Решение № 252 от 30.7.2024 г. на Районен съд - Разлог по дело № 528/2022 г.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС, депозирана от Г.И.Д., от г.С., ж.„З.п.“чл.123, в.В, а.10, ч/з адв. Д.Д. от САК, съд. адрес: г.С., б.„Т.“№5, е.3, против ЕС на жил. сграда с идентификатор №02676.23.18.1 по КККР на г.Б., у.„Р.е.”№1, с търговско наименование „P.T.“. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 23.04.2022 г. в г.Б., е проведено ОС на собствениците на обекти в ЕС на сграда с идентификатор № 02676.23.18.1 по КККР на г.Б., като протоколът за същото не е обявен по надлежен ред. Сочи се, че при провеждане на ОС и при приемането на всички решенията от тях са констатирани редица нередности. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 23.04.2022 г. С ИМ се претендират и сторените по делото разноски. В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва твърденията на ищеца, че съществуват нарушения при свикването и провеждането на ОС на ЕС на 23.04.2022 г., като твърди, че взетите решения са законосъобразни. По делото са приети като доказателства копие на Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №125, том III, рег. №4092, дело №488/2020 г. по описа на нотариус М.К., с рег. №553 в регистъра на НК, установяващ качеството на страните в настоящето производство, жалба от ищцата за обжалване Протокол от проведено ОС от 23.04.2022 г. От страна на ответника са приложени като писмени доказателства в подкрепа на направените възражения заверени копия от покана за свикване на процесното ОС на собствениците на ЕС на жил. сграда с идентификатор №02676.23.18.1 по КККР на г.Б.; Протокол по чл.13, ал.1 от ЗУЕС; Протокол от проведено ОС от 23.04.2022 г.; Присъствен лист ведно с пълномощни; Съобщение на осн. чл.16, ал.7 от ЗУЕС, за изготвен протокол за проведеното на 23.04.2022 г. ОС. По делото са събрани и гласни доказателства, касаещи процедурата по свикване и провеждане на ОС. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният иск е допустим, като подаден в предвидения законов срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Ищцата е собственик на самостоятелен обект в жил. сграда с идентификатор №02676.23.18.1 по КККР на г.Б., с търговско наименование „P.T.“, поради което за нея е налице правният интерес и активната материално и процесуалноправна легитимация да предяви настоящия иск. Съгласно разпределената доказателствена тежест, фактът че ищцата е собственик на обект в режим на ЕС се установява с представения и приет като доказателство по делото нот. акт. Предявеният иск съдът счита за основателен по следните съображения: Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на ОС. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в ИМ основания. В този смисъл Решение №58 от 25.03.2014 г. на ВКС по г. д. №5704/2013 г., I г. о. В този смисъл съдът дължи произнасяне само досежно посочените в ИМ нарушения, които представляват самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на ОС. На първо място основателно е твърдението, че ОС е проведено в нарушение на чл.13, ал.8, т.2 и т.3 от ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, ОС се свиква най-малко веднъж годишно от УС /управителя/ или КС. В случая видно от представената от ответната страна покана, инициативата за свикване на ОСЕС е именно на управителя. Чл.13, ал.1 от ЗУЕС предвижда, че ОС се свиква ч/з покана подписана от лицата, които свикват ОС, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа, като датата и часът задължително се отбелязват в/у поканата от лицата, които свикват ОС, за което се съставя протокол. А в ал.8 на същия член на ЗУЕС, са предвидени два случая, при които е невъзможно свикване на ОС, освен ако не се касае за неотложен случай (какъвто не се твърди, нито доказва по делото), и това са дни, обявени за официални празници и такива, обявени за почивни от МС. Съгласно чл.154 от КТ, официални празници са Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Чл.13, ал.8, т.3 от ЗУЕС, предвижда че освен в неотложни случаи, ОС не може да се свиква в дни, обявени от МС за почивни. Тълкувайки посочената разпоредба във вр. и с т.2, която забранява провеждане на ОС в дни, обявени за официални празници, съдът стигна до извод, че законодателят е имал предвид дните, обявени от МС за почивни за съответната година, каквито правомощия са предоставени на МС с чл.154, ал.3 от КТ /в редакцията й преди изменението с "ДВ" бр.105 от 2016 г. /. Разумът на разпоредбата е в смисъл, че това са дните, които за съответната година се определят с нарочен акт на МС за почивни, каквито именно за 2022 г. са представлявали 22-ри, 23-ти, 24-ти и 25-ти април, съгласно чл.154, ал.2 от КТ. Предвид горното, съдът намира оплакванията на ищцата за незаконосъобразно свикване на процесното ОСЕС от 23.04.2022 г. за основателни. Констатираният порок е неотстраним и влече незаконосъобразност на всички взети от ОСЕС на 23.04.2022 г. решения, поради което и същите подлежат на отмяна. По възраженията, че протоколът не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, и е нарушена процедурата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, относно кворума за провеждане на ОС: В чл.16, ал.5 от ЗУЕС, е предвидено че протоколът от ОС следва да съдържа датата и мястото на провеждането му; дневният ред; явилите се лица и ид. ч. от ЕС, които те представляват; номерът на самостоятелния обект; начинът по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис; същността на изявленията; направените предложения и приетите решения. В представения по делото протокол, взетите решения на процесното ОС на ЕС не са обективирани в съответствие с императивните изисквания за форма и съдържание, установени в чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като не е посочен начинът, по който са гласували лицата - "за", "против" и "въздържал се". Нито в протокола, нито в друг отделен документ се съдържат подписи на лицата, които да удостоверяват начина, по който те са гласували, а това, както се посочи, е императивно изискване към формата и съдържанието на протокола съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Разпоредбата въвежда като задължение явилите се лица да удостоверят не само явяването си на ОС, а и начинът по който са гласували - с подписа си в протокола или в отделен документ. Това е формата и съдържанието на удостоверяването от тези лица на волеизявленията им по всяко от приетите решения. След като в разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, има изискване към съдържанието на протокола да съдържа начинът, по който са гласували лицата, удостоверен с подписите им, независимо как са гласували, то липсата на такива подписи, които да удостоверяват именно начина на гласуване, представлява несъответствие на протокола с императивно законово изискване към неговата форма и съдържание. Изложеното обосновава извод, че протоколът от проведеното ОС на ЕС, не е съставен в предвидената в чл.16, ал.5 от ЗУЕС форма. Това води до липсата на съдържание и съответно отпадане на формалната доказателствена сила и значение на документа. Предвид това се явява недоказано обстоятелството, че изискуемия от закона и формално посочен в протокола кворум, изхожда от легитимни лица, притежаващи правото на собственост в ЕС, при соченото в протокола квотно участие в процентно отношение в общите части на ЕС, с оглед на което решениятя се явяват незаконосъобразни и само на това формално основание следва да се отменят. В този смисъл е безпредметно да се изследват останалите доводи за незаконосъобразност на решенията. С оглед изхода от настоящото дело ищецът има право на разноски. Същите се изразяват в следното: 80.00 лв. държавна такса и 500.00 лв. адв. възнаграждение. Водим от горното, съдът