Решение № 180 от 11.11.2025 г. на Районен съд - Мадан по дело № 526/2025 г.

Производството е безспорно и едностранно по характер. За него силата на присъдено нещо е неприсъща, тъй като в охранителното производство не се разрешават правни спорове. При преценка на понятието "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР съдът съобрази обстоятелството, че в законодателството не се съдържа легална дефиниция на това понятие. В същото време обаче константната съдебна практика определя като "важни обстоятелства" по смисъла вложен в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР тези, които са лично и обществено значими, като например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, разминаване между името на лицето и имената на неговите деца и близки и др. От понятието "важни причини" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от личен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по различни признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В този смисъл са Решение № 19 от 08.02.2012 г. на ВКС по ГД № 486/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по ГД № 80/2009 г., IV г. о., ГК и др. От събраните по делото доказателства се установява, че срещу молителят няма обвинения по неприключили наказателни производства, не са установени данни за наложени принудителни административни мерки по ЗБЛД, молителят не е осъждан/реабилитиран е/, поради което съдът намира, че исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда. Право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си, при която е отчетена етническата, семейната и религиозната му принадлежност. От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като безпротиворечиви и обективни се установява, че близки, роднини и приятели се обръщат към молителя с името Х., с което име същият е известен в обществото. Молителят е религиозен, изповядва Ислям, което е причина да иска имената му да са с турско-арабско звучене. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът прави извод за основателност на молбата за допускане на промяна на собственото име на молителя от Х. на Х., доколкото същият е известен в обществото и се идентифицира с името Х.. По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителя от Е. на Е., съдът намира същото за основателно по следните съображения: Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Императивната разпоредба на чл.13 от ЗГР налага молителят да носи бащино име съответстващо на личното име на баща му. От събраните по делото доказателства е видно, че личното име на бащата на молителя е Е., с оглед на което исканата промяна от молителя на бащиното му име на Е. е в съответствие с чл. 13 от ЗГР, както и етническите и религиозните традиции на молителя и родителите му. Ето защо следва да бъде допусната исканата промяна в бащиното име на молителя от Е. на Е., поради което подадената молба следва да се уважи