Решение № 1920 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 412/2024 г.
Административен съд - Добрич14.10.2024 г.докладчик Ивелина Велчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 189/31.07.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна. ВРЪЩА преписката на директора на ТД на НАП – Варна за произнасяне по същество по жалба с вх. № 37242/18.07.2024 г. на Н. Ж. Ж. с [ЕГН] срещу Съобщение на главен публичен изпълнител за продажба на недвижим имот чрез търг с явно наддаване по изпълнително дело № 8150000189/2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна. ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на Н. Ж. Ж. с [ЕГН] сумата в размер на 10 (десет )лева, представляващи сторени разноски по делото за държавна такса. ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на адв. Б. К. сумата в размер на 500 (петстотин )лева, представляващи сторени разноски за предоставяне на безплатна правна помощ на друг юрист. Решението не подлежи на обжалване. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК. Образувано е по жалба на Н. Ж. Ж. с [ЕГН] от [населено място], бул. „“25 септември“ № 19а, партер, подадена чрез адв. Б. К. срещу Решение № 189/31.07.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Съобщение за продажба чрез търг с явно наддаване с № [рег. номер]-189-0000015/02.07.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП –Варна. Релевират се доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон. В жалбата се прави разграничение между обжалването на индивидуален административен акт по административен ред и обжалване на действията на публичния изпълнител в производството на чл. 266 от ДОПК. В последния случай се твърди възможност да обжалване на всички действия на публичния изпълнител, независимо от тяхната форма и начин на постановяване. Считат се за неправилни изводите на решаващия орган, че действието по обявяване на недвижим имот за продажба чрез явен търг не попада в обхвата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, поради което липсва правен интерес от обжалването му. Обосновават се възражения по същество срещу обявяването на продажба чрез търг с явно наддаване, залегнали в жалбата на длъжника срещу съобщението за насрочване на продажба. При тези аргументи се настоява за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП - Варна оспорва жалбата; намира, че съобщенията по чл. 243 от ДОПК не представляват действия и актове, които подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не притежават белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, с тях не се създават права и задължения, нито се засягат права и законни интереси. Съобщението за продажба на недвижим имот чрез явен търг се счита, че не представлява действие на принудително изпълнение, а е част от регламентирана процедура по уведомяване на длъжника преди провеждане на търга. Поради липсата на правен интерес от обжалване се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да се присъдят сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Добрич, след като взе предвид събраните по делото доказателства, направените от страните доводи и възражения, прие за установено от правна и фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок, предвид съобщение от 07.08.2024 г. за връчено решение и подадена жалба на 13.08.2024 г.; от легитимирано лице; срещу подлежащ на оспорване акт съобразно чл. 268, ал.1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, поради което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, при липса на констатирани допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение. Решението е в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за постановяването му. От данните по административната преписка се установява, че срещу жалбоподателя има образувано изпълн.д. № 8150000189/ 2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич за неплатени публични задължения в особено големи размери. Въз основа на извършен опис на 12.03.2020 г. и влязла в сила оценка на имота, срещу който е насочено изпълнение, на 02.07.2024 г. е изготвено Съобщение за продажба на търг с явно наддаване с изх. № [рег. номер]-189-0000015. На 18.07.2024 г. Н. Ж. оспорва пред директора на ТД на НАП – Варна постановеното съобщение на главния публичен изпълнител с жалба вх. № 37242. В нея длъжникът посочва, че атакува Съобщението за продажба поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми, свързани с извършването на опис на недвижимия имот и неспазване на процедурата по чл. 259 от ДОПК - неуведомяване на съпругата на длъжника, поради притежанието на имота в режим на съпружеска имуществена общност. На 31.07.2024 г. директорът на ТД на НАП – Варна издава обжалваното решение, с което оставя без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Н. Ж.. За да постанови този резултат, решаващият орган приема, че се обжалва съобщение за продажба чрез търг с явно наддаване, което не е от категорията актове, които подлежат на самостоятелно обжалване, поради което не е налице годен предмет за обжалване, респективно отсъства правен интерес от обжалването му. Предмет на оспорване в настоящото производство е решение на директора на ТД на НАП – Варна, постановено по реда на чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, с което е оставена без разглеждане жалба срещу действие на публичен изпълнител за обявяване на продажба на недвижим имот. Защитата срещу незаконно принудителното изпълнение по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК се осъществява срещу всички действия на публичния изпълнител независимо от тяхната форма и начин на постановяване, липсва ограничение по отношение на вида на изпълнителните действия, срещу които длъжникът може да подаде жалба, освен в изрично предвидените за това изключения. Като последица незаконосъобразно решаващият орган обсъжда, че съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване по чл. 243, ал. 1, във вр. чл. 251 от ДОПК не е от категорията актове, които подлежат на самостоятелно оспорване. Това съобщение обективира действие на публичния изпълнител по обявяване на продажба на недвижим имот, поради което подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност. В този смисъл е практиката на Административен съд-Добрич в Решение по адм.д. № 100/2022 г. С действията на публичния изпълнител по обявяването на продажбата се гарантира осъществяването на фактическия състав на изпълнението върху недвижими вещи на длъжника като един от способите за принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал. 1, т. 3 от ДОПК, поради което попада в категорията действия на публичния изпълнител, за които е предвидена възможност да бъдат обжалвани по реда на глава ХVІІ от ДОПК. Обявяването на продажбата е същинско изпълнително действие със самостоятелни правни последици, затова то не е изключено от административния контрол за законосъобразност и жалбата срещу него е процесуално допустима като подадена срещу годен предмет за обжалване. Обстоятелството, че това действие е обективирано в съобщение за продажба, не променя неговия правен характер и не изключва обжалваемостта му по реда на чл. 266 от ДОПК. Като е приел обратното, решаващият орган е тълкувал превратно разпоредбите на ДОПК и е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. След отмяната му преписката следва да бъде върната на директора на ТД на НАП - Варна, който следва да се произнесе по същество по жалбата на длъжника срещу действието по обявяване на публичната продан. Решаващият орган следва да разгледа всички възражения срещу законосъобразността на обжалваното действие, изложени в жалбата на длъжника. При този изход на спора на проц. представител на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК се дължат разноски за адвокатско възнаграждение предвид предоставената безплатна правна помощ на друг юрист по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, които възлизат в размер на 500 лева, определени от съда с оглед на правната и фактическа сложност на спора и процесуалната активност по делото. На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 2, във връзка с чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Административен съд-Добрич, втори състав