Решение № 297 от 11.6.2012 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 165/2010 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Скорпион - Д” ЕООД, град Мездра, подадена от упълномощения адвокат Р.М. •••, срещу Ревизионен акт (РА) № 060900380 от 18.11.2009г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 56/03.02.2010г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (ДОУИ), гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат доводи за процесуалната незаконосъобразност на РА и неправилното отказване правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчни периоди месеци от 10.2006г. до 01.2009г. Претендира се, че за тези периоди са осъществени реални доставки и получателят има право да ползва данъчен кредит. Процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да уважи жалбата и да отмени оспорения РА. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – директорът на ДОУИ – при ЦУ на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Подробни съображения развива в депозирана по делото писмена защита. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Предлага на съда да я отхвърли. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното: Предмет на делото е законосъобразността на РА № 060900380 от 18.11.2009г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Враца след извършена ревизия на „Скорпион - Д” ЕООД. Процесният РА е издаден въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 900228/14.04.2009г., изменена относно състава на ревизиращия екип със ЗВР № 900351/01.07.2009г., изменена от своя страна относно срока на ревизията със ЗВР № 900380/23.07.2009 г., издадени от В.Г.Н. – началник отдел „Контрол” при ТД на НАП Враца. С посочените ЗВР е определен обхватът на ревизията – за определяне на задълженията на ревизирания субект за ДДС за периода 01.09.2006г. – 28.02.2009г. В резултат на проведеното ревизионното производство е издаден Ревизионен доклад (РД) № 900380/04.09.2009г., срещу който е подадено възражение вх. № ИТ-00-5021/04.11.2009г. То е прието за неоснователно и въз основа на констатациите в РД е издаден обжалваният РА № 060900380/18.11.2009г. от В.Г.Б. – главен инспектор по приходите, определен със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К 900380/04.09.2009г., издадена от В.Г.Н. – началник отдел „Контрол” при ТД на НАП Враца. С оспорения РА на жалбоподателя за данъчни периоди м.09.2006г., м.10.2006г., м.11.2006г., м.12.2006г., м.03.2007г. и м.04.2007г. е извършена корекция на данъчните основи за извършените доставки с размера на включени в следващи данъчни периоди данъчни фактури и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 466 055, 54 лв. за данъчни периоди от м.10.2006г. до м.05.2007г., от м.07.2007г. до м.09.2007г., м.01.2008г., м.03.2008г., м.04.2008г., м.06.2008г., м.07.2008г., м.08.2008г. и от м.11.2008г. до м.01.2009г., в резултат на което е установен ДДС за внасяне общо в размер на 468 296, 67 лв. и лихви в размер на 87 920, 55 лв. Органите по приходите са извършили насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя – „Екопродъктс” ЕООД, „Изопластстрой” ЕООД, „Рундо” ЕООД, „Интаг – 94” СД, „Крав Мага” ЕООД, „Милиян” ЕООД, „Ви – трейдинг” ЕООД, „Вики Трейд 1” ЕООД, „Нирал” ЕООД, „Експорт Интернешънъл 07” ЕООД, „Гама Проекти БГ” ЕООД и „Строй Транс ЧП” ЕООД. С Протокол за извършена насрещна проверка № 06-02-900228-3 от 30.07.2009г. (ПИНП) е документирана извършената проверка на „Екопродъктс” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № 10-23-00-06-50 от 27.05.2009г. (ИПДПОЗЛ). Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 902477/27.05.2009г. и Протокол № 902657/04.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 15.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № 10-23-00-06-50/17.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП София град. Съобщението е свалено от информационното табло на 02.07.2009г. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Екопродъктс” ЕООД за м.10.2006 г. в общ размер на 5000, 00 лв. по пет броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228-2 от 02.07.2009г. е документирана извършената проверка на „Изопластстрой” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ № 20-06-94 от 30.05.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 90439/02.06.2009г. и Протокол № 90471/09.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 10.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № 900252/10.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП Монтана. Съобщението е свалено от информационното табло на 24.06.2009г. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Изопластстрой” ЕООД за м.10.2006 г. в размер на 10 000, 00 лв. по фактура № 2244/19.10.2006 г. С ПИНП № 06-02-900228-1 от 30.06.2009г. е документирана извършената проверка на „Рундо” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 11 53-06-597 от 27.05.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 1093/27.05.2009г. и Протокол № 1118/04.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 05.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № 11 53-06-665/05.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП град София, офис „Красна поляна”. Съобщението е свалено от информационното табло на 22.06.2009г. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. При служебна проверка е установено, че в дневниците за продажби на дружеството не са включени процесните фактури, издадени към „Скорпион – Д” ЕООД, а доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, считано от 30.11.2006г. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Рундо” ЕООД за м.10.2006г. и м.12.2006г. общо в размер на 44 000, 00 лв. по 7 броя фактури. С ПИНП № 06-02-900351-1 от 29.07.2009г. е документирана извършената проверка на „Интаг - 94” СД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 06-02-900351-1 от 03.07.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 901140/07.07.2009г. и Протокол № 901168/15.07.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 16.07.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № ИТ-00-2964/16.07.2009г. на информационното табло при ТД на НАП Враца. Съобщението е свалено от информационното табло на същата дата, когато в ТД на НАП Враца се е явил представляващ на дружеството, на когото е връчено ИПДПОЗЛ. В законоустановения срок не са представени исканите документи. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Интаг - 94” СД за м.11.2006 г. в общ размер на 9 000, 00 лв. по 2 броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228-4 от 01.07.2009г. е документирана извършената проверка на „Крав мага” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 05-23-06-9 от 26.05.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 2561/26.05.2009г. и Протокол № 2642/05.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 08.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № 05-23-06-9/08.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП София град, офис „Сердика”. Съобщението е свалено от информационното табло на 23.06.2009г. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Крав мага” ЕООД за м.12.2006 г. в общ размер на 12 492, 09 лв. по 14 броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228-8 от 16.06.2009г. е документирана извършената проверка на „Милиян” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 20-06-95 от 30.05.2009г. Извършено е едно посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, което е документирано с Протокол № 90436/02.06.2009г., при което не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 04.06.2009г. представляващият на дружеството се е явил лично в ТД на НАП Монтана и му е връчено съставеното ИПДПОЗЛ. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. При служебна проверка е установено, че в дневника за продажби на дружеството не са отразени процесните фактури. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Милиян” ЕООД за м.01.2007 г. в общ размер на 4 300, 00 лв. по три броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228-6 от 23.06.2009г. е документирана извършената проверка на „Ви Трейдинг” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № КПД 1284 от 02.06.2008г. В законоустановения срок с вх. № 1284/23.06.2009г. са представени документи от проверяваното дружество, а именно: два броя фактури, договор за СМР от 01.02.2007г. между доставчика и жалбоподателя, протокол № 1 за установяване завършването и плащането на натурални видове СМР към 08.02.2007 г., два броя ПКО и извадки от счетоводни регистри. Ревизиращите органи са счели, че така представените доказателства не обосновават реалност на фактурираните услуги. Счели са, че не е доказана материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчика. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Ви Трейдинг” ЕООД за м.01.2007 г. общо в размер на 6 000, 00 лв. по 2 броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228-7 от 25.06.2009г. е документирана извършената проверка на „Вики – трейд 1” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 02-23-06-10 от 01.06.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 1261/02.06.2009г. и Протокол № 1277/10.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 11.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение изх. № 02-23-06-10/11.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП София, офис „Красно село”. На 17.06.2009г. се е явил представител на дружеството, на който е връчено ИПДПОЗЛ, но в законоустановения срок не са представени исканите документи. След изтичането на срока от проверяваното дружество са представени следните документи – копия от процесните фактури, договор от 15.03.2007г., протоколи от 10.04.2007г., 24.04.2007г. и 16.04.2007г., СД по ЗДДС и протоколи за м.04 и 05.2007г., 4 броя копия на ПКО, счетоводни разпечатки и обяснения. Ревизиращите органи са счели, че така представените доказателства не обосновават реалност на фактурираните услуги. Същевременно са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Вики – трейд 1” ЕООД за м.04.2007г. и 05.2007г. общо в размер на 8 104, 60 лв. по пет броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228-5 от 13.07.2009г. е документирана извършената проверка на „Нирал” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 98-00-1375 от 08.06.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 90476/09.06.2009г. и Протокол № 90528/17.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 18.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № 900255/18.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП Монтана. Съобщението е свалено от информационното табло на 03.07.2009г., а е получено лично от представител на дружеството на 24.06.2009г. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Нирал” ЕООД за м.07.2007 г., м.08.2007г. и м.09.2007г. общо в размер на 21 700, 00 лв. по 7 броя фактури. С ПИНП № 06-02-900228 от 12.06.2009г. е документирана извършената проверка на „Експорт Интернешънъл 07” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 04-53-06-1027 от 04.06.2009г. Същото е връчено на представител на дружеството на 04.06.2009г., като в отговор са представени следните документи: процесните фактури, свидетелство за регистрация на фискално устройство № 1205/14.05.2007г., счетоводни документи, ведомост за заплати за периода 01.01.2008г. – 30.04.2008 г., уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за 5 назначени лица, договор за СМР от 01.03.2007г., копие от акт образец 19. Ревизиращите органи са приели, че представените документи са недостатъчни, за да обосноват реална доставка на услуги по процесните фактури. Същевременно са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Експорт Интернешънъл 07” ЕООД за м.01.2008г., м.02.2008г.м, м.03.2008г. и м.06.2008г. общо в размер на 67 590, 00 лв. по 12 броя фактури. С ПИНП № 06-02-900380-12 от 16.09.2009г. е документирана извършената проверка на „Гама Проекти БГ” ЕООД. Насрещната проверка е приключила след издаването на РД, като проверяваното дружество са представени процесните фактури, договор от 16.01.2008г., протокол акт 19 от 16.01.2009г. Ревизиращите органи са приели, че така представените документи не обосновават реалност на процесните доставки. Същевременно са счели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Гама Проекти БГ” ЕООД за м.07.2008г., м.11.2008г., м.12.2008г. и м.01.2009г. по 16 броя фактури общо в размер на 256 268, 85 лв. С ПИНП № 06-02-900228-10 от 13.07.2009г. е документирана извършената проверка на „Строй – Транс ЧП” ЕООД. На дружеството за връчване е съставено ИПДПОЗЛ изх. № 98-00-1377 от 08.06.2009г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, които са документирани с Протокол № 90479/09.06.2009г. и Протокол № 90527/17.06.2009г. При проверките не е открит управителят или упълномощен представител на дружеството. На 18.06.2009г. на основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК, е поставено Съобщение № 900256/18.06.2009г. на информационното табло при ТД на НАП Монтана. Съобщението е свалено от информационното табло на 03.07.2009г. В законоустановения срок не са представени доказателства от проверяваното дружество. Същевременно ревизиращите органи са приели, че представените от страна на жалбоподателя доказателства по време на ревизията са недостатъчни, за да обосноват реални доставки по фактурите, издадени от този доставчик. В резултат на така извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращите органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Строй – Транс ЧП” ЕООД за м.08.2008 г. в размер на 20 600, 00 лв. по 4 броя фактури. РА е връчен на жалбоподателя на 07.12.2009г. Недоволен от него той го е оспорил по административен ред изцяло, като с Решение № 56/03.02.2010г. директорът на ДОУИ – Велико Търново го е потвърдил като законосъобразен. В решението са изложени доводи за нереалност на доставките по процесните фактури. Изложено е, че доставчиците не са доказали своята кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на фактурираните услуги. Решаващият орган е отчел, че не е достатъчно наличието само на фактура, за да се приеме, че доставките са реални. Констатирал е липса на разходи при доставчиците във връзка с фактурираните услуги, поради което не е налице обоснованост по смисъла на т. 7.2. от СС 18. С оглед изложеното са направени изводи за липсата на реални доставки на услуги към жалбоподателя по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. С решението са отхвърлени възраженията на жалбоподателя и са изложени аргументи за правилността на РА и в останалата му част, в която са коригирани данъчните основи на извършените облагаеми доставки и начисления ДДС за данъчни период м.09.2006г., м.10.2006г., м.11.2006г., м.12.2006г., м.03.2007г. и м.04.2007г. Изложени са доводи и за законосъобразността на РА в частта му, в която на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ДКИ № 1236/30.12.2006г. в размер на 1 500 лв. Въз основа на изложеното директора на ДОУИ - Велико Търново е потвърдил изцяло обжалвания РА. Потвърдителното решение на ДОУИ – Велико Търново е връчено на жалбоподателя на 05.02.2010г. Недоволен от РА, ревизираният го е оспорил по съдебен ред, чрез директора на ДОУИ Велико Търново, с жалба изпратена чрез куриер на 19.02.2011г., видно от приложената по делото товарителница № 734156. Въз основа на нея е образувано настоящото производство, с предмет РА № 060900380 от 18.11.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца. По искане на жалбоподателя по делото са изслушани и приети съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Съдебно-икономическата експертиза е дала заключение, че процесните фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството на жалбоподателя, като осчетоводяването е извършено на основание договори, протоколи за установяване завършеното и данъчни фактури. Експертът е посочил, че за процесните периоди при дружеството жалбоподател са заведени всички задължителни регистри по ЗСч и ЗДДС. Относно доставчиците на жалбоподателя експертизата не е открила техни представители на посочените адреси. Изключение прави дружеството „Гама проекти БГ” ЕООД, за което вещото лице е заключило, че процесните фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството, отчетен е облагаем приход, както и е начислено ДДС по всяка от процесните фактури. Вещото лице е дало краен извод, че счетоводството на жалбоподателя и доставчиците, с които се е свързало, не е водено редовно. Съдебно-техническата експертиза е анализирала строителните документи, съставени във връзка с обектите по процесните фактури и е дала отговор на въпроса има ли съответствие между съставените строителни документи от една страна и всички други строителни книжа. Експертът е дал извод и за нужната кадрова и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните СМР, а също така и било ли е възможно жалбоподателят да извърши въпросните СМР със собствен персонал и техника. В хода на съдебното производство по искане на ответника е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК по оспорване истинността – автентичността на подписите на доставчиците и верността на съдържанието на документи, изчерпателно посочени от процесуалния представител на ответника в становища на л. 88 от делото и на л. 207 от делото. При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви: При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен. РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК. Настоящата инстанция констатира, че в хода на ревизията не са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Не намира законова опора твърдението, че РА задължително трябва да се издава от лице, различно от лицата, участвали в ревизията. Действително, чл. 119, ал. 3 от ДОПК сочи, че определеният със заповедта компетентен орган да издаде РА изисква преписката от органите, извършили ревизията. Но от посочения текст не може да се направи крайното граматическо тълкуване, че след като житейски никой не може да иска нещо от самия себе си, то и юридически съществува забрана за това. Не е лишено от смисъл изискването на ДОПК компетентният да издаде РА да изиска преписката от ревизиращите органи, сред които няма пречка да е и той самият. Освен това със ЗВР № 900351/01.07.2009г. е променен съставът на лицата, които извършват ревизията, като лицето издало впоследствие РА – В.Г.Б., е заменено с Т.П.В.. Ето защо в случая изобщо не е налице хипотезата, при която органът, който издава РА изисква преписката сам от себе си. Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че РА е нищожен, тъй като изменението на данъчните задължения за процесните периоди можело да стане само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Съгласно чл. 133 от ДОПК задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. По делото няма данни на дружеството да е съставян РА за същите периоди, който да не е бил обжалван по съдебен ред, поради което това възражение на жалбоподателя остава напълно голословно и неподкрепено с доказателствата по делото. Що се отнася до останалите претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения при издаването на РА, съдът счита, че такива не са налице. Това дали ревизиращият екип е преценил всички доказателства в тяхната съвкупност и дали е направил изводи, които отговарят на фактическата обстановка ще се установи при преценката на РА относно неговата материална законосъобразност и не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на РА, както претендира жалбоподателят. Относно претенциите, че в РА не е обсъдено направеното възражение против РД, съдът счита, че същите са неоснователни. В РА е посочено, че се отхвърлят възраженията на лицето и само фактът, че същите не са приети за основателни не може да се приеме за процесуално нарушение. Не са налице и нарушения на материалните разпоредби на закона при издаване на РА. Макар да оспорва РА изцяло жалбоподателят не навежда конкретни доводи относно корекциите на данъчните основи за извършените облагаеми доставки и начисления ДДС за данъчни период м.09.2006г., м.10.2006г., м.11.2006г., м.12.2006г., м.03.2007. и м.04.2007г. Съдът счита РА за законосъобразен в тази му част. Както правилно е посочено в потвърдителното решение на директора на ДОУИ Велико Търново в чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и в чл. 124, ал. 2 от ЗДДС изрично е предвидено, че данъчните документи се издават от регистрираното лице – доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие (респективно – регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени). Ето защо правилно ревизиращите са увеличили данъчните основи на извършените от ревизираното дружество облагаеми доставки и начисления ДДС за м.09.2006г., м.11.2006г. и м.03.2007г., съответно са намалили данъчните основи и ДДС за данъчните периоди м.10.2006г., м.12.2006г. и м.04.2007г. РА е законосъобразен и в частта му, в която за данъчен период м.01.2007г. е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя по ДКИ № 1236/30.12.2006г. в размер на 1 500 лв. (срещу която също не се навеждат конкретни възражения). Правилно със сумата по въпросното ДКИ са намалени данъчната основа и съответно ползвания данъчен кредит за м.12.2006г., тъй като ДКИ е документ, който се издава при намаляване на данъчната основа. Именно поради тази причина не е налице предпоставката на чл. 71, т. 1 от ЗДДС (лицето да притежава документ, в който данъкът е посочен на отделен ред по чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС) за приспадане на данъчен кредит по въпросното ДКИ за месец 01.2007г. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 1512/27.10.2006г., № 1513/28.10.2006г., № 1514/29.10.2006г., № 1515/30.10.2006г. и № 1516/31.10.2006г., издадени от доставчика „Екопродъктс” ЕООД с предмет на доставките съответно компютърна изработка на проекти за рекламни билбордове, външна реклама на билбордове на бул. „Ботевградско шосе” за месец септември и външна реклама на билбордове на магистрала „Тракия”, километър 2-ри за месец октомври. Както беше посочено доставчикът не представил доказателства във връзка с фактурираните услуги. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени договор от 19.08.2006г., обяснение от М.Б.М. и всички фискални бонове към процесните фактури. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Освен това както е констатирала съдебно-икономическата експертиза счетоводството на жалбоподателя също не е редовно водено. Както правилно е установено и в потвърдителното решение няма данни за техническата обезпеченост на доставчика, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство липсват доказателства за каквато и да било обезпеченост на дружеството. Същевременно дружеството няма и кадрова обезпеченост, доколкото за процесния период не е имало наети работници, които да са квалифицирани да осъществят фактурираните услуги. Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните услуги, както и за липсата на доказателства за редовно воденото му счетоводство. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактура № 2244/19.10.2006 г., издадена от доставчика „Изопластстрой” ЕООД с предмет на доставката извършено СМР съгласно договор. Както беше посочено доставчикът не представил доказателства във връзка с фактурираната услуга. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени договор от 12.09.2006г., протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР към 04.10.2006г. и всички фискален бон към фактурата. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. По делото няма данни за техническата обезпеченост на доставчика, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени доказателства за каквато и да било обезпеченост на дружеството (а според експертизата за СМР са били необходими газогорелка, ножици, ножове, лопати, работни стълби, клещи, четки, валяци и др.). Съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че за извършване на фактурираните СМР на обекта АЕЦ „Козлодуй” са били необходими 272 човекодни и кадрови потенциал от 10 строителни работници, а по делото няма данни дружеството да е командировало свои строителни работници на обекта за периода, през който са извършвани СМР. Същевременно въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил заверени копия от актове образец 19, установяващи извършените СМР, актувани като изпълнени от жалбоподателя като пряк изпълнител към неговите възложители – главните изпълнители на обекта. Ето защо не може да бъде извършена съпоставка за наличието на съответствие между фактурираното от доставчика (в случая подизпълнител) и отчетеното от жалбоподателя към възложителя. На практика липсват доказателства, които да обосноват процесната доставка, тъй като единствените представени такива не са годни както беше посочено. На „Скорпион – Д” ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури № 1000003025/12.10.2006г., № 1000003029/14.10.2006г., № 15987/04.12.2006г., № 1599/05.12.2006г., № 1644/18.12.2006г., № 1645/19.12.2006г. и № 1646/20.12.2006г., издадени от доставчика „Рундо” ЕООД с предмет на доставките СМР по договор. Доставчикът не е открит по време на ревизията и не е представил никакви доказателства за обосноваване реалността на доставките по посочените фактури. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури. От процесуалния представител на ответника са оспорени 5 броя договори от 09.10.2006г., 28.09.2006г., 01.09.2006г., 28.09.2006г. и 20.07.2006г., 9 броя протоколи № 1 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР, всички фискални бонове, приложени към процесните фактури, декларация от името на Ц.Т.Г., 7 броя мемориални ордери за 4-тото тримесечие на 2006г. и 4 броя оборотни ведомости з 4-тото тримесечие на 2006г. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Както правилно е установено и в потвърдителното решение няма данни за техническата обезпеченост на доставчика, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство като документ, удостоверяващ притежаването на ДМА от „Рундо” ЕООД е представен единствено договор за наем от 05.10.2005г. на 1000 кв. място със застроена площ от 140 кв. м., намиращи се в град Банкя. Вещото лице по изслушаната по делото СТЕ дало извод, че за осъществяване на фактурираните от „Рундо” ЕООД СМР са необходими работни стълби, триони, тесли, чукове, клещи, четки, маламашки, мастари и др., за които няма доказателства да се притежават от дружеството доставчик. Същевременно дружеството за процесните периоди е имало само 2 подадени уведомления по чл. 62 от КТ – за секретар и касиер, като липсват доказателства за наети от дружеството лица по граждански договори, поради което се налага извод, че остава недоказана и кадровата обезпеченост на доставчика за извършване на услугите, доколкото в СТЕ изрично е посочено, че за отделните СМР са необходими работници, които варират от 6 до 12. Следва да се отбележи, че доставчикът „Рундо” ЕООД е дерегистриран по ЗДДС на 30.11.2006г. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) получателят има право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Т.е. по фактурите за м.12.2006г. е налице още едно основание за отказване правото на данъчен кредит на жалбоподателя, доколкото доставчикът към момента на издаването им не е бил регистрирано по ЗДДС (отм.) лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните услуги, както и за липсата на доказателства за редовно воденото му счетоводство. За данъчен период м.11.2006г. на дружеството жалбоподател е отказано право на данъчен кредит по фактури № 25/23.11.2006 г. и № 64/30.11.2006г., издадени от доставчика „Интаг-94” ЕООД с предмет на доставките СМР по договор. Доставчикът не представил доказателства във връзка с фактурираните услуги. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени 2 броя договори от 08.09.2006г., 2 броя протоколи за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР и фискални бонове, приложени към фактурите. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. По делото няма данни за техническата обезпеченост на доставчика, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени доказателства за каквато и да било обезпеченост на дружеството (а според експертизата за СМР са били необходими газогорелка, ножици, ножове, лопати, работни стълби, клещи, четки, валяци, лопати, кирки, ръчни колички, тесли, триони, електрожени, кофи и др.). Съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че за извършване на фактурираните СМР на обектите АЕЦ „Козлодуй” и река „Язо” са били необходими съответно 193 човекодни и кадрови потенциал от 10 строителни работници и 124 човекодни и кадрови потенциал от 4 работници, а по делото няма данни дружеството да е командировало свои строителни работници на обектите за периода, през които са извършвани СМР. Същевременно въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил заверени копия от актове образец 19, установяващи извършените СМР, актувани като изпълнени от жалбоподателя като пряк изпълнител към неговите възложители – главните изпълнители на обекта. Ето защо не може да бъде извършена съпоставка за наличието на съответствие между фактурираното от доставчика (в случая подизпълнител) и отчетеното от жалбоподателя към възложителя. На практика липсват доказателства, които да обосноват процесната доставка, тъй като единствените представени такива не са годни както беше посочено. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 3595/01.12.2006 г., № 3597/04.12.2006г., № 3599/05.12.2006г., № 3601/06.12.2006г., № 3603/07.12.2006г., № 3605/08.12.2006г., № 3607/11.12.2006г., № 3609/12.12.2006г., № 3611/13.12.2006г., № 3613/14.12.2006г., № 3615/15.12.2006г., № 3617/18.12.2006г., № 3619/19.12.2006г. и № 3621/20.12.2006г. издадени от доставчика „Крав Мага” ЕООД с предмет на доставките СМР по договор. Дружеството доставчик на СМР не е представило доказателство в хода на ревизионното производство по процесните фактури. Жалбоподателят от своя страна е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени 14 броя протоколи за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР, 3 договора от 04.09.2006г. и 05.09.2006г., декларация от името на Ц.Г., справка по хронология на сметка 411 „Клиенти” за периода 01.09.2006г. – 31.12.2006г. и всички фискални бонове към фактурите. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Наред с това няма данни за техническата обезпеченост на доставчика, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство като документ, удостоверяващ притежаването на ДМА от дружеството, е представен единствено договор за наем на складово помещение. Вещото лице по изслушаната по делото СТЕ дало извод, че за осъществяване на фактурираните от „Крав Мага” ЕООД СМР са необходими газогорелка, ножици, ножове, работна стълба, трион, чукове, клещи, тесли и др., за които няма доказателства да се притежават от дружеството доставчик. Съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че за извършване на фактурираните СМР на съответните обекти са необходими различен брой работници, а няма данни за командироването на такива от доставчика. Същевременно въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил заверени копия от актове образец 19, установяващи извършените СМР, актувани като изпълнени от жалбоподателя като пряк изпълнител към неговите възложители – главните изпълнители на обекта. Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за извършването на реални доставки от въпросния доставчик към жалбоподателя. Поради изложеното съдът счита, че в хода на производството остава недоказано реалното извършване на услугите от цитираните доставчици към жалбоподателя. Не може да се приеме, че услугите са реално извършени, тъй като не са налице доказателства, които да обосноват съпоставимостта между приходите и разходите на доставчиците, във връзка с извършването им. С оглед на така установеното съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2006г. е отказано законосъобразно на основание чл. 63, вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС (отм.). За данъчен период м.01.2007г. на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 206/19.01.2007 г., № 208/23.01.2007г. и № 211/29.01.2007г., издадени от доставчика „Милиян” ЕООД с предмет на доставките извършено СМР по договор. И този доставчик не е представил никакви доказателства, свързани с процесните фактури. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени договор от 12.01.2007г., три броя протоколи за установяване на извършеното и за заплащане на натурални видове СМР, декларация от името на Д.А.В. и счетоводни документи от счетоводството на доставчика. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. В хода на производството не е доказана и кадровата обезпеченост на дружеството доставчик, доколкото не са подавани уведомления по чл. 62 от КТ за строителни работници, а не са представени и доказателства за наети по друг начин работници (а според СТЕ са необходими минимум трима строителни работника за извършване на СМР). Не са налице и доказателства за техническата обезпеченост на доставчика, а според СТЕ за фактурираните СМР са необходими уред за рязане на плочи, машина за пробиване и рязане на плочи, шаблон за сортиране на плочи, резец с връх от твърда сплав, секач, клещи с прави и заоблени челюсти и др. Въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил заверени копия от актове образец 19, установяващи извършените СМР, актувани като изпълнени от жалбоподателя като пряк изпълнител към неговите възложители – главните изпълнители на обекта. Всички тези съображения навеждат извод, че липсват доказателства, които да могат да обосноват реалността на доставките по фактурите, издадени от „Милиян” ЕООД. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактура № 268/08.02.2007 г. с предмет на доставката „извършени СМР обр. Акт 1 – авансово” и фактура № 275/21.02.2007г. с предмет на доставката „извършени СМР обр. Акт 1”, издадени от доставчика „Ви - Трейдинг” ЕООД. При извършената насрещна проверка доставчикът е представил доказателства, като от процесуалния представител на ответника са оспорени договор от 01.02.2007г., протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР към 08.02.2007г. и всички фискални бонове и приходни касови ордери, приложени към процесните фактури. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Както правилно е установено и в потвърдителното решение няма данни за техническата и кадровата обезпеченост на доставчика. Дружеството не е регистрирало уведомления по реда на чл. 62 от КТ в НАП, а не е представило и доказателства за наети работници на граждански договори. Липсват и доказателства за придобити или наети ДМА. В тази връзка СТЕ е дала заключение за необходимост от 12 строители и технически средства за фактурираните от доставчика СМР. При липсата на доказателства относно кадровата и техническата обезпеченост на субекта, правилно ревизиращите органи са стигнали до краен извод за нереалност на доставките към жалбоподателя. За данъчни период м.04.2007г. и м.05.2007г. на „Скорпион – Д” ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури № 298/02.04.2007г., № 302/10.04.2007г., № 307/16.04.2007г., № 314/24.04.2007г. и № 577/31.05.2007г., издадени от доставчика „Вики трейд 1” ЕООД с предмет на доставките СМР. Както беше посочено доставчикът е представил копия на 4 от фактурите, приложени протоколи за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР към три от тях, договор и счетоводни документи. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури. Във връзка с представените от жалбоподателя и доставчика документи, процесуалният представител на ответника е оспорил 5 броя протоколи за установяване на извършеното и заплащане на натурални видове СМР, договори от 15.03.2007г. и 19.04.2007г., 5 броя граждански договори, обяснение от името на В.Т.Л., всички фискални бонове и ПКО, приложени към фактурите, главни книги за месеци април и май 2007г. и 5 броя ПКО, представени допълнително в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза е направила анализ на счетоводството на доставчика по документи, представени й от жалбоподателя и е стигнала до краен извод за неговата нередовност. С оглед факта, че жалбоподателят не е преодолял оспорването на цитираните документи и при липсата на други доказателства се налага извод за липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на процесните доставки, доколкото СТЕ подробно е описала, че за всяка от фактурираните услуги са необходими определен брой работници и технически средства. Същевременно въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил заверени копия от актове образец 19, установяващи извършените СМР, актувани като изпълнени от жалбоподателя като пряк изпълнител към неговите възложители – главните изпълнители на обекта. Ето защо не може да бъде извършена съпоставка за наличието на съответствие между фактурираното от доставчика (в случая подизпълнител) и отчетеното от жалбоподателя към възложителя. Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните услуги, както и за липсата на доказателства за редовно воденото му счетоводство. Ето защо правилно органите по приходите са установили липсата на реални доставки по посочените фактури. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 257/30.07.2007 г., № 606/13.08.2007г., № 608/15.08.2007г., № 610/21.08.2007г., № 611/22.08.2007г., № 612/27.08.2007г. и № 670/15.09.2007г., издадени от доставчика „Нирал” ЕООД с предмет на доставките „извършени СМР по договор”. Както беше посочено доставчикът не представил доказателства във връзка с фактурираните услуги. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени 7 броя договори, 7 броя протоколи за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР и всички фискални бонове, приложени към процесните фактури. В тази връзка е наведен и довод, че в протоколите „Нирал” ЕООД е посочено като възложител, поради което не може да е изпълнител по същите доставки. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им (неистинността на документите се потвърждава и от несъответствията в тях – така например в договор от 20.07.2007г. жалбоподателят е изпълнител а „Нирал” ЕООД възложител на обект „Циганска река”, а същевременно с фактурата от 30.07.2007г. „Нирал” ЕООД претендира за изпълнение на работите във въпросния обект). Ето защо посочените документи не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Липсват всякакви доказателства за кадровата и техническата обезпеченост за извършване на фактурираните СМР от „Нирал” ЕООД. Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за реалност на фактурираните услуги, поради което правилно органите по приходите са установили липсата на реални доставки по посочените фактури. За данъчни периоди м.01.2008г., м.03.2008г., м.04.2008г. и м.06.2008г. на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 1158/02.01.2008г., № 1162/09.01.2008г., № 1165/18.01.2008г., № 1167/22.01.2008г., № 1172/28.01.2008г., № 1174/31.01.2008г., № 1555/28.03.2008г., № 1493/14.04.2008г., № 1818/16.06.2008г., № 1819/19.06.2008г., № 1820/24.06.2008г. и № 1821/30.06.2008г., издадени от доставчика „Експорт Интернешънъл 07” ЕООД с предмет на доставките „СМР по договор”. В хода на ревизионното производство доставчикът и жалбоподателят са представили документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени договор от 01.03.2007г., 11 броя протоколи за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР, счетоводни документи и всички фискални бонове, приложени към процесните фактури, както и договор от 01.05.2008г., представен от жалбоподателя в хода на съдебното производство. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Следва да се отбележи, че нито в ревизионното нито в съдебното производство са ангажирани годни доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на доставчика, което е задължително условие, за да може същият да извърши фактурираните услуги. Както е посочено и в приетата по делото СТЕ са извършване на фактурираните СМР са необходими съответно различен брой работници и подробно описани материали, за които няма данни да са налице при доставчика. Допълнителен аргумент за липсата на реалност на фактурираните доставки на услуги е фактът, че доставчикът не е отразил в дневниците си за продажби 4 броя от процесните фактури, а една от тях е отразена, като в нея е посочен друг доставчик, други две са осчетоводени при доставчика с различни стойности от тези посочени в самата фактура. Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за реална доставка на фактурираните услуги. На жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 15/13.07.2008г., № 18/21.07.2008г., № 19/25.07.2008г., № 21/31.07.2008г., № 105/08.11.2008г., № 120/17.11.2008г., № 125/21.11.2008г., № 128/27.11.2008г., № 106/19.12.2008г., № 108/22.12.2008г., № 153/29.12.2008г., № 160/13.01.2009г., № 2000000004/19.01.2009г., № 2000000005/23.01.2009г., № 2000000006/26.01.2009г. и № 2000000007/30.01.2008г., издадени от доставчика „Гама проекти БГ” ЕООД с предмет на доставките СМР. В хода на ревизионното производство доставчикът и жалбоподателят са представили документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени 14 броя протоколи – акт 19 за установяване на извършените и подлежащи на заплащане натурални видове СМР, 11 броя договори и всички фискални бонове, приложени към процесните фактури, както и представените в хода на съдебното производство от жалбоподателя 6 броя договори и 3 броя протоколи образец 19. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза при анализа на счетоводството на доставчика е дала краен извод за неговата нередовност. Както ревизиращите органи са установили доставчикът е разполагал с доказателства за налични ДМА – булдозер, апарат за боядисване и климатик. Изслушаната по делото СТЕ е констатирала, че за фактурираните СМР са необходими пробивна техника, работни стълби, мастари, ножове, отверки, бормашини, дрелки, горелка и др. Т.е. изводът е, че липсват доказателства доставчикът да е разполагал с наличните материали за извършване на фактурираните услуги. Въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил заверени копия от актове образец 19, установяващи извършените СМР, актувани като изпълнени от жалбоподателя като пряк изпълнител към неговите възложители – главните изпълнители на обекта. Всички тези съображения навеждат извод, че липсват доказателства, които да могат да обосноват реалността на доставките по фактурите, издадени от този доставчик. За данъчен период м.08.2008г. на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури № 628/20.08.2008 г., № 630/22.08.2008г., № 634/26.08.2008г. и № 637/29.08.2008г., издадени от доставчика „Строй транс ЧП” ЕООД с предмет на доставките „ремонт на път”. Доставчикът не представил доказателства във връзка с фактурираните услуги. В хода на ревизионното производство и с възражението срещу РД жалбоподателят е представил документи, свързани с доставките по тези фактури, като от процесуалния представител на ответника са оспорени договор от 20.08.2007г., 4 броя протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, счетоводни документи и всички фискални бонове, приложени към процесните фактури. Оспорен е и представеният в хода на съдебното производство договор от 20.08.2007г. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, като въпреки указанията на съда и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят не е ангажирал доказателства за истинността им. Ето защо същите не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Същевременно изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Ето защо посочените документи не могат да бъдат приети от настоящата инстанция за годни доказателства, доказващи извършените доставки на услуги по процесните фактури. Изслушаната по делото експертиза не е успяла да установи контакт с представител на въпросния доставчик, поради което не е даден отговор на въпроса за редовно водено счетоводство от него. Липсват всякакви доказателства за кадровата и техническата обезпеченост за извършване на фактурираните СМР от доставчика. Изложените съображения навеждат краен извод за липсата на доказателства за реалност на фактурираните услуги, поради което правилно органите по приходите са установили липсата на реални доставки по посочените фактури. С оглед всичко изложено до тук, съдът счита, че в хода на производството не са доказа реалност на извършените услуги и за процесните периоди след 01.01.2007г. От значение за приспадането на данъчен кредит е дали конкретната доставка по конкретната фактура е реална. Липсват доказателства, които да обосноват такава реалност. Не може да се приеме, че услугите са реално извършени, тъй като не са налице доказателства, които да обосноват съпоставимостта между приходите и разходите на доставчика, във връзка с извършването им. Не са възникнали условията по чл. 12 от ППЗДДС за признаване на прихода от услугите, поради което същите няма как да се считат за извършени. С оглед на всичко изложено до тук не може да се приеме, че процесните услуги са извършени именно от процесните доставчици, поради което органите по приходите правилно са отказали на жалбоподателя право на данъчен кредит по издадените от този доставчик фактури с предмет на доставките СМР. Предвид изложеното съдът счита, че е недоказан основния спорен факт по делото – извършването на облагаеми доставки от доставчиците към жалбоподателя, поради което правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2006 г. е отказано законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 63 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС (отм.). В случая не е приложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като същата визира възникнало право на данъчен кредит при осъществена облагаема доставка, което не е доказано по делото. По отношение на доставките след 01.01.2007г. са приложими нормите на действащия и към настоящия момент ЗДДС. В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е дадено определение на понятието данъчен кредит за целите на облагането по този закон, като в т. 1 – 4 на ал. 1 от чл. 68 се визират различни хипотези на фактически състав за възникване на това право при условия на алтернативност. От своя страна ал. 2 на чл. 68 от ЗДДС определя, че правото на данъчен кредит възниква когато данъкът стане изискуем, като данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие за доставката и услугата, или на датата на получаване на авансовото плащане. Данъчното събитие се свързва с датата, на която е извършена услугата – чл. 25, ал. 2 и чл. 9 от ЗДДС. Основните предпоставки за упражняването на правото на данъчен кредит са уредени в чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в чл. 70 от закона, едно от които е това по ал. 5, съгласно която не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Предвид особеностите на правния институт, който урежда правото на данъчен кредит следва да се посочи, че наличието на облагаема доставка на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), е основният елемент от правопораждащия фактически състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, което следва от изричното посочване на това обстоятелство в т. 1 от ал. 1 на чл. 68 от ЗДДС, както и при тълкуване на разпоредбите на чл. 68, ал. 2, вр. с чл. 25, ал. 5 (изискуемост на данъка) и чл. 25, ал. 2 (възникване на данъчното събитие). Доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то при липса на реална доставка на услуга е налице основание за непризнаване на право на данъчен кредит, както е в процесния случай. Поради това съдът приема, че правото на данъчен кредит за процесните периоди е отказано законосъобразно на посочените правни основания. По изложените мотиви съдът намира оспорвания РА за постановен в съответствие със ЗДДС, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона, което го прави законосъобразен, а подадената жалба срещу него – неоснователна. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът му присъжда такива в размер на 11 574.34 лева, определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът