Решение № 35 от 12.2.2024 г. на Районен съд - Козлодуй по дело № 749/2023 г.

производство се прекратявало, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Срокът бил преклузивен, а прекратяването настъпвало по силата на закона.От документите по делото се установява ло, че по ИД №718/2016г. на ЧСИ Валери Йотов не са били предприемани изпълнителни действия в периода 13.06.2017г. - 13.06.2019г..При тези данни следвало да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, производството по изп. дело №718/2016г. е прекратено с изтичане на двегодишния срок, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство в този момент.Ето защо последното валидно действие на взискателя по отношение на това вземане била молбата за налагане на запор на трудовото възнаграждение от 13.06.2017г., поради което погасителната давност започвала да тече именно от тази дата.Давността била петгодишна, като правни съображения във връзка с продължителността на давностния срок били изложени по – горе.Така давността за това вземане била изтекла на 13.06.2022г.; Предвид гореизложеното и тъй като настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради погасяването му по давност е заведен след тази дата се счита, че същият е основателен и доказан. За неотносима към спора се счита молбата от 27.02.2023г., с която е поискано да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като това действие е било поискано и извършено след настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство още на 13.06.2019г..Същата била без правно значение и е непротивопоставима на длъжника.Същата не съставлявала годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този смисъл било Решение на ВКС постановено по чл.290 от ГПК №223/12.07.11г., по гр.д.№124/10г. на II т.о.. С погасяване на главницата на задължението се погасявали и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД.Погасявали се и разноските, направени в заповедното производство.Следствие на горепосоченото се счита, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по посочения изпълнителен лист, издаден по ЧГД №1027/2015г. по описа на PC - Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, лихви и разноски.Поради това се счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска с оглед признаване недължимостта на посочените суми. В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв, с който предявеният иск се оспорва изцяло като недопустим, а разгледан по същество и като неоснователен и недоказан. На първо място се сочи, че при отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска.Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове било недопустимо и същото следвало да се прекрати.Правният интерес бил абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следвало да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. Сочи се, че в конкретния случай, след извършена справка по и.д. №718/2016г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, per.№721 при КЧСИ, с район на дествие ОС - Враца се установявало, че същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Сочи се, че в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „ перемция “ настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.В тази връзка актът на прекратяването имал декларативен, а не конститутивен характер.Допълннително съдебният изпълнител бил изготвил постановление за прекратяване на делото, като същото било връчено на длъжника - ответник в настоящото производство и влязло в законна сила. Конкретно чл.439 от ГПК предоставял възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на несъществуване на неговото задължение.Съдебната практика била безпротиворечива, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.При условие, че принудителното изпълнение е прекратено, не е налице правен интерес за ищците от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.С оглед на гореизложеното се счита, че настоящото производство по реда на чл.439 от ГПК се явявало недопустимо поради липса на правен интерес, поради което следвало да бъде прекратено. Счита се, че разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен и недоказан.В депозираната искова молба ищецът сочел като дата на последни изпълнителни действия по образуваното дело - 13.07.2017г., като претендирал, че погасителната давност на вземането е изтекла на 13.06.2022г., тъй като не е била прекъсвана в посочения период.Ноторно известно било, че с писмо вх.№4346/15.05.2019г. на Камарата на частните съдебни изпълнители е получено уведомление по смисъла на чл.27, ал.2 от Наредба №4/06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители / обн.ДВ бр.16 от 21.02.2006 г. / за настъпило основание по чл.31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ за загубване правоспособността на ЧСИ Валери Йотов.В изпълнение на задълженията си по чл.32, ал.2 от ЗЧИ и чл.27, ал.З от Наредбата, административният ръководител на Окръжен съд - Враца е издал Заповед №281/15.05.2019г., с която е разпоредил да се извърши запечатване на служебния архив на съдебния изпълнител.Съобразно разпоредбата на чл.32, ал.З от ЗЧСИ, вр.чл.28, ал.1 от Наредбата, разпечатване на служебния архив можело да се извърши само след искане на министъра на правосъдието до председателя на окръжния съд.Искане за разпечатване от министъра на правосъдието е постъпило в Окръжен съд - Враца на 18.06.2019г., като към същото е приложена Заповед №СД-04-70/17.06.2019г. на министъра на правосъдието за предаване на служебния архив на ЧСИ Валери Йотов на приемащ частен съдебен изпълнител.Със Заповед №349/19.06.2019г. на административния ръководител на съда е разпоредено да се извърши разпечатване на служебния архив на ЧСИ Валери Йотов на 03.07.2019г..На посочената дата не е извършено разпечатване, тъй като във ВАС е постъпила жалба от Валери Йотов срещу Заповед № СД-04-70/2019г. на министъра на правосъдието за предаване на служебния архив.Заповед № СД-04-70/17.06.2019г. на министъра на правосъдието е влязла в сила съгласно Определение №1915/10.03.2020г. по адм. дело №1655/2020г. по описа на Административен съд София - град, 41 състав - на 29.05.2020г..Архивът е предаден на 03.07.2020г. на приемащия ЧСИ Цветозар Найденов с per.№756, с район на действие Окръжен съд - Плевен. Сочи се, че процесуалния срок в изпълнителното производство спирал да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново продължавал да тече.В настоящия случай това събитие било лишаването от права на ЧСИ Валери Йотов.Съгласно чл.32, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители, с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не можел да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатвал.Съгласно чл.32, ал.4 от ЗЧСИ, принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, можели да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ Йотов.В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ Валери Йотов е било извършено на 15.05.2019г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Цветозар Найденов е било извършено на 03.07.2020г., дефакто по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма е било налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК - изпълнителното производство се спира ” в други случаи, предвидени в закон ”, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл.32, ал.1 от ЗЧСИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. Друго такова събитие е Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.Съгласно чл.З от същия, спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г. до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г..С оглед на това следвало да се заключи, че взискателят по обективни причини не е извършвал изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. С оглед прекъсващите сроковете събития се счита, че към момента на депозиране на настоящата искова молба, за вземането по изпълнителното дело не е изтекла общата петгодишна погасителна давност, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не били налице твърдените от длъжника основания за прекратяване на делото, и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба следвало да се остави без уважение. Прави се искане за прекратяване на производството, а в случай, че се приеме, че искът е допустим се прави искане същият да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените по делото разноски. По делото е приложено ЧГД №1027/2015г. по описа на РС – Козлодуй. В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв.М. С. от АК – Враца.Същият поддържа предявеният иск и заявява, че като безспорно следва да бъде отделено обстоятелството, че ЧСИ – Валери Йотов е бил със спрени права в периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г..Прави се искане съдът да не вземе предвид възражението на ответното дружество, че в горепосочения период, в който ЧСИ Валери Йотов е бил без права удължавал срока на погасителната давност, като се сочи, че този период попадал в пет годишния давностен срок и се поглъщал от него.Сочи се, че по делото нямало данни, а и ответникът не твърдял през този срок да е опитвал да предприема някакви действия.Алтернативно се сочи, че ако съда приеме, че срокът, посочен по – горе следвало да се прибави към общата погасителна давност, то същата, започвайки да тече от 13.06.2017г., е изтекла на 31.07.2023г..Счита се още, че въпреки, че искът е предявен преди горепосочената дата, т.е. преди изтичането на давностния срок, то давностния срок е настъпил в хода на процеса, поради което искът се явявал основателен и доказан. По делото е приобщено копие от ИД №718/2016г. по описа на ЧСИ – Валери Йотов, рег.№721, с район на действие района на ОС – Враца. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По ЧГД №1027/2015г. по описа на РС – Козлодуй е била издадена заповед за незабавно изпълнение №624/02.09.2015г. по чл.410 от ГПК, с която е било разпоредено ищецът Т. Н. Б. да заплати на „ СИС Кредит „ АД сумата от 400.00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, възнаградителна лихва в размер на 105.60 лева за периода от 18.12.2014г. до 17.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2015г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25.00 лева и 720.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който при ЧСИ – Валери Йотов, рег.№721, с район на действие района на ОС – Враца, било образувано ИД №718/2016г.. С молба вх.№4376/12.08.2016г. до ЧСИ – Валери Йотов, рег.№721, с район на действие района на ОС – Враца, ответното дружество е поискало да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника Т. Б. по изпълнителния лист, издаден по ЧГД №1027/2015г. по описа на РС – Козлодуй. С молбата ответното дружество е поискало да бъде извършена пълна имуществена справка на длъжника, както и да бъдат предприети изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на възбрана, опис и публична продан на собствените на длъжника недвижими имоти, както и да бъдат наложени запори на банковите му сметки и трудовите му възнаграждения.Поискано е още да бъдат събрани и всички разноски по изпълнителното дело.На ЧСИ са били възложени всички действия на основание чл.18 от ЗЧСИ. С молба вх.№2427/10.03.2017г. до ЧСИ – Валери Йотов, рег.№721, с район на действие района на ОС – Враца, ответното дружество е изпратило справка за длъжника Б. от НОИ и е поискало да бъдат предприети необходимите действия за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение. По изпълнителното дело на 17.03.2017г. е било издадено запорно съобщение до работодателя на Б. -......, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр.чл.446 от ГПК на Б. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение.Отразено е, че при запор върху трудовото възнаграждение, удръжките се правят ежемесечно, при спазване на правилата по чл.446 от ГПК. До Т. Б. и до работодателят му -...... е било изпратено уведомление за наложения запор върху трудовото възнаграждение на Б. и всяко друго възнаграждение, което същият получава от....... Видно от приложената разписка, горепосоченото уведомление не е било връчено на Б., като е отразено, че лицето отсъства от града на дата 26.03.2017г.. Видно от приложената разписка, горепосоченото уведомление е било връчено на представител на...... на дата 28.03.2017г.. С молба вх.№5829/02.06.2017г. до ЧСИ – Валери Йотов, ответното дружество отново е изпратило справка за длъжника Б. от НОИ и е поискало да бъдат предприети необходимите действия за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение.ЧСИ Йотов е отразил върху молбата на 02.06.2017г., че запорът е наложен. Със съобщение изх.№8012/13.06.2017г., изпратено от ЧСИ – Валери Йотов до...... на дружеството е напомнено, че след получаване на запорното съобщение на 28.03.2017г. не е постъпила удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника и не е преведена сума по изпълнителното дело. Горепосоченото съобщение е било получено от представител на дружеството на 20.06.2017г.. С писмо до ЧСИ Йотов, вх.№6767/28.06.2017г., ...... са уведомили, че от трудовото възнаграждение на Б. удържат и превеждат сума по ИД №1847, входирано в деловодството на дружеството на 04.01.2016г..Посочено е, че на 29.08.2016г. е входирано запорно съобщение по ИД №869/2016г., а на 31.03.2017г. е входирано запорно съобщение по процесното ИД №718/2016г., по което ще бъдат удържани и превеждани суми, след изплащане на задълженията по първото и второто запорни съобщения. С писмо до ЧСИ Йотов, вх.№11780/20.12.2017г., ...... са уведомили, че фирмата няма възможност да прави удръжки от трудовото възнаграждение на Б. поради факта, че нетната сума, която лицето получавало след приспадане на законовите удръжки е 350.00 лева, която е по – малка от несеквестируемия минимум за страната от 460.00 лева.Отразено е, че посоченото обстоятелство е в следствие от приетите промени в ГПК относно критериите за определяне на размера на удръжките по наложени запори върху доходи. С молба вх.№747/27.02.2023г. до ЧСИ – Валери Йотов, рег.№721, с район на действие района на ОС – Враца, ответното дружество е поискало по образуваното ИД да бъде извършена справка при БНБ, Регистър на банкови сметки и сейфове за регистрирани на Б. банкови сметки, като е поискало да бъде наложен запор на сметки, съгласно извършената справка.Поискано е още да бъде извършена справка при НАП, за декларирани от Б. движими вещи и недвижими имоти.Поискано е да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. при работодател „ Лийд Вижън „ ЕООД, гр.София. По изпълнителното дело на 25.05.2023г. е било издадено запорно съобщение до работодателя на Б. - „ Лийд Вижън „ ЕООД, гр.София, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр.чл.446 от ГПК на Б. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение до размера на дълга му по изпълнителното дело.Отразено е, че при запор върху трудовото възнаграждение, удръжките се правят ежемесечно, при спазване на правилата по чл.446 от ГПК. До Т. Б. и до работодателят му - „ Лийд Вижън „ ЕООД, гр.София е било изпратено уведомление за наложения запор върху трудовото възнаграждение на Б..Последното е било получено от Б. на дата 09.06.2023г., а от представител на „ Лийд Вижън „ ЕООД, гр.София – на дата 17.06.2023г.. По изпълнителното дело до ЧСИ – Валери Йотов от Т. Б. е постъпила молба вх.№1493/21.06.2023г., с която Б. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила перемция, тъй като последното валидно изпълнително действие е било от дата 17.03.2017г. – наложен запър на трудовото му възнаграждение, което е получавал в.......Отразено е, че до 27.02.2023г. са били минали повече от две години. С резолюция от дата 21.06.2023г., ЧСИ – Валери Йотов на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното дело и е вдигнал наложените обезпечителни мерки – запори. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимост на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспореното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник.В случая предмет на предявения отрицателен установителен иск е вземането за сума, представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит, което вземане се погасява с общата петгодишна давност. Ищецът, има правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност.Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В настоящия случай съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че Т. Н. Б. не дължи на............ вземания, произтичащи от договор за банков кредит, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно за сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева / - главница, възнаградителна лихва в размер на 105.60 лева / сто и пет лева и шестдесет стотинки /, държавна такса в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева / и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 720.00 лева / седемстотин и двадесет лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №1027/2015г. по описа на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело №718/2016г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, рег.№721 при ОС - Враца, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията с петгодишна давност. В случая, както безспорно беше прието по делото, за периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г., ЧСИ Валери Йотов не е могъл за извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.Също така, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (чл.3), спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение -13.03.2020г. до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г.. Процесуалният срок в изпълнителното производство спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл и след отмяната му отново започва да тече.В настоящия случай това събитие е както Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, така и лишаването от права на ЧСИ Валери Йотов.Съгласно чл.32, ал.1 от ЗЧСИ, с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия, а служебният архив се запечатва.Съгласно чл.32, ал.4 от ЗЧСИ, принудителното изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ.В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ Валери Йотов е извършено на 15.05.2019г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ – на 03.07.2020г., т.е. по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, а именно, че изпълнителното производство се спира в други случаи, предвидени в закон, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл.32, ал.1 от ЗСЧИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ.В този смисъл е Решение №260044/19.02.2021г., постановено по ВГД №33/2021г. по описа на ОС – Враца. По образуваното изпълнително дело в случая на 17.03.2017г. е бил наложен запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение от работодателя на последния......, в изпълнение на който работодателят не е превеждал суми.ЧСИ е изпратил до горепосочения работодател на 13.06.2017г. напомнително писмо да изпълнява задълженията си съгласно чл.446 от ГПК, тъй като след получаване на запорното съобщение на 28.03.2017г. не е постъпила удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника и не е преведена сума по изпълнителното дело. За периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г., ЧСИ Валери Йотов не е могъл за извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело поради запечатване на архива му. Също така, с молба от 27.02.2023г. до ЧСИ – Валери Йотов, ответното дружество в качеството му на взискател по изпълнителното дело е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Б. при работодател „ Лийд Вижън „ ЕООД, гр.София, като запорът е бил наложен на 25.05.2023г. от ЧСИ Валери Йотов. Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение №325 от 13.01.2016г., постановено по ГД №2783/2015г. по описа на ВКС, III г.о. ). В случая от налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца от 17.03.2017г. до 27.02.2023г., на която дата взискателят е поискал от ЧСИ да бъдат предприети действия за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при друг работодател, а именно „ Лийд Вижън „ ЕООД, гр.София, след приспадане на периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г., в който ЧСИ Валери Йотов не е могъл за извършва изпълнителни действия, не е бил изтекъл приложимият петгодишен давностен срок.От 27.02.2023г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.07.2023г., също не е изтекъл приложимия давностен срок, поради което процесуалните вземания не са погасени по давност.В случая искането от дата 27.02.2023г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца е извършено преди изтичането на петгодишния давностен срок, като същото е прекъснало давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Съгласно чл.116, б.” В „ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител или друг орган на принудителното изпълнение, и то прекъсва давността.Но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Съгласно задължителното разрешение в т.10 на ТР №2/26.06.2015г., постановено по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие – в случая 27.02.2023г.. Перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността.Това обаче са различни правни институти, с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. От гореизложеното може да се направи извод, че перемцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни.Извършването на нови изпълнителни действия след перемцията е допустимо докато съществува подлежащо на изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни, включително годни да прекъснат изпълнителната давност.Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия / резултатни или безрезултатни /, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б. „ В „ от ЗЗД, не зависи от по – късно настъпила перемция, респективно, предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект.Извършените изпълнителни действия или новото искане след настъпване на перемцията, също прекъсват давността, независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие. Ето защо искането на взискателя за налагането на нов запор върху трудовото възнаграждение на ищеца от 27.02.2023г. е прекъснало теклата погасителна давност, а новата погасителна давност не е изтекла до датата на предявяване на исковата молба по настоящето дело, а след тази дата давност не тече.В този смисъл са Решение №21/11.01.2024г., постановено по ГД №439/2023г. по описа на ВКС, 3-то г.о.; Решение №60282/19.01.2022г., постановено по ГД №903/2023г. по описа на ВКС, 3-то г.о.; Решение №37/24.02.2021г., постановено по ГД №1747/2020г. по описа на ВКС, 4-то г.о.; Решение №126/28.06.2022г., постановено по ГД №3409/2021г. по описа на ВКС, 3-то г.о.; Решение №50118/11.10.2023г., постановено по ГД №3802/2021г. по описа на ВКС, 4-то г.о.; Определение №441/26.05.2022г., постановено по ГД №495/2022г. по описа на ВКС, 3-то г.о.. С оглед гореизложеното, спрямо процесното вземане не е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. ПО РАЗНОСКИТЕ: В исковото производство ответното дружество се е представлявало от юрисконсулт, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия от представителя на ответното дружество, съдът определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Мотивиран от горното, Съдът