РЕШЕНИЕ

№ 393

гр. С., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов Членове: Румяна Ат., Танева Анна, Т. Трифонова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000451 по описа за 2024 година Обжалвано е решение № 481/28.05.2024г. постановено по гр.д. № 4122/2023г. по описа на Районен съд - С., с което по иска с правно основание чл. 382, ал. 2 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД „К.Ж.“ АД, чрез „К.Ж., Клон Б.“ КЧТ е осъдено да заплати на „Ю. Б.“ АД, сумата от 13 408, 52 лв. за главница и договорна лихва от неплатено застрахователно обезщетение по сертификат № PLUS-19256522 за застраховка „защита на плащанията“ сключен между „К.Ж.“ АД, чрез клона му в Б., и „К.О.“ АД, чрез клона му в Б., от една страна, като застрахователи, и „Ю. Б.“ АД, от друга страна, като застраховащ, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522, сключен на 12.04.2022 г. между „Ю. Б.“ АД и застрахования кредитополучател И.П. И., б.ж. на гр. С., починал на 06.07.2023 г. и са присъдени разноски.

Въззивникът К.Ж., Клон Б.“ КЧТ обжалва първоинстанционното решение, като моли съда да обезсили постановеното решение, като върне делото на първоинстанционният съд за повторно произнасяне в пределите очертани с исковата молба.

В законоустановиният срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И. И. и С. И. И., чрез адв. М. М., в който се сочи, че първоинстанционното решение е допустимо, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановеният срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ю. Б.“ АД.

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл. 382, ал. 2 от КЗ вр. чл. 134 от ЗЗД.

Ищците П. И. И. и С. И. И. молят съда да постанови решение, с което да осъди К.Ж., Клон Б.“ КЧТ да заплати на „Ю. Б.“ АД /правоприемник на „Б.П.Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ/, сумата от 13 408, 52 лв. /след изменението на иска/, дължимо застрахователно обезщетение по застраховка, за която е издаден сертификат № PLUS-19256522, във връзка с настъпилото на 06.07.2023 г., застрахователно събитие „смърт“ на И.П. И. - кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS- 19256522/12.04.2022 г. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за допустимост и неоснователност на исковете, като са изложени съображения.

По делото не е спорно, че съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522, сключен на 12.04.2022 г. между „Б.П.Ф. С.А., клон Б.“ – кредитор и И.П. И. – кредитополучател, банката е предоставила паричен кредит в размер на 15 000 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 84 месеца, считано от усвояването му /така договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522 и Общи условия към него, л. 5-9 от делото/.

Представен е договор за застраховка на картодържатели, свързана с договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS19256522, обективиран в сертификат № PLUS-19256522, ведно с Общи условия /л. 12-18 и л.73-85 от делото/ със застраховано лице И.П. И. с който са покрити следните рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване, инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване, продължителни болнични над 30 дни в резултат на заболяване или злополука, безработица над 30 дни и хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука настъпили със застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие.

В чл. 10.4 от Общите условия към договора за застраховка, раздел „Изключени рискове“ – чл. 10, съгласно пункт четвърти от който по всички покрития в договора, не се покриват преките или косвени последствия и резултати от предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и техните директни или косвени последствия, които не са декларирани на застрахователя. На 12.04.2022 г. И. И. е попълнил „Кратък медицински въпросник“ /л. 12 и 86 от делото/ за приемане за застраховане, в който е отговорил, че страда от тумор на дебелото черво и е диагностициран със захарен диабет, като е провеждал лечение от м. септември 2021 г. до м. април 2022 г. за раковото заболяване и от 2015 г. чрез хапчета на диабета.

По делото не е спорно, че на 06.07.2023 г. кредитополучателят е починал, видно от съобщение за смърт № 61/06.07.2023 г., като причина за смъртта е посочена остра сърдечносъдова, а като болест или болестно състояние, непосредствено довели до причината за смъртта – уа ректи.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници № 4082/11.07.2023 г. се установява, че ищците са наследници на починалия кредитополучател И.П. И.. Не е спорно, че след смъртта на застрахования наследодател на ищците, ищецът „Ю. Б.“ АД не е поискал от ответника, плащане на застрахователно обезщетение по чл. 382, ал. 1 КЗ в размера на остатъчната стойност на процесния кредит от 7551.81 лева към момента на смъртта на същия застрахован и кредитополучател по този кредит.

По подаденото на 14.07.2023 г., искане от ищеца П. И., с което е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, на 04.09.2023 г. е постановен отказ / л. 19 от делото/. Застрахователят е приел, че е налице пряка причинно – следствена връзка между предшестващите заболявания на И. И. – карцином на ректума и настъпилата смърт, като тези обстоятелства се илагат и в отговора на исковата молба.

По делото не е спорно, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „Б.П.Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, по реда на чл. 15 от ТЗ, на приобретателя „Ю. Б.“ АД От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че наследодателят на ищците е боледувал преди датата на смъртта си от хипертонична болест, захарен диабет, злокачествено заболяване на дебелото черво, перфорация на сляпото черво, за които е провеждал лечение.

Възможно е според вещото лице някое от хроничните заболявания да има пряка причинно-следствена връзка с посочената в съобщението за смърт на същия наследодател причина за смъртта му - „остра сърдечно съдова недостатъчност“.

Вещото лице посочва, че категоричната причина за смъртта на едно лице се установява с аутопсия на трупа или при наличие на безспорни клинични и лабораторни данни и ако смъртта е настъпила в присъствие на лекар запознат със заболяванията и усложненията им, без каквито не може да се отговори на въпроса каква е точната причина за смъртта на наследодателя на ищците.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че в конкретния случай без аутопсия е невъзможно да се посочи причината за смъртта, тъй като от една страна смъртта е била в домашни условия без присъствието на лекуващия лекар и от друга страна не са провеждани лабораторни и инструментални изследвания в клинична обстановка. Поради неизвършването на аутопсия заявява, че не може да се посочи причината за смъртта, като останалото било в сферата на вероятностите, вкл. причината в съобщението за смърт е вероятна, но не абсолютно достоверна.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че към датата на изготвяне на заключението задълженията по договора за кредит са в размер на общо 13 408, 52 лв., от които главница – 13 123, 19 лв. и договорна лихва – 285, 33 лв., тъй като има плащания от наследниците в размер на 620, 91 лв. главница и 273, 96 лв. договорна лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 1, изр. 1 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Нормата на чл. 382, ал. 1, изр. посл. КЗ предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по изр. 1, длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението. В нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. С последното изречение на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

С оглед изложеното следва да се приеме, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит имат право на иск срещу застрахователя, като допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. Поради това въззивният съд намира, че ищците се явяват кредитор на банката – съищец по смисъла на чл. 134 ЗЗД и че е налице бездействие при упражняване на имуществените права на съищеца „Ю. Б.” АД /преди „Б.П.Ф. С.А., клон Б./ по договор за застраховка с ответното дружество.

По делото не е спорно, че „Ю.“ АД /преди „Б.П.Ф. С.А., клон Б./ в качеството на кредитор по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522 от 12.04.2022 г. и ответното дружество, в качеството на застраховател е сключен договор за застраховка на банковия кредит по чл. 382 от КЗ. С договора за застраховка е бил застрахован риска от смъртта на кредитополучателя И.П. И.. Не е спорно, че застрахователното събитие е настъпило на 06.07.2023 г., когато е починал кредитополучателя и че негови наследници са ищците П. И. Игнато и С. И. И.. Основният спорен момент между страните е причината за смъртта на кредитополучателя /наследодател на ищците/ и съставлява ли тя изключен риск по смисъла на чл. 10, пункт четвърти от застрахователния сертификат, съгласно който по всички покрития в договора, не се покриват преките или косвени последствия и резултати от предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и техните директни или косвени последствия.

В медицинския въпросник, кредитополучателят е посочил, че е бил диагностициран със захарен диабет от 2015 г. и рак на дебелото черво от 2021 г., като са провеждани и лечения. От това следва да се приеме, че ответното дружество е било наясно със здравословното състояние на застрахования и въпреки това е сключил договора за застраховка.

В съобщението за смърт № 61/05.07.2023 г. е посочено, че смъртта е настъпила от заболяване, като причина за смъртта е посочена “остра сърдечно съдова недостатъчност и уа ректи“.

От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че кредитополучателят е страдал от хипертонична болест, захарен диабет, злокачествено заболяване на дебелото черво, перфорация на сляпото черво, за които е провеждал лечение. Вещото лице посочва, че конкретното болестно състояние, довело до смъртта му е неизяснено – доколкото не е извършена аутопсия на починалия или не са проведени лабораторни и инструментални изследвания в клинична обстановка или смъртта не е констатирана от лекуващия лекар. Така след като на И. И. не е извършена аутопсия не е възможно само по наличните медицински документи да се установи по безспорен и категоричен начин причината за смъртта му.

Поради това въззивният съд намира, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не установява при условията на пълно и главно доказване наличието на причинно- следствена връзка между предварително съществуващите заболявания и настъпилата смърт на кредитополучател.

По въпроса за приложението на чл. 362 от КЗ и неравноправността на клаузата на чл. 10, ал. 4 и чл. 5, ал. 1 от Общите условия, районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че отговорността на застрахователя „К.Ж.“ АД, регистрирано в Търговския регистър П. под № ••, със седалище и адрес на управление П.••, чрез „К.Ж., Клон Б.“ КЧТ следва да се ангажира на основание чл. 382, ал. 3 във връзка с ал.1 от КЗ. Поради това „К.Ж.“ АД, регистрирано в Търговския регистър П. под № ••, чрез „К.Ж., Клон Б.“ КЧТ, следва да заплати на „Ю. Б.“ АД, сумата от 13 408, 52 лв. за главница и договорна лихва от неплатено застрахователно обезщетение по сертификат № PLUS-19256522 за застраховка „защита на плащанията“ сключен между „К.Ж.“ АД, чрез клона му в Б. и „К.О.“ АД, чрез клона му в Б., от една страна, като застрахователи, и „Ю. Б.“ АД, от друга страна, като застраховащ, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522, сключен на 12.04.2022 г. сключен между „Б.П.Ф. С.А., клон Б. / сега „Ю. Б.“ АД/ и застрахования кредитополучател И.П. И., б.ж. на гр. С., починал на 06.07.2023 г. Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че адвокатската защита на ищците е осъществена по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от Еднолично Адвокатско дружество М., адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В настоящия случай, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на всеки от ищците, следва да присъди адвокатско възнаграждение на Еднолично Адвокатско дружество М. в размер на по 1 164, 50 лв. с ДДС или в общ размер на 2 329 лв.

С оглед изхода на делото „К.Ж.“ АД, регистрирано в Търговския регистър П. под № ••, със седалище и адрес на управление П.••, чрез „К.Ж., Клон Б.“ КЧТ следва да заплати на Еднолично Адвокатско дружество М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците във въззивното производство в общ размер на 2 329 лв. с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът