Решение № 1389 от 17.7.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по подадена касационна жалба от инж. П. Г. П. - и.д. Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч срещу Решение № 10/18.03.2024г., постановено по АНД № 208/2023г. по описа на Районен съд гр. Никопол. С посоченото решение съдът е отменил Наказателно постановление № 780/14.02.2022г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, с което на С. С. Ю. с [ЕГН] от гр. Никопол, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от същия закон и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от същия закон, а на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 1 пр. куб.м. акация, орех и айлант, в размер на 25.19 лева, като незаконосъобразно. С подадената касационна жалба се прави искане за отмяна на решението на първоинстанционният съд като незаконосъобразно и неправилно и се потвърди наказателното постановление. В жалбата са изложени подробни аргументи в този смисъл. В съдебно заседание Директорът на РДГ гр. Ловеч, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт С. Т., която поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за основателност на същата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева. В съдебно заседание ответникът С. С. Ю., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е взел отношение по подадената касационна жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Светла Иванова счита, че подадената касационна жалба от Директора на РДГ гр. Ловеч е основателна и следва да бъде уважена от съда. Счита, че обжалваното решение на Районен съд гр. Никопол е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, в законоустановеният срок. Разгледана по същество, касационната жалба, подадена от Директора на РДГ гр. Ловеч е основателна в частта относно т. I на Наказателно постановление № 780/14.02.2022г., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ на С. С. Ю. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от същия закон и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от същия закон. Съдът намира касационната жалба за неоснователна в частта на т. II от наказателното постановление, с която е определено С. С. Ю. на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 1 пр. куб.м. акация, орех и айлант, в размер на 25.19 лева. Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, като е събрал относими писмени и гласни доказателства. С тези доказателства по безспорен и категоричен начин са доказани извършените от С. С. Ю. административни нарушения по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 1 от ЗГ и по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от ЗГ. Приетата за установена фактическа обстановка, описана в решението на Районен съд гр. Никопол, е доказана със събраните по делото доказателства. Установено е по делото, че в РУ гр. Никопол е постъпил сигнал, че в дома на С. С. Ю. в гр. Никопол, са разтоварени неправомерно добити дърва. Въз основа на този сигнал на 27.11.2021г., служителите на полицията, придружени от горските инспектори към РДГ гр.1Ловеч – свидетелите С. А. К. и Е. О. П., посетили дома на С. С. Ю., находящ се в гр. Никопол, на [улица], като било констатирано, че там Ю. съхранява в двора си 1 пр. куб. м. дърва за огрев от акация, орех и айлант, нарязани и нацепени, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, общинска марка и производствена марка и без необходимият документ, доказващ законният произход на дърветата – превозен билет. От разпита на доведени от жалбоподателя свидетели И. Р., З. К. и А. А. е било установено, че дървесината е била добита при почистване на дерето, зад гимназията в гр. Никопол, със знанието и по разпореждане на зам. Кмета на общината – свидетеля А., който разрешил на жалбоподателя и свидетелите Р. и К. да си разделят дървения материал и да си го превозят до домовете, което те направили със служебно МПС, собственост на Община Никопол. В решението си въззивният съд е отразил, че „Вмененото деяние на жалбоподателя съдържа признаците на нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗГ, доколкото безспорно е установено, че съхранява в дома си 1 пространствени куб.м. дърва за огрев от акация, орех и айлант, без контролна горска марка, общинска марка и производствена марка и без необходимият документ, доказващ законният произход на дърветата – превозен билет“. Настоящият касационен състав намира този извод на първоинстанционният съд за правилен и съответен на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказани са и двете административни нарушения, за които С. С. Ю. е санкциониран с обжалваното от него Наказателно постановление № 780/14.02.2022г., издадено от Директора на РДГ гр. Ловеч, а именно: на посочените в наказателното постановление дата и място съхранява в дома си 1 пространствени куб.м. дърва за огрев от акация, орех и айлант, без контролна горска марка, общинска марка и производствена марка – нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 1 от Закона за горите и без необходимият документ, доказващ законният произход на дърветата – превозен билет – нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от Закона за горите. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че съставеният Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от лице, което не е компетентно съгласно чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ. АУАН е съставен от служител на РДГ гр. Ловеч, а издаденото въз основа на същия НП - от Директора на РДГ гр. Ловеч, изхождат от материално и териториално некомпетентни лица. В обжалваното решение е посочено, че след като е установено, че добитата дървесина е общинска собственост, то компетентните органи, които могат да провеждат административнонаказателна процедура за нарушения по ЗГ, са посочените в чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ - кметовете на кметствата, кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините, за която се изисква лесовъдско образование, съответно като актосъставители и съответно Кмета на общината в качеството на административнонаказващ орган. Настоящият касационен състав намира този извод на първоинстанционният съд за неправилен и напълно споделя изложените аргументи в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗГ Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Тоест законодателят е предвидил, че контрол от ИАГ и нейните структури се осъществява не само върху дейности в горски територии, а и върху последващите дейности, сред които е и съхранението на дървесина, независимо къде е добита тази дървесина. При всички случаи на тези дейности извършвани с дървесина, законовият произход на същата се удостоверява с превозен билет и надлежно поставена контролна горска марка – за дървесината, добита в горски територии, общинска марка – за дървесината добита по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и производствена марка – за дървесината добита по реда на чл. 206 от ЗГ. Съгласно чл. 207 от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Съгласно чл. 211, ал. 4 от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината. В разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 13 от ЗГ е посочено, че служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите: съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон. Предвид изложеното съдът приема, че АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни длъжностни лица. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление. Същите съдържат изискуемите задължителни реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което настоящият касационен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Правилни са както правната квалификация на извършените от С. С. Ю. нарушения по Закона за горите, така и наложените административни наказания са определени в съответствие с разпоредбите на ЗГ и чл. 27 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното Решение № 10/18.03.2024г., постановено по АНД № 208/2023г. по описа на Районен съд гр. Никопол, с което е отменено Наказателно постановление № 780/14.02.2022г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, в частта на т. I, с която на С. С. Ю. на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от същия закон и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от същия закон, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Правилно и законосъобразно се явява решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 780/14.02.2022г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, досежно т. II, с която на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено С. С. Ю. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 1 пр. куб.м. акация, орех и айлант, в размер на 25.19 лева. Правилни са изводите на въззивният съд, че незаконосъобразно е определено С. С. Ю. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ, тъй като въпросните 1 пр. куб.м. дърва не са липсвали на мястото на установяване на нарушението. Напротив същите са били установени в двора на къщата на Ю. и са предадени на отговорно пазене с Разписка № 002889 от 29.11.2021г. от С. А. К. – горски инспектор при РДГ гр. Ловеч на С. С. Ю.. Тоест тези дърва – предмет на нарушението не са липсващи вещи, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от ЗГ и да бъде определено нарушителят да заплати тяхната паричната равностойност. Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че фактът на липса на вещите – предмет на нарушението, е определящ относно произнасяне на административнонаказващия орган по реда на чл. 275, ал. 2 от ЗГ, и същият факт не може да се „предполага“, нито да се въвежда тепърва като обстоятелство в диспозитива на наказателното постановление, без да е обсъден в мотивната част. Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че Решение № 10 от 18.03.2024г., постановено по АНД № 208/2023г. по описа на Районен съд гр. Никопол следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 780/14.02.2022г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, в частта на т. I, с която на С. С. Ю. на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от същия закон и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от същия закон, а наказателното постановление да бъде потвърдено в тази му част като правилно и законосъобразно. Решение № 10 от 18.03.2024г., постановено по АНД № 208/2023г. по описа на Районен съд гр. Никопол следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 780/14.02.2022г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, в частта на т. II, с която на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено С. С. Ю. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 1 пр. куб.м. акация, орех и айлант, в размер на 25.19 лева. С оглед изхода на делото и направеното искане от главен юрисконсулт С. Т., ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, да се присъди на РДГ гр. Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева за настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. чл. 63в във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, Административен съд Ловеч, втори касационен състав