РЕШЕНИЕ

№ 316

гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20245300900317 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени искове от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, София, ул.“Московска“ 19, със ••• против Ш. К. /C./, от •••, родена на ••., със съдебен адрес: ••• – адв.С. Ш. с правна квалификация чл.430 ТЗ във връзка с чл.16 ЗКСД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 26.02.2015 г. между страните по делото е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на Ш. К. /C./ кредит в размер на 86 056.52 лв, предназначен за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр.Пловдив. Съобразно условията на договора кредитът е усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на Медицински университет – Пловдив, като всеки превод е в размера на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва след представяне на доказателства в подкрепа на обстоятелството, че кредитополучателят има качеството студент с право да се запише в следващ семестър. Извършени са преводи към Медицински университет – Пловдив в размер на по 7823.32 лв след представяне на Уверения по чл.10, ал.3 ЗКДС, като са извършени 11 превода, т.е., общо направените преводи са в размер на 86 056.52 лв. Съобразно договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. Срокът за издължаване на главницата започва да тече след изтичането на гратисния период, като кредитът следва да се погасява на равни месечни вноски съобразно изготвения погасителен план – 120 месечни вноски, на падежна дата – 28-мо число на всеки месец в размер на по 1322.92 лв. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит на Ш. К. /C./ е 30.09.2020 г., т.е., гратисният период по договора изтича на 30.09.2021 г. След изтичането на гратисния период кредитополучателят не е заплатил нито една месечна вноска, като към подаването на исковата молба е настъпил падежът на шест месечни погасителни вноски. Съобразно чл.17.1 от ОУ при забава в плащането на месечна вноска частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената наказателна лихва в размер на договорната лихва, увеличен с 10%.

С настоящата искова молба Банката заявява, че поради забавяне в погасяването на задължението по договора за кредит обявява целия кредит за предсрочно изискуем.

Размерът на задължението е както следва:

-113 938.42 лв - главница, от които 86 056.52 лв – преведени на Медицински университет – Пловдив такси и 27 881.90 лв – капитализирана лихва на основание чл.10.2 от ОУ;

-21 290.65 лв – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. - 28.05.2024 г.;

-2731.45 лв – наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. -28.05.2024 г. Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на „БАНКА“ ДСК АД:

-113 938.42 лв – главница, представляваща преведени на Медицински университет – Пловдив такси и капитализирана лихва на основание чл.10.2 от ОУ, -21 290.65 лв – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. - 28.05.2024 г.;

-2731.45 лв – наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. -28.05.2024 -разноските по делото.

От ответника в срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор, като Съдът с Определение от 07.03.2025 г. подробно е изложил мотиви в тази насока.

С Определение от 07.03.2025 г. Съдът е разгледал въпроса за компетентността на българския съд да разгледа спора.

Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено:

От представения по делото препис от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 06.02.2015 година се установява, че страните са се уговорили за следното:

-„БАНКА ДСК“ АД предоставя на Ш. К. /C./ кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 86 056.52 лв /т.1/ със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период /т.2/.

-Гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата /т.3/, като кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент и преводът се извършва не по-късно от последната дата за плащане на таксата за съответния семестър /т.4/.

-В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява, като е предвидено, че кредитът се погасява по банковата сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, като погасителният план съдържа и информация за общата сума, която се дължи /т.5/.

-Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца /т.6/.

-За предоставения кредит се заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база /т.7/ -Страните са се съгласили, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора /т.10/.

Договорът и Общи условия за предоставяне на целени потребителски кредит за финансиране на струденти и докторанти по реда на ЗКСД са изготвени двуезично – и на български, и на английски език, подписани от ответника.

Съобразно разпоредбата на т.10.2 от Общите условия лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.

Предвижда се също, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след подаването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред – с лихва по чл. 86 от ЗЗД /т. 17.2/.

Уговорено е и при неизпълнение на кои задължения по договора кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, първото от които е неплащане на падежа на три последователни погасителни вноски /т.18.1/. Правото да се обяви кредитът за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от две седмици от получаване на поканата, като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита /т.18.2/.

От представените по делото преписи от Уверения: 398/09.02.2015 г., 332/01.10.2015 г., 517/05.02.2016 г., 205/28.09.2016 г., 493/17.02.2017 г., 177/03.10.2017 г., 272/13.02.2018 г., 127/28.09.2018 г., 278/19.02.2019 г., 18/02.09.2019 г. и 112/14.01.2020 г., издадени от Медицински университет – гр.Пловдив във връзка с условието на чл.10, ал.3 от ЗКСД, се установява правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/ от курс на обучение в редовна форма на обучение. В посочените уверения, съобразно изискването на чл.10, ал.3 ЗКСД, е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г. От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:

-Сумата, предмет на договора, е предоставена от „БАНКА ДСК“ АД на части – по 7 832.32 лв - стойността на всяка семестриална такса.

-Във връзка с изпълнение на договора от страна на „БАНКА ДСК“ АД са направени следните плащания:

-на 27.02.2015 г. - 7823.32 лв;

-на 16.10.2015 г. - 7823.32 лв;

-на 22.02.2016 г. - 7823.32 лв;

-на 04.10.2016 г. - 7823.32 лв;

-на 27.02.2017 г. - 7823.32 лв;

-на 05.10.2017 г. - 7823.32 лв;

-на 23.02.2018 г. - 7823.32 лв;

-на 28.09.2018 г. - 7823.32 лв;

-на 27.02.2019 г. - 7823.32 лв;

-на 20.09.2019 г. – 7823.32 лв;

-на 16.01.2020 г. – 7823.32 лв или общо 86 056.52 лв.

-Общият размер на главницата по кредита към 28.10.2021 г. /краят на гратисния период/ съобразно записванията на ищеца е в общ размер от 113 938.42 лв и се формира от усвоената главница от 86 056.52 лв и капитализираната договорна лихва в размер на 27 881.90 лв.

-Към момента на подаването на исковата молба /29.05.2024 г./ просрочените вноски са тридесет и две в размер на 42 333.44 лв, от които 21 064.93 лв главница и 21 268.51 лв договорна лихва.

-Към момента на подаването на исковата молба непогасените задължения са следните:

-113 938.42 лв – главница;

-21 290.65 лв – договорна лихва за периода 28.10.21 г. – 28.05.2024 г.;

-2731.45 лв – лихва за забава за периода 28.10.21 г. – 28.05.2024 г.;

-Към момента на връчване на исковата молба 27.11.2024 г. задължението се формира от:

-113 938.42 лв – главница;

-25 234.18 лв – договорна лихва за периода 28.10.21 г. – 27.11.2024 г.;

-3849.65 лв – лихва за забава за периода 28.10.21 г. – 27.11.2024 г.;

-В случай, че не се капитализира лихвата задължението е в следния размер:

-главница – 86 056.52 лв;

-договорна лихва гратисен период 24.02.2015 г. – 28.09.2021 г. – 24 419.84 лв;

-договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. – 16 080.62 -санкционираща лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. – 2059.49 лв.

При така събраните по делото доказателства Съдът приема от правна страна следното:

Между страните е сключен Договор за студентски кредит в полза на физическо лице /студент/ с цел плащане на семестриални такси при обучение в Медицински университет - Пловдив.

Страните, съобразно т.11 от договора, приемат, че Общите условия са част от договора, а според т. 10.2 от Общите условия изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В резултат на това след гратисния период в размера на главницата се включват не само усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл.24, ал.1 т.1 и т.2 ЗКСД и чл.17, ал.3 и ал.4 ЗКСД, а включва и сумата на възнаградителната лихва за гратисния период, което води до това, че договорната лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период.

Тази клауза е нищожна поради противоречие със Закона - чл.10, ал.3 ЗЗД и не поражда действие. Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, каквото качество кредитополучателят няма. Клаузата е нищожна, доколкото начисляване на лихва върху дължими лихви не е допустимо от Закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм /в този смисъл са: Решение № 50053/18.07.2023г. по т.д. №614/2022 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т.о., на ВКС; Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г., І т.о., на ВКС; Решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г., Іт.о, на ВКС/. Така договорената капитализация на изтекли лихви към главницата съгласно т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от договора противоречи и на императивната норма на чл. 24, ал.1 ЗКСД, съгласно която общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

В случая от заключението на ССЕ се установява, че при формиране на претендираната от ищеца главница по време на гратисния период към усвоената сума, предназначена за заплащане на учебни такси, веднъж годишно Банката е прибавяла и начислената възнаградителна лихва за предходния едногодишен период, върху която сума като цяло е начислявана възнаградителна лихва през последващия гратисен период.

С оглед нищожността на клаузата на чл. т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от договора Съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при определяне размера на вземането за възнаградителна лихва. С изключение на клаузата на т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от договора в останалата си част договорът за студентски кредит е действителен, изготвен е в писмена форма, на български и английски език, по ясен и разбираем начин са посочени всички параметри на договора.

Установено е безспорно, че към датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024 г. кредитополучателят не е погасил тридесет и две вноски за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. В т.18.1 от Общите условия във връзка с чл.11 от договора за студентски кредит е предвидена възможност на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. С неплащането на тридесет и две последователни погасителни вноски от страна на ответника в полза на Банката – ищец е възникнало правото на основание т.18.1 от Общите условия във връзка с чл.11 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем, като упражни правото си да предяви осъдителен иск срещу неизпълнилия задължението си длъжник.

Съгласно дадените разяснения в ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. В исковата молба се съдържа изявление на Банката - кредитор за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е., това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /Решение 86/27.10.2020 г. по т.д. 2118/2019 г. I ТО ВКС, Решение 118/19.07.2024 г. по т.д. 1580/2023 г. II ТО ВКС/. Установено е също, че ответникът е получил съдебните книжа – искова молба и доказателствата, приложение към нея, на 27.11.2024 г. и от този момент волеизявлението на Банката-кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит е породило своето действие, поради което цялото задължение за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава е станало изискуемо.

При съобразяване на гореизложеното относно датата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на Банката – ищец по процесния Договор за кредит от 26.02.2015 г. и с оглед изложените правни изводи за нищожност на клаузата на т.10.2 от Общите условия във връзка с чл.10 от договора за кредит, Съдът счита, че относно размера на дължимите суми следва да бъде съобразено заключението на ССЕ с в.л. СС. във варианта, за който е изготвена таблица, удостоверяваща размерът на задължението без приобщаване на лихвата през гратисния период към главницата. Съобразно този вариант на експертизата, изготвен при условие, че към усвоената главница от 86 056.52 лв не се приобщават изтеклите лихви за гратисния период от 27 881.90 лв ответникът дължи към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 27.11.2024 г. заплащане на сумата 86 056.52 лв, представляваща главница по договора за кредит, сумата 27 881.90 лв, представляваща лихва за периода 26.02.2016 г. - 28.09.2021 г. /гратисен период/; сумата 16 080.62 лв, представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. и сумата 2059.49 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г. С оглед изложеното исковете, предявени от „БАНКА ДСК“ АД, следва да се уважат, като ответникът се осъди да заплати:

-сумата 86 056.52 лв, представляваща усвоена и непогасена главница по Договор от 26.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 113 938.42 лв искът следва да се отхвърли;

• сумата 16 080.62 лв, представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен резмер от 21 290.65 лв искът следва да се отхвърли;

-сумата 2059.49 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2731.45 лв искът следва да се отвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете направените по делото разноски в размер на 4991.50 лв.

На основание чл.78, ал.8 ГПК на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 360 лв, определено по реда на чл.37 ЗПП.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от исковете направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Ето защо Съдът