РЕШЕНИЕ

№ 527

гр. Казанлък, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102331 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът твърди, че е собственик на л.а. “•••“ модел ••• с ••• peг. №•••, претърпяло имуществени вреди при ПТП, станало на ••• г. около 03: 40 ч. на км. 50 от път ••• (П. на Р.) на територията на община Г., предизвикано от влекач “•••“ мод. ••• с ••• регистрационен №••• и прикачено км него полуремарке “•••“ с ••• peг. №•••, управляван от водача Е.К.. С Решение №127/16.05.2024г., постановено по АНД №483/2024 г. по описа на PC-К., влязло в законна сила на 31.05.2024г. Е.К. бил признат за виновен за това, че на •••г. на ПП-•••, км.50 „П. на Р.“, в землището на гр.Г., обл.С., при управление на МПС влекач, “•••“ с peг. №•••, с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с peг. №•••, нарушил правилата за движение, а именно чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.24, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на I.N. /И.Н./ средна телесна повреда - престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установило, че ПТП било причинено от влекач, “•••“ с peг. №•••, с прикачено към него полуремарке с peг. №•••, което към датата на ПТП - ••• г., е било застраховано в турска застрахователна компания, която нямала кореспондент за Република Б. и била налице разпоредбата на чл.511 от КЗ. В изпълнение на чл.512 от КЗ с молба предявил пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи претенция за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП имуществени вреди. Ответникът образувал на ••• г. щета №••• за причинените на му имуществени вреди. С писмо с изх.№••• г. ответникът го информирал, че отказва произнасяне и плащане на застрахователно обезщетение, до представяне на изисканите документи. На 21.06.2024г. “А.“ ЕООД депозирал в PC-К. молба по чл.207 от ГПК за обезпечение на доказателства - изготвяне на съдебна автотехническа и оценителна експертиза, която да установи състоянието на притежавания лек автомобил, вида и характера на неговите щети и тяхната пазарна стойност, наличието на причинно-следствена връзка между тях и ПТП, дали същият автомобил представлявал тотална щета, както и установяване на пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП -•••г. По молба било образувано ч.гр.д.№1543/2024г. по описа на PC-К. и от изготвената съдебно- автотехническа оценителна експертиза се установило, че стойността на видимите нанесени щети по МПС - лек автомобил “••• X 5“, с peг. №••• в следствие на ПТП от •••г. възлизали над 90354.00 лв.. В заключението било прието, че към момента на ПТП - •••г. средната стойност на тази марка и модел “•••“ с първа регистрация 2017г. е 75000 лв. След приключване на производството по обезпечение на доказателствата, на •••г. ответникът му заплатил сумата в размер на 56 250.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а. “••• X 5“, с peг.№••• следствие на ПТП на •••г. В писмо, изпратено от ответника по ел. поща било посочено, че НББАЗ приел, че е налице тотална щета на автомобила, поради което ще заплати сумата в размер на 56 250 лв., представляваща 75% от действителната му стойност, т.е. (75% от 75 000 лв.). Така определената от ответника сума била получена по банков път на •••г., но изплатено обезщетение НББАЗ не включвало дължимата законна лихва от датата на предявяване на писмената претенция от увреденото лице за заплащане на обезщетение на вредите, настъпили в резултат на ПТП. От извършената справка за дължимата законна лихва се установило, че за периода от •••г. - датата на предявяване пред ответника на претенцията за изплащане на имуществени вреди до •••г. - датата на заплащане на определеното от ответника обезщетение, размерът на законната лихва върху изплатеното обезщетение от 56 250 лв. бил 11 710.05 лв. Твърди, че тази сума не му била заплатена от НББАЗ, но същата се дължала на основание чл.429, ал.3, изр.2 и чл.497 от КЗ с оглед разпоредбата на чл.511, ал.3 от КЗ и бил налице правен интерес от завеждане на иск за заплащане на законната лихва върху определеното и изплатено му обезщетение в размер на 56250 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “Н.“ Сдружение, с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр.С., •••, да заплати на “А.“ ЕООД - ••• търговско дружество с идентификатор •••, представлявано от П.К. - ••• гражданин, действащ в качеството си на управител на дружеството, сумата от 11700 лв. законна лихва за периода от •••г. до •••г. върху платеното на •••г. обезщетение в размер на 56 250 лв. за претърпени имуществени вреди на л.а. “••• X 5“, с peг.№•••, настъпили в резултат на ПТП от •••г. Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в “О.“ АД, с IBAN: •••, с титуляр адв. Ж. С. З.. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка ГО, Зелена карта, сключен с турска застрахователна компания за влекач марка “•••”, модел “•••“ с ••• рег.№•••ВХ, валиден към датата на ПТП. Оспорва предявения иск за законна лихва за периода от ••• г. до ••• г. върху платеното обезщетение в размер на 56 250 лв. имуществени вреди за л.а. марка “•••“, модел ••• с peг.№•••. Заявява, че не е изпадал в забава от претендираната дата. Ищецът претендирал законна лихва от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред НББАЗ на 04.01.••• г. В случая отговорността на НББАЗ била в качеството на национално бюро на основание чл.511, ал.3 от КЗ, предвид това, че процесното ПТП настъпило на територията на Р.Б. с участие на водач, който управлявал моторно превозно средство, което обичайно се намирало в държава, чието национално бюро членувал в Съвета на бюрата. Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ, когато към бюрото или кореспондента се предявила претенция за обезщетение, се прилагал чл.496 от КЗ. Разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ предвиждала, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не можел да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Предвид това, изпадал в забава едва след изтичане на тримесечния срок за произнасяне, който започвал да тече от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред НББАЗ на 04.01.••• г. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно, а и от представените заверени копия на заверени копия на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №••• от ••• г., свидетелство за регистрация на МПС №••• с рег.№••• на ••• език с превод на български език и решение №127/16.05.2024г. по АНД №483/2024г. по описа на PC-К., че на •••г. на •••, км.50 – „П. на Р.“ в землището на гр.Г., обл.С. МПС влекач марка „•••“ с рег.№••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. №•••, управлявано от Е.К./ Е.К., който нарушавайки чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал лек автомобил “•••“ модел ••• с ••• peг.№•••, собственост на ищеца, при което пострадал е I.N. /И.Н./-водач на “•••“ модел ••• и са причинени имуществени щети на лекия автомобил.

От приложеното ч.гр.д.№1543/2024 г. по описа на РС-К., образувано по молба вх.№8999/21.06.2024 г. на ищеца, с правно основание чл.207 от ГПК е видно, че е назначена САТЕ, с депозирано заключение, неоспорено, от което е видно, че стойността на нанесените щети на лек автомобил “•••“ модел ••• с ••• peг.№•••, в резултат на ПТП на ••• г. възлизат на 90354 лв. и е налице е тотална щета на моторно превозно средство по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.

По делото не са въведени твърдения, че застрахователят на виновния водач е определил кореспондент за уреждане на претенциите в Б., поради което това обстоятелство не е спорно между страните. Не е спорна пасивната легитимация на НББАЗ в качеството на компенсационен орган по чл.506, ал.3 вр. с чл.511, ал.1, т.2 от КЗ и чл.515 от КЗ, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор “Гражданска отговорност“ - Зелена карта за турската товарна композиция влекач марка „•••“ с рег.№••• с полуремарке марка „•••“ с рег.№••• с сключен с чуждестранен застраховател в Т., действащ към датата на ПТП.

Видно от приетото заверено копие на молба за изплащане на обезщетение, известие за доставка ••• и разпечатка на писмо по ел. поща от 07.08.2024г., в изпълнение на чл.515, ал.2 и чл.380 от КЗ ищецът е предявил пред ответника на ••• г. извънсъдебната си претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, въз основа на която е образувана щета •••. Съгласно представената кореспонденция по ел.поща се установява, че НББА е уведомило ще изплати 75% от действителната стойност на увреденото МПС- “••• Х5“ с ••• peг.№••• или сума в размер на 56250 лв. От заверено копие на банково бордеро от •••г. е видно, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по щета ••• в размер на 56250 лв.

Ищецът е представил справка за начислени лихви, неоспорена от ответника.

От така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република Б. с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) когато няма кореспондент за територията на Република Б. на застрахователя на виновния водач. Сдружение “Н.“ отговаря по чл.513 от КЗ вместо застрахователя по ГО-„Зелена карта“ на виновния водач в хипотезата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ – в случая за ПТП настъпило на ••• г. в Република Б. и причинено от ••• водач, застрахован при ••• застраховател. Според чл.511, ал.3 и чл.512, ал.1 от КЗ, Бюрото се произнася по претенцията на увреденото лице в срока по чл.496, ал.1 от КЗ или в срок не по-дълъг от три месеца от предявяване на претенцията. Съгласно чл.497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства или изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.512 от КЗ, която пряко препраща към правилото на чл.496 от КЗ е приложима само при собствената забава на Бюрото, но не към дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията. В практиката на ВКС, обективирана в решение №50102/20.10.2022 г. по т.д. №1428/2021 г., II т.о., решение №17/10.02.2024 г. по т.д.№2264/2022 г. II т.о. и определение №1065/14.06.2024 г. по т.д.№750/2023 г., II т о., според които Кодексът за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава – чл.497 КЗ от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие /в срока по чл.430, ал.1, т.2 от КЗ/ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая законна лихва върху сумата от 56250 лв. обезщетение по щета •••, следва да се присъди от датата на получаване от НББАЗ на претенцията на ищеца като увредено лице–••• г. до датата на изплащането му- ••• г. като размерът на законната лихва, определен от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на Calculator.BG е 11700.30 лв. В хода на производството ответникът не е навел възражения и не е представил доказателства да е заплатил на ищеца лихва за забава, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер 11700 лв., тъй като съдът не може да присъди повече от колкото е поискано.

На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 469 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатски възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът