Решение № 281 от 17.10.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 237/2024 г.

Производството е на основание чл.69 във вр. с чл.72, ал.2 от СК и във вр. с чл.104, т.1 от ГПК. С Искова молба вх.№ 5433/22.04.2024г. от 2 бр. непълнолетни български граждани Е. Ю. М./сестра/ и А. Ю. М./брат/, със съгласието на тяхната обща майка и законна представителка Ю. М. Т./всички те от гр.•••, обл.С./, с искане против пълнолетната майка и законна наследница на починалия на •••г. неин пълнолетен син А.С.К.- пълнолетната българска гражданка Р. Г. К. от •••, общ.•••, обл.С., за установяване евентуалното бащинство върху тях двамата ищци/и двамата малолетни на възраст под 18 г./. Същите твърдят за техен общ биологичен произход, че общия им биологичен баща се явявал вече починалия А.С.К. от •••, общ.•••, обл.С., чийто единствен наследник по закон се явявала неговата преживяла го майка- пълнолетната ответница Р. Г. К. от •••, общ.•••, обл.С., със законните последици от това. Имат съответните свои доказателствени искания- за приемане на писмените доказателства и за разпита на 3 бр. свидетели при режим на довеждане по делото. Молят да се уважат изцяло исковите им претенции, със законните последици от това. В този смисъл са и пледоариите на процесуалните им представители- адвокати по делото. В законния 1- месечен срок по чл.131-1 33 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на ИМ вх.№ 7881/13.06.2024г. от пълнолетната ответница Р. Г. К. на 59 г. от •••, общ.•••, обл.С., явяваща се единствена законна наследница на починалия й на •••г. в •••, общ.•••, обл.С. син- пълнолетния български гражданин А.С.К. от същото село, която признава изцяло исковите претенции против себе си, потвърждава, че покойния й вече син приживе е живял на съпружески начала с майката на двете деца под 18 г./ищци/ и потвърждава, че той се явява техен биологичен баща. Не възразява против доказателствените искания на ищците и няма свои доказателствени искания по делото. Пледира, че е съгласна да се уважат исковите претенции, със законните последици от това. В законния 1- месечен срок по чл.131-133 от ГПК по делото не е постъпил писмен Отговор на ИМ от заинтересованата страна ДСП- ОЗД- гр.•••, обл.С.. Същата обаче своевременно е изготвила и представила по делото актуален Социален доклад изх.№ ПР/Д-СТ-КК/94-001/01.07.2024г. от ДСП- ОЗД- гр.Казанлък, обл.С./съответно с вх.№ 8936/03.07.2024г. в ОС-С.З./ за двете малолетни деца под 18 г.- ищци по делото. Не се е явил неин процесуален представител, не е взел становище по спора и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция. Съдът счита, че исковете, с които е бил редовно сезиран са предявени в законния 3- годишен срок, преди навършване на пълнолетие от всяко едно от двете малолетни деца на възраст под 18 г./съответно на 6 г. и на 9 г./съгласно императивната норма на чл.69, изр.1, пр.2 във вр. с чл.72, ал.2 от СК. Поради което съдът счита, че процесните искове по чл.69 във вр. с чл.72, ал.2 от СК са своевременно предявени, пред настоящия надлежен първоинстанционен ОС- С.З., че същите са процесуално допустими и по тях съдът следва да се произнесе по материалноправната същност на исканията, с които е бил сезиран. Съдът, като взе предвид становищата на всяка една от страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното: Предявени са 2 бр. отделни обективно и субективно съединени искове по чл.69 във вр. с чл.72, ал.2 от СК и във вр. с чл.104, т.1 от ГПК. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и най- вече съгласно единните, непротиворечиви, категорични и подробни свидетелските показания на разпитаните по делото общо 3 бр. свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, като пълни, искрени и обективни, безспорно биологичен баща и на двете малолетни деца/български граждани/ Е. Ю. М./сестра/ на 6 г. и А. Ю. М./брат/ на 9 г., и двамата родени от майката/пълнолетната българска гражданка/ Ю. М. Т. е съжителят на майката- починалия на •••г. пълнолетен български гражданин А.С.К., син и наследодател по закон на единствения си наследник по закон- пълнолетната българска гражданка/ответницата/ Р. Г. К. на 59 г./всички те от •••, общ.•••, обл.С./. Установи се по несъмнен и безспорен начин, че от раждането на всяко едно от двете малолетни деца до смъртта на съжителя на майката- починалия на •••г. пълнолетен български гражданин А.С.К., и четиримата са живели заедно в едно жилище и в едно домакинство в •••, общ.•••, обл.С., съжителят категорично и безспорно е приемал и двете деца за биологично негови, грижил се е за тях и ги е възпитавал заедно с майката. Самите деца са го възприемали безспорно като техен баща и са се обръщали към него като „татко“. Поради което процесните 2 бр. идентични, но отделни обективно и субективно съединени искове по чл.69 във вр. с чл.72, ал.2 от СК се явяват напълно основателни, обосновани и доказан, и следва да се уважат изцяло, ведно със законните последици от това. Следва да се приеме за установено спрямо страните по делото, че починалия на •••г. пълнолетен български гражданин А.С.К. е биологичен техен баща. В резултат на което следва всяко едно от двете малолетни деца да се съставят нови Актове за раждане, където в графа „майка“ да остане пълнолетната българска гражданка Ю. М. Т., а в графа „баща“ да се запише починалия на •••г. пълнолетен български гражданин А.С.К.- ЕГН •••••••••• от •••, общ.•••, обл.С.. И в резултат на това, при запазване на настоящите им ЕГН, бащините и фамилните имена на всяко едно от 2 бр. малолетни деца да се вземат от бащините им такива, а именно в бъдеще те да станат съответно Е. А. К. и А. А.К., ведно с всички законни последици от това. Следва да се разпореди на Кмета на Община- С.З. по месторождението и на двете малолетни деца да им издаде нови Актове за раждане, съобразно гореизложените мотиви. След влизане на Решението в законна сила, официално заверени преписи от него да се изпратят служебно на Д”ГРАО”- С.З. за вписване на новите факти и обстоятелства, и на Кмета на Община- гр.Стара Загора за съставяне на новите 3 бр. Акт за раждане на всяко едно от малолетните деца. Това първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок, чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС- Пловдив, който за всички присъствали страни тече от днес- 17.10.2024г./четвъртък/, а за неприсъствалата ДСП- ОЗД- гр.Казанлък, обл.С. от датата на уведомяването й. Ето защо водим от гореизложените мотиви и на осн. чл.69 във вр. с чл.72, ал.2 от СК във връзка с чл.104, т.1 от ГПК, първоинстанционният ОС- С.З.