Решение № 260754 от 3.6.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 710/2021 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр.•••• против Решение № 260179/18.01.2021г. по гр.д.№ 9478/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия К. Т.К. сумата от 827, 33 лева бруто дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.07.2017г.- 30.06.2019г., както и сумата от 172, 48 лева- мораторна лихва върху неплатеното допопълнително възнаграждение за положен извънреден труд от датата на изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие – от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период, а именно от 26.08.2017г. до 03.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата 827, 33 лв., считано от 03.08.2020 г. до окончателното й плащане, както и разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. По-конкретно са изложени оплаквания, че съдът не е приложил точно относимите материалноправни норми. Сочи се, че исковете са неоснователни, тъй като през този период е действала разпоредбата на чл. 16е, ал. 3 и 4 ППЗИНЗС, съгласно която при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, а при 24-часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. Съгласно чл. 16а, ал. 2 за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8, 12 или 24 часови наряди по утвърден график. В чл. 16е, ал. 1 е регламентиран обхватът на отработеното време, което включва работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на разположение, времето за провеждане на професионално обучение и времето на дежурство. Времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време съгласно цитирания правилник и при спазване на посочените по-горе норми на въззиваемия е изплащан положения извънреден труд, поради което не се дължи такъв. Не са направени доказателствени искания за ангажиране на нови доказателства. Постъпил е отговор от въззиваемия К. Т.К. на въззивната жалба, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита се, че по делото е доказан положения извънреден труд, който не е изплатен. ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото. Производството по гр.д.№ 9478/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от К.Т.К. против ГД“Изпълнение на наказанията“, с която са предявени обективно съединени искове по чл.20, ал.2, чл.22 от ЗИНЗС, чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.07.2017г. – 30.06.2019 г., както и сумата от 100 лева- мораторна лихва върху всяко допълнително възнаграждение от датата на изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие- 26- то число на месеца, следващ всеки отчетен период, до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. В исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, заема длъжността „••••“ - държавен служител от надзорно- охранителния състав на ГД“Изпълнение на наказанията“, с място на изпълнение на работата- Затвора- гр.••••. Той изпълнявал работата си на 24- часови дежурства и 12- часови дежурства по предварително изготвен график, като реално отработеното време при полагане на всяко едно дежурство било с 40 минути повече. Твърди се, че за положения извънреден труд са дължими горепосочените суми за главница и за лихви за забавено плащане. В о.з. на 13.01.2021г. е допуснато изменение на исковете, като искът за главницата е намален до размер от 827, 33 лева, а искът за мораторната лихва е увеличен от 100 на 172, 48 лева. С подадения от ГД“Изпълнение на наказанията“ отговор на исковата молба не е заявено изрично становище по твърдението за положен извънреден труд, като е посочено единствено, че за установяване на размера на дължимото възнаграждение следва да бъде назначена СИЕ. Във въззивната жалба са направени две групи оплаквания- за неправилно приложение на материалния закон относно отчитането на работното време при даването на наряд по график, както и по отношение въпроса за почивките и времето за хранене. ПОС намира, че втората група оплаквания касаят въпроси които не са били повдигани като спор и не са разглеждани изобщо в първоинстанционното производство. Нито ищецът, нито ответникът са навеждали някакви доводи в тази насока, нито има някакви твърдения за ползването или неползването им. Въпросът не е обсъждан и в съдебното решение. Поради това ПОС намира, че е недопустимо едва във въззивното производство да се въвежда в спорния предмет въпросът за ползването на почивки и време на хранене, както и че не става ясно в каква връзка се излагат съображенията от жалбоподателя, че тези почивки се включват в отчитането на работното време при даване на дежурства. От фактическа страна по делото се установява, че между страните съществува служебно правоотношение, възникнало на основание ЗИНЗС, като въззиваемият е изпълнявал длъжността „••••“ от надзорно-охранителния състав на Затвора- гр.••••. По първоинстанционното делото са приети документи от личното трудово досие на въззиваемия и по- конкретно справка с разбивка на ВОП за охрана, справка за различните видове положени наряди стрелби, справка за отпуска, заповед за назначаване, длъжностни характеристики, справка за отсъствия поради болест и фиш за работна заплата. Разпитан е свидетелят Д. Д. И., който сочи, че на дежурство ••••ят следва да се яви минимум 10 минути преди това за привеждане във форма, предаване на информация от ••••ите от предходното дежурство, развод, инструктаж. При сдаване на дежурството ••••ите се събирали да докладват на главния ••••, който след обобщаване на информацията докладвал на началника на затвора. Поради това дежурствата реално приключвали най-рано към 8, 30ч.. При дежурства на външно охраняеми постове- „болници“ трябвало да са в затвора най-късно в 7, 30 ч сутринта или в 19, 30 ч. вечерта. Прибирали се също с половин час по- късно. По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М., която на база представените по делото графици за дежурства на въззиваемия е изчислила размера на допълнителните часове труд- по 40 минути извън графика, или за 170 дежурства общо 82 часа, за които се полагат 827, 33 лева. На база на заключението по ССЕ се установява също така, че мораторните лихви са в размер от 172, 48 лева. При така установените факти по делото, настоящата инстанция намира за доказано, че К.Т.К. е изпълнявал длъжността „••••“, че същият е бил със статут на държавен служител, съгласно чл.19 от ЗИНЗС. Трудовото му правоотношение се регламентира както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на работното време на служителите на ГДИН е нормативно определена в чл.16а от ППЗИНЗС, като в ал.2 е казано, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден график. Работното време на лицата, работещи на наряд, съгласно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. В чл.16е от ППЗИНЗС е регламентирано времето, което се включва в рамките на работно време: удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално обучение; времето на дежурство. Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с работното време на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба на труда, положен извън нормативно установеното работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2 от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР- чл.185, ал.5, съгласно която положеният труд над редовното работно време следва да бъде заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден труд с увеличение от 50% върху основното месечно възнаграждение / за допълнително отработените часове до 70 часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде приложен в отношенията между страните при наличие на положен извънреден труд. В чл.303- 314 от ППЗИНЗС са регламентирани действията на ••••ите, в зависимост от длъжностите им, според които се установява, че преди започване на наряда същите следва да се явят в униформен вид /снаряжени, в случаите, в които това е необходимо/, да бъдат инструктирани, да предадат, съответно да приемат документацията и се запознаят с обстановката, да обходят помещенията. С оглед на така очертаната нормативна уредба на службата на ••••ите в ГДИН, се установява, че същите имат задължения, които изпълняват преди и след сдаване на дежурствата по наряда. Законодателят не е лимитирал времето, в която следва да се извършат тези дейности. В същото време от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, като кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се установява, че ••••ите следва да се явят на работа минимум 10-15 минути преди застъпване на наряда и могат да си тръгнат около 30 минути след сдаването му. Доколкото претенцията е за положен труд от 40 мин. над определеното време за дежурства, съдът намира, че следва да приеме претендираната стойност за положен извънреден труд, който следва да бъде заплатен в посочения от ССЕ размер. Жалбоподателят прави възражение във въззивната жалба за неправилно приложение на нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно които при 12-часов /24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа отработено време по ал. 1. Настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно. Посочените норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и противоречат на императивни норми от по- висок по ранг нормативен акт- ЗМВР и КТ, относно отчитането и заплащането на извънредния труд. Още повече и практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока, че съгласно чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за главницата от 827, 33 лева за доказан по основание и размер и като такъв същият следва да бъде уважен. При уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния- за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени 500 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение. Предвид гореизложеното, съдът