Решение № 8717 от 13.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 643/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на М. Д., гражданин на Република [държава], чрез адвокат Н. Г., срещу Отказ за издаване на виза с изх.№ 24009875/20.12.2024г., издаден от М. Р., първи секретар на Генерално консулство на [държава] в [населено място], Република [държава]. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, неоснователен и необоснован. Според жалбоподателя, са представени всички необходими документи за издаване на исканата виза тип „D“. Посочва се, че същият е роден в [държава], но през 1970г. със семейството му са били принудени да се изселят в Република [държава]. Въпреки това никога не е забравил родината си, където и към днешна дата твърди, че има много роднини и приятели. Визата му била необходима, за да може да заживее в [държава], където да си закупи и жилище. Оспорващият се позовава и на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а именно нарушаване на правото на личен и семеен живот, чрез което се засягат негови основни права и свободи, гарантирани от конвенцията. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.Г., с които поддържа жалбата. Ответникът по жалбата- Първи секретар на Генерално консулство на [държава] в [населено място], Република [държава], редовно призован, не се явява и не се представлява. А. С. [област] – град, І отделение, 18-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Със заявление, подадено на 16.07.2024г. /л.33/ в Генерално консулство на [държава] в [населено място], Република [държава], М. Д., е кандидатствал за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Към същото са представени следните документи: 1. Копие от паспорт на М. Д., издаден от компетентните турски власти, 2. Акт за раждане, на името на М. В. В., издаден от длъжностно лице по гражданското състояние в [населено място] /л.35/ 3. Удостоверение, издадено от Министерство на правосъдието, за това, че М. Д. /М. В. В./, не е български гражданин, 4. Удостоверение № ГРАОХ33-19/12.07.2024г. /л.34 гръб/, издадено от гл. специалист „ГРАОН“, Община [област], удостоверяващо, че лицето М. Д. /М. В. В./ е бил български гражданин от рождение до изселването си в Република [държава] с Писмо № U-113-I от 13.02.1971г., 5. Договор за наем, сключен между М. Д. и Ф. С. М. /л.40/, видно от който наемателя наема за срок от две години, от наемодателя недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.Стамболово, обл. Хасково, както и декларация от Ф. М., че предоставя имота за жилище и адрес на пребиваване на наемателя /л.42 гръб/, 6. Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, 7. Банково удостоверение, издадено от О. Б. АД, от което е видно, че М. Д. има разкрита банкова сметка в банката, със салдо 5682, 60 лева, 8.Документ, издаден от Министерство на правосъдието на Република [държава], видно от който за М. Д., няма данни за вписване в архива на съдебния регистър, т.е. същият не е осъждан, 9. Изселнически паспорт, издеден на името на В. И. В., от 13.09.1950 г., в който са вписани съпругата му и двете им деца, между които М., 10. Декларация от М. К. М., като пълномощник на М. Д., в която се посочва, че трайно ще се установи на територията на [държава], като ще пребивава на адрес в [населено място], общ.Стамболово, обл. Хасково. По делото са изискани становища във връзка със заявлението на жалбоподателя за издаване на виза от МВР, дирекция "Миграция" и Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), които са приобщени като доказателства. С писмо рег. № 536400-12186/06.02.2025г. на дирекция "Миграция" МВР по делото са представени Справка рег. УРИ 272р-29310/29.11.2024г. на ОД на МВР-Хасково, Докладна записка рег. УРИ 28906/26.11.2024г. на ОД на МВР Хасково., група „Миграция“ - Хасково и Въпросник рег. № 272р-28905/26.11.2024г. В цитираните документи е изразено отрицателно становище по искането на М. Д. за дългосрочна виза, като е посочено, че са налице основателни съмнения за трайно установяване на лицето в страната, каквато е хипотезата на чл.25 ал.1 т.9 ЗЧРБ. Отбелязано е, че жалбоподателят има едно влизане в страната през 2024г. за времето от 25.09.2024г. до 27.09.2024г. Уточнено е и че при извършена полицейска проверка от служители на Група „Миграция“ при ОД на МВР Хасково е установено, че апликантът не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. От ДАНС е представено Писмо рег. №М-2460/12.02.2025г. /л.76/, в което се посочва, че съгласувателната процедура по подаденото от М. Д. заявление за виза е осъществена от Териториалната дирекция „Национална сигурност“-[населено място], като е изразено положително становище в Националната визова информационна система за издаване на виза. Постановен е оспореният отказ от 20.12.2024 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"), от Първи секретар на Генерално консулство на [държава] в [населено място], Република [държава], мотивиран с основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ - недоказване на целта и условията на заявеното пребиваване, като е посочено като допълнителни забележки, че по данни на наемодателя, апликантът е устроен и живее в Република [държава], като няма намерение да се установи трайно, продължително или постоянно в Р [държава]. Актът е връчен на кандидата на 03.01.2025 г. Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 08.01.2025 г. - в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване пред съд акт по чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, от лице, чиито интереси са засегнати неблагоприятно. На съда е известна служебно Заповед №315/04.11.2024г., съгласно която, считано от 14.08.2023г. генералният консул при Генерално консулство на [държава]–Истанбул възлага на ЗКС в КК-Б. М. Р.-КДЛ, да съгласува и координира работата на КС по издаването на визи и съставя, подписва и връчване на заинтересованите лица формулярите за отказ по приложение 6 към чл.32 от Визовия кодекс и Приложения 7 и 8 към чл.34 ал.1 и ал.2 от НУРИВОВР за уведомление и обосновка на отказ от издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Представена е и заповед №95-00-254/03.10.2011г. относно решенията за откази на виза на основанията по чл.10 ЗЧРБ и заповед №95-00-209/29.03.2024г. на Министъра на външните работи /л.55 и сл./. При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата е допустима-същата е подадена до съда от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. В жалбата, съгласно чл.10 ал.4 ЗЧРБ, са посочени нарушения на ЕКПОЧС- право на придвижване и право на личен и семеен живот. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗЧРБ, отказите за издаване на визи могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно тяхната законосъобразност. При разглеждане по съществото на спора, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Нормата на чл. 8 от ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в [държава], ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. Съгласно чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ, визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] и следователно те отказват издаването на виза. Редът за издаване на визи е регламентиран в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011г. /обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011г., в сила от 4.08.2011г. /. Съгласно чл.34, ал. 1 от Наредбата не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в [държава]. За отказа се съставя формуляр съгласно приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице, а в случай на издаване на виза на границата - от ръководителя на органа по чл. 10, ал. 2 или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност и се удостоверява датата на връчване (изпращане) на заинтересуваното лице. Със заповед № 95-00-254 от 03.10.2011 г. на Министъра на външните работи са определени длъжностни лица от Дирекция "Консулски отношения" на МВнР, компетентни да вземат решения за отказ за издаване на виза, и е възложено на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства да определят с писмена заповед консулски длъжностни лица, които да съставят, подписват и връчват формулярите по образец. Със заповед №315/04.11.2024г. генералният консул при Генерално консулство на [държава] –Истанбул възлага на ЗКС в КК-Б. М. Р.-КДЛ, да съгласува и координира работата на КС по издаването на визи и съставя, подписва и връчване на заинтересованите лица формулярите за отказ по приложение 6 към чл.32 от Визовия кодекс и Приложения 7 и 8 към чл.34 ал.1 и ал.2 от НУРИВОВР за уведомление и обосновка на отказ от издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от завеждащ "Консулска служба" в Консулство на [държава] в [населено място], Република [държава]. Същият е компетентен орган, по смисъла на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ. Отказът е издаден в писмена форма като е мотивиран с посочване на правните и фактически основания. В конкретния случай, жалбоподателят е поискал издаване на виза за дългосрочно пребиваване в [държава], вид Д, като е заявил, че ще живее под наем в предоставен от Ф. С. М. имот в [населено място], общ.Стамбол; ово, обл.Хасково. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни, може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в [държава] на едно от основанията, посочени в този закон. В разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 е прието, че виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена, когато това е предвидено в Наредбата по чл. 9е, ал. 1, като визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на [държава] в рамките на срока на нейната валидност. Като правно основание за отказ на заявения вид виза е посочена нормата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Съгласно цитираната норма, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. В случая, отказът е издаден въз основа на изразено отрицателно становище на дирекция "Миграция" МВР по искането на М. Д. за дългосрочна виза, в което е посочено, че са налице основателни съмнения за трайно установяване на лицето в страната, каквато е хипотезата на чл.25 ал.1 т.9 ЗЧРБ и чл.9 ал.1 ЗЧРБ. Отбелязано е, че жалбоподателят има едно влизане в страната през 2024г. за времето от 25.09.2024г. до 27.09.2024г. Уточнено е и че при извършена полицейска проверка от служители на Група „Миграция“ при ОД на МВР Хасково е установено, че апликанта не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Всеки случай за издаване на виза се разглежда самостоятелно и компетентният орган постановява решението си, в случая отказ, въз основа на резултатите от извършените проверки и оценката на риска за конкретния кандидат. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, регистрираното заявление, представените документи и извършената проверка не предполагат задължително издаване на виза. Не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в [държава]. Преценка за наличието на тези основания се прави от административния орган, компетентен да издаде, съответно да откаже издаването на исканата виза, като в случай, че прецени, няма пречка да извърши проверка на факти и данни, свързани с наличието на обстоятелства по чл. 10 от ЗЧРБ, в това число и да поиска информация и становище от ДАНС и дирекция "Миграция" МВР, с което административният орган преценява дали да се съобрази. В случая от дирекция "Миграция" МВР, видно от писмо рег. УРИ 272р-29310/29.11.2024г. е изразено становище „отрицателно“ по искането за дългосрочна виза, При мотивиране на отказа за издаване на виза, администратвиният орган се е съобразил с изложеното становище от дирекция "Миграция" МВР и е мотивирал акта с него. В тази връзка е и съдебната практика, че не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В тази хипотеза попада и настоящият случай. Обжалваният отказ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 9е от ЗЧРБ, условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с наредба на Министерския съвет, а условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". В чл. 9ж, ал. 1 ЗЧРБ е посочено, че за издаване на виза кандидатът подава попълнено и подписано заявление по образец, към което прилага документи, доказващи целта на пътуването. В чл. 27, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че определените по чл. 27, ал. 2 консулски длъжностни лица, преди да вземат решение по заявлението за издаване на виза, извършват проверка на декларираните данни и представените документи и задължително изпращат заявлението до Националния визов център за проверка в автоматизираните национални информационни фондове и Визовата информационна система на Европейския съюз, както и за консултиране с друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, в случай че е заявено такова по реда на чл. 22 от Визовия кодекс. Според чл. 34, ал. 1 от Наредбата, не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в [държава]. Отказът е издаден след проведена съгласувателна процедура с Дирекция "Миграция" - МВР и ДАНС съобразно чл. 30, ал 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) – в относимата редакция към момента на постановяване на акта), според който консулските длъжностни лица издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от Дирекция "Консулски отношения", въз основа на съвместно мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в [държава] и Държавна агенция "Национална сигурност". В случая е налице положително становище от ДАНС, но отрицателно становище на дирекция "Миграция" МВР, видно от писмо рег. УРИ 272р-29310/29.11.2024г. Според настоящия съдебен състав, в хода на проведеното съдебно производство, жалбоподателят не обори изводите на административния орган, направени в оспорения отказ, в съответствие с дадените му указания по чл. 170, ал. 2 от АПК в определението за насрочване на делото. Очевидно е в случая, че основаната цел, мотивирала чужденеца да поиска издаване на виза тип „D“ е, не да се установи в [държава], а да използва издадената виза за възстановяване на българското си гражданство, което той е притежавал. По силата на чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в [държава] на едно от основанията, посочени в този закон. В разглеждания казус чужденецът не е мотивирал искането си за издаване на виза на някое от посочените основания. Не е ясно защо и за колко време смята да се установи в [държава], както и с какво ще се занимава и как ще се издържа, т.е. липсва ясна очертана цел, за това какви са истинските му намерения, налагащи издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Цитираното по-горе писмо на дирекция "Миграция" МВР обвързва консулското длъжностно лице относно установените при проверките факти, сочещи, че в случая за апликанта не са налице условията на чл.25, ал.1, т.9 ЗЧРБ – той не е изгубил българското си гражданство по изселническа спогодба, нито по собствено желание. Установените обстоятелства навеждат на извода, че същият не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. След като страната не се справи с разписаната в закона и указана й от съда доказателствена тежест, тя следва да понесе последиците от недоказването. Неоснователно е позоваването в жалбата на българския произход на кандидата. Приложените към заявлението му документи указват, че същият няма българско гражданство, а е гражданин на Република [държава]. От друга страна жалбоподателят не доказва наличието на трайни връзки със страната ни. Същият безспорно е роден в [държава], но я е напуснал в много ранна възраст. На територията на Република [държава] е семейството му, които са турски граждани. Липсват каквито и да било доказателства, че същият поддържа връзка с роднините си в [държава]. Представените извлечения от граждански регистри не представляват доказателство в тази насока – за наличие на контакти с роднини в [държава]. Няма никакви доказателства за негови социални, културни или други връзка със страната ни. Следва да се отбележи, че никъде не се твърди, че заявителят ще живее със семейството си [държава], в случай, че получи виза за дългосрочно пребиваване. Т.е. ако се приеме, че същият се установи в страната, вероятността за нарушаване на правото, гарантирано в чл. 8 от ЕКЗПЧОС би била би се увеличила значително, защото това означава семейството да бъде разделено. От цитираното по-горе становище на дирекция "Миграция" МВР, видно от писмо рег. УРИ 272р-29310/29.11.2024г., имащо силата на официален свидетелстващ документ, съгласно чл. 178 от ГПК, собственикът на имота и наемодател на жалбоподателя е посочил, че познава чужденеца, но според нея той живее в [държава] и няма намерение да се установи трайно в [държава]. Това безспорно изключва издаването на виза за дългосрочно пребиваване, защото в случай, че се цели придобиване на българско гражданство, то в ЗЧРБ е предвидена друга процедура за това. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на [държава], изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната. Според настоящият съдебен състав жалбоподателят не доказа нито в хода на административното, нито на съдебното производство истинската цел, условията и намеренията за пребиваването си в страната, поради което следва да се приеме, че административният орган правилно е отказал издаване на виза тип „D“. / В този см. Р 2280/25г. по адм.д.8436/24г., Р 3456/23г. по адм.д.811/23г., двете на ВАС/. По изложените съображения, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправни разпоредби. Същият е издаден за целите, на основанията и по реда, установени от закона по смисъла на чл.4, ал.2 АПК и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК – без да засягат правата на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо, обжалваният отказ за издаване на виза е законосъобразен, поради което жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Предвид на факта, че такива не са поискани, съдът не дължи присъждането им. Мотивиран от горното, Административен съд – София- град, I отделение, 18-и състав,