Решение № 794 от 22.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2365/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 92, ал. 13 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Образувано е по жалба на Р. А. К. от с. Ген. Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, чрез процесуален представител – адв. П.Г., срещу мълчалив отказ на Директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ към Община Варна да извърши административна услуга-смяна на постоянен адрес, съгласно заявление с рег. № АУ087334ВН от 30.08.2024г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в частност чл. 95, ал. 2 от ЗГР и чл. 25, ал.1 от ЗАдв. Претендира се отмяна на оспорения мълчалив отказ и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ към Община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата с представянето на административната преписка и в съдебно заседание. Счита същата за неоснователна и недоказана. Сочи, че съгласно изискванията на чл. 95, ал. 2 и чл. 92, ал. 2 ЗГР заявителят следва да се яви лично в администрацията, а по изключение това може да направи валидно упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно и да представи необходимите документи, за да може да бъде извършена услугата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд Варна, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление № АУ087334ВН от 30.08.2024г. от името на Р. А. К. е поискано смяна на постоянен адрес като е заявен за такъв гр.Варна, [жк], •••••. Представена е декларация, на осн. чл.92, ал.3 от ЗГр.Р; договор за продажба на недвижим имот и адвокатско пълномощно без нотариална заверка. На 30.08.2024г., на осн. чл.27, вр. чл.30 АПК, от Директора на дирекция „ИАО“ при община Варна е изпратено уведомително писмо до заявителя, като е посочено, че следва в 3-дневен срок да се представи нотариално заверено пълномощно. Писмото е връчено на 03.09.24г. по ел.път на адв.Г.. Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.2 АПК /на 07.10.24г./, срещу акт с неблагоприятно за молителя съдържание, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Съгласно § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е извършването на административни действия, който не са посочени в т. "а" и т. "б" от същата разпоредба, и които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Съгласно чл. 93 от Закона за гражданската регистрация, постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. С оглед на изложеното, адресната регистрация по същността си представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА. Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК, административният акт по чл. 21, ал. 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Съгласно чл. 25, ал. 1 АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Искането е подадено на 30.08.24г. Писмото с указания по чл.27 и чл.30 от АПК е връчено на 03.09.24г. От 07.09.24г. започва да тече 7-мо дневния срок като след изтичането му е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК за извършване на административната услуга. Към датата на подаване на жалбата, а и към настоящият момент, все още не е налице предоставяне на исканата административна услуга, нито пък е налице изрично произнасяне по депозираното заявление. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК установява задължението на административния орган да започне и приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в закона предпоставки. С това се установява и правото на административно производство, насочено към този орган. То е преобразуващо субективно право, насочено към административния орган. Именно това субективно право е предмет на защита пред съда по настоящото производство. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за извършване на административната услуга е изтекъл на 14.09.24г., а жалбата е подадена по ел.път на 07.10.24г., поради което и същата е процесуално допустима, като насочена срещу индивидуален административен акт и подадена от надлежна страна – адресат на акта и заявител на административна услуга. Искането, като отправено до кмета на община Варна за адресна регистрация по постоянен адрес за имот, намиращ се на територията на района, е отправено до компетентния административен орган, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР. Със Заповед № 2984/20.08.24г. Кметът на община Варна е делегирал функциите на длъжностно лице по гражданско състояние и гражданска регистрация, произтичащи от ЗГрР на И. Д.- Директор на дирекция „ИАО“ при Община Варна, поради което съдът приема, че мълчаливия отказ е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние. Според чл. 95 от ЗГР, постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, към което следва да бъдат приложени някои от изброените в ал. 2 на чл. 92 от ЗГР документи, а именно: 1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Съгласно чл.95, ал.2 от ЗГР