Решение № 14314 от 20.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 48318/2021 г.

производство съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката му по реда н а чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че всички описани в представените от ищеца писмени доказателства щети върху МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспоретер“ ДКН /////, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.09.2015 г. ПТП. От представените с исковата молба доказателства се установява, че на 18.09.2015 г. собственикът на увреденото МПС марка „Пежо“, модел „206“ е подал до „ДЗИОЗ“ ЕАД, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка "Каско", уведомление за настъпилото ПТП, по което е образувана преписка по щета № 44012131518765. По преписката е съставен доклад по щетата, с който е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 228, 87 лв., което е било заплатено от „ДЗИОЗ“ ЕАД на собственика на увреденото МПС. Предвид изплащането на така определеното обезщетение, на ищеца е била изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 243, 87 лв., представляваща изплатеното на свидетелката Г. обезщетение от 228, 87 лв., плюс 15 лв. ликвидационни разноски. На следващо място, по делото е прието и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, която настоящата съдебна инстанция цени, като достоверно доказателствено средство за извършеното от страната на ищеца заплащане на сумата от 243, 87 лв. по сметка на застрахователна компания „ДЗИОЗ“ ЕАД. Съгласно заключението, е извършено и редовно осчетоводено плащане по щета № 0000-5106-15- 5-03489, заведена при ЗК „Л.И.“ АД към „ДЗИ ОЗ“ ЕАД по регресна покана от последното. Предвид заключението на същата и приложените по делото писмени доказателства - заверено копие на справка за извършени плащания от страна на ищеца по сметка на ЗАД „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ведно с копие на платежно нареждане, съдът намира за безспорно установено по делото обстоятелството, че ищецът е заплатил претендираната от „ДЗИ ОЗ“ ЕАД регресна претенция, възлизаща на сумата от 243, 87 лв. Що се отнася до последната предпоставка от фактическия състав на вземането, а именно дали ответникът е бил правоспособен водач към датата на ПТП, съдът намира следното: Тежестта за доказване на обстоятелството, че Д. Ф. Ж. е бил правоспособен водач към датата на настъпилото ПТП, е върху ответника. Съдът намира, че по делото не бяха представени доказателства, че същият към дата 17.09.2015 г. е притежавал свидетелство за управление на МПС и предвид на това, същото обстоятелство се явява недоказано такова. Воден от изложеното, съдът намира, че за ищеца е възникнало право да претендира платеното от него застрахователно обезщетение. Относно размера на нанесените щети на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, то съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно – автотехническа експертиза, размерът на щетите, нанесени на процесното МПС към датата на ПТП, изчислени по средни пазарни цени, се равнява на сумата от 303, 30 лв., която сума е по – висока от претендираната от ищеца. Ответникът не доказа плащане, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен. По направеното възражение за изтекла погасителна давност: Предвид доказване на исковата претенция по основание и размер, на разглеждане подлежи релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Същото е допустимо, тъй като е релевирано своевременно в рамките на предоставения от съда срок за отговор на исковата молба. Разгледано по същество, възражението е неоснователно по следните съображения. Съгласно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ, основното задължение на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е да поеме на свой риск срещу възнаграждение гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Суброгационното право на застрахователя срещу застрахования представлява законоустановено отклонение от същественото съдържание на договора за застраховка и поради тази причина е възможно да възникне единствено в изрично и изчерпателно изброените в закона хипотези (чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ). В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е депозирано на 29.10.2022 г., от който момент се счита предявен искът, и от този момент настъпват последиците по чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД – прекъсване и спиране на погасителната давност за вземането. Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В случая плащането на застрахователното обезщетение от ищеца спрямо ДЗИ „ОЗ“ ЕАД е извършено на 04.05.2016 г., на която дата ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу ответника и за вземането му е започнала да тече петгодишната давност. От посочената дата до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекъл изискуемият 5 годишен срок, поради което и процесното вземане не е погасено по давност, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно. По разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед горното и предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв., разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от него съдебни разноски в исковото производство в общ размер на 960 лв., в това число за държавна такса, депозит за вещи лица, държавна такса за съдебно удостоверение, депозит за разпит на свидетел, депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лв. По изложените мотиви, Софийски районен съд