Решение № 442 от 12.2.2010 г. на Районен съд - Варна по дело № 9428/2009 г.

Предявен е иск с правно основание чл.99, ал. 1 от СК/ отм./ Ищцата Д.Г.Г. твърди, че с ответника И.Л.Г. са сключили граждански брак пред лицето по гражданското състояние при Община Варна на •., като от брака си имат родено едно дете -•, ЕГН••••••••••. Ищцата из л ага, че преди да сключат граждански брак с ответника са имали три годишна връзка, през която тя забременява.С лед сключването на гр.брак първоначално съпрузите живеят при майката на ответника и това продължава около 6 месеца. Съжителството им там е трудно и мъчително и се оказва голямо изпитание за всички.Н епрекъснато имало разправии за пари и най-вече кой ще плаща месечните сметки в дома. Когато детето става на 10 дена, в резултат на голям скандал за плащане на сметки, съпрузите са изгонени от дома на ответниковата майка и се установяват да живеят при родителите на ищцата. Родителите на ищцата отстъпват на съпрузите да живеят в техния апартамент в град Варна, ж.к.Вл.В арнечик бл.216, вх.3, ап.93, ет.9 напълно безвъзмездно.С течение на времето съпрузите не успяват да си плащат всички сметки за ток и парно.Такива разходи поемат за плащане родителите на ищцата.Въпреки всеотдайните от страна на ищцата грижи за детето и съпруга, с течение на времето ищцата смята, че ответника не проявява необходимите грижи и инициативност за уредбата на дома им.О тветника е инертен в поведението си, често равнодушен към поетите от ищцата инициативи, а в повечето случай враждебен.За всяко нещо, което се определя, като мъжка работа търси помощ от бащата и брата на ищцата.Не се ангажира с отглеждането и възпитанието на детето. През 2001год. съпрузите отново се установят при майката на ответника, но след няколко месеца, ищцата е изгонена с детето. През 2002год.с ъпрузите се установяват в жилище закупено от бащата на ищцата в град • Ответника се дистанцира от грижите за подръжка на това жилище и постепенно тези грижи и грижите, въобще за домакинството са поети от ищцата. Между съпрузите започват да възникват постоянни конфликти, като в началото на месец август ответника напуска семейното жилище, като не казва на ищцата къде живее и не дава пари за издръжка на детето.С читайки тези обстоятелства, като основания аргументиращи дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения на съпрузите, ищцата моли за прекратяване на брака по реда на ч.99, ал.1 от СК с обявяване на виновността за разстройството на брака, за ответника. Наред с брачния иск е предявила и не брачни искове с които претендира упражняването на родителските права по отношение на детето •, ЕГН ••••••••••, като за ответника моли да бъде определен режим на личен контакт с детето, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10.00часа сутринта до 17.00часа вечерта, моли на нея да бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в град •, състоящо се от: коридор, кухня, холл, баня и тоалетна, заедно с балкон на нея, моли ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето Кристиана в размер на 80лв., платими до седмо число на месеца, за който се дължат, със законната лихва за всяка закъснение, считано от 01.08.2009год., след прекратяване на брака желае да носи предбрачното си фамилно име Кирякова. В съдебно заседание исковете се поддържат. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК такъв е депозиран от ответника. Ответника изразява становище за неостнователност на иска, счита, че същия е предявен импулсивно под влияние на роднини и приятели, без да са обмислени последиците, които биха настъпили вследствие на развода. Оспорва твърденията на ищцата, че не се е грижел за семейството си всеодайно, не е създавал нормални условия за семеен живот, за отглеждане и възпитание на детето.Излага, че през целия период на брачното им съжителство е бил трудово ангажиран. Не оспорва, че в първите години на брака, семейството е имало жилищен проблем, който през 2002год. е разрешен, чрез закупуване на жилище, не оспорва трудностите, които семейството е имало по ремонта на жилището, но счита, че тези трудности са преодолими, ако двамата съпрузите обединят усилията си, без капризите и упреците на ищцата. Според ответника единствени сериозни конфликти между съпрузите са били винаги вследствие намеса на нейни роднини и приятели, които в повечето случаи са си позволявали да упрекват ответника пред ищцата, за това, че е виновен семейството да не живее по-добър и луксозен начин на живот, което настройвало ищцата срещу него и рефлектирало върху техните отношения. Излага, че не е напуснал доброволно семейното жилище през месец август 2009год., а не е допускан от ищцата, тъй като тя е сменила патрона. Детето оттогава живее при баба си, като неговите опити за разговори и спасяване на брака са осуетявани от ищцата. Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение за сключен граждански брак, страните са съпрузи от •., въз основа на акт за граждански брак №• От представеното по делото удостоверение за раждане № •. издадено от Община Варна се установява, че детето Кристиана Ивайлова Лазарова е Родена на •••год. и нийни родители са Д.Г.Г. и И.Л.Г.. Съгласно представеният по делото трудов догово𠹕, издаден от М едицински Университет се установява, че ищцата е била в трудово правоотношение с Медицински университет, като санитар в срок до 13.05.2007год. От представеният по делото нот.а кт №•. на нотариус • с район на действие РС Варна се, установява, че по време на брака, чрез покупко-продажба, съпрузите са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №•, находящ се в панелна жилищна кооперация в град • От приетото по делото удостоверение №•., издадено от • се установява, че ответника за периода от м.април 2009год. до м.09.2009год. е получил брутно трудово възнаграждение в размер от 1 915.20лв. От представените по делото извлечения от трудова книжка се установява трудова заетост за ответника от 1999год. до 2000год., а след 2000год. до 2009год., такава се установява от приетия по делото трудов договор –л.44 и последващите по допълнителни споразумения. В полза на ищцовата страна в съдебно заседание проведено на 11.12.2009год. са разпитани свидетелите • -живееща на съпружески начала с бащата на ищцата. Показанията на свидетелите съдът кредитира в частта в която съдържат данни за релевирани обстоятелства и се базират на непосредствени впечатления, както и съблюдавайка разпоредбите на чл.172 от ГПК. Гореизложената фактическа обстановка мотивира съдът да направи следните правни изводи: Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства налага извода, че в отношенията между съпрузите не е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и не се доказа по безспорен и категоричен начин, наличието на важни обстоятелства, които да налагат необходимостта от прекратяване на брака. Безспорно в хода на производството се установи, че съпрузите са в гражданси брак от 1997год.Невъзможността на съпрузите да поемат самостоятелната грижа и издръжка на семейството, налага семейството да живее ту при родителите на ответника, ту при родители на ищцата. Безспорно в този период от време са съществувавали неразбиратества между съпрузите, но те са били базири на породени неразбирателства не толкова между самите съпрузите, а най-вече на неразбирателства между семейството и майката на ответника, касаещи ползването на общото домакинство, както и такива възникващи в резултат натякванията на майката на ищцата за стандарта на живот, които води домакинството на семейството. Този извод следва от показанията на двете разпитани в процеса свидетелки, които излагат, че семейството е променяло местоживеенето си ту при едните, ту при другите родители/ св • /, като св. • в съдебно заседание проведено на 16.12.2010год. заявява: ” След свадбата Д. отиде да живее в тях. Започнаха караници, кавги…..непрекъснато се караха …………..тя ме чака от работа да се прибера, за да се нахрани, изкъпи……………Аз съм ги сварвала да ядат хляб и лук и съм казвала: „И. нямате ли пари, че ядете хляб и лук?”, а той отговаря: ”Нека се научи дъщеря ти как се яде хляб и лук”.Тези отношения съществуващи в семейството до 2002год., съдът счита, че не се отрязат на брачната връзка в степен да я разстроят, тъй като съпрузите са ги приемали, не са нарушили целостта на брачната си връзка и съвместно живеене, а след като напускат майката на ответника, впоследствие съпрузите отново се връщат там заедно. След като се установяват в самостоятелно жилище през 2002год. в семейния живот на страните не се установиха отношения, които да изведат до извода, че брака им се е разстроил дълбоко и непоправимо. Дори изложеното от свиделките на ищцовата страна, които са майка и близка до ищцата не установяват такова разстройство. И двете свидетелки излагат свои впечатления за семейния им живот и това кой повече е можел и следвало да внася в семейството, но нито една от свиделките не казва, че е пряк очевидец на някакви кавги и скандали между съпрузите. За съществуващите неразбирателства между съпрузите двете говорят само, предвид споделеното им от ищцата. Ето защо съдът счита, че в хода на производството не се установи да е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между съпрузите, същите нямат установена трайна фактическа раздяла в резултат на която да са се отчуждили до степен да не могат да преодолеят това отчуждение. Ответника желае да запази брака си и се противопоставя на неговото прекратяване, пред вид на което съдът счита, че неговото напускане от семейното жилище, независимо по каква причина от месец август 2009год., не е обстоятелство, което слага край на съществуващата им дванадесетгодишна връзка. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че искът на Д.Г.Г. срещу И.Л.Г., с правно основание чл. 99, ал.1 от СК/ отм./ следва да се отхвърли. Определя окончателната държавна такса в размер на 25 лв., която следва да се внесе от ищцата. Мотивиран от изложеното, съдът