Решение № 260 от 8.12.2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 749/2021 г.

Производството е въззивно – по чл.258 следващите от Грждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№248 по описа на съда за 2021 година е признато за установено по предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“, №81, представлявано от Ю.Б.Ц., против АНТ. ИВ. Р., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. В., ул. В.М.“ № 41 А, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че АНТ. ИВ. Р., ЕГН ••••••••••ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, сумата 32, 11 лв., представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по фактури № 1235204600/22.10.2017 г., 1236916281/22.11.2017 г., 1238618330/22.12.2017 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 9.09 лв. (девет лв. и девет ст.), за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 260122/30.10.2020 г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020г. Присъдени са разноски. В срок решението е обжалвано от А.Р., чрез процесуалния му представител. Жалбата е бланкетна. Направено е искане за отмяна на решението. В изпълнение указанията на съда е изложено твърдение, че порочността на решението се състои в това, че съдът не е съобразил оспорването на ответника по иска, че вземането е погасено, след като няма доказателства, които да опровергават това твърдение. В срок е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва допустимостта на въззивната жалба, като счита, че липсват някои задължителни реквизити, заложени в чл. 260 ГПК. Евентуално подържа, че жалбата е неоснователна. Съдът правилно приел, че от представените доказателства се установява, че между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013 г., при действието на който ответникът е потребил далекосъобщителна услуга на обща стойност от 32.11 лв., както и че по силата на сключените договори за цесия ищцовото дружество се легитимира като цесионер и кредитор на ответника за вземанията, породени от процесния договор между него и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Ответникът не ангажирал доказателства за погасяване на така възникналите задължения, въпреки че съдът с доклада по делото му е указал, както че това обстоятелство е в негова доказателствена тежест, така и че не сочи никакви доказателства в тази насока. Представения касов бон се отнасял за друг период. Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски. За заседанието пред въззивната инстанция са постъпили писмени становища. В становището на жабоподателя са изложени напълно нови доводи за неоснователност на иска. Твърди, че договора е прекратен с изтичане на посочения в него срок 17.08.2017 година, поради което и той не дължи сумата. Следва да се посочи, че възможността да се излагат нови доводи от страна на ответника по иска е преклудирана. Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното: Действително въззивната жалба не е съобразена напълно с изискванията на чл.260 от ГПК.Нередовности на въззивната жалба обаче, не отстраняването на които води до връщането и са посочени в чл.262 от ГПК и това са неспазване на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Ясно е кой е жалбоподателя, което решение обжалва и какво е искането му. Жалбата е и подписана. Съдът следва да разгледа тази жалба, като с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК произнасянето ще се ограничи до проверка спазване императивните разпоредби на закона и с оглед единствения довод по същество, че съдът не е уважил възражението, че вземането е погасено чрез плащане. За да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид следното: Предявени са искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Производството е по чл.422 от ГПК. В исковата си молба против АНТ. ИВ. Р., ЕГН ••••••••••, от гр. В., ул. В.М.“ № 41 А, „ЮБЦ“ ЕООД. ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“, №81, представлявано от Ю.Б.Ц., твърди, че въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 260122 от 30.10.2020 г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020 г.Постъпилото възражение предпоставило предявяването на установителен иск. Ищецът обосновава активната си легитимация, като сочи, че вземането към ответника е придобило по силата на договор за цесия от „С.Г.Груп“ ООД, което пък дружество от своя страна, също по силата на цесия го било придобило от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Задължението на ответника произтичало от неизпълнение на договорни задължения, възникнали с БТК ЕАД. Ищецът твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер 0879691606, условията за чието ползване са изменени с допълнително споразумение от дата 17.08.2015. г, като за номера е избран тарифен план MaxiCall XS, с месечна абонаментна такса в размер на 5, 80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от 17.08.2015. г., потребителят е изменил условията за ползване на телефонен пост с номер 035953370, избирайки План Ограничен за 3, 72 лв. е ДДС и добавил Допълнителен пакет +Viva Unlimited за още 1.80 лв. е ДДС за сок от 24 месеца. На същата дата. ответникът подписал лизингов договор за устройство GSM NOKIA LUMIA 720, №355911057473224, посредством 24 лизингови вноски в размер па 21.90 лв., всяка. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 5634993 били издадени фактури в общ размер на 32.11 лв., - фактури № 1235204600/22.10.2017 г„ 1236916281/22.11.2017 г., 1238618330/22.12.2017 г. за периода от 22.09.2017 г. до 21.12.2017 г., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси по избраните тарифни планове. Лизинговите вноски, които абонатът е бил задължен да заплаща, са фактурирани под единен клиентски номер, ведно с отразено потреблението на ползваните електронна съобщителна услуга по договорите за далекосъобщителна услуга. Ответникът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 32.11 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г., 11/2017 г. и за месец 12/2017г. Договора бил едностранно прекратен и издадена крайна фактура. Начислената в нея неустойка не се претендира. Претенцията включвала лизинговите вноски и цената на потребените мобилни услуги. Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.12.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Поради забава на плащането била начислена мораторна лихва в размер на 9.09 лв. (девет лв. и 9 ст.), за периода от 7.01.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху главницата по Фактура № 1238618330/22.12.2017 г.. Молят ответникът да бъде осъден да заплати сумата 32, 11 лева незаплатени мобилни услуги по посочени фактури и лихва за забава в размер на 9, 09 лева за периода 7.01.2018-13.10.2020 година, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В срок е постъпил писмен отговор, който препраща към възражението, постъпило в частното производство по издаване на заповедта за изпълнение. Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: По заявление на ищеца против А.Р. е образувано ч.гр.д.№ 890 по описа за 2020 година на РС В.. Заявено е същото вземане, предмет на исковото производство и е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок от връчването и е постъпило възражение от длъжника. Въпреки, че няма нормативно изискване за мотивиране на възражението, в него длъжникът е посочил, че е изплатил всички задължения. В срок е предявен иска за установяване на вземането. Както вече съдът посочи, начина, по който е заявено обжалването, с оглед нормата на чл.269 от ГПК дава основание на съда да извърши проверка относно спазването императивни разпоредби на закона и се произнесе по единствения довод, а именно – налице ли е погасяване чрез плащане. Ответникът не е оспорил представените по делото писмени доказателства относно съществуването на договорни отношения между него и БТК АД. Сключен е договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., между „БТК" ЕАД и ответника, подписан от страните, допълнителни споразумения към него. Представен е и договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и цесионер "С.Г. Груп“ ООД и извлечение от Приложение № 1 към него; договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп“ ООД и цесионер ищцовото дружество, извлечение от Приложение № 1 към него; пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; уведомление за извършено прехвърляне на вземания; фактури № 1235204600/22.10.2017 г., 1236916281/22.11.2017 г., 1238618330/22.12.2017 г.; уведомление за цесия от БТК ЕАД към ответника, като обаче няма данни тези уведомления да са връчвани на ответника. Оспорване активната легитимация на ищеца обаче ответникът не е направил. Той се е задоволи да оспори исковете, твърдейки, че няма задължение, поради извършено плащане, като е представил касов бон за сумата 31, 33 лева с дата 10.10.2017 година. Според ищецът се касае за плащане за друг период – в касовия бон са посочени дати 22.08.2017 и 22.09.2017 година. Въпреки изложените доводи от ищеца и от съда няма причини за обсъждане на възражение за погасителна давност, тъй като такова не е направено. При така установеното и с оглед нормата на чл.269 от ГПК, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно. Установено чрез представените по делото писмени доказателства наличието на облигационна обвързаност между ответника и първоначалния цедент. Договорните отношения, видно от представените доказателства са такива, каквито се твърди в исковата молба. Издадени са фактури на обща стойност 32, 11 лева. На ответника са дадени ясни и точни указания да докаже твърденията си за извършено плащане. Чрез представения касов бон не е направено доказване на тези твърдения. С оглед на това следва да се приеме, че съществува задължението на ответника към ищеца в качеството му на цесионер в претендирания размер, както и че, поради изпадането му в забава дължи и сумата 9, 09 лева – обезщетение за забава за посочения период. Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Доводите, изложени в писменото становище пред въззивната инстанция, както вече беше посочено са преклудирани. В исковата молба е изложено твърдението, че договора е прекратен към м. декември 2017 година едностранно от доставчика на услуги, поради неплащане. Това твърдение не е оспорено с писмения отговор. Видно е от представения договор, че при изтичане на срока на договора, ако не е отправено едностранно предизвестие, то договора продължава при същите условия за неопределен срок. Доказателства за твърденията на жалбоподателя, че е отправил такова едностранно предизвестие по делото не са събрани. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на ответника по жалбата се дължат сторените разноски, които видно от представените доказателства възлизат на 180 лева. Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд