Решение № 25312 от 24.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Т. П. М., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес: [населено място]. [улица]партер срещу Решение № 1040-21-180 от 31.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. №1012-21-231 от 27.02.2025 г. на Т. П. М. срещу Разпореждане № РВ-3-21-01840096 от 05.02.2025 г. на Ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ-София-град, с което е разпоредено Т. М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. в размер на 1299.88 (хиляда двеста деветдесет и девет лв. и осемдесет и осем ст.) от които 1213.63 лв. - главница и 86.25 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане, като счита че същите са постановени в разрез с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Твърди се неправилно прилагане на чл. 46, ал. 3 от КСО. Твърди, че не е упражнявал трудова дейност, като самоосигуряващо се лице през периоди в които е бил във временна неработоспособност. Подробни съображения са изложени в жалбата. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София – град и разпореждане № РВ-3-21-01840096 от 05.02.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО, като незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която подържа жалбата по изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Претендира разноски по делото, съобразно списък на разноските. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ София - град, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата, като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, по съображения изложени в оспорения акт и депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Софийска градска прокуратура – редовно призована, не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Административен съд София град, ІІІ отделение, 70 състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По данни от преписката се установява, че за Т. П. М. В. в ТП на НОИ София - град от осигурителя „Нирвана 8“ ЕООД, ЕИК 203542428 е представено удостоверение приложение № 9 (към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - НПОПДОО) по болничен лист № Е20242288057 за период на временна неработоспособност от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. За лицето от осигурителя „Нирвана 8" ЕООД били отразени за м. 07.2024 г. - 3 отработени дни с 8 часа дневно работно време, 2 дни с възнаграждение по чл. 40. ал. 5 от КСО и 18 дни с право на парично обезщетение по чл. 40. ал. 1 от КСО; за м. 08.2024 г. - 20 отработени дни с 8 часа дневно работно време и 2 дни с право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. В тази връзка, по реда на НПОПДОО на Т. П. М. е изплатено парично обезщетение за 20 работни дни в размер на 1 213.63 лв. Същевременно за Т. М. били подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и в качеството му на самоосигуряващо се лице чрез "Ди Джи Сейлс” ЕООД, ЕИК 207757086. за м. 07.2024 г. с 23 отработени дни, без дни във временна неработоспособност и за м. 08.2024 г. с 22 отработени дни, без дни във временна неработоспособност. Била извършена проверка в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, при която било установено, че за времето от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. /вкл./ на лицето е издаден единствено болничен лист с № Е20242288057. В резултат на гореизложеното е прието, че в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО на Т. М. неправилно е изплатено ПОВН, тъй като през периода на временната си неработоспособност същият като самоосигуряващо се лице чрез "Ди Джи сейлс" ЕООД е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. В горната връзка било издадено Разпореждане № РВ-3-21-01840096 от 05.02.2024 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО, с което на основание чл. 114. ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение по болничен лист № Е 20242288057. Разпореждането било обжалвано по административен ред, като в тази връзка била извършена проверка в „Ди Джи Сейлс" ЕООД приключила с Констативен протокол № КП-5-21-01875575 от 25.03.2025 г. От отразеното в КП се установява, че по данни от търговския регистър дружеството е вписано на 19.03.2024 г. с управител и едноличен собственик на капитала Т. П. М.. Последният на 27.03.2024 г. е декларирал начало на осигуряването си като самоосигуряващо се лице чрез „Ди Джи Сейлс“ ЕООД, като е избрал да се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. За лицето били подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с вид осигурен „12", както следва: за м. 03.2024 г. с начало на осигуряване 27.03.2024 г. - за 3 работни дни е осигурителен доход 139.95 лв.; за периода от м. 04.2024 г. до м. 10.2024 г. - за пълни отработени месеци с осигурителен доход 933.00 лв. месечно; за м. 11.2024 г. - за 16 работни дни и 5 дни във временна неработоспособност с осигурителен доход 710.86 лв. и за м. 12.2024 г. - за 22 работни дни с осигурителен доход 933.00 лв., но без данни в информационната система на НОИ за внесени в дължимия размер осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за периода от 27.03.2024 г. до м. 12.2024 г. При извършената проверка на дневника за приети документи по чл. 6 от НПОПДОО било установено, че в дружеството няма представен болничен лист от Т. П. М. за периода от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. Срещу разпореждането е подадена жалба вх. № 1012-21-231/27.02.2025 г., въз основа на която е постановено Решение № 1040-21-180 от 31.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което същата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено обжалваното разпореждане. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По допустимостта: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чийто права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ София -град, поради което е процесуално допустима. С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. По същество на спора: Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – [населено място]-град е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно разпоредбите на КСО. Разпореждане № РНП-1-4-21-00838184/09.11.2020 г., също е издадено от компетентен орган – М. С. – ръководител пенсионно осигуряване, на която с изрична заповед на директора на ТП на НОИ - София град е възложено да издава разпореждания, при изпълнение на възложените функции на административен орган по чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 99, ал.1 от КСО. Те са издадени в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания за издаването им. Не са допуснати нарушения в производството по издаването им и съдът не открива основания за нищожност на актовете, предмет на съдебен контрол, каквито доводи са наведени от страна на жалбоподателя. За да потвърди издаденото разпореждане директорът на ТП на НОИ [населено място] е възприел доводите на длъжностното лице по ПО и е приел, че през периода на временната си неработоспособност - 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. декларирана при осигурител „Нирвана 8" ЕООД, същият като самоосигуряващо се лице чрез "Ди Джи сейлс" ЕООД е упражнявал трудова дейност, което била основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В конкретния случай по делото не се спори, че на Т. П. М. е бил издадени болничен лист № Е20242288057, по който е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. и съответно му е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за посочения период. Безспорно е и обстоятелството, че за този период по отношение на Т.М. са били налице две осигурителни правоотношения, а именно регистрация като самоосигуряващо се лице и по трудово правоотношение с осигурител „Нирвана 8“ ЕООД. Безспорно е и, че при възникналата временна нетрудоспособност в процесния период жалбоподателя не е представил на втория си осигурител „Ди Джи сейлс" ЕООД издадения болничен лист в срока по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Въз основа на тези данни административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице основанията на чл. 46, ал. 3 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за периода от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г., тъй като за периода на временната нетрудоспособност и след като не е представен болничният лист при вторият осигурител М. е осъществявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Мотивите за това са аргументирани с факта, че за жалбоподателя са подадените данни като самоосигуряващо се лице за отработени всички дни през периода на временна нетрудоспособност и това предполагало, че Михйлов е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице по време на удостоверените с болничния лист период на временна нетрудоспособност при осигурителя „Нирвана 8" ЕООД. Счетено е, че осигуреното лице, което е упражнявало трудова дейност – основание за задължително осигуряване, през време, когато е предявило болничен лист за изплащане от фонда на ДОО, по предположение се приемало за недобросъвестно. На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс, и продължава до прекратяването й. В КСО няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 от КСО като упражняване на дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителните вноски за него. Съгласно чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тежестта на доказване на факта за упражняване на трудова дейност е възложена на административния орган. Събраните по делото доказателства не водят до извод, че релевантния факт – упражняване на трудова дейност като управител, е доказан при условията на пълно и главно доказване. От страна на ответника не са ангажирани доказателства в тази насока. Единствено представения в тази връзка Констативен протокол № КП-5-21-01875575 от 25.03.2025 г. и отразените в него данни не установяват осъществена трудова дейност в търговското дружество от страна на управителя, жалбоподател в процеса. Действително тези документи са официални свидетелстващи, но в тях не са удостоверени конкретни факти, които недвусмислено да сочат, че жалбоподателят реално е полагал труд за „Ди Джи сейлс" ЕООД. При липсата на данни за конкретни изражения на работата, която се твърди да е извършвана от Т.М. недоказано остава твърдението за осъществяване на трудова дейност. Сам по себе си фактът, че през процесния период жалбоподателят е бил управител на дружеството, не обосновава извода за извършване от него на трудова дейност. Нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова са събрани доказателства, че жалбоподателят е упражнявал дейност по ръководство и контрол на дружеството, да е сключвал договори, да е подписвал заповеди или каквито и да е финансови документи. Следва да се посочи също така, че фактът на непредставяне на екземпляр от болничния лист на втория работодател „Ди Джи сейлс" ЕООД сам по себе си не обуславя недобросъвестност на осигуреното лице при получаването на осигурителното плащане за временна неработоспособност поради общо заболяване, при възникнало на основание чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за времето на отпуска поради неработоспособност, разрешен от работодателя по основния трудов договор. Законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщетенията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността. Предвид горното съдът намира обжалваното решение за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него разпореждане. По разноските по делото: При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя. Последният претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, който с оглед направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на ответника и предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., съдът намира за прекомерен. Дължимият размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен, предвид липсата на фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания – едно, в посочения в Наредбата минимален размер от 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, съдът