Решение № 114 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Берковица по дело № 125/2025 г.

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 12-2500032/ 27.03.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „................“ ЕООД, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление: град С., район......, ул................., с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ. В жалбата си въззивникът твърди, че на 25.04.2025 г. (в жалбата е посочена дата 25.03.2025 г., което съдът приема за техническа грешка) получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 21.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. Б., ул. ”......., обект на „................” ЕООД - С., при която с Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК изх. № 25003707 били изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/ 19.11.2024 г. и № ПР2449525/ 30.12.2024 г. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения се установило, че „................” ЕООД – С. в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 27, дадено с протокол № ПР2442375/ 19.11.2024 г., а именно: „Работодателят да изплати на Д.Л.Д., И.Н. И., П.И.Г., Р.Т.Г. и Р.Л.В. допълнително месечно възнаграждение за всеки месец в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалният трудов договор, пропорционално на времето, през което работят в предприятието. Основание чл.12, ал.1 във връзка с чл.12, ал.9 от Наредба за структура и организация на работната заплата. Срок за изпълнение 30.11.2024 г.“ Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което на „................” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Навежда, че дружеството не е извършило горепосоченото нарушение, тъй като е изплатило на Д.Л.Д., И.Н. И., П.И.Г., Р.Т.Г. и Р.Л.В. суми, представляващи допълнително месечно възнаграждение за всеки месец в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалният трудов договор, пропорционално на времето, през което работят в предприятието, като с това е изпълнило задължителните предписания, дадени от инспекторите към ИТ- Монтана. Твърди, че на 28.01.2025 г................. ЕООД е представило всички необходими документи и сведения, удостоверяващи факта на изплащане на сумите на горепосочените работници. Счита Наказателно постановление № 12-2500032/27.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Приема, че и при съставянето на АУАН № 12-2500032/25.02.2025г. са допуснати съществени процесуални нарушения, за които е направено Възражение с подробно изложение на нарушенията. Преди всичко намира АУАН № 12-2500038/25.02.2025г. за неясен, тъй като от описаната фактическата обстановка в акта не става ясно на коя дата точно е извършена проверката и съответно установено нарушението. Навежда нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски. В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и на сочените в нея основания моли НП да бъде изцяло отменено. Във фазата по съществото на делото моли за срок за представяне на писмена защита, но в дадения му срок не представя такава. Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП. Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Навежда, че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, а именно неизпълнено дадено задължително за изпълнение предписание, и то в частта заплащане на труда, като се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Нещо повече така даденото предписание с протокол от извършена проверка с № ПР2449525/30.12.2024 г. не е обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв, който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал.1 от ЗАНН. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 25.04.2025 г., а жалбата е подадена на 08.05.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: във връзка със започната проверка на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект: цех за производство на...... находящ се в гр. Б., ул. „...... обект на „................" ЕООД - С., при която с призовка с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г. на основание чл. 45, ал.1 от АПК са изискани документи удостоверяващи изпълнението на предписанията дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 27, дадено с протокол № ПР2442375/19.11.2024 г., а именно: „Работодателят да изплати на Д.Л.Д., И.Н. И., П.И.Г., Р.Т.Г. и Р.Л.В. допълнително месечно възнаграждение за всеки месец в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалният трудов договор, пропорционално на времето, през което работят в предприятието. Основание чл.12, ал.1 във връзка с чл.12, ал.9 от Наредба за структура и организация на работната заплата. Срок за изпълнение 30.11.2024 г.“ Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно. При извършена проверка на 21.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство, административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. На 21.01.2025 г. Административнонаказващият орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г., като е поканил управителя да се яви за съставяне на АУАН в Дирекция ИТ гр. Монтана на 24.01.2025 г. Същата е получена в обект на дружеството в град Б. на 21.01.2025 г. от лицето Д.Л.Д.. На определената дата, управителят на дружеството С. С. се е явил лично в Дирекция ИТ гр. Монтана. АУАН е съставен и е получен лично от управителя на дружеството на 25.02.2025 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН на 06.03.2025 г. в писмен вид е постъпило възражение от наказаното дружество, в което твърди, че управителят на дружеството е представил всички изискани му документи, от които е видно, че е изпълнил стриктно вменените му от закона задължения за изплащане на сумите на работниците и служителите, които полагат труд в неговото предприятие; актът е неясен; съставен е в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; административното нарушение не е извършено, поради което не следва да бъде налагано административно наказание След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано. Съдът намира, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че във връзка със започната проверка на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект: цех за производство на...... находящ се в гр. Б., ул. „...... обект на „................" ЕООД - С., при която с призовка с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г. на основание чл. 45, ал.1 от АПК са изискани документи удостоверяващи изпълнението на предписанията дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 27, дадено с протокол № ПР2442375/19.11.2024 г., а именно: „Работодателят да изплати на Д.Л.Д., И.Н. И., П.И.Г., Р.Т.Г. и Р.Л.В. допълнително месечно възнаграждение за всеки месец в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалният трудов договор, пропорционално на времето, през което работят в предприятието. Основание чл.12, ал.1 във връзка с чл.12, ал.9 от Наредба за структура и организация на работната заплата. Срок за изпълнение 30.11.2024 г.“ Протоколът за извършена предишна проверка е връчен лично на управителя на дружеството С. И. С., на 19.11.2024 г. Предписание № 27 е ясно и разбираемо. Даден е задължителен срок за изпълнението му- 30.11.2024 г. Съдът се довери на показанията на свидетеля Л. К. Р., които прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на показанията на свидетелката С. О. Ш., както и на писмените доказателства. От показанията на свидетеля Р. се установяват обстоятелствата по извършване проверка на мястото на контрол, както и последващото връчване на представител на дружеството на призовка с искане за представяне на документи. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Ш., които оцени като последователни, еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг на служебни задължения е допуснато нарушение на трудовото законодателство. Със задължителните предписания се посочват допуснатите и констатирани нарушения от работодателя, като се дава срок от контролните органи за отстраняването им. По категоричен начин, както от гласните, така и от приложените писмени доказателства – НП, АУАН, Възражение, Призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, Протокол за извършена проверка, Обяснение, Ведомост за сумирано изчисляване на работното време, Сведение, Разчетно платежна ведомост, Пълномощно, Еконт, Пощенски плик, Протокол за извършена проверка от 30.01.2025 г., Протокол на основание чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а, ал. 7 от АПК, Списък с разноски, Договор за правна защита и съдействие, Писмена защита, се установи, че изплащането със задължителен и постоянен характер, а именно: допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на лицата Д.Л.Д., И.Н. И., П.И.Г., Р.Т.Г. и Р.Л.В. от работодателя................ ЕООД, не е заплатено и в тази връзка нарушението не е отстранено - дадените задължителни за изпълнение от работодателя предписания не са изпълнени. Посоченото предписание в протокол от 19.11.2024 г. представлява задължение за изпълнение от страна на работодателя, което не е сторено, в потвърждение на което е извършена проверка и е съставен Протокол от 30.01.2025 г. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от административни органи, които разполагат с материална и териториална компетентност. Административнонаказателното производство е образувано и срещу въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 12-2500032/25.02.2025 г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда"- Монтана, чийто служител е главен инспектор Л. К. Р., съставил акта. Териториалната компетентност на актосъставителя произтича от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", където в чл. 21 ал. 4 е предвидено, че служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, а служителите на дирекция "Инспекция по труда"- Монтана имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Област Монтана. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание чл.416, ал.5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове. Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на свидетеля С. Ш., участвала при извършване на проверката и респективно - при установяване на нарушението. Актът е съставен в присъствието на С. И. С.- управител на „................" ЕООД – С., предявен му е за запознаване и му е връчен срещу препис. Настоящата инстанция намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.40 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, се установява, че същия е съставен в присъствието само на един свидетел. Същевременно разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна мяра само тогава, когато актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до опорочаване на процедурата до степен такава, че да представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – в хода на въззивното производство са събрани доказателства въз основа, на които съдът е обосновал извод за установеност на нарушението. Нещо повече: в ал. 4 на чл. 40 от ЗАНН е казано, че при установено нарушение въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Видно от писмените доказателства, при проверката на място на 21.01.2025 г. в обект на „................" ЕООД в град Б. единствено е връчена покана по чл. 45 ал.1 АПК, с която са изискани доказателства, удостоверяващи изпълнението на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки от 19.11.2024 г. и 30.12.2024 г. Нарушението е установено след извършената проверка по документи и сведения, на 28.01.2025 г., когато от представените документи е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 27, дадено с протокол № ПР 2442375/ 19.11.2024 г. В АУАН и НП и то при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на обстоятелствата по извършването му, както и правилно е определена нарушената материалноправна разпоредба. Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лева, явяващ се минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, свързано с конституционно закрепеното право на работника или служителя за престиране на труд, както и заплащане на уговореното трудово възнаграждение, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството акт и възпроизведено в атакуваното Наказателно постановление, съдържа всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията на чл. 415, ал.1 от КТ. Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че пред Районния съд са проведени общо две съдебни заседания, в които е бил даден ход на делото, че са разпитани общо трима свидетели, както и че процесуалният представител на наказващия орган активно е участвал при събирането на доказателства и е взел мотивирано становище по доказателствените искания на жалбоподателя, съдът намери, че въззивникът следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в максималния размер, определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – 150, 00 лева. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.2, т. 5, вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът