Решение № 2266 от 20.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 387/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на И. К. срещу „Прокредит банк (България)“ ЕАД, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата твърди, че през•••г. е закупила СОС с идентификатор ••• по КК на гр. П.. След това върху имота била вписана възбрана за задължения на дружеството продавач в полза на банката. Установила, че имотът е възложен на ответника с постановление за възлагане от ••• г. Твърди, че тя притежава правото на собственост и иска неговото установяване. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с които се оспорва претенцията. Твърди, че върху имота била вписана договорна ипотека от ••• г. в полза на банката за задължения по договор за кредит. Към този момент сградата била изградена в груб строеж, но отделните самостоятелни обекти нямали идентификатори. След неизпълнение на задълженията по кредита ответника се сдобил с изпълнителен лист срещу дружеството кредитополучател. Имотът бил изнесен на публична продан и възложен на ответника с постановление за възлагане от ••• г. Счита, че е придобил правото на собственост предвид вписаната върху имота договорна имота преди неговото прехвърляне на ищцата. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски. В срока за отговор ответникът подава насрещна искова молба, с която предявява иск по чл. 108 ЗС основан на същите твърдения за правото му на собственост. Иска се осъждането на ответника- ищец по първоначалния иск, да предаде владението на имота. В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва претенцията. Твърди, че ипотеката не била вписана по имотната партида на обекта. Прави възражение за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение. Иска отхвърляне на иска. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно нотариален акт от••• г. е учредена договорна ипотека от „•••“ ЕООД в полза на ответника „Прокредит банк (България)“ АД върху няколко имота, сред които магазин № •, със застроена площ от 22.47 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и санитарен възел, като обектът е разположен в сграда с адрес: гр. П., ул.••• № ••, УПИ •••. Ипотеката е учредена за обезпечаването на вземания на банката по договор за кредит от •••г. и е вписана в СВ на същата дата. Вписването на ипотеката се установява и от приложената справка от АВ под пореден № •••, като няма данни за заличаването й до провеждането на публичната продан през•••• г. В нотариалния акт е посочено, че сградата е била на етап груб строеж, поради което предвидените в нея отделни имоти вече са били възникнали като самостоятелни обекти на правото на собственост. С оглед на това ипотеката е била учредена върху самия магазин като отделен недвижим имот, а не се разпростира върху него поради ипотекиране на замята, върху която е предвидено изграждането му. По делото не се установяват пороци при изповядването на сделката или при вписването в СВ, поради което ипотеката е породила предвиденото в закона действие. От представения нотариален акт от ••• г. се установява, че „•••“ ЕООД е продало на ищцата И. К. СОС с идентификатор •••по КК на гр. П.. Според описанието в акта имотът съответства на магазин № •, с площ от 22.47 кв.м. Нотариалният акт е вписан в СВ на ••• г. От изложеното следва, че ищцата е придобила правото на собственост върху ипотекиран имот. Ипотеката е акцесорно право, което обезпечава парично вземане. Тя дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот и преминаване на собствеността върху други лица – чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Прехвърлянето на собствеността върху имота от учредителя на ипотеката след нейното вписване е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор, който може да насочи изпълнение върху ипотекирания имот независимо от това в чия собственост се намира той – чл. 173, ал. 1 ЗЗД. В същото време ипотеката не препятства самия транслативен ефект на покупко- продажбата и ищцата е станала собственик на процесния имот, но обременен с тежести, с които е следвало да се съобрази. През ••• г. поради неизпълнение на поетите задължения, ответникът е предприел принудително изпълнение срещу „•••“ЕООД, за което е било образувано изпълнително дело № ••• г. на •••. По него са предприети множество изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, едно от които изнасянето на публична продан на процесния недвижим имот. След нейното провеждане за купувач е обявена ответната банка и имотът й е възложен с Постановление от ••• г. Постановлението за възлагане е влязло в сила ••• г. и е вписано в СВ на ••• г. Според разпоредбата на чл. 175 ал. 1 ЗЗД с извършената публична продан са погасени всички ипотеки върху имота, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека поради тяхната непротивопоставимост на ипотекарния кредитор. Съгласно предвиденото в ЗЗД действие на ипотеката влязлото в сила постановление за възлагане има прехвърлително действие и негова последица е смяна на собственика на имота. Съгласно чл. 175, ал. 1 и чл. 176 ЗЗД не се засягат само правата вписани преди договорната ипотека върху имота. Доколкото едно и също вещно право не може да бъде притежавано от двама или повече субекти, с влизането в сила на постановлението за възлагане правото на собственост на ищцата се е погасило и на негово място е възникнало правото на собственост на ответната банка. Приложената към исковата молба справка за вписвания относно имота, не може да обоснове друг извод. Видно от документа същият предоставя информация за вписванията относно имота само по даденият му идентификатор и единствено за електронната партида от ••• г. Макар да не се удостоверява от тази справка, сключването и вписването на договорната ипотека за имота през •••г. се установяват категорично, а това дава основание да се приеме, че тя е породила предвиденото в закона действия. От всичко изложено да момента следва, че ищцата не се легитимира като собственик на имота на посоченото в исковата молба основание- договор за покупко- продажба от••• г. и предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен. Предвид изводът, до който достигна съда, следва да бъде разгледано направеното от ищцата, като ответник по насрещния иск възражение за придобиване на имота на основание давностно владение. За установяване на заявеното владение са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели. Първият от тях- М. К. заявява, че имотът бил закупен от ищцата през•••г. и се отдавал под наем. Помещението било като магазин, не била влизала в него, но го виждала два пъти отвън през ••• г. и ••• г. Втората св. Д. П. (•••) заявява, че познава имота като помещение подобно на гараж, което се отдавало под наем. Още в началото го видяла, може би около ••• г., но само през стъклото. Родителите им се грижили за имота, посредством предоставено пълномощно, като обектът се отдавал под наем. Не била виждала договора, но знаела за това, защото помагала на баща си да проверява ежемесечното плащане чрез интернет банкиране. Показанията на свидетелите, преценени съгласно чл. 172 ГПК (предвид евентуалната заинтересованост на един от тях) следва да бъдат кредитирани. Същите са ясни, последователни и непротиворечиви, като не се опровергават, а дори се подкрепят от останалите събрани доказателства. От приложените към исковата молба договори, се удостоверяват, че помещението е отдавано под наем по договори от ••• г., ••• г. ••• г. и ••• г. Във всички договори е уговорено плащането на наемната цена да става по банкова сметка на бащата на ищцата, като са съставени и приемо-предавателни протоколи за някои от правоотношенията. Макар договорите да представляват частни документи, същите следва да бъдат взети предвид, защото не са оспорени от ответника, като сключването им и отдаването на имота под наем дори се признава в отговора на исковата молба. Ползването на имота от наематели се потвърждава и от представения протокол за въвод във владение от••• г. В него ••• е удостоверил, че на адреса са дошли С. И. Т. и Е. В. Т., които заявили че движимите вещи в имота са тяхна собственост. Именно със С. И.Т. е сключения на •••г. договор за наем и това с категоричност установява реалното ползване на имота. Наред с това с исковата молба са представени договор за доставка на вода от ••• г. сключен в „ВиК“ ЕООД Пловдив и квитанции/разписки за плащане на данъците върху имота от ••• г. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта /Решение № 304 от 4.V. 1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, Решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о./. В настоящия случай, следва да се имат предвид и характеристиките на владението. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя носител/. Владението по смисъла на чл. 68 ЗС се дефинира като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни права в даден момент те упражняват тяхното съдържание. Релевантна за изхода на спора е квалификацията на упражняваната от ищцата фактическа власт като владение, държане или като търпими действия. Тя следва да се извършва въз основа на фактите, довели до установяване на фактическата власт върху имота. В настоящия случай от описаните по-горе доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, с категоричност се установява, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, лично и чрез трети лица, от момента на неговото придобиване през••• г., или най-късно от •••г. Първоначално тази фактическа власт е представлява упражняване на едно от правомощията включени в правото на собственост, а след влизането в сила на постановлението за възлагане е придобила характеристиките на владение на чужда вещ. Няма доказателства собственическото отношение към имота да се е променило след погасяване на правото на собственост, като ищцата е продължила на отдава имота под наем и да плаща местните данъци за него. Поради това презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение. За периода от ••• г. до подаването на иска по чл. 108 ЗС през 2023 г. е изминал период от 10 години и съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС ищцата е придобила правото на собственост върху обекта. За този период не се установява да са се осъществили обстоятелства довели до спирането или прекъсването на придобивната давност, освен по чл. 3, т. 2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, което не се отразява на изводите предвид предявяването на иска по чл. 108 ЗС на 06.03.2023 г. Представеният протокол за въвод от ••• г. не установява прекъсване на владението съответно на придобиваната давност. Съгласно същия ••• е пристъпил към въвеждане на новия собственик във владение на имота, но след постъпила от ищцата жалба е отложил това действие, като сменените вече ключове за входната врата на обекта са били предадени на наемателката С. Т.. С това действие фактическата власт не е била отнета от ищцата и давностното владение не е било прекъснато. По аргумент от чл. 81 ЗС следва, че давността се прекъсва само с изгубването на владението за повече от 6 месеца. Претенциите, съответно оспорванията на други лица, не прекъсват съществуващото владение, нито променят неговия начален момент. За да имат подобна последица, оспорващите действия трябва да са заявени чрез иск или те самите да са наложили фактическа власт на лицата, които са ги предприели, за време по-дълго от 6 месеца. В този смисъл Решение № 1369 от 27.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4729/2007 г., IV г. о., ГК. Ищецът по насрещния иск не е предприел защита на правото си на собственост върху обекта, по съответния ред с оглед прекъсване на давностното владение, като такова действие не представлява отложения въвод и насрочването на нов през ••• г. Първото действие е било отложено съгласно отразяването в самия протокол и фактическата власт е продължила за И. К., чрез наемателят, а второто е бил отменен по искане на самата банка- лист 284 и 285 от делото. Тъй като въвод във владение реално не се е осъществил, владението на ищцата е продължило и не се е стигнало до прекъсване на давността. В настоящия случай е ирелевантно самото искане на банката за осъществяване на въвод, защото не намира приложение разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Предвиденото в нормата прекъсване на давността с предприемането на действия на принудително изпълнение се отнася до притезателното право, което е предмет на изпълнение. В настоящия случай предмет на изпълнението е било парично вземане на банката, а не владението върху имота. Въводът във владение в настоящия случай не представлява самостоятелен изпълнителен способ, а следствие на приключилата с постановление за възлагане публична продан на имота, като идентичността между новия собственик и взискателя, представлява случайност. Въвеждането на купувача във владение не е част от фактическия състав определен изпълнителен способ, а предвиден в закона облекчен ред за прекъсване на владението на предишния собственик на имота. Този извод следва от обстоятелството, че владелецът дори да пропусне да оспори извършен срещу него въвод, може да защитава правата си чрез владелчески иск и да възстанови фактическото състояние. Поради изложеното, ищцата е придобила процесния имот на основание давностно владение, след настъпилото през ••• г. погасяване на ипотеката. Ето защо съдът намира, че насрещната претенция по чл. 108 ЗС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по иска за собственост следва да бъде присъдена сумата от 1789.75 лева за адвокатско възнаграждение- половината от платеното за производството, предвид липсата на изрична уговорка за защита по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и иска по чл. 108 ЗС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата по насрещния иск следва да бъде присъдена сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор. По изложените съображения, съдът