Решение № 1922 от 12.11.2019 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2258/2019 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност с определение № 1633/02.09.2019г. по а.д. № 960/2019г. на АС Плевен. Жалбоподател е Т.А.И. ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес в гр.Бургас и настоящ адрес •••. Жалбоподателката участва в производството лично и чрез пълномощник – съпруга и Георги И.. Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Плевен. Същият не взема участие в съдебното производство, редовно призован. Предмет на оспорване е решение № 2153-14-37/25.07.2019г. на АО с което е оставено в сила разпореждане № 1023-14-28 # 2/21.05.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлено искането на Т.И. вх. № 1023-14-28/09.05.2019г. за преразглеждане размера на получавана от нея наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и изплащана в размер, определен на основание чл.81 ал.1 от КСО за един наследник от наследодател Н.• Нанков. В жалбата се прави оплакване за неправилно прилагане на материалния закон. При установените по случая обстоятелства жалбоподателката счита, че следва като единствен наследник да получава 100% от наследствената пенсия, а не половината от нея. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното решение и да се дадат указания на АО за уважаване на подаденото от жалбоподателя заявление за преразглеждане размера на получаваната пенсия. Не се сочат нови доказателства. Правното основание на оспорването е чл.118 ал.1 КСО вр. с чл.145 АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното. Представени са преписи от решението, предмет на оспорване - решение № 2153-14-37/25.07.2019г. на АО, както и оставеното с него в сила разпореждане № 1023-14-28 # 2/21.05.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Плевен, от които се установи издаването им. Административното производство е започнало въз основа на подадено от Т.И. заявление за преизчисляване на наследствената и пенсия вх. № 1023-14-28/09.05.2019г., препис от който е приложен по делото. Като основание за исканото преизчисляване И. е посочила, че не е съгласна с начина, по който е определен размера на наследствената пенсия. Сочи се в молбата-заявление, че съгласно чл.81 ал.2 от КСО, тя, като единствен наследник, следва да получава 100%, а не 50% от наследствената от сина си пенсия. Не са посочени нови обстоятелства и доказателства. По повод подаденото заявление била извършена служебна проверка, в рамките на която ръководителят на ПО напрактика отново е разгледал случая и след като стигнал до същите изводи, издал оспореното разпореждане, с което е отхвърлил искането на И. за изменение на разпореждане № 7/03.10.2012г. По преписката е приложен и препис от последното, от който се установява, че наследствената пенсия, получавана от Т.И., като единствен наследник на сина си Нанко Нанков, е определена в размер 50% от пенсията на наследодателя, съгласно чл.81 ал.1 от КСО. Жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Обжалваното решение е издадено от директора на ТП на НОИ Плевен, който съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.А от КСО е компетентен орган. Не е налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.1 от АПК. Решението е издадено в изискуемата от закона форма и е мотивирано. Не е налице основание за оспорването му по чл.146 т.2 от АПК. Налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.3 от АПК. Производството пред административния орган е започнало въз основа на искане от получаващото наследствена пенсия лице, за коригиране на разпореждането, с която тя е отпусната. От текста на сезиращата органа молба става ясно, че оплакването на И. е било за неправилно приложение на чл.81 ал.2 от КСО, довело до определяне на наследствената и пенсия в неправилен размер, без това да е основано на нови обстоятелства и нови доказателства. При тези обстоятелства съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.99 ал.1 т.1 от КСО, при която за органа възниква задължението да се произнесе относно наличието на предпоставки за изменение или отмяна на разпореждането, с което пенсията е била отпусната. Молбата за изменение на разпореждането е подадена при условията на чл.99 ал.1 т.2 б.Д от КСО, в която хипотеза органът действа служебно, а искането за изменяне или отменяне на разпореждането на това основание е недопустимо, съгласно чл.27 ал.2 т.1 и 6 от АПК. В този смисъл е възприетото в правораздавателната практика тълкуване на закона, обективирано в определение № 14629/30.11.2017г. по а.д. № 12373/2017г. на VІ о. на ВАС. Следвало е да се постанови отказ да бъде разгледана по същество молбата на И., а постановеното разпореждане на ръководителя на ПО е незаконосъобразно. Потвърждавайки разпореждането с обжалваното пред съда решение, директорът на ТП на НОИ Плевен е постановил незаконосъобразен акт, който по повод подадената жалба следва да се отмени от съда, на основание чл.173 ал.1 от АПК. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас