Решение № 111 от 6.6.2023 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 465/2023 г.

Производството е въззивно, по чл.7 ал.3 от УБДХ. С Решение от 01.06.2023г., постановено по НАХД № 949/2023г., по описа на Русенски районен съд, С. Р. Н. е признат за виновен в това, че на 25.01.2023 г. около 12: 25 часа в гр. Русе, на главен път I-5 в района на 2+300 км в посока ГКПП „Дунав мост“ (в района на пътен възел „Охлюва“) извършил непристойни действия, като попречил на изпълнението на служебните задължения на Ц. П. – полицейски служител, като целенасочено прекъснал процеса на заснемане на моторни превозни средства с техническо средство, паркирайки пред него, след което се обърнал към него с думите „Така ли рекетирате народа. Мишка. Защо нарушавате закона?“, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието не може да се квалифицира като престъпление по чл.325 от НК, представляващи акт на дребно хулиганство по чл.1 ал.3 предл.първо и трето от УБДХ, поради което и на основание чл.6 ал.1 б.“а“, вр.чл.1, ал.1 т.2 от УБДХ му е наложил наказание ГЛОБА в размер на 100 лева, платима в полза на Държавата, по сметка на РРС. С решението са отнети в полза на Държавата три броя оптични устройства приложени към делото. Решението на РРС е обжалвано от нарушителя С. Н., чрез упълномощеният му защитник адв.Д. Р. от РАК. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, неправилно приложение на закона и необоснованост. Иска се въззивният съд да отмени решението и оправдае нарушителя. В жалбата няма подробни съображения в подкрепа на исканията. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват жалбоподателят и упълномощеният му защитник. Те поддържат жалбата и искат решението да бъде отменено, като Н. бъде оправдан, тъй като не е извършил нарушението. По подробно изложените съображения. Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено изцяло. След като обсъди доводите на страните и доказател‐ ствата, приложени към делото, Окръжният съд констатира след‐ ното: Жалбата е подадена от нарушителя в срок, по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Насочена е против решение на първоинстанционен съд, по‐ становено по чл.4 от УБДХ. Постъпила е в срока по чл.7 ал.2 от УБДХ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивният съд намира обжалваното решение за обосновано и правилно, тъй като изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства. По делото е установена фактическа обстановка, С. Р. Н. е роден на ••.••.•••• в гр. Р., като живее в гр. Р., ул. "Н. Й.В."№•, ет.•, вх.•, ет.•. Същият е български гражданин, с висше образование, пенсионер по болест и е неосъждан /реабилитиран/. На 25.01.2023 г., около 11: 00 часа, свидетелят Ц. П. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, изпълнявал служебните си задължения в гр. Русе на главен път I-5 в района на 2+300 км в посока ГКПП „Дунав мост“ (в района на пътен възел „Охлюва“). В изпълнение на посоченото свидетелят П. бил поставил и привел в употреба техническо средство „ARSM 120 ccd0”, установяващо моторните превозни средства, превишили максимално допустимата скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В-26“. Служебният автомобил на свидетеля П., с регистрационен номер СВ 5965 КК, бил оборудван със система за видеонаблюдение - АИС- ВПК. На същата дата нарушителят С. Н. управлявал лек автомобил „Пежо 306“ с регистрационен номер Р •••• АМ. Около 12, 25 часа същият забелязал разположеното техническо устройство и спрелият полицейски автомобил. В тази връзка Н. решил да му потърси сметка защо последният е силно изнесен в ляво с цел да не се вижда от участниците в движението. Така около 12, 25 часа Н. спрял управляваното от него МПС пред техническото средство. По този начин Н. попречил на изпълнението на служебните задължения на свидетеля Ц. П., като целенасочено прекъснал процеса на заснемане на моторните превозни средства с техническото средство. Непосредствено след това, Н. излязъл от автомобил, държейки мобилен телефон в едната си ръка, и се приближил до прозореца на служебния автомобил на свидетеля П. и на висок тон се обърнал с него с думите: „Така ли рекетирате народа. Мишка! Защо нарушавате закона?“. През това време спътникът на Н. – свидетелят Д. К. Г., снимал случващото се с мобилния си телефон. С оглед невъзможността да продължи изпълнението на служебните си задължения и поведението на Н., свидетелят П. потърсил съдействие от колегите си по служебната радиостанция, след което слязъл от служебния автомобил и поискал личните документи на Н. и свидетеля Г. с цел установяване на самоличността им. В този момент нарушителят Н. се обърнал към свидетеля П. с думите: „Преди няколко години беше пак ти, тогава изтрих клипчето, но сега няма да го изтрия“. Междувременно пристигнали и свидетелите В. П. и С. Г. – младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, като в тяхно присъствие нарушителят Н. потвърдил, че е нарекъл свидетеля П. „мишка“, както и наред с това поискал от тях обяснения относно обстоятелството дали П. имал право да разполага техническото средство и служебния автомобил по този начин. В хода на извършената проверка било установено, че Н. имал два невръчени електронни фиша за превишена скорост и същите му били връчени от полицейските служители. След случилото се свидетелят Ц. П. изготвил докладна записка, която била изпратена в Районна прокуратура – Русе, с оглед извършване на преценка за извършено престъпление от общ характер. С Постановление от 26.04.2023 г. прокурор при Районна прокуратура – Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство по така образуваната преписка с вх. номер 1238/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, като се мотивирал с липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и изпратил материалите по преписката по компетентност на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с оглед извършване на преценка за съставяне на АУАН на Н. по реда на чл. 2, ал. 1 от УБДХ. Съобразявайки постановлението, както и материалите по преписката, свидетелят Н. М. съставил на С. Н. и процесния акт за констатиране на проява на дребно хулиганство. Така съставения административен акт бил подписан от Н., като последният отбелязал и наличието на възражения. В законоустановения 24-часов преклузивен срок по чл. 3 от УБДХ чрез началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, така съставеният АУАН бил внесен за произнасяне в Районен съд – Русе. Гореизложената фактическа обстановка въззивната инстанция намира за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тя правилно е изяснена от районния съд, който е разпитал всички свидетели, имащи отношение към случилото се, при съобразяване и с наличните по делото писмени доказателства и доказателствени средства и с веществени доказателства – два броя оптични носители, приобщени чрез извършване на оглед по реда на чл. 285 от НПК на намиращите се на тях видеозаписи. По делото са събрани две групи гласни доказателства, които първата инстанция е подложила на внимателен анализ и законосъобразно е кредитирала показанията на свидетелите Ц. П., В. П. и С. Г., като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност – писмени, гласни и веществени доказателства. Те намират потвърждение и в приобщените по делото видеозаписи от АИС- ВПК на служебния автомобил. Правилни са съображенията на решаващия съд, че липсват доказателства някои от тримата свидетели да е действал предубедено спрямо нарушителя Н.. Напротив, от събраната по делото доказателства и от обясненията на Н. е категорично установено, че последният е спрял по своя инициатива, поради което няма никакви данни за провокативни спрямо нарушителя действия от полицейските служители. Законосъобразно и мотивирано са отхвърлени частично обясненията на нарушителя и частично показанията на пътувалия с него свидетел Д. Г., относно това, че нарушителят С. Н. е спрял поради внезапно настъпила техническа повреда, както и че последният не е казал посочените в административно-наказателното обвинение обиди, доколкото изложеното от Г. в тази му част е в противоречие с останалата доказателствена съвкупност. Обясненията на нарушителя и показанията на свидетеля в тази им част са нелогични, противоречат на всички останали доказателства и имат характера на защитна теза. Те са и житейски неправдиви, тъй като нарушителят е направил обратен завой и е спрял до полицейския автомобил, след което са се развили гореописаните събития, а след това е продължил движението си с л.а., което изключва наличието на техническа повреда на МПС. В останалата им част тези гласни доказателства са кредитирани с доверие, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Правилно първата инстанция не е кредитирала представените видеозаписи от нарушителят Н., тъй като същите имат характер на частни записи, създадени нарочно за случая и съгласно трайната съдебна практика не следва да бъдат приемани като доказателство по делото. С оглед изложеното възраженията на защитата са неосонвателни. Съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства сочи на неправомерно поведение от страна на нарушителя Н.. Правните изводи на първата инстанция са законосъобразни и правилни. Съдът правилно е приел, че с деянието си нарушителят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение „дребно хулиганство”, по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, тъй като на 25.01.2023 г. около 12, 25 часа в гр. Русе, на главен път I-5 в района на 2+300 км в посока ГКПП „Дунав мост“ (в района на пътен възел „Охлюва“) извършил непристойни действия, като попречил на изпълнението на служебните задължения на Ц. П.- полицейски служител, като целенасочено прекъснал процеса на заснемане на моторни превозни средства с техническо средство, паркирайки пред него, след което се обърнал към него с думите „Така ли рекетирате народа. Мишка. Защо нарушавате закона?“, с които нарушил обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието не може да се квалифицира като престъпление по чл. 325 от НК. Налице е именно дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, тъй като се касае за непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Предвид по - ниската си обществена опасност от хулиганството по НК, дребното хулиганство е административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба на УБДХ проявите на дребно хулиганство са конкретизирани в три групи: употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора; оскърбително отношение към гражданите или органите на властта или на обществеността; скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие. За да е осъществен състав на дребно хулиганство, следва да е извършено деяние, което с оглед своите обективни и субективни признаци, да попада поне към една от посочените групи, което в случая е налице. Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразило се в оскърбително отношение към орган на властта – служител на МВР, а именно възпрепятстване изпълнение на служебните му задълженията, както и отправяне на обиди – мишка и че рекетира. Деянието е осъществено на публично място – главен път, в присъствието на свидетелите Ц. П. и Д. Г., като нарушителят е споделил за отправените обиди и на дошлите впоследствие полицейски служители – свидетелите В. П. и С. Г., което е предизвикало възмущение и в тях. Неоснователно е възражението на защитата, че тези обиди не са били насочени към свидетеля Ц. П., което изключвало и съставомерността на деянието. Н. е привлечен към административно-наказателна отговорност за дребно хулиганство, тоест за нарушение, чийто непосредствен обект на защита е обществения ред /по аргумент от чл. 325 от НК/, а не неприкосновеността на личното чувство за достойнство, каквато е и хипотезата при извършеното престъпление по чл. 146 от НК. От субективна страна нарушителят е действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 9, ал. 2 от УБДХ. Н. е съзнавала обществено- опасния характер на извършеното от него деяние – че се държи по непристоен начин спрямо орган на властта-полицейски служител, както и че осъществява вербална агресия, като обижда, на публично място, в присъствието на Ц. П. и Д. Г., като във волево отношение е целял настъпването на обществено- опасните последици. Деянието не може да се квалифицира като престъпление, тъй като степента на обществена опасност не е с достатъчно висок интензитет. Това е така, защото действията на Н. са се ограничили до вербална агресия за един сравнително кратък период от време, като това поведение не е до такава степен грубо нарушаващо обществения ред и скандализиращо обществото, за да бъде деяние по чл. 325, ал. 1 от НК. При индивидуализацията на наказанието на нарушителя правилно са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на Н.; обстоятелството, че деянието му се е ограничило в едно криворазбрано упражняване на граждански контрол спрямо държавните органи; ниския интензитет на упражненото вербално насилие, както и че след излизане на полицейския служител, Н. прекратил агресивното си поведение и оказал последващо съдействие; влошеното му здравословно състояние, който е пенсионер по болест. Не са отчетени отегчаващи вината обстоятелства. Правилно като такова не е съобразено предходното му осъждане по УБДХ, което е посочено в докладната, тъй като са изминали пет години от същото, което е един продължителен период от време дори и за осъждане, каквото наказанието по УБДХ не се явява. Предвид изложеното районният съд законосъобразно и правилно е наложил на Н. наказание от вида глоба, в минималния предиведн в чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ размер от 100 лева, което се явява законосъобразно, правилно и справедливо, с оглед личността на нарушителя и тежестта на извършеното нарушение. и не са налице основания за намаляването му. С оглед изхода на делото, не следва да бъдат присъждани направените от нарушителя разноски за представлявалия го защитник. Пред въззивната инстанция не са направени разноски, поради което съдът не присъжда такива. Мотивиран така, Русенският окръжен съд