Решение № 631 от 20.3.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3086/2018 г.

Производството е по реда на чл.156 ал.1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Т.Б.Б., ЕГН ••••••••••, •••, чрез адв. К., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618000166-091-001/06.07.2018 год., издаден от •••, на длъжност началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и •••в, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 539/17.09.2018 год. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д „ОДОП“) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за установения размер на отговорността на лицето за задължения на „••“ ЕООД по чл.19 ал.1 от ДОПК, свързани с РА № 161305890/13.01.2014 г. и РА № Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно вменената солидарна отговорност по чл.19 ал.1 от ДОПК за задължения на дружество „••“ ЕООД за корпоративен данък за 2013 год., отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 01.01.2013 до 31.12.2014 г. и отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г. В подкрепа на това в жалбата и представената по делото писмена защита са развити доводи и аргументи относно незаконосъобразността на констатациите на приходната администрация. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. К., поддържа жалбата, като ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната стр••• – директор на дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. ••, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618000166-020-001 от 09.01.2018 г. (л.604, т.2), издадена от ••• - началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, с обхват на задължения: - отговорност за корпоративен данък /КД/ за периода 01.01.2013 – 31.12.2013 г.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода 01.01.2013 – 31.12.2014 г. и отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2013 до 10.02.2014 г., като е определен е срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 09.01.2018 г. по електронен път. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001618000166-020-002 от 03.04.2018 г. (л.601, т.2) на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 08.06.2018 г. Заповедта е връчена на РЛ електронно на 18.01.2018 г. В срока по чл.117 ал.1, от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001618000166-092-001/21.06.2018 г. (л.77, т.1). По така изготвения доклад в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-5576/03.07.2018 г. (л.70, т.1). В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001618000166-091-001/06.07.2018 г. (л.62, т.1). В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е обжалван пред горестоящия административен орган, който в срока по чл.155 ал.1 се е произнесъл с Решение № 539/17.09.2018 г., като е потвърдил РА изцяло. В административната преписка е приложен оптичен носител на цитираните по-горе актове (л.43, т.1), удостоверяващ валидни електронни подписи от стр••• на съответния орган по приходите. С оглед делегирането на правомощията, към административната преписка са приложени Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-21 от 10.01.2017 г. (л.6, т.1) и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. (л.7, т.1), всички издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.

Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК, издаден е в предвидената форма, съгласно чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.

На второ място, органите по приходите са приложили принципите на обективност и служебно начало, заложени в чл.3 и чл.5 от ДОПК, тъй като всички протоколи от извършени насрещни проверки на задължени лица, на трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, и сочат на липса на преднамереност в действията на органите по приходите. Отделно от това, видно от така изготвените протоколи, органите на данъчната администрация са положили максимални усилия за установяване на фактите и обстоятелствата за определяне на данъчните задължения на лицето, като са извършили проверки във всички информационни масиви, както и са извършили насрещни проверки на лицата, които са контрагенти на жалбоподателя, за което свидетелстват и представените по административната преписка обяснения в приложенията към РД. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органите по приходите не са изпълнили задълженията си служебно да установят всички факти, имащи значение за определянето на данъчните задължения. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила, но дори и такива да са налице, съгласно чл.160 ал.1 от ДОПК съдът е длъжен да разгледа делото по същество.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Пловдив, втори състав, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК и от надлежна стр•••, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разглед••• по същество е частично основателна.

От фактическа стр••• съдът намира за установено следното:

Т.Б.Б. е физическо лице. За ревизирания период е била управител на дружество „••“ ЕООД. „••“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 24.04.2012 г. За ревизирания период едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Т.Б.Б. с постоянен адрес: •••. На Т.Б. не е извършв••• ревизия в качеството на управител на „••“ ЕООД за установяване на отговорността му за задължения на дружеството по отношение на задълженията от обхвата на настоящата ревизия.

На „•••1“ ЕООД са извършени ревизии, както следва: - данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., издаден РА № Р-161305890/13.01.2014 г. РА е обжалван и е влязъл в сила; - корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода 01.01.2103 – 31.12.2014 г. и издаден РА № Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г. РА е влязъл в сила.

Горните РА са присъединени в настоящото ревизионно производство с Протокол обр. Кд73 № 0472047/08.05.2018 г., както и са присъединени справки и документи от ИМ на НАП, от ТР, от ЕСГРАО и др. (л.92, т.1).

Към момента на извършване на ревизията РЛ е притежавало МПС, съгласно справка от ИС на НАП по предоставени данни от КАТ. На същите са наложени предварителни обезпечителни мерки.

Отговорност за задълженията по ЗКПО.

При ревизията е установено, че дружеството, с представляващ и управител Т.Б., през 2013 г. е осчетоводило протоколи за брак на материалнли запаси на стойност 239 948.22 лв. без ДДС (л.137, т.1) От събраните в хода на ревизията доказателства (Протокол за извършена проверка сер. АА № 0056913/12.11.2013 г. за наличности на стоки – л.119-гръб, т.1; доклад от проверката на обекта на дружеството от 13.11.2013 г. – л.186, т.1) е установено, че бракуването на материалните запаси не е осъществено реално.

След извършената ревизия са определени задължения за КД за 2013 г. в размер на 39 637.89 лв., които задължения и към момента на настоящата ревизия не са погасени.

Установено е, че за периода на извършв•••та ревизия, представляващ и управител на дружеството е била Т.Б.Б.. Същата е подписвала и представяла всички документи във връзка с извършв•••та ревизия, както и е представяла обяснения във връзка с извършв•••та дейност от дружеството – обяснения от управителя Б. вх. № ВхР-1237 # 1 от 23.04.2015 г. (л.318, т.1) и обяснения вх. № ВхР-568/19.02.2015 г. (л.349, т.2).

От стр••• на приходната администрация е прието, че с извършване на нереално бракуване на стоки, установено от ревизията, управителката и представляващ дружеството е допуснала намаляване на краткотрайните активи- стоки на дружеството и невъзможността същите да бъдат продадени, от което дружеството би получило финансова изгода и не би имало затруднения за погасяване на задълженията.

Към момента на настоящата ревизия, „••“ ЕООД има непогасени задължения за КД за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на – главница – 39 637.80 лв., което задължение е установено с РА № Р-16001615----84-091-001/17.07.2015 г и е било дължимо от 01.01.2014 г. с РА са начислени лихви в размер на 2 113.76 лв., които не са погасени до момента, както и лихва от 17.07.2015 г. за дължимия КД в размер на 1 528.51 лв. Тези задължения не са погасени към момента на ревизията.

По отговорността за задължения по ЗДДФЛ.

С РА №Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г. в частта за данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове, е установено, следното: - във връзка с извършена проверка на дружеството е изготвен протокол от 24.10.2014 г., който документира проверка по фактическо установяване на наличните парични средства в касата на предприятието. При проверката не е установена реална касова наличност на парични средства. По счетоводни данни обаче, наличността на паричните средства с касата на дружеството е, както се каза по-горе, 900 637.03 лв.

Видно от приложените доказателства при ревизията, в частта по ЗДДФЛ е установено, че с протокол на ОС на дружеството от 24.02.2014 г. (л.332-гръб, т.1) е взето решение от едноличния собственик на капитала – Т.Б., дружеството да предостави сумата от 463 000.00 лв. паричен заем на свързаното лице – ••••••. С разписка от 28.02.2014 г. (л.334, т.2) сумата е изплатена в брой на посоченото лице от Т.Б.. При ревизията е установено, че заемът е без обезпечение, предоставен е без гаранции за неговото връщане на дружеството, а самото лице - заемател не притежава финансова възможност за връщането му. Прието е, че посочената сума представлява де факто скрито разпределение на печалбата под формата на дивиденти и не е платен 5% данък в размер на 23 150.00 лв.

От приложените доказателства е установено също, че в хода на същата ревизия е констатирано, че с протокол на ОС от 28.03.2014 г. е прието, положителният финансов резултат за 2013 г. в размер на 401 377.99 лв. да се пренесе в неразпредел•••та печалба. С протокол от заседание на ОС на дружеството от 01.10.2014 г. (л.318-гръб, т.1) е взето решение, печалбата от 2013 г. да бъде разпределена и да бъде изплатен дивидент на управителя на дружеството в размер на 368 976.05 лв. Представени са разписки за изплатени суми на управителката и представляваща дружеството – Т.Б. дневно по 14 955.00 лв. за периода от 01.10.2014 г. до 24.10.2014 г. (л.319-л.332, т.1). Установено е, че сумите са осчетоводени, но дължимият данък върху дивидента в размер на 18 448.80 лв. не е отчислен, не е осчетоводен по съответната счетоводна сметка и не е внесен в приход на бюджета, както и не е подадена декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ до 31.01.2015 г. за последно тримесечие на 2014 г. подадена е декларация по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатена сучма на Т.Б.. Във връзка с установените обстоятелства е прието, че „••“ ЕООД е извършило скрито разпределение на дивидент, при което не е начислен 5% данък върху дивидента.

В тази връзка е отразено, че в хода на ревизията са извършени всички действия за установяване на наличните активи на дружеството; извършени са предварителни обезпечения на задълженията в хода на ревизионното производство на „••“ ЕООД чрез налагане на запор на притежаваните банкови сметки от дружеството, както се посочи по-горе в настоящото изложение, като в съставените искания за ПОМ е записано, че РЛ няма налични активи.

По отговорността за задълженията по ЗДДС.

На „••“ ЕООД е извършена и ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2013 – 30.11.2013 г., за което е издаден РА № 161305890/13.01.2014 г. При ревизията е установено, че е упражнено право на данъчен кредит /ДК/ в размер на 54 729.44 лв. по фактури за покупки, по които няма осъществени доставки и по които са издадени кредитни известия. Доставки и плащания по фактурите не са извършени, а кредитните известия не са отразени в дневник за покупките и в счетоводството на дружеството и с данъчната основа е съответно с ДДС по тях не са намалени данните в съответните клетки в справката-декларация по ЗДДС за съответните периоди.

Констатирано е също при тази ревизия, че за м.11.2013 г. дружеството е декларирало ДДС за внасяне по СД по ЗДДС в размер на 107 639.68 лв., от които към момента не е внесена сумата от 69 575.20 лв. с прилежащите лихви.

Установено е и, че към момента на издаване на настоящия РА, „••“ ЕООД не е погасило начислените лихви за неправомерно приспаднатия ДК за данъчни периоди: - м.02.2013 г., м.03.2013 г., м.05.2013 г. и м.06.2013 г. За периода м.11.2013 г. а налице остатък за внасяне от ДДС по СД по ЗДДС за м.11.2013 г. в размер на 60 757.20 лв., ведно с начислените лихви към момента.

За периода 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г., съгласно подадена СД по ЗДДС е деклариран ДДС за внасяне в размер на 2 653.48 лв., който към момента не е внесен и са начислени допълнително лихви.

От приложената справка с изх. № С170016-134-0000503/27.02.2017 г. на публичен изпълнител за имущественото състояние на дружеството, същото не притежава никакви активи. Няма извършени вписвания в АВ – имотен регистър. Съгласно ЦРОЗ, с удостоверение от 30.01.2015 г. е вписан особен залог по договор за финансов лизинг в полза на „Интерлийз“ ЕАД. За предходната стопанска година финансовият резултат е 0.00 лв. Стойността на оборотите по ЗДДС и на оборотите по касови апарати от 01.01. на текущата година до края на предходния месец е 0.00 лв.Дружеството не притежава безналични ценни книжа и дялове съгласно отговор от 13.02.2015 г. по запорно съобщение № 4346/2014/000012/0902.2015 г. Банковите сметки, върху които са наложени запори, са без авоари. В резултат от събраните доказателства, към 28.02.2017 г., дългът на „••“ ЕООД е категоризиран като трудно събираем.

Установено е също така, че към момента на извършване на ревизията, РЛ Т.Б. е притежавало МПС, съгласно справка от ИС на НАП по предоставени данни от КАТ, на които са наложени предварителни обезпечителни мерки.

Предвид горното е прието при ревизията, че са налице изискуемите предпоставки за Т.Б., в качеството и на управител е едноличен собственик на капитала на „••“ ЕООД да се вмени отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК за допълнително установените задължения на дружеството по РА № 161305890/13.01.2014 г., како следва:

• ДДС за периода 01.02.2013 г. – 28.02.2013 г. – лихви в размер на 2 280.56 лв.;

• ДДС за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2013 г. – лихви в размер на 1 359.15 лв.;

• ДДС за периода 01.05.2013 г. – 31.05.2013 г. – лихви в размер на 687.29 лв.;

• ДДС за периода 01.06.2013 г. – 30.06.2013 г. – лихви в размер на 281.45 лв.;

• ДДС за периода 01.11.2013 г. – 30.11.2013 г. – 60 575.20 лв. и лихви в размер на 29 698.49 лв.;

• ДДС по СД за периода 01.02.2014 г. – 10.02.2014 г. – ДДС – 2 653.48 лв. и лихви в размер на 1 162.06 лв.

Що се отнася до определените задължения за лихви, ревизиращият екип е приел, че отговорността по чл.19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се начислява до датата на издаване на РА на лицето. Посочено е също така, че относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главният дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник, се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случая е прието, че отговорното лице не става носител на това данъчно задължение, върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване.

За да потвърди РА в решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.

В съдебно заседание на 24.01.2019 г. е изслуш••• и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.652, т.3), за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и допълнително представени от публичен изпълнител във връзка с образувано изп. д. № 4364/2014 г. на „••“ ЕООД и 2 бр. класьори с продажни фактури за 2014 г. От така изготвената експертиза се установява, че наличните ДМА към 31.12.2013 и 31.12.2014 г. не са достатъчни, за да се покрият вменените задължения на ФЛ, а наличните КМА към тези две дати са достатъчни, за да се покрият вменените задължения на ФЛ. По данни от главната книга за 2013 г. вещото лице е установило, че дружеството има постъпления по банка от клиенти в общ размер 2 508 954.57 лв., а за 2014 г. – постъпленията по банка от клиенти са в общ размер на 1 131 221.37 лв. В табличен вид са представени постъпленията по с/ка 501 за 2013 и 2014 г., както и разплащателните сметки във валута и в лева за двете години, като е установено, че нетната средномесечна разполагаема сума за 2013 г. е в размер на 50 805.28 лв., а за 2014 г. няма нетна разполагаема сума; извършените плащания са в по-голям размер от постъпленията, като същите са с произход началното салдо по с/ка 501 – Каса в лева към 01.01.2014 г. – 633 088.22 лв. Вещото лице е описало в хронологичен ред издадените разпореждания и извършвани действия на публичния изпълнител. В табличен вид са описани и издадените кредитни известия, които са отразени в счетоводството, като е посочено от експерта, че по така издадените КИ не е ясно какво е основанието за издаването на същите във връзка с върнатата стока. По отношение на връщането на всички стоки с предмет „зехтин“ експертизата не е констатирала след това повторно издадени фактури с предмет същата стока. Вещото лице е посочило също така, че последно издадена е продажна фактура № 574/28.11.2014 г. На 03.12.2014 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС. На 11.03.2015 г. „••“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС по чл. 99 от с.з. само за целите на ВОП и на 02.07.2018 г. е дерегистрирано. На 29.01.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 12.03.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 18.05.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 27.07.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 16.09.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС.

В съдебно заседание на 21.02.2019 г. е разпитано като свидетел лицето •••, от чийто показания се установява, че познава Т.Б. и •••, тъй като е бивша съпруга на •••. Живеели от доста време заедно и имали две деца. Знае, че Б. е имала проблеми и искала да замине на работа в •••, и в тази връзка е искала да прехвърли фирмата на •••, за да се занимава той с проблемите й. Занимавала се с търговия – предлагала стоки на „••“, „•••“ и други клиенти, за които не знае подробности. Не може да каже точна година, но някъде около 2014 г. имала проблеми с „••“ – имало много стока, върната за преетикетиране.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представените с жалбата доказателства; писмо вх. № 1147/18.01.2019 г. на Д „ОДОП“; Акт за дерегистрация от 03.11.2014 г.; пет броя Отказ за регистрация по ЗДДС; предупреждение от 02.11.2015 г., ведно с АУАН от 20.07.2015 г. и Протокол от ОС на „••“ ЕООД от 01.10.2014 г.; два броя класьори, наименовани „Продажби“, по които е работило вещото лице и които са били представени на данъчната администрация по време на ревизията.

При така установеното от фактическа стр•••, съдът формира следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на съдебната проверката е наличието или липсата на предпоставките по чл.19 ал.1 от ДОПК. В случая е приложима разпоредбата на този текст, в редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., според който кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1. Лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на ЗЛ по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК, към момента, за който са установени публичните задължения за последното; 2. Да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орг••• по приходите или публичния изпълнител; и 3. Вследствие на това поведение, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или ДЗОВ. Отговорността е ограничена до размера до размера на несъбраното задължение. Като цяло, отговорността по чл.19 от ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружеството лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството, като ЗЛ.

Не се спори, че РА № Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г., с който са установени задължения за КД на „••“ ЕООД, е влязъл в сила. Не се спори също, че към датата на издаване на обжалвания ревизионен акт, установените за­дължения на едноличното дружество по влезлия в сила РА, не са внесени от него.

Към жалбата до настоящата инстанция са приложени: Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 и ал.2 от ДОПК изх. № РД-10-648/04.11.2013 г. (л.23, т.1) е 6 бр. разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229 ал.1 от ДОПК (л.24-л.29, т.1), Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 и ал.2 от ДОПК изх. № РД-10-9/09.01.2014 г. (л.30, т.1), и 2 бр. разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229 ал.1 от ДОПК (л.31-л.31, т.1) и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-259/18.02.2014 г. (л.33, т.1) и 2 бр. разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229 ал.1 от ДОПК (л.34-л.35, т.1). Тук е необходимо да се посочи, че всички разпореждания за неотложни плащания касаят 90% от постъпилите и постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово разпореждане за дейности, във връзка с изпълнение на задължения по трудови договори, текущи и осигурителни задължения и други текущи нужди, а 10% да се считат за запорирани до получаване на запорното съобщение, като с Разпореждане изх. № РД-16-534/20.01.2014 г. е разпоредено 60 200.00 лв. да бъдат преведени във връзка с погасяване на данъци и ЗОВ, включително с доначислени лихви.

Съдът изцяло споделя доводите на ревизиращия екип, както и мотивите на директора в потвържда­ващото РА решение, за ангажиране на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК, които се свеждат до това, че ревизираният субект – ФЛ Т.Б., към момента на ревизирания период 2013 г., е притежавала качеството на управител на „••“ ЕООД и към момента на укриване на известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите и е знаело за това.

Безспорно е, че за периода 01.01.2013 г. – 07.01.2016 г. Т.Б. е собственик и управител на „••“ ЕООД, установено и от данните по Регистър Булстат и ТР при АВ. Приложен е и Учредителният акт на „••“ ЕООД (л.570, т.2), от който се установява, че дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик; едноличният собственик изменя и допълва устава, приема годишния отчет и баланса на дружеството, разпределя печалбата и взема решения за нейното изплащане, взема решения и решава въпроси, както и носи отговорност за виновно причинени от него вреди на дружеството.

По отношение на извършеното бракуване на материални запаси, е необходимо да се отбележи следното:

Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) третира по един и същ начин и липсите и брака на материални запаси (МЗ). Това е съществена разлика по сравнение с начина на третиране на дълготрайните активи и ост•••лите краткотрайни активи (например, парични средства, краткосрочни финансови активи), при които данъчните ефекти при липса и брак се различават.

Разпоредбите, регламентиращи данъчното третиране на липсите и брака на МЗ са: ал.2-5 на чл.28 от ЗКПО относно трeтиране на разходите, отчетени по повод липси и брак на материални запаси; чл.29 от ЗКПО относно приходите, свързани с липси и брак на материални запаси; чл.35 ал. 3 от ЗКПО относно третиране на обезценки, направени през предходни години на бракувани и липсващи материални запаси.

Посочените разпоредби въвеждат два различни подхода при третиране липсите и брака на МЗ: общ ред - разписан в ал.2, 4, 5 на чл.28, чл.29 и чл.35 ал.3 от ЗКПО, регламентиращ неблагоприятно третиране на разходите, свързани с липси и брак на МЗ свързано с непризнаване на разходите за липси и брак за данъчни цели; специален ред - разписан в ал.3 на чл.28 от ЗКПО, регламентиращ четири специални случая: - наличие на непреодолима сила; - технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства; - изтичане срока на годност; - търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, при които неблагоприятният общ ред и по-конкретно разпоредбите на ал.2, 4, 5 на чл.28, чл.29 и чл.35 ал.3 от ЗКПО не се прилагат, т.е. разходите за брак и липси се третират като обичаен признат за данъчни цели счетоводен разход.

ЗКПО не дава свое определение на брак. В действащата нормативна уредба също няма легално определение на понятието "брак на материални запаси", респ. бракуване на материални запаси. Такова може да бъде намерено в отменената преди 20 години Наредба № 878 за реда и начина за обезценяване и бракуване на негодни или ненужни суровини, материали и други стоково материални ценности. В нея е посочено, че обект на бракуване са материални запаси ст•••ли негодни и неупотребяеми поради повреда (разваляне, счупване и др.) или износване ( похабяване ). Посочената дефиниция няма нормативна сила, но съдържа основни характеристики на материалните запаси, които пораждат необходимост от бракуването им. По същество тя систематизира случаи, при които материалните запаси не могат да се използват по първоначалното си предназначение и да носят икономическа изгода.

В този смисъл е и дефиницията, дадена в разяснение НАП ( № 2_1113 от 16. 06. 2010 г. на Дирекция «ОУИ» - Варна ), с което приходните органи целят да запълнят нормативната празнота – приема се, че бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода.

Доколкото материалните запаси ( материали, стоки, готова, продукция и незавършено производство ) са краткотрайни материални активи, посоченото определение за брак се отнася и за тях.

Имайки предвид посоченото разяснение на НАП следва да се •••лизират в случаите, при които приходните органи ще приемат, че счетоводно отчетеният разход от отписване на материален запас от група 30 отразява действително неговото бракуване, а не е свързан с обичайна продажба на стоки или продажба на излишни за момента материали.

Т райна съдебна и данъчна практика е, за да се приеме, че активите се отписват поради бракуване е не само да е налице отписване на материален запас, но и наличие на съответен документ/документи, доказващ/и, че основанието за отписване е именно извеждането на даден запас от употреба поради брак. Прегледът на съдебната практика показва, че приемането за недоказано на класифициране, на даден счетоводен разход като разход за брак на материални запаси, от стр••• на приходните органи и на съда се базира най-често на липса на документи, чрез които се доказват причините за генериране на разхода или прекалено късното им представяне едва с възражението срещу Ревизионния доклад. (така в Решение на ВАС № 198 от 06. 01. 2012 г. по адм. дело № 5762/2011 г. и Решение № 10232 от 31. 07. 2009 г. по адм. дело № 2892/2009 г., които са във връзка със ЗДДС и ЗАДС, но счетоводните правила за доказване на брака са едни и същи). За съжаление, по отношение документирането на брака нито в ЗКПО, нито в действащата нормативна уредба има специални изисквания, а също така не могат да бъдат открити подробни разяснения и на приходната администрация. Обикновено поясненията са от най-общ характер - документът, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси следва да съдържа реквизитите на първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, регламентирани в чл.7 ал.2 от Закона за счетоводството (ЗСч), както и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. (разяснение № 24-33-87 от 11. 04. 2008 г. на ЦУ на НАП, разяснение № 3_3144 от 02. 07. 2009 г. на Дирекция “ОУИ” - Велико Търново, разяснение № 3_3894 от 21. 08. 2009 г. на Дирекция “ОУИ”- Велико Търново ). Допълнителната информация относно основанието за брак е от съществено значение, когато с нея се доказва, че бракът или липсата попадат в някои от четирите случаи на преференциално третиране.

В стопанската практика като такива вътрешни документи се ползват:

• протокол за брак, който приходните органи приемат за възможен вид първичен документ (разяснение № 24-33-87 от 11. 04. 2008 г. на ЦУ на НАП и разяснение № 3_3894 от 21. 08. 2009 г. на Дирекция “ОУИ” - Велико Търново ).

• акт за бракуване на материални ценности (запаси). Този документ е регламентиран като типов образец в издадения в началото на 90-та години от Министерство на финансите Албум на първичен счетоводни документи, систематизиращ типови образци на различни видове първични документи и пояснения, свързани с процедурата за тяхното издаване, който и досега широко се ползва в стопанската практика, въпреки, че няма нормативна сила.

Независимо от това как ще бъде наречен документът, бракуването на материални запаси се подчинява на определена еднотипна процедура, спазването на която показва пред приходните органи, че действително е извършено бракуване на МЗ, а не се прави опит да се прикрие неотчетена продажба на МЗ или фиктивна сделка.

Може да се приеме, че протокол или акт за брак времево може да се издава в два случая: - при констатиране на събитие, които води до бракуване на материални запаси (например, изтичане срока на годност, причинена повреда от авария, неопредолима сила, като пожар и др. подобни); - като следствие на провежд••• инвентаризация на материалните запаси (най-вече края на отчетния период по реда на чл.22 от ЗСч ).

При констатиране на събитие, които води до бракуване на материални запаси процедурата е: 1. Управителят издава заповед за назначаване на комисия, за извършване на бракуване на МЗ; 2. Физическият оглед на подлежащите на бракуване МЗ се извършва в присъствието на материално отговорното лице за съхранението им; 3. Когато се извършва бракуване на храни, бракуването би следвало да се извършва при наличието на представители на съответните органи за здравен и санитарно - ветеринарен контрол, доколкото те дават предписания за унищожаването им. 4. Протоколът/актът за бракуване се съставя веднага след констатиране на неизползваемостта на стоково - материалните запаси.

Необходимо е да се отбележи също така, че разходът за брак следва да с отчете в годината, в която е констатир••• причината за брака и запасът е обявяват за негоден, тъй като вече не може да се използва по предназначението, а не в по-късен етап, например в годината на физическото унищожаване на вече бракуваните активи. ( Решение на ВАС № 9579 от 11. 10. 2007 г. по адм. дело № 8205/2006 г. ) В протокола за брак, освен няколкото задължителните реквизити за вътрешен документ, както се посочи по-горе, би следвало да се посочи допълнителна информация и факти и обстоятелства, които недвусмислено да доказват, че става въпрос за бракуване на материални запаси – в документа следва да се отразяват: наименованията, количеството и основната характеристика на бракуваните материални запаси, № на заповедта въз основа на която се осъществява бракуванeто, имената на членовете на комисията, обекта в който се извършва бракуването, получените при бракуването отпадъци и заключението на комисията относно основанието за бракуването и начинът, по който се предлага предприятието да се разпореди с бракуваните материални запаси, т.е. следва да се да се отговори на четири въпроса: защо се бракува ( основанието за брак ), от кого се бракува ( състава на комисията за брак ), къде се бракува ( съответния обект, в който се извършва бракуването и конкретните бракувани партиди) и как е осъществено бракуването ( унищожаване, продажба като отпадък и т.н.).

Задължително се констатира, по чия вина е бракът – предприятието или МОЛ или друго лице, тъй като в първия случай се осчетоводява разход на предприятието, а във втория - вземане към МОЛ или трето лице.

В случая няма спор, че е наличен протокол за брак, но същият съдържа най-обща формулировка на бракуваните материални запаси – електрически крушки и захарни изделия. Освен, че липсва заповед за провеждане на инвентаризацията, стоките в протокола не са описани като артикули – по мярка, количество, цена и стойност, а само една обща бройка и обща сума на загубата. Същевременно – МОЛ е управителят Т.Б., тя е и първи член на комисията, отделно от това, е подписала протокола и като ръководител на дружеството. Отделно от това, в случая се бракуват хранителни продукти, поради което присъствието на санитарен контрол е задължително.

В случая липсват нормативен акт или фирмени стандарти, а при така посочените стоки, не може да се определи кога точно е изтекъл срокът на годност на захарните изделия, и подлежат ли същите на бракуване.

Отделно от това, що се отнася до причината за бракуване на стоките, единствено в обясненията на Б. вх. № ВхР-1237 # 1/23.04.2015 г. (л.318, т.1) е посочено, че няма издаден документ от компетентна институция за спукан водопровод; липсва дори протокол от комисия, която да е констатирала аварията.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя развитите в жалбата възражения в тази част, като намира изводите на орг••• по приходите за правилни и законосъобразни, съответстващи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и приложимите норми.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ревизираното лице Т.Б.Б. е била управител на задълженото лице „••“ ЕООД, считано от 01.01.2013 год. до 07.01.2016 г. в т.ч. и към датите, на които е извършено бракуването на стоковите запаси, макар и да не са формирани задължения за КД, то при така установения начин на бракуване, съдът намира, че органите по приходите са формирали правилен извод, че действията на управителя са насочени към съзнателно укриване на приходи.

В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отговорността за бракуването на стоките и подаването на декларациите по ЗКПО и ЗДДС е на счетоводителя. Очевидно е, че всички документи са подписани и от управителя на дружеството, т.е. това е ставало със знанието му.

Спор не се формира по отношение констатациите на приходната администрация относно дадения на ••• заем, тъй като самата Б. в писмените си обяснения вх. № ВхР-1564/28.05.2015 г., сочи констатираните обстоятелства около този заем. В хода на съдебното производство не се представиха доказателства, които да оборят тези констатации.

Спор не се формира и по обстоятелството, че във връзка с получения дивидент в размер на 368 976.05 лв. от Т.Б. през м.10.2014 г., не е начислен и платен 5% данък върху дивидентите, не е подадена е декларация по чл.55 от ЗДДФЛ. Това обстоятелство също е заявила лично тя, в обясненията й от 12.05.2015 г. (л.277, т.1).

Тук, на първо място, е необходимо да се отбележи, че съгласно данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ, според получателя и източника си, доходите от дивиденти могат да бъдат разграничени в четири групи, като едната от тях е дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в България, като и в четирите случая, на облагане подлежи брутната сума на дивидентите, определена с решение за разпределяне на дивидент, като облагането е с окончателен данък в размер на 5% (чл.38 ал.2 и чл.46 ал.3 от ЗДДФЛ). В §1 т.5 от ДР на ЗДДФЛ е дадена дефиницията за понятието дивидент.

По отношение на данъчното третиране на дивидентите, разпределени в полза на местни и чуждестранни физически лица, следва да се посочи, че данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 т.2 от ЗДДФЛ е местното юридическо лице – платец на дохода, което има задължението да удържи и внесе окончателния данък от 5 % в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент (чл.65 ал.2 от ЗДДФЛ). Задълженото лице подава декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 от ЗКПО лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП, по пощата с обратна разписка или по електронен път - чрез интернет с електронен подпис. ЗДДФЛ не поставя изискване изплащането на дивидентите да се документира със специален документ нито от получателя, нито от платеца на дохода. Дивидентите с източник в стр•••та, не се декларират в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

На второ място, с разпоредбата на чл.19 ал.1 от ДОПК, в редакцията й, действала към ревизираните периоди, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орг••• по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение.

Предмет на съдебна проверка е наличието или липсата на предпоставките по чл.19 ал.1 от ДОПК, като в случая, кумулативно необходимите предпоставки за това са: лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения за последното; да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орг••• по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това поведение, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и ЗОВ, като отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Като цяло, отговорността по чл.19 от ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружеството лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като ЗЛ.

От друга стр•••, за да бъде ангажир••• отговорността по чл.19 ал.2 ДОПК следва да са налице кумулативно посочените в нея предпоставки, а именно: субектът на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения за последното; това лице, действайки недобросъвестно, да е извършило плащания в натура или пари или да е отчуждило безвъзмездно имущество на задълженото лице; вследствие на това плащане или отчуждаване имуществото на дружеството да е намаляло; като резултат, вследствие изключително от поведението на лицето по недобросъвестното плащане или отчуждаване, не са платени данъци или осигурителни вноски. Само при наличието на всички тези елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ревизираното лице Т.Б.Б. е била собственик и управител на задълженото дружество „••“ ЕООД, считано от 01.01.2013 год. до 07.01.2016 г., в т.ч. и към датите, на които са извършени плащания, под формата на разпределение на дивиденти на едноличния собственик на капитала от печалбата на дружеството. С оглед на това, съдът приема, че е налице първата кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.19 ал.1 от ДОПК. •••логичен е изводът и по отношение на предоставения на ••• заем в размер на 463 000.00 лв., даден без никакви гаранции, обезпечения и при установена липса на финансова възможност, от стр••• на приходната администрация, невъзможност ••• да върне заемът. Каза се, това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, който сам е декларирал тези факти, и при установената свързаност на двете лица, съдът споделя логичния извод на органите по приходите, че е налице скрито разпределение на печалбата, тъй като Б. съвсем съзнателно и умишлено е предоставила този заем. От друга стр•••, представеният протокол от ОС от 01.10.2014 г., за разпределение на дивиденти не отговаря на изискванията, посочени по-горе, в чл.38 ал.2 и чл.46 ал.3 от ЗДДФЛ, обстоятелство, което също се потвърждава от самата Б.. В този смисъл съдът намира, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка - наличието на недобросъвестно поведение, изразяващо се в неправомерно плащане в натура или пари или отчуждаване на имущество на задълженото лице, от събраните по делото доказателства – описаните в обстоятелствената част и приложени по административната преписка общо: две решение на ОС – за предоставяне на необезпечен и негарантиран заем на •••, договор за паричен заем от 25.02.2014 г. (л.333, т.2), разписка за получена сума от ••• от 28.02.2014 г. (л.334, т.2), декларация за получена сума (л.334-гръб, т.2), ПКО от 30.12.2014 г. за платена лихва съгласно договора (л.335, т.2), протокол на ОС за разпределяне на дивиденти и 27 разписки за разпределени дивиденти в изпълнение на това решение последно цитираното решение (л.319 –л.332, т.2), безспорно се удостоверява наличието на подобно поведение от стр••• на жалбоподателката. Именно наличието на решенията на едноличния собственик на капитала и разписките към тях доказват извършените от Т.Б.Б. плащания. Тези действия следва да се приемат като недобросъвестни, като съдът намира за правилен извода на орг••• по приходите, доколкото Б., в качеството си на управител е била със знанието за наличните – възникнали и изискуеми данъчни и осигурителни задължения, но вместо да предприеме необходимите действия за тяхното своевременно погасяване, в един кратък период е изплатила наличните в дружеството парични средства под формата на заем (скрити дивиденти, предвид свързаността й със •••) и дивиденти, до степен същите да бъдат изцяло изчерпани. В тази връзка, съдът намира за неоснователни развитите от жалбоподателката възражения, че разпределянето на дивиденти е правомощие на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, поради което за нея, в качеството й на управител е стояло задължението да изпълни тези решения. В хода на ревизионното производство е направена справка в Търговския регистър, при която е установено, че едноличен собственик и управител на капитала на „••“ ЕООД е Т.Б.. Именно в качеството си на представляващ едноличния собственик на капитала Б. е подписвала решенията на едноличния собственик за предоставяне на заем на ••• и за разпределяне на дивиденти. Като такава, Б. безспорно е била на ясно с финансовото състояние на „••“ ЕООД и наличните данъчни задължения по ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗДДС, и е могла да разпореди първо да се погасят публичните задължения на дружеството и едва при наличие на свободни парични средства да се извърши плащане на дивиденти на едноличния собственик на капитала. Дори и да се приеме тезата, че отговорен за разпределянето на дивиденти е едноличния собственик на капитала, докато управителя е задължен само да изпълни взетото решение, то отново Б., в качеството си и на представляващ и на едноличен собственик на капитала е приела двете решения за разпределяне на дивидент и за предоставяне на необезпечен заем. В този смисъл, ревизираното лице, първо като представляващ, едноличния собственик е приела решение за разпределяне на дивидент, след което като управител е извършила и самото плащане.

•••лизът на събраните доказателства обосновава извод за наличие и на третата кумулативно изискуема предпоставка - вследствие на това недобросъвестно плащане или отчуждаване имуществото на дружеството да е намаляло. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството не разполага с активи, парични средства, дялове в други дружества, а предвид и факта че през 2016 и 2017 г. няма данни за извършв••• дейност, публичният изпълнител е класифицирал дълга като трудно събираем, за което свидетелстват и приложените към жалбата постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и разпореждания за неотложни плащания, а в същото време при извършената проверка на касовата наличност на дружеството за 2013 и 2014 г. е установено, че то е разполагало с необходимите парични средства за погасяване на тези задължения, което обуславя правилния извод на приходната администрация за умишлено поведение на управителя и едноличния собственик на капитала спрямо задълженията на дружеството и тяхното погасяване.

Въз основа на така събраните доказателства, както и данните съдържащи се в протокола за извършена фактическа наличност на парични средства, безспорно се удостоверява факта, че вследствие на извършеното от стр••• на Б. недобросъвестно разпределяне на дивиденти и предоставяне на необезпечен заем на свързано лице, имуществото на дружеството е намаляло до степен да не може да погаси възникналите и изискуеми данъчни задължения.

Предвид така установените факти и обстоятелства, безспорно може да се обоснове изводът, че разпределянето на дивиденти е целяло именно разходване на наличните парични средства в дружеството с цел неплащане на задълженията на юридическото лице за данъци към бюджета. В този смисъл е налице и последната кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на лицето по чл.19 ал.1 от ДОПК, а именно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на Б., в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на „••“ ЕООД и невъзможността за събиране на данъци от юридическото лице.

Предвид горното, правилно и законосъобразно органът по приходите е обосновал наличието на предвидените в чл.19 ал.1 от ДОПК предпоставки за ангажиране на отговорността на управителя и собственика на капитала на „••“ ЕООД – Т.Б.Б.. В подкрепа на горното е и фактът, че и приложенията към ГДД за 2012 и 2013 г. (л.537, т.2 и 557, т.2) – счетоводна политика на дружеството са подписани от Б.. Що се отнася до задълженията по ЗДДС, жалбоподателят твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното укриване на обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходи и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Каза се, отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е особен вид лична имуществена отговорност за физически лица, членове на органи на управление или управители на юридически лица, която възниква при изпълнение на фактическия състав посочен в цитир•••та разпоредба, при която се изискват да са налице три кумулативни предпоставки, подробно описани по-горе в настоящото изложение. Или иначе казано, нормата на чл.19 ал.1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си да заяви факти и обстоятелства, но и да ги укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на различни причини, вкл. и небрежност, не е достатъчно, тъй като разпоредбата изисква волево действие, т.е. укриването на факти и обстоятелства предполага наличие на умисъл, който обуславя и причинно-следствената връзка между действието, респ. бездействието и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на цитир•••та правна норма е на орг••• по приходите, който следва да докаже същите съгласно чл.170, ал.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК.

По отношение изпълнението на първата материалноправна предпоставка по чл.19 ал.1 от ДОПК - лицето, субект на отговорността да има качество на управител или на член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения:

С ревизионен акт № 161305890/13.01.2014 г. на „••“ ЕООД са установени данъчни задължения по ЗДДС за период 01.01.2013 – 30.11.2013 г. През периодите, за които са установени данъчни задължения на дружеството, Т.Б.Б.. е била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, каза се за периода 01.01.2013 – 07.01.2016 г., според Регистър булстат и ТР, като на 07.01.2016 г. е подписан договор за покупко-продажба на дружествени дялове (л.575, т.2), на която дата прехвърля дружествените си дялове на •••. Следователно, през периодите, за които са били установени данъчни задължения с ревизионния акт, жалбоподателят Б. е била едноличен собственик на капитала е управител на „••“ ЕООД. Ето защо, съдът намира, че е налице първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК.

По отношение на втората предпоставка - да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, необявени пред орг••• по приходи или публичния изпълнител:

С обжалвания ревизионен акт, отговорността е ангажир•••, защото лицето е укрило факти и обстоятелства, свързани с неправомерно упражняване на данъчен кредит, при което е нарушило разпоредбите на ЗДДС и като управител, не е обявило в подадените СД по ЗДДС обективните факти и обстоятелства, декларирайки данни, които реално не съществуват и е обявил изключително занижени данъчни резултати, или иначе казано съзнателно е укрил истинският размер на ДДС.

При ревизията е установено, че СД по ЗДДС да подавани от лицето •••••• по електронен път. Като управител на дружеството Т.Б., е била запозната със съдържащите се данни в декларираните СД и дневници по ЗДДС; тя в това си качество упълномощила ••• и тези действия са извършени според нейната воля и с нейно знание, а в крайна сметка, тя отговаря и за икономическата дейност на едноличното дружество. Не е оспорена констатацията на приходната администрация, че при прехвърлянето на дяловете си на ••• на 07.01.2016 г., Б. е знаела за задълженията на дружеството и не е предприела мерки за погасяване на данъчните му задължения, което обуславя наличието на недобросъвестност у лицето. От друга стр•••, каза се по-горе, при направената фактическа проверка на касови наличности в дружеството, по данни към 31.078.2014 г. по счетоводни данни наличността на паричните средства в касата на дружеството е 900 637.03 лв., а от извършената проверка е установена реална касова наличност 0.00 лв., което предполага скрито „източване“ на парични средства от дружеството, като по този начин управителят е възпрепятствал възможността да се съберат данъчните задължения на „••“ ЕООД.

От извършения •••лиз на декларираните доставки в СД по ЗДДС се установява, че препятстването за събиране на данъчните задължения се състои в непосочване или невярно посочване на данни, които са известни на съответното лице и е налице причинно-следствена връзка между непосочването на данните и несъбираемостта на задълженията.

Тук е необходимо да се отбележи, че подаването на декларации по ЗДДС и ЗКПО е задължение, както на данъчно-задължените физически лица, така и на юридическите лица, като същността му се състои именно в посочване на факти и обстоятелства имащи значение за данъчното облагане на субекта. В този смисъл неподаването на декларация или подаването й с невярно съдържание представлява необявяване пред орг••• по приходи на факти и обстоятелства, свързани с данъчното законодателство. Б., в качеството си на управител на дружеството, е негов представляващ и лице, което организира и ръководи дейността му /по арг. от чл.141 ал.2 ТЗ/. Тези задължения на управителя на търговското дружество, формират представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки и подлежащи на отчитане приходи, съгласно ЗКПО. Следователно, е налице и втората предпоставка. Безспорно Б., в качеството си на управител, е укрила от орг••• по приходи факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви.

Относно третата предпоставка - причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски, следва да се посочи, че разминаването между декларираното и действителното, представлява укриване, но само ако поведението на управителя е умишлено. Субективната стр••• на действието или бездействието следва да бъде установена в хода на ревизионното производство с допустимите доказателствени средства. Нормата на чл.19 ал.1 ДОПК обаче изисква поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци и осигурителни вноски. В тежест на орг••• по приходите е да докаже по несъмнен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка, в конкретния случай между бездействието на управителя и невъзможността да бъдат събрани с ревизионния акт публични задължения.

Предвид факта, че Б. е упълномощила ••• ••• да подава декларациите по електронен път, същата като управляващ и представляващ дружеството, ръководещ цялостната икономическа дейност на същото, безспорно е, че към момента на декларирането управителят е бил наясно с обстоятелството, че в отчетните регистри по ЗДДС неправомерно се включват документи, по които дружеството претендира необосновано право на приспадане на ДК. В писмените обяснения вх. № ВхР-1237 # 1/2304.2015 г. (л.381, т.2) Б. заявявя: „Тъй като няма издаден документ от компетентни институции, доказващи спукан водопровод, заради който стоките бяха негодни за употреба, ние сме начислили ДДС и сме го показали в декларацията по ДДС за съответния месец“. В писмени обяснения от 24.10.2013 г. (л.418, т.2) се съдържат само твърдения относно съхранението на стоки в склад, както и липсата на транспортен документ, т.е. не се представят доказателства за реално извършени доставки на стоки. •••логични са и обясненията на лицето, дадени на 05.08.2013 г. (л.426, т.2), като в този, от една стр••• се признава, че липсва плащане по част от фактурите, а, от друга, че са налице кредитни известия.

Органът по приходите правилно е възприел, че лицето е било наясно с механизма, по който са подавани СД по ЗДДС и изобщо са попълвани отчетните регистри. Като допълнителен мотив, органът сочи и обстоятелството, че след 2016 г., вкл. и 2017, няма данни за извършв••• дейност от „••“ ЕООД. Липсва и имущество, което би могло да бъде осребрено при заявени претенции от стр••• на данъчната администрация, ако всички факти и обстоятелства бяха декларирани от дружеството в СД по ЗДДС и ГДД. Органът по приходите е извършил необходимия •••лиз на финансовото и имуществено състояние на дружеството за всеки от ревизираните периоди и е извършил съпоставка със задълженията също по вид и периоди, които дружеството е декларирало, но не е заплатило. При извършването на такъв •••лиз и съпоставка е установена невъзможността от удовлетворяване на данъчната администрация при проявена от нейна стр••• активност за задължения на дружеството, както те са декларирани, но невнесени. Очевидно е, че няма никакви други причини, довели до невъзможност за плащане на задълженията за КД и ДДС. Следователно и третата предпоставка от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК е налице. Безспорно е установена и невъзможността установените публични задължения да бъдат събрани, както беше посочено и по-горе в настоящото изложение.

От така изложеното се налага изводът, че е налице всяка една от изискуемите три предпоставки, предвидени за реализиране на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК на ревизираното лице.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като коректно и безпристрастно изготвено, отговарящо на поставените задачи, но същото не променя по никакъв начин изводите на ревизиращия екип. Дори нещо повече, вещото лице е посочило, че не намира основание за издадените в такъв голям брой кредитни известия, както и да има издадени повторно фактури за същите стоки.

Съдът не кредитира показанията на свид. •••а, тъй като същите са твърде общи, не дават никаква конкретика за проблеми на фирмата, не кореспондират със събраните по делото доказателства, като в тази връзка липсват каквито и да е доказателства за намеренията на Т.Б. да замине на работа в •••.

В жалбата до съда не е развито конкретно възражение, съгласно което отговорността по чл.19 от ДОПК изключва задълженията за лихва, но се иска отмяна на целия РА, поради което настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне и по този въпрос. Настоящата инстанция намира изводите на решаващия орган в тази насока за неправилни и необосновани.

Отговорността по чл. 1 9 от ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т.1 на ал.2 от чл.162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т.9 на същия текст, т.е. става дума за различни публични държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажир•••. В този смисъл е и съдебната практика, обективир••• в Решение № 13882 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7532/2017 г., Решение № 12484 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2016 г., Решение № 13623 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2015 г. и др. Предвид горното, оспорения ревизионен акт, в частта му, с която в тежест на ревизираното лице са определени лихви за неплатените в срок данъчни задължения се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което в тази му част същия следва да бъде отменен, а в ост•••лата му част, като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила, а подадената жалба да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, на основание чл.161 ал.1 ДОПК. С оглед на това, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1 980.64 (хиляда деветстотин и осемдесет и 0.64) лв., съставляваща заплатената държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от жалбата в размер на 144 465.28 лева следва да се присъди сумата от 3 974.65 (три хиляди деветстотин седемдесет и четири и 0.65) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно т.5 на ал.2 от чл.8 от Наредбата, при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – възнаграждението е в размер на 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв., което в случая прави 5 649.48 лв., а поисканото такова от адв. К. е 5600.00 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, втори състав