Решение № 45 от 5.6.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 81/2024 г.

Апелативен съд05.06.2024 г.докладчик Янко Новаков Новаков

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 01.03.2024 г. по частно търговско дело № 20242100900023 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по жалбата на М. П. Г., ирландска гражданка, род. на •••••••••• г., със съдебен адрес гр. София, ул. „Ж. К.“ № 20, ет. 5, офис 519 - адв. А. М. против Решение № 65 от 01.03.2024 г. по частно търговско дело № 20242100900023 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата й като съдружник в „С. Пр. БГ“ ООД - в ликвидация, с ЕИК •••••••••• със седалище гр. Бургас, п. к. 8000, ж. к. Л., бл. 123, ет. Партер за освобождаване на ликвидатора на дружеството М. Д. на основание чл. 266, ал. 4 от Търговския закон. В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Първоинстанционният съд не бил оценил адекватно поведението на ликвидатора Д., която в разрез с разпоредбите на чл. 270 от ТЗ и чл. 38 от Закона за счетоводството не представяла финансови отчети пред общото събрание на съдружниците. Последните били държани в неведение за икономическото състояние на прекратилия дейността си търговец. Продажбите на активите му били извършени на занижени цени. Средствата по тях били постъпвали по лична сметка на ликвидатора – в ущърб на кредиторите, наложили запори на сметките на дружеството. В мотивите на атакуваното решение не били обсъдени в пълнота всички събрани доказателства. От друга страна на жалбоподателката не била предоставена възможност да се запознае със становището на другата страна. Жалбата е оспорена от ликвидатора М. Д. с нарочен писмен отговор. В него се поддържа, че не е налице противоправно поведение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 266, ал. 4 от ТЗ. По търговско дело № 85/2019 г. на ОС – Бургас била отхвърлена предходна молба на жалбоподателката Г., предявена на същото правно основание. По търговско дело № 242/2021 г. на ОС – Бургас пък бил отхвърлен иск на дружеството против ликвидатора за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 266, ал. 6 от ТЗ. Бургаският апелативен съд намира, че жалбата е допустима – подадена е в срок от легитимирана страна и е насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол. За да се произнесе по същество, съдът съобразява следното: Делото е изяснено от фактическа страна. Няма основание за събиране на нови доказателства по повод доводите за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. „С. Пр. БГ“ ООД е регистрирано в търговския регистър с капитал от 5000 лева, с двама съдружници с паритетно участие – ирладските граждани Л. Дж. Г. и М. П. Г.. Последната е вписана като управител. С решение от 18.10.2016 г. по търговско дело № 605/2015г. на Окръжен съд - Бургас дружеството е било прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК поради неудовлетворяване на дълг на съдружника Л. Г. към трети лица. Ликвидаторът М. Д. е била назначена служебно от Агенцията по вписванията с акт от 19.06.2017 г. Съдружничката М. Г. е сезирала първоинстанционния съд с молба по чл. 266, ал. 4 от ТЗ за освобождаване на ликвидатора поради следните причини:

1

непредставяне на информация на съдружниците за производството по ликвидация и финансовото състояние на дружеството, във връзка с което била изпратена нотариална покана, връчена на 15.08.2018г.;

2

обявяване на годишните финансови отчети, без те да са приети с решение на общото събрание на съдружниците;

3

извършване на неизгодни продажби на недвижими имоти на дружеството, средствата от които постъпвали по лична сметка на ликвидатора;

4

прекратяване на водено от дружеството изпълнително дело № 20228000401105 на ЧСИ Ив. Б. за предаване на недвижим имот въз основа на искане на ликвидатора, направено без съгласието на съдружниците и в ущърб на интересите им;

5

необосновано забавяне на ликвидационното производство;

6

непредставяне на отчет за състоянието на дружеството към 24.04.2023г. в отговор на отправена от съдружничката нотариална покана, връчена на 19.06.2023 г. С Решение № 116 от 21.03.2019 г. по търговско дело № 85/2019 г. на ОС - Бургас е била отхвърлена предходна молба на съдружничката М. Г. по чл. 266, ал. 4 от ТЗ, основана на обстоятелства, припокриващи се с цитираните по-горе т. 1 и 2. Въпреки че не се ползва със сила на пресъдено нещо, решението следва да бъде съобразено, доколкото няма промяна във фактическата обстановка. В решаващите мотиви е прието, че на поканата на 15.08.2018 г. е бил даден адекватен отговор. Що се отнася до заявяването на годишни финансови отчети без санкцията на общото събрание, отчетено е било обстоятелството, че ликвидацията има принудителен характер и че съдружниците на са оказали никакво съдействие на служебно назначения ликвидатор. Според трайната практика на ВКС обявяването в търговския регистър на актове в по чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ не препятства възможността на засегнатите лица да предявят правата си по исков ред. В настоящия случай по партидата на дружеството в търговския регистър са обявени ГФО за 2017 г., 2018 и 2019 и 2020 г. Подадените в тази връзка заявления са били проверени от Агенцията по вписванията, независимо от първоначалния отказ по отношение на отчета за първата година. Жалбоподателката не е изложила съображения, че обявената счетоводна информация е невярна по същество. Твърденията за извършени неизгодни продажби, средствата от които били постъпили по лична сметка на ликвидатора, са били предмет на подробен анализ по търговско дело № 242/2021 г. на ОС – Бургас, по което е бил предявен иск на дружеството против ликвидатора за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 266, ал. 6 от ТЗ. Претенцията е отхвърлена изцяло от въззивната инстанция с Решение № 26 от 28.03.2024 г. по в.т.д. № 12/2024 г. на Бургаския апелативен съд, влязло в сила на 13.05.2024 г. (видно от приложената деловодна справка). Прието е със сила на пресъдено нещо, че не са настъпили вреди за дружеството от извършените в рамките на ликвидационното производство продажби на активи. Постъпилите средства по откритата на името на ликвидатора сметка са били изцяло отчетени. Няма събрани доказателства за увреждане на кредитори. Отделен е въпросът, че жалбоподателката не е легитимирана да брани техния интерес. Видно от приложеното на л. 63 от делото на ОС – Бургас писмо на ЧСИ Ив. Б., изпълнително дело № 20228000401105/2022 г. е било образувано за предаване на имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.7.45.2.20 по КККР на гр.Созопол след като по т.д. № 198/2018 г. на ОС – Бургас са били уважени претенции по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл ІІІ от същия закон, предявени от „С. Пр. БГ“ ООД, чрез ликвидатора Д., против ответницата Дж. М. О К.. Изпълнителното дело действително е било прекратено по молба на ликвидатора, но това явно е станало след доброволното предаване на имота, който впоследствие е бил продаден на трето лице с нотариален акт от 29.09.2023 г. (л. 70, 71 от делото на БОС). Ясно е, че водените съдебни дела, включително и това за вреди срещу ликвидатора, са наложили продължаването на срока на ликвидационното производство. Затова не може да се говори, че забавянето е по вина на ликвидатора. По отношение на липсата на отчет на ликвидатора в отговор на нотариална покана на жалбоподателката, връчена на 19.06.2023г., е необходимо да се отбележи следното:

–

По силата на чл. 108 от ТЗ ограничено отговорният съдружник може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния финансов отчет.

–

С коментираната нотариална покана обаче жалбоподателката Г. в качеството й на съдружник в „С. Пр. БГ“ ООД е превишила правата си като е поискала от ликвидатора Д. далеч по подробна информация - отчет за извършеното по време на цялото ликвидационно производство с прилагане на многобройна документация за предявените вземания, извършените продажбени сделки и водените съдебни и изпълнителни дела. Отделен е въпросът, че съществена част от изисканите данни е била предмет на изследване по висящото към оня момент производство по предявения срещу ликвидатора иск по чл. 266, ал. 6 от ТЗ за репариране на вреди.

–

Настоящият състав съобразява установената трайна съдебна практика, че под важни причини, налагащи смяната на ликвидатора по чл. 266, ал. 4 от ТЗ, се разбират: заболяване, некомпетентност, действия във вреда на дружеството или неоправдано бездействие при осъществяване на ликвидационната процедура. Тези обстоятелства в случая не са налице. Напротив, със сила на пресъдено нещо по приключилото търговско дело № 242/2021 г. на ОС – Бургас е установено, че ликвидаторът не е причинил вреди на дружеството.

–

Изложеното обосновава отхвърлянето на молбата по чл. 266, ал. 4 от ТЗ за освобождаване на ликвидатора Д.. До този краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Цитирани разпоредби

11