при което бил прегазен с настъпила смърт.
На същия ден 23.08.2018г. около 14.30 ищецът и съпругата му Р. Н.а съобщили по телефона на полицейски служител при ОД на МВР-Перник, че предния ден вечерта синът им не се прибрал в къщи и започнали да го търсят в района на стадиона и нивите на с.Драгичево, където намерили негови вещи-опаковка от храна, мобилен телефон, електронна цигара и едната му маратонка закачена на храст. Потърсили съдействие за издирването му, във връзка с което от посоченото полицейско управление организирали и предприели действия по обход и претърсване на целия район. Видно от приложената докладна записка /стр.143 от досъдебното производство/ не са били открити следи от борба, кръв или др., както и други вещи, а малко по-късно издирването преустановено след получаване на информация за произшествието на влаковото трасе между гара Горна баня и гара Владая с починало лице, което впоследствие се оказало сина на ищеца. За откритите от родителите вещи е съставен огледен протокол, фотографирани и предадени като веществени доказателства по досъдебното производство.
За изясняване обстоятелствата по случая са разпитани свидетели, назначени и изготвени различни по естество експертизи, събрани писмени и веществени доказателства. При изследването на трупа по СМЕ са установени пълно разчленяване на левия горен крайник, открита черепно-мозъчна травма, закрита гръдна травма, травма на крайниците, като според експертното заключение смъртта е с травматична генеза, настъпила вследствие тежката черепно-мозъчна и закрита гръдна травма. Изследването на взети проби от кръв и урина не е показало наличие на алкохол, лекарствени средства или други конкретно посочени препарати, а наличие на амфетамин, приет преди смъртта /заключения на СМЕ и две съдебно-химически експертизи/. При аутопсията в бельото на момчето са намерени личната му карта, пластмасова тръбичка и хартиени листчета, поставени в найлонов плик. На последните два предмета е извършена физико-химична експертиза със заключение, че тръбичката съдържа следи от амфетамин. Извършена е техническа експертиза на двата притежавани от Р. Н. мобилни телефона, с констатация за техническа неизправност на единия, а от другия снета цялата съдържаща се информация от снимки, видеофайлове, телефонни разговори и кореспонденция чрез различни приложения. Било е установено, че в нощта преди инцидента на гара Владая група работници извършвали ремонт на влаковото трасе, след приключването на който около 4ч. сутринта на 23.08.2018г. си тръгнали. В тази връзка са снети показанията на св. Л.П., която тогава била нощна смяна на гарата като ръководител движение, и св.И.И.-един от работниците. Първата посочила, че почти през цялото време била вътре в помещението на гарата и не е видяла никого, съответно не е била уведомявана за лице на релсите. Вторият заявил, че видял младо момче да ходи по релсите на най- отдалечения от гарата коловоз в посока от с.Драгичево към Горна баня, бил без обувки и издавал звуци като от боцкане на камъни по краката. Не разговаряли и свидетелят не забелязъл нещо необичайно в поведението му, а си помислил, че е пиян и се прибира към близкото с.Владая. Тръгнал си без да отдаде значение на тази среща, защото освен намиращото се в близост село, над гарата имало манастир и много често хора преминавали през мястото. Свидетелите Р.К. и В. В. дали показания, че от доста време Р. Н. употребявал наркотични вещества, което са заявили в показанията си и родителите му. Това довело до промяна в поведението, като по данни на родителите няколко месеца преди инцидента станал нервен, на моменти агресивен и неадекватен, но въпреки наложения от тяхна страна по-строг родителски контрол и усилия за справяне с проблема по посочения в показанията им начин продължил да употребява наркотици. Дали се сведения за поведението му предходния ден /22.08.2018г./ и обстоятелствата, при които на следващия 23.08.2018г. следобед започнали да го търсят в района на стадиона на с.Драгичево и намерили вещите му.
На база резултатите от посочените експертизи и свидетелските показания е извършена втора СМЕ, според която е налице психично и поведенческо разстройство вследствие употребата на психоактивни вещества-амфетамин и марихуана, синдром на зависимост към стимуланти и амфетаминова психоза, която е свързана с халюциногенни прояви при хроничен прием на амфетамини. При данните от свидетелите за относително продължителна употреба и констатираното наличие на амфетамин в кръвта и урината на Р. Н. заключението е, че е възможно да причини халюцинации, а поради приема на това вещество преди смъртта е бил неадекватен, дезориентиран и с поведението си улеснил настъпването на инцидента.
За установяване обстоятелствата, при които е настъпило самото произшествие с оглед престъпление по транспорта при квалификация по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.1 НК също са събрани доказателства. Освен разпита на двамата машинисти са приобщени скоростната лента на влака, разшифровка на същата и пътен лист от 23.08.2018г., констативен протокол за техническото състояние на влака, доклад на комисия при БДЖ, както и извършени основна и по искане на ищеца и съпругата му допълнителна техническа железопътно-транспорна експертизи. Данните от тях са, че машинистите не са употребили алкохол или други упойващи вещества /докладна записка-стр.43/, влаковата композиция е била технически изправна и към момента на произшествието се е движила в рамките на позволената скорост-58 км./ч. при максимално допустима за конкретния участък 60 км./ч., а влаковото трасе осветявано напред от прожектора на локомотива. Според експертните заключения след задействане на екстреното спиране и едновременно подаване на звуков сигнал, реализираният спирачен път е бил 200м. при дължина на опасната зона 216.11м. Момчето е било забелязано на релсите на отстояние около 180м. и не е реагирало на звуковия сигнал, а продължило да се движи срещу влака, поради което машинистите не са имали техническа възможност да предотвратят удара.
На 09.08.2021г. разследването е предявено на съпругата на ищеца и двама упълномощени адвокати, съответно на 11.08.2021г. изпратено от разследващия полицай с мнение за прекратяване С постановление от 01.11.2021г. на наблюдаващия прокурор при СГП досъдебното производство е прекратено поради липса на деяние съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.1 НК. След анализ на събраните доказателства прокурорът направил извод, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като съобразно конкретните обстоятелства машинистите на влаковата композиция не са били длъжни и не са могли да предвидят настъпването на обществено опасните последици изключващо вината.
По жалба на ищеца, съпругата му и упълномощен адвокат по реда на НПК е образувано НЧД № 4534/2021г. по описа на СГС, по което с Определение № 1672/21.12.2021г. постановлението на прокурора за прекратяване потвърдено. Съдебният акт е обжалван пред САС с образувано ВНЧД № 100/2022г. и с определение от 02.03.2022г. потвърден. При произнасянето в мотивите и двете съдебни инстанции са подложили на самостоятелен и обстоен анализ събраните доказателства и установените от тях факти, взели са предвид и отговорили на възраженията в жалбите с достигнат извод, че обективната истина за станалото е изяснена в нейната възможна пълнота и липсват основания за ангажиране наказателната отговорност на управлявалите влака машинисти или трети лица, тъй като причините за фаталния инцидент се коренят изцяло в поведението на починалия Р. Н., мотивирано от болестното му състояние и употребения наркотик, довел до неадекватност и дезориентация.
Досъдебното производство е продължило общо около 3 години и 7 месеца, в който период след образуването на 23.08.2018г. до постановлението от 01.11.2021г. на СГП за прекратяването му срокът за разследване е бил продължаван по искане на разследващия полицай при СДВР и постановления от наблюдаващия прокурор по реда на чл.234 НПК с оглед фактическа и правна сложност и необходимост от събиране на доказателства, в голямата си част експертизи. В този период ищецът и съпругата му, като наследници на починалия в произшествието, отправяли различни искания -за освобождаване на тялото; за връщане на личните вещи; за издаване преписи на събрани доказателства; двукратно за отвод на разследващия полицай поради забавяне на разследването и отказ да отговаря на обажданията им, оставени без уважение с постановление от 04.02.2021г. на СРП и постановление от 14.04.2021г. на СГП; при първото предявяване материалите по разследването на 14.04.2021г. за допълнителен разпит на вече разпитан свидетел и назначаване на допълнителна техническа железопътно-транспорна експертиза, а по-късно за изискване на справки от мобилни оператори, по които е налице произнасяне от СГП с постановление от 19.04.2021г. и постановление от 30.07.2021г.
По делото е разпитан св.Т.Х., който е бил упълномощен като адвокат от ищеца и съпругата му да ги представлява на досъдебното производство. В показанията си сочи, че неколкократно подавал молби делото да се премести в СГП, но това станало едва след година и половина. При първата му среща с разследващия полицай М.М. обяснила, че това е категорично самоубийство и не се разследва друго. Започнали многобройни молби, които се проточили с месеци и повечето му искания не били уважени. Обжалвали постановлението за прекратяване пред Апелативна прокуратура, после пред ВКП, подали и сигнал до Специализираната прокуратура, откъдето след няколко месеца получил обаждане по телефона, че са допуснати множество грешки от страна на разследващите органи и наблюдаващите прокурори. Лично не е присъствал на огледите на местопроизшествието, но такъв направил ищецът, който е бивш служител на МВР, открил доказателства и подал сигнал за събирането на такива. Казал му, че местопроизшествието не е било запазено, а направените фотоснимки били с лошо качество. По време на разследването свидетелят инициирал изготвянето на частна СМЕ /представена по делото/, където има разминавания от тази, приета по досъдебното производство. В нея се казва, че смъртта не е настъпила веднага, защото по гърба на момчето има послесмъртни петна. Представили я по досъдебното производство, но било отказано да се разгледа като съществен документ. Ищецът му споделял, както и подавал сигнали, че не са събрани веществени доказателства. Той открил едната маратонка на сина си, а патологът му споделил, че по краката на момчето има рани от охлузвания от храсти, така са ги разбрали, но това само е било посочено в заключението, без да е развито. Сочи още, че ищецът е посещавал района на произшествието, искал от гарата да изпратят видеоматериали, тъй като имало камера, но разследващият полицай М. му казала, че по данни дадени по телефона камерата не работела. Имало и свидетели, защото на мястото се извършвали ремонтни дейности, но разпита им бил отказан и не се изяснило. Поискали назначаването на техническа експертиза за скоростта на влака, което първоначално било отказано, а след това назначен експерт без необходимите познания. Лично свидетелят направил искане до мобилните оператори да се засекат клетките, каква е била траекторията на момчето преди и след инцидента, което също било отказано. След като при аутопсията в слиповете била намерена личната му карта, въпреки исканията не било изследвано защо и как е попаднала там.
При горното съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.2в, ал.1 ЗОДОВ предвижда правото на гражданите и юридическите лица да ангажират отговорността на държавата за вреди от допуснато достатъчно съществено нарушение правото на ЕС.
Правото на иск принадлежи на всеки, чиито права са засегнати от актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, постановени или извършени в нарушение на норма от правото на ЕС, което за да породи отговорност на държавата следва да е съществено и в причинна връзка с настъпилите вреди. В практиката на СЕС квалифицирането на нарушението като достатъчно съществено се свежда до явно и значително неспазване от държава-членка на границите, които са предоставени в нейното право на преценка. Съобразимите в тази връзка фактори са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът и свободата на преценка, която нормата предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на нарушението или причиненото увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. На основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ вр. чл.7 ЗОДОВ пасивно легитимирани са органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В Решение № 72/21.04.2020г. по гр.д.№ 2377/2019г. на ВКС, IV г.о., е обосновано, че когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, процесуални субституенти, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички при условията на солидарност, тъй като се касае до отговорност на един и същи правен субект-държавата.
С оглед разпоредбата на чл.6, § 3 ДЕС част от правото на ЕС са признатите и гарантирани права и свободи от ХОПЕС, които са идентични с правата по КЗПЧОС и по силата на чл.52, § 3 ХОПЕС техният обхват и смисъл са същите като дадените им в Конвенцията.
Ищецът поддържа допуснати от разследващите органи и прокуратурата нарушения на чл.47 и чл.2, §1 от ХОПЕС, съответстващи на чл.2, §1, чл.13 и чл.6, §1 от КЗПЧОС с твърдения издирването и досъдебното производство да са проведени некомпетентно, неефективно и извън разумния срок, както и нарушаване правата му на пострадал по чл.6, §2, б.“б“ и чл.10, т.1 от Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. с последица претърпени неимуществени вреди в качеството на баща и наследник на загиналия в произшествието Р. Н.. Разпоредбите на чл.2, §1 ХОПЕС и чл.2, § 1 КЗПЧОС определят правото на живот като основна ценност на демократичните общества и постановяват неговата защита. Съгласно чл.6, §1 КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, а според чл.47 ХОПЕС, респ. чл.13 КЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на ЕС, съответно от Конвенцията, са били нарушени има право и трябва да разполага с ефективни правни средства за тяхната защита от съответна национална институция.
В областта на правосъдието в държавите-членки Директива 2012/29/ЕС на ЕС и на Съвета от 25.10.2012г. установява минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, за каквито на основание чл.1, §а, т.ii от нея се считат и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат тази смърт. В чл.10 от Директивата е регламентирано правото им да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и да представят доказателства, процесуалните правила за което се определят от националното законодателство. В чл.6 от Директивата е регламентирано задължението да се съобщава на жертвите без ненужно забавяне и правото им да получават информация относно наказателното производство, която включва всяко решение да не се продължава или да се прекрати разследване или да не се възбужда наказателно преследване срещу извършителя на престъплението; датата и мястото на съдебното производство и естеството на повдигнатите срещу извършителя обвинения; всяко влязло в сила решение по дело; информация за развитието на наказателното производство, освен в изключителни случаи, когато такова уведомяване може да попречи на нормалния ход на делото.
По въпросите свързани с приложението на чл.2, §1 от Конвенцията ЕСПЧ е постановявал, че възложеното на държавата материално задължение да защитава правото на живот предполага положително процесуално задължение да съблюдава за наличието, в случай на смърт, на ефективна съдебна система, която позволява установяването на факти и обстоятелства в кратки срокове, привличането към отговорност на извършителите и осигуряването адекватно обезщетение на жертвите. Ефективно официално разследване от наказателно естество трябва да бъде водено, когато има причини да се смята, че смъртта е била причинена умишлено или е настъпила при съмнителни обстоятелства. Според установените в практиката на ЕСПЧ критерии за ефективност на разследването в контекста на чл.2 от Конвенцията са адекватност, задълбоченост и независимост. Адекватно означава да е в състояние да доведе до установяване на фактите и, когато е необходимо, идентифициране и наказване на отговорните лица. Задълбочено означава, че властите трябва да вземат всички разумни мерки на тяхно разположение за да получат доказателства, отнасящи се до разглежданите факти, съответно заключенията на разследването да са подкрепени от подробен, обективен и безпристрастен анализ на всички приложими елементи. Независимо означава водещите разследването да са безпристрастни и независими от въвлечените или предполагаемо въвлечените лица, като в този контекст се подразбира и изискването за бързина и надлежна проверка. Наред с това разследването трябва да бъде достъпно за жертвата на семейството до степен, необходима за опазването на законните му интереси. Във всички случаи, изискването за ефективност е задължение за средства, а не за резултат /в този смисъл Решение от 21.07.2020г. на ЕСПЧ по дело В. Т. срещу България и цитираните в него решения на ЕСПЧ, Решение от 15.05.2007г. по дело Р.и др. срещу Нидерландия и други, включително посочените от ищеца в исковата молба/.
Идентично тези критерии са възприети и от СЕС, според който задълбоченото, безпристрастно и внимателно разследване в съответствие с чл.47 ХОПЕС в контекста на чл.2, §1 е ключов елемент от гаранцията за правото на справедлив процес и зачитане на основните права. Според формираната практика това включва необходимото разследване да обхване всички релевантни аспекти, да бъде документирано и да позволи критичен преглед от страна на съдебната власт. Освен това разследващите органи трябва да действат в рамките на правния ред, спазвайки принципите на законност, пропорционалност и ефективност, което гарантира, че резултатите от разследването са надеждни и справедливи.
След преценка данните по делото съдът намира, че досъдебното производство по повод смъртта на сина на ищеца в настъпилия на 23.08.2018г. инцидент на влаковите релси между гара Горна баня и гара Владая съответства на посочените критерии за ефективност и при провеждането му не са налице пропуски или нарушения, които биха могли да бъдат окачествени като достатъчно съществени за да опорочат ефективността на разследването и в този смисъл да обосноват нарушение по смисъла на чл.2 от ХОПЕС и КЗПЧОС.
Разследването е осъществено от длъжностни лица при ответниците СДВР и прокуратурата, за чието участие не са съществували предвидените в НПК основания за отвод, нито са налице други обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната лична незаинтересованост и безпристрастност по случая, поради което е изпълнено изискването за независимост.
Досъдебното производство е започнало на основание чл.212, ал.2 НПК незабавно след получаване сигнала в ранните часове на 23.08.2018г. с извършване на процесуално-следствени действия по оглед на местопроизшествието и събиране на доказателства чрез назначаване експертиза за установяване причините за смъртта и разпит на машинистите на влака, които на място са били тествани за употреба на алкохол или упойващи вещества с отрицателен резултат. В рамките на същото са разпитани още родителите на починалото момче, двама негови приятели, както и други две лица, които са били по същото време на гара Владая, в който район е настъпил инцидента; събрани са веществени доказателства намерени при аутопсията в бельото на трупа и намерените от родителите в следобедните часове на същия ден на друго място лични вещи; писмени доказателства за техническото състояние на влака и скоростта, с която се е движил; изготвени са още няколко експертизи за изясняване физическото и психично състояние на пострадалия към момента на произшествието, механизма и обстоятелствата за настъпването му, включително данните съдържащи се в личния му мобилен телефон. При събиране на доказателствата са спазени регламентираните в НПК правила, приложени са необходимите и подходящи способи, които допринасят за разкриване на обективната истина в нейната възможна пълнота. Събраният доказателствен материал и установените от него факти са подложени на обективен и задълбочен анализ, както от прокурора, като орган на досъдебното производство, така и от СГС и САС по реда на обжалването от ищеца с достигнат еднозначен извод, че няма основание за търсене на наказателна отговорност от машинистите на влака, за които настъпването на транспортното произшествие е случайно деяние по чл.15 НК, или от някой друг за различно престъпление. В тази връзка следва да се посочи, че част от наведеното в исковата молба за пропуски в разследването, оспорване достоверността на някои факти и доказателства са били предмет на обсъждане от съдебните инстанции при обжалване постановлението на прокурора за прекратяване, на които е даден обоснован и аргументиран отговор защо се приема тяхната неоснователност, като понастоящем ищецът изразява несъгласие с тях.
За целите на търсената в настоящото производство отговорност от държавата съдът съобразява вече цитираната практика на ЕСПЧ, според която, докато задължението за провеждане на разследване се отнася само до средствата и не се дава абсолютно право за получаване на наказателно преследване или присъда, всеки недостатък на разследването, подкопаващ способността му да установи обстоятелствата по делото или отговорното лице, може да доведе до нарушение на изискваната мярка за ефективност, каквито недостатъци в случая не се констатират.
Твърдението, че мястото, където са намерени личните вещи на пострадалия /опаковка от храна, мобилен телефон, електронна цигара и една маратонка/ не е било запазено и изпотъпкано с унищожаване на всички улики, съответно няма докладни записки и извършен оглед се опровергава от данните по досъдебното производство.
Видно от приложената докладна записка /стр.143 от ДП/ при пристигането на полицейските служители на ОД-МВР, гр.Перник в следобедните часове на 23.08.2018г. са заварили ищеца и съпругата му заедно с куче, които казали, че са пипали вещите, някои местили и обходили навсякъде около тях, поради което не е запазено, а при последващо извършеното претърсване на целия район въз основа постановление на разследващия полицай от същата дата за възлагане действия по разследването /стр.132 от ДП/ не са били открити други вещи или следи. За вече намерените е съставен протокол за оглед, фотографирани и приложени като веществени доказателства. Следователно твърдението за компроментиране мястото на откритите вещи, като възможен източник на следи за разследването, не се дължи на поведението на полицейските служители, а на ищеца и съпругата му, и при условие, че нищо друго не е намерено твърдението за унищожаване на улики е неоснователно.
Що се отнася до мястото на произшествието, то е било посетено от полицейски служители на СДВР веднага след получаване сигнала за настъпването му от единия от машинистите и видно от приложената към досъдебното производство докладна записка /стр.44/ Р. Н. намерен мъртъв на релсите под първия вагон на влака с отделена от тялото едната ръка на около 2-3 метра, което фактическо положение е било отразено в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, придружен със снимков материал. Видно е още, че пристигналият на място медицински екип на ЦСМП /фиш за спешна медицинска помощ в 5.10ч. сутринта на 23.08.2018г./ е констатирал смъртта, а според заключението на СМЕ по извършената на следващия ден 24.08.2018г. аутопсия е настъпила в резултат на получените множество тежки телесни увреждания при прегазването от влака. Въз основа тези обстоятелства няма основание да се смята по наведеното в исковата молба, че преди или при извършването на огледа, като начално действие по досъдебното производство, тялото е било размествано и в този смисъл допуснато нарушение с опорочаване самото местопроизшествие, което по някакъв начин да е попречило на разследването, или дори повече, че въпреки удара от влака момчето е било живо и починало по-късно. В тази връзка представената по делото съдебномедицинска експертна справка по писмени данни, изготвена по искане на ищеца от съдебен медик извън досъдебното производство, не опровергава, а потвърждава констатациите на вещите лица по СМЕ при аутопсията за състоянието на трупа, получените травми и заключението за пряката причина за смъртта, нито внася обосновано съмнение да е настъпила при други обстоятелства и това да е налагало предприемане действия по тяхното изясняване. За значението й на съществен за разследването документ, пренебрегнат от органите на досъдебното производство според показанията на св.Т.Х., следва да се посочи, че не е ясно кога е изготвена и липсват данни да е била сведена до знанието на разследващия и прокурора по досъдебното производство, съответно данни дали е била ангажирана като доказателство при обжалване постановлението за прекратяване за да бъде съобразена при произнасянето. От друга страна, употребеното в нея „налични послесмъртни петна“, поради които в крайната фаза /при удара от влака/ тялото е било по гръб на терена преди да бъде открито и изразената теоретична възможност преди инцидента пострадалият да е получил травми по главата и тялото, различни от причинените от влака без да са посочени какви, е в сферата на предположенията и не било могло да бъде оценено с висока степен на достоверност като значим за разследването момент, който е трябвало да бъде отчетен.
На следващо място, в преценка изискването за ефективност от гледна точка адекватност и задълбоченост, осъществените процесуално-следствени действия и събраните доказателства са били не само относими към установяване фактите около смъртта на сина на ищеца, но и достатъчно обективни и убедителни за изграждането на изводи дали е настъпила в резултат на престъпление. Противно на поддържаното за едностранчиво водене на разследването, ограничено само до самоубийство /св.Х./, от материалите по досъдебното производство е видно, че действията на разследващия орган са били активни и насочени към изясняване обстоятелствата свързани с личността и поведението на Р. Н. преди и към момента на произшествието с оглед възможно престъпление по чл.127, ал.1 НК, както и обстоятелствата свързани с техническото състояние на влака, поведението на машинистите при неговото управление и механизма за настъпване на самото произшествие с оглед възможно транспортно престъпление по чл.343 вр. чл.342 НК. Установено е, че Р. Н. е употребявал наркотици, основно амфетамин и марихуана, които са влияели отрицателно на поведението и психичното му състояние. Това е било известно на приятели и родителите му, които са дали показания, че под въздействието на наркотици ставал нервен, неадекватен и агресивен, а по сведение на майката в деня преди инцидента вероятно е вземал нещо, защото проявявал признаци на неадекватност. Извършената експертиза на намерената в бельото му при аутопсията пластмасова тръбичка показала следи от амфетамин, какъвто е установен и в изследваните проби на кръв и урина от трупа, сочещо на прием преди смъртта. Със съдебно-медицинска експертиза е установено, че употребата на психоактивни вещества амфетамин и марихуана, е довела до психично и поведенческо разстройство, синдром на зависимост към стимуланти и амфетаминова психоза с възможност за проява на халюцинации, а при данните за прием на амфетамин преди смъртта си е бил неадекватен и дезориентиран. Малко преди настъпване на произшествието е бил забелязан от свидетел на гара Владая да върви по релсите сам, бос и с поведение като на човек употребил алкохол без други особености, които да будят тревога или съмнение за нещо необичайно. Според показанията на машинистите при приближаването на влака и осветяването му от фара е бил на релсите отново сам, не се отстранил след подадения звуков сигнал, а продължил движението си напред срещу влака показвайки с ръка неприличен жест, в резултат на което и независимо от предприетото екстрено спиране бил прегазен с установяване тялото под първия вагон, съответно според заключенията на двете технически експертизи /основна и допълнителна/ при така създадената ситуация наличието на момчето на релсите, като опасност за движението, е било непредвидимо за машинистите, а ударът непредотвратим.
При горното не може да се приеме, че тези факти и доказателствата, които ги установяват са били неправилно преценени от прокурора и съдебните инстанции в извода за липса на извършено престъпление въз основа непълнота на доказателствата.
Както се посочи, възприетата от ЕСПЧ в процедурния аспект на чл.2 от Конвенцията ефективност на разследването при смърт при съмнителни обстоятелства предполага да е проведено по начин и със средства, позволяващи установяването на относимите факти и ако е необходимо до откриването, съответно наказването на отговорните лица, без да е вменено в задължение за изчерпателност по разкриване абсолютно всички детайли около случилото се. Това означава проследяване на релевантните според особеностите на случая линии на разследване с полагане усилия за осигуряване на пълни и сигурни доказателства за обстоятелствата на смъртта и само ако не бъде следвана или отхвърлена открита /явна/ линия на разследване, игнорирани или несъбрани доказателства за релевантни факти се засяга в решаваща степен способността му да установи обстоятелствата по случая и самоличността на отговорните лица. Когато разследването е проведено адекватно и изводите са подкрепени с факти, властите са изпълнили задължението за ефективност.
От неоспоримото, че синът на ищеца е загинал в произшествието вследствие прегазване от влак, по досъдебното производство са били извършени всички разумни и възможни действия за изясняване обстоятелствата довели до неговата смърт, а събраните доказателства достатъчни, непротиворечви и в своята съвкупност обосноваващи крайния извод, че не е бил жертва на престъпно деяние за да бъде търсена наказателна отговорност. Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са установени в необходимата пълнота и по начин, изключващ вината на машинистите. Със свидетелски показания установено, че преди и по време на произшествието е бил сам, което от своя страна е изключило намесата или посегателство върху личността му от друго лице като причина за смъртта. Непредприемането на действия за разпит на още свидетели /другите лица от групата работници, които са били на гара Владая преди инцидента/ и събиране на данни от камерата на самата гара без да е проверено от разследващия дали е работела, може да се отчете като пропуск, но несъществен при главно установеното, че е имал наркотична зависимост до болестно състояние и доказаното преди настъпване на произшествието да е употребил амфетамин, повлияло на способността му да действа разумно с оглед описаното от машинистите поведение непосредствено преди удара от влака. Затова доводите, че при разследването не е бил проследен подробно маршрута до мястото на произшествието, какви контакти е имал по мобилния си телефон, липсата на отговор къде е другата маратонка и защо личната карта е била в бельото му, които детайли ищецът счита за важни, са въпрос на изчерпателност на фактите, но не могат да служат като аргумент за цялостна неефективност на разследването и в този смисъл допуснато нарушение от държавата, чрез органите на досъдебното производство по чл.2 от ХОПЕС и Конвенцията.
Продължителността на досъдебното производство е била обусловена от необходимостта от изясняване на множество факти и обстоятелства, в немалка част чрез експертни заключения в различни области, предпоставящо фактическа и правна сложност, наложила продължаване срока на разследването по НПК. С оглед данните от него не се констатира бездействие от органите на досъдебното производство, което да е довело до необосновано забавяне, като в тази връзка твърдението експертизата на кръвната проба и урината да е извършена след година и девет месеца е неоснователно, тъй като експертното заключение е било депозирано на 11.10.2018г.
Продължителността на разследването е била повлияна и от необходимостта неколкократно наблюдаващият прокурор да се произнася по направени от ищеца и съпругата му искания за събиране на още доказателства и отвод на разследващия поради изразено недоволство от начина, по който се води. След приключване на 09.08.2021г. и изпращане делото от разследващия полицай на 11.08.2021г. на прокурора, досъдебното производство е прекратено с постановление на 01.11.2021г., а произнасянето от СГС на 21.12.2021г. и от САС на 02.03.2022г. последователно по подадените жалби в рамките общо на четири месеца. Предвид това съдът намира, че не е допуснато нарушение на правото за провеждане досъдебното производство в разумен срок по чл.47 ХОПЕС вр.чл.6 от Конвенцията.
На следващо място, видно от досъдебното производство на ищеца /и на съпругата му/, като родител на починалия в инцидента Р. Н. са били разяснени правата по чл.75 НПК, съответни на тези по чл.10 от Директива 2012/29/ЕС, при липса на данни посочените в исковата молба право на изслушване или представяне на доказателства да е било нарушено. Исканията им са били свързани със събиране на доказателства, по които е налице произнасяне от прокурора в упражняване правомощията по чл.46 НПК и обстоятелството, че част от тях не са били уважени не съставлява нарушение на тези права. Изпълнено е задължението по чл.228 НПК за предявяване материалите по досъдебното производство с осигуряване възможност за изразяване на становище, възражения и искания, както и съобщаване на постановлението за прекратяване наказателното производство с упражнено право на обжалване на две съдебни инстанции съгласно предвидения в НПК процесуален ред, поради което не е налице нарушение на правата по чл.6 от Директива 2012/29/ЕС и на чл.13 от Конвенцията за ефективни правни средства за защита. По отношение правото на информация за развитието на наказателното производство по чл.10 от посочената Директива, разглеждано от ЕСПЧ като изискване разследването да бъде достъпно за семейството на жертвата в контекста на изискването за ефективност на разследването, не означава задължение на органите на досъдебното производство да осведомяват близките непрекъснато и за всяко предприето процесуално-следствено действие, а за информираност до степен, необходима за опазване законните им интереси. В случая това е изпълнено не само с оглед предявяване материалите по разследването, предоставяне преписи от доказателства и осигуряване възможност за обжалване, но и въз основа направеното оплакване пред наблюдаващия прокурор преди постановлението за прекратяване, че за известен период разследващият полицай не е отговарял на обажданията на ищеца, което идва да покаже, че като цяло е бил в течение на разследването.
По изложените съображения не са налице предпоставките за отговорност на държавата по чл.2в ЗОДОВ за нарушаване правото на ЕС от ответниците СДВР и Прокуратурата на Република България.
Такава отговорност не е възникнала и спрямо третия ответник ОД на МВР гр.Перник по твърдението, че негови служители не са предприели необходимото да бъде издирен сина на ищеца, респ. за допуснати от тях нарушения по извършването на обход на района, в който са били намерени личните вещи на момчето, оглед, намиране и събиране на веществени доказателства по досъдебното производство с оглед възлагането на тези действия от водещия разследването.
В своята практика ЕСПЧ е постановявал, че защитата основното човешко право по чл.2 от Конвенцията се свързва и с позитивното задължение на властите да предприемат превантивни оперативни мерки за предпазване на човек, чийто живот е заплашен, без да се тълкува по начин, който да налага върху тях невъзможна или непропроционална тежест. В тази връзка не всеки твърдян риск за живота може да води до изискване по Конвенцията правозащитните органи да предприемат оперативни мерки за предотвратяване реализацията на този риск. Задължението възниква, когато са знаели или е трябвало да знаят за съществуването на реален и непосредствен риск за живота на конкретен човек и не са предприели мерки в рамките на своите правомощия, които оценени логично, би могло да се очаква, че са щели да неутрализират риска. Затова за да бъде ангажирана отговорността на държавата за нарушение на чл.2 от Конвенцията в този аспект трябва да бъде установено, че смъртта е настъпила в резултат на пропуска на част от националните власти да предприемат всичко, което разумно може да се очаква от тях за да бъде избегнат такъв риск при условие, че са знаели или е трябвало да знаят /Решение от 24.03.2011г. на Голямата камара по дело Giuliani dnd Gaggio срещу Италия и цитираните в него решения на ЕСПЧ/.
В настоящия случай не се твърди и няма данни за сведения или подадени сигнали до МВР или друг орган преди произшествието животът на Р. Н. да е бил поставен под някакъв риск, което да е предполагало необходимостта от вземането на мерки. Полицейските служители на МВР-Перник са предприели действия по издирването му веднага след получаване съобщението от родителите в следобедните часове на 23.08.2018г. и на посоченото от тях място, на което са го търсили самостоятелно и намерили личните му вещи, без към този момент да е било известно, че вече е починал в произшествието на разстояние оттам рано сутринта на посочената дата. От данните по делото е видно, че въпреки незнанието на този факт е била направена организация и положени усилия да бъде открит, а с оглед последващо проведеното досъдебно производство осъществените действия по издирването не се намират в причинна връзка с настъпилата смърт. По останалите доводи за допуснати нарушения при събиране на доказателствата съдът е изложил мотиви по-горе.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците СДВР и ОД на МВР-Перник, които са представлявани по делото от юрисконсулти по пълномощие. В съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждение на всеки един по 150лв., които следва да се поставят в тежест на ищеца.
Водим от горното съдът
Цитирани разпоредби
36- чл. 6
- чл. 1 КЗПЧОС
- чл. 1
- чл. 10
- чл. 2
- чл. 342, ал. 1 НК
- чл. 1 ХОПЕС
- чл. 13
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 3 ДЕС
- чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ
- чл. 2 ЗОДОВ
- чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ
- чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
- чл. 7 ЗОДОВ
- чл. 13 КЗПЧОС
- чл. 127, ал. 1 НК
- чл. 15 НК
- чл. 24, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 342 НК
- чл. 343 НК
- чл. 212, ал. 2 НПК
- чл. 228 НПК
- чл. 234 НПК
- чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 46 НПК
- чл. 75 НПК
- чл. 2 ХОПЕС
- чл. 3 ХОПЕС
- чл. 47 ХОПЕС
- чл. 10, т. 1
- чл. 343, ал. 1
- чл. 47
- чл. 52
- чл. 78, ал. 3