Решение № 3865 от 26.9.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на О. М. Ф. срещу Решение рег. № 351p-7306/29.03.2024 г. на Началник на Районно управление - Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково /РУ - Свиленград при ОД на МВР – Хасково/.

Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон /чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Обжалваното решение се позовавало на писмо, видно от което срещу жалбоподателя било образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, като обаче бил цитиран текст, касаещ извършване на престъпление по транспорта, представляващо непредпазливо деяние. Моли оспореният акт да бъде отменен, като бъде задължен ответникът да върне отнетото разрешение, оръжие и боеприпаси. Моли да бъдат присъдени разноски, вкл. и на адвоката – за оказаната безплатна правна помощ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят О. М. Ф., редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа изложеното в жалбата, като се оттегля искането ответникът да върне отнетото разрешение, оръжие и боеприпаси, последните две - върнати на 22.05.2024 г. Твърди се, че по делото е представено и одобрено споразумение, от което било видно, както и от свидетелството за съдимост на жалбоподателя, че не се касае за умишлено престъпление, а – за непредпазливо такова. Моли да бъдат присъдени разноски, вкл. и на адвоката – за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът Началник на РУ - Свиленград при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Предвид твърденията на жалбоподателя и събрания по делото писмен доказателствен материал Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

С писмо от 14.03.2024 г. от следовател при Окръжен следствен отдел – Хасково е уведомен Началникът на РУ - Свиленград при ОД на МВР – Хасково, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.03.2024 г. е предявено обвинение на О. М. Ф., [ЕГН], роден в [населено място], за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. Второ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. Второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК по ДП № 67/2023 г. по описа на ОСлО – Хасково при Окръжна прокуратура – Хасково, представляващо пр. пр. № 2994/2023 г. по описа на РП – Хасково, ТО – Свиленград.

Приложено е писмо от Национална следствена служба от 05.04.2024 г., видно от което за посоченото по-горе лице има данни за обвинение по неприключено наказателно производство – ДП, нарушаване на ПД, експлоатация, по непредпазливост, последвала средна телесна повреда, с оказване на помощ.

Установено е от Началника на РУ - Свиленград при ОД на МВР – Хасково, че срещу лицето О. М. Ф., [ЕГН], живущ в [населено място], било образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, а именно - ДП № 67/2023 г. по описа на ОСлО – Хасково при Окръжна прокуратура – Хасково, представляващо пр. пр. № 2994/2023 г. по описа на РП – Хасково, за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. Второ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. Второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

С Решение рег. № 351p-7306/29.03.2024 г. на Началника на РУ - Свиленград при ОД на МВР – Хасково:

1. на основание чл. 155, ал. 1, предл. Първо във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ се отнема разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20170297062/15.11.2022 г. и приложение към същото разрешение, издадени на О. М. Ф., [ЕГН], живущ в [населено място];

2. на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ се нарежда изземване на късо огнестрелно оръжие /пистолет/, [Марка], кал. 9х18 мм, с фабр. № ИН 24750 и боеприпаси за него /протокол от 15.04.2024 г./;

3. на основание чл. 213, ал. 3 и ал. 4 от ЗОБВВПИ е указана възможността на Ф. в срок до три месеца от приключване на наказателното производство да прехвърли собствеността на оръжието, да подаде заявление за издаване на съответното разрешение за дейности по с. з. или за връщане на отнетото разрешение, като е предупреден за последиците от неизпълнението.

Решението е връчено на адресата му на 15.04.2024 г. По делото е представен протокол по НД № 258/2024 г. по описа на РС – Свиленград, от заседание на 23.04.2024 г., с което се вписва и одобрява постигнатото споразумение между обвиняемия О. М. Ф., неговия защитник и прокурор при РП – Хасково, ТО – Свиленград, като обвиняемият се признава за виновен за това, че на 07.07.2023 г., в [населено място], при управляване на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал движещия се с предимство велосипедист, в резултат на което по непредпазливост е причинил на последния две средни телесни повреди - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. Второ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. Второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, и се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това се установява и от приложената по делото електронна справка за съдимост.

На 17.05.2024 г. е подадено заявление от О. М. Ф. до Началника на РУ - Свиленград при ОД на МВР – Хасково, като се иска издаване на разрешение за връщане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20170297062/15.11.2022 г. и приложение към същото разрешение, както и на пистолет „М.“, кал. 9х18 мм, с фабр. № ИН............и боеприпаси за него.

След извършена проверка от служител в РУ – Свиленград на 23.05.2024 г. на О. М. Ф. е върнат 1 бр. КОО пистолет „М.“, кал. 9х18 мм, с фабр. № ИН............ бр. боеприпаси за него.

Изрично в писменото си становище от 03.09.2024 г. пълномощникът на жалбоподателя сочи, че не оспорва обстоятелството за връщането на оръжието и боеприпасите на 22.05.2024 г. При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срок от лице с правен интерес срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен орган, действащ в условията на обвързана компетентност, в установената писмена форма, при липсата на съществени процесуални нарушения, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, спорен е въпросът издадено ли е оспореното решение в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ „при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.“. Тълкувайки цитираната разпоредба, се обуславя извод, че е достатъчно едно от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ да настъпи, за да бъде отнето издадено разрешение.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ „разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление“. Тълкувайки цитираната разпоредба, се обуславя извод, че не се издава цитираното разрешение на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, или на лице, срещу което има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

В конкретния случай не е спорно, че на О. М. Ф., [ЕГН], живущ в [населено място], е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20170297062/15.11.2022 г. и приложение към това разрешение. Спорно е дали подвигнатото спрямо него обвинение е за умишлено престъпление от общ характер, тъй като към датата на издаване на оспореното решение няма данни да е осъждан за такова престъпление.

Видно от представените по делото доказателства, Ф. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. Второ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. Второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. Второ НК „ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е: по ал. 1, буква „б“ - лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда“.

Съгласно чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. Второ НК „когато с деяния по предходния член по непредпазливост е причинена средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква „а“, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация за средна телесна повреда“.

Съгласно чл. 342, ал. 1 НК „който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.“.

От тълкуването на цитираните разпоредби и съобразявайки приложените по делото писмени доказателства се обуславя извод, че спрямо жалбоподателя има обвинение за престъпление, което е извършено по непредпазливост и което се наказва само в предвидените от закона случаи по чл. 11, ал. 4 НК, а впоследствие и за такова е одобрено споразумение с прокурор, не и за умишлено престъпление от общ характер.

В случая не е налице предпоставката на чл. 155, ал. 1, предл. Първо във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение, от което се следва и извод, че липсва и основание за изземване на оръжието и боеприпасите към него, разпоредено съгласно императивната норма на чл. 213, ал. 3 във връзка с чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ при осъществения контрол от орган на МВР по чл. 152 от ЗОБВВПИ.

Оспореното пред съда решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно /чл. 172, ал. 2 АПК/. В този смисъл и Решение по адм. д. № 11973/2020 г., VІІ отд. на ВАС.

Що се отнася до искането на жалбоподателя ответникът да върне отнетото разрешение, оръжие и боеприпаси, впоследствие оттеглено с писмена молба, съдът не дължи изрично произнасяне предвид изхода от спора и поради факта, че същите вече са върнати и това не е спорно, а евентуален отказ за връщането им, обективиран в акт, действие или бездействие, би могъл да подлежи на самостоятелен съдебен контрол, което е извън предмета на настоящия спор. Отделно, следва да се отбележи, че административното производство е образувано по инициатива на органа, поради което и съдът, въпреки отмяната на оспореното решение, не би могъл да върне преписката за ново разглеждане съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, последица от което би могло да бъде и възникване на задължение на органа да върне отнетото разрешение, иззетите оръжие и боеприпаси. Още повече, законодателят изрично е посочил в разпоредбите на чл. 213, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗОБВВПИ, че в срок до три месеца от приключването на наказателното производство собственикът на вещите може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение, т.е. това самостоятелно административно производство е изцяло по инициатива на заинтересованото лице и е обвързано с приключване на наказателното производство. В случая собственикът на отнетото разрешение, иззетите оръжие и боеприпаси е подал заявление за връщането им, по него не е постановен отказ, нито вещите са отнети в полза на държавата, поради което с оглед данните по делото е обосновано изявлението на пълномощника на жалбоподателя за оттегляне на искането да бъде задължен органът да върне отнетото разрешение, оръжие и боеприпаси.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени единствено направените в съдебното производство разноски в размер на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса.

На адв. М. Т., осъществил по делото безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2, изр. Второ от ЗАдв. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован. Спорът не е сложен от фактическа страна. Делото е разгледано в едно заседание, в което същото е обявено за решаване. Не са събирани доказателства и не е разменяна кореспонденция между страните. По делото адвокатът е изготвил жалбата и кратко становище по съществото на спора, без явяване в съдебно заседание, без отправяне на доказателствени искания.

Разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР - Хасково - юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт /§ 1, т. 6 ДР АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково