Решение № 11783 от 30.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1247/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Р. Р. Т., [ЕГН], от [населено място], действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. П. Т., чрез адв. С. П. от Адвокатска колегия – Пловдив, против Решение № 1040-15-121/28.04.2025 г., издадено от и.д. директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-335/05.09.2023 г. от И. Р. Т. и Р. Р. Т., действащ със съгласието на своята майка Д. П. Т., срещу разпореждане [номер]-15-204/27.07.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, и същото е потърдено изцяло. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилност на изводите на органа за неизпълване на фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, настъпила на 08.12.2022 г. с Р. И. Т., при липсата на протокол от извършена аутопсия, които изводи се твърди да са формирани, без от органа да са събрани всички относими доказателства. Жалбоподателят твърди, че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на чл. 35 АПК и принципа на законност по чл. 4, ал. 2 АПК и служебно начало по чл. 9, ал. 2 АПК. Въпреки направеното в хода на административното производство искане за това, органът не е събрал доказателства относно медицинския екип, който е отишъл на мястото, на което е починало лицето Р. Т. в Испания, в кое медицинско заведение е транспортиран за аутопсия, като изиска цялата медицинска документация, включително протокол за аутопсия. По изложените съображения иска отмяна на решението и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира присъждането на разноски по представен списък. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В допълнително постъпили молби от адв. С. П. от 19.09.2025 г. и 25.09.2025 г. не се възразява даване ход на делото по същество в отсъствие на жалбоподателя и негов представител, представя се писмена защита с развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и списък с разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Р. П., в съдебно заседание и допълнително представена писмена защита в дадения от съда срок за това, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – „Фичевтранс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище: [населено място], Общ. Родопи, в съдебно заседание и писмен отговор по жалбата, чрез процесуалните си представители адв. М. К. и адв. М. П., изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Намира изводите на административния орган за правилни, поради което иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски в производството по представен списък, придружен с доказателства. Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 05.01.2023 г. е подадена декларация за трудова злополука от осигурителя „Фичевтранс“ ЕООД, станала с Р. И. Т., [ЕГН], от [населено място], на 08.12.2022 г. при изпълнение на служебните му задължения като „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Последиците от злополуката са смърт на лицето. В декларацията е посочено, че злополуката е станала в 20: 00 ч. на 08.12.2022 г., на място – Parking Trucks SOL – Jonquera, Spain/Л. Х., , обл. Херона, Испания, К. Н. ІІ, km 772.5, по време на почивка на лицето. За вид на увреждането е посочено „Остра исхемична кардиомиопатия“ с последица смърт, без свидетели. В декларацията и съставения преди това Протокол за трудова злополука – приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, е посочено, че няма отклонение от нормалните действия и условия, респ. материален фактор, свързан с това отклононие, а в заключение е посочено, че злополуката не е във връзка с извършваната работа. На основание чл. 58, ал. 1 КСО със Заповед № 1015-15-16/16.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е разпоредено извършването на разследване на злополуката, станала на 08.12.2022 г. с Р. И. Т., като е назначена комисия, включваща представители и на осигурителя „Фичевтранс“ ЕООД. В хода на разследването на трудовата злополука е изискана медицинска информация – етапна епикриза (съдържаща данни за всички хронични заболявания на лицето и приложеното лечение), както и заверени копия на документи от медицинското досие на Р. Т. от „Д-р Кувенджиев – АИППМП“ ЕООД; представено е удостоверение за наследници изх. № 1662/09.01.2023 г. от Общ. Пловдив, съгласно което наследници на починалото лице са дъщеря му И. Р. Т.-М., пълнолетна, и Р. Р. Т., непълнолетен; подадена е декларация от страна на И. Т.-М., с която е заявено, че на баща й – Р. Т. не е извършвана аутопсия; прието е сведение от управителя на „Фичевтранс“ ЕООД – Т. Ф., съгласно което на 08.12.2022 г. е получил обаждане около 19: 00 ч. от лице, говорещо български език от испански телефонен номер, което е обяснило, че Р. Т., с когото заедно престояват на платен паркинг в Л. Х., Испания, тъй като 08.12.2022 г. е почивен празничен ден, се е почувствал зле и на място е пристигнала линейка с медицински екип, а при последвалото второ обаждане около 20: 30 ч. мъжът е съобщил, че въпреки положените усилия за реанимиране, Р. Т. е починал и тялото му е откарано в болница за констатиране на смъртта; приети са документи, издадени от властите в Испания – документ № 1192/2022 г. за вписване на смъртта в Гражданския регистър и последваща заповед за погребение на Първоинстанционен съд и следствие № 4 във Фигерес, Формуляр С, том 00027, стр. 124, издаден от кметството на Хонкера, Граждански регистър – препис извлечение от смъртен акт, в които е посочено, че смъртта на Р. Т. е настъпила на 08.12.2022 г. в 20: 00 ч. по причина – остра исхемична кардиомиопатия; представен е и Препис-извлечение от Акт за смърт № 1276 от дата 26.12.2022 г., издаден от длъжностно лице по гражданското състояние в Община Пловдив; представени са документи във връзка с трудовата дейност на Р. Т. към „Фичевтранс“ ЕООД и др. документи. За резултатите от разследването е съставен Протокол № 5103-15-717.02.2023 г. Съгласно обективираните в него констатации, злополуката е станала на паркинг в Испания, област Херона, Л. Х., К. Н. ІІ, км. 772.5, Parking Trucks SOL – Jonquera, Spain, около 20: 00 ч. на 08.12.2022 г., като свидетел на злополуката е служител на друга транспортна фирма, който по същото време се е намирал на паркинга. Прието е, че на мястото на инцидента незабавно е пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който е опитал да окаже такава на Р. Т., но същият е починал. Тялото е транспортирано до болнично заведение за констатиране на смъртта. Разследващата комисия е приела за установено, че Р. И. Т. е назначен на работа във „Фичевтранс“ ЕООД, [населено място], с трудов договор № 177/29.09.2022 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 70 КТ, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, на 8-часов работен ден при петдневна работна седмица. Постъпил е на работа на 30.09.2022 г. и към момента на настъпване на инцидента е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Изследвана е представената длъжностна характеристика на лицето, както и е установено, че му е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 30.09.2022 г., за което е издадена служебна бележка № 177/29.09.2022 г. На 30.09.2022 г. на Р. Т. е проведен и инструктаж на работното място, документиран в инструктажната книга. Представени са и извадки от книгите за периодичен и ежедневен (предпътен) инструктаж по безопасност и здраве при работа във „Фичевтранс“ ЕООД, от които е видно, че последният предпътен инструктаж на лицето е проведен на 18.11.2022 г. Съгласно Заповед за командироване № 0335/19.11.2022 г., считано от 19.11.2022 г. за срок от 1 месец, в периода от 19.11.2022 г. до 19.12.2022 г., Р. Т. е бил командирован в страните от Европейския съюз със задача „Осъществяване на превоз на товари от и в страните от Европейския съюз, по релации, възложени от спедиторска фирма „LKW WALTER – AUSTRIA“. Работодателят има разработена Оценка на риска от Служба по трудова медицина (СТМ) „Омега СТ“ ООД, [населено място], в т.ч. Карта за оценка на риска № 3 за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите във „Фичевтранс“ ЕООД, [населено място] за работно място „Шофьор на товарен автомобил, международен“, съгласно която идентифицираните опасности са със степен ІІ – „приемлив риск“ и включват: динамичен микроклимат, принудително седяща работна поза, зрително натоварване, внимание и отговорност, опасност от пътнотранспортни произшествия, такава от останалите участници в движението, при повишен риск от простудни заболявания, увреждане на зрителния анализатор, заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на храносмилателната и отделителната системи, заболявания, породени от стрес, при ппрепоръки за превенция, включващи стриктно спазване на режима на труд и почивка, редовно провеждан инструктаж и профилактични прегледи, както и да не се примат работници с противопоказания за заеманата длъжност. Във връзка с последното е приета декларация от Т. от 29.09.2022 г. при постъпването му на работа, в която декларира, че не боледува от конкретно посочени в декларацията заболявания, включително исхемична болест на сърцето, няма намалена работоспособност съгласно решение на ТЕЛК или ЛКК, както и заключение от службата по трудова медицина от 27.09.2022 г., че лицето е пригодно да изпълнява длъжността. В раздел V – Специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързаният с това действие материален фактор (предмет, вещество и др.) на протокола е прието, че съгласно дадените от управителя на „Фичевтранс“ ЕООД писмени сведения, Р. Т. е бил спрял за почивка на гореописания паркинг в Л. Х., Испания, тъй като 08.12.2022 г. е бил неработен ден, поради обявен празник. В Раздел VІ на протокола – Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения е описана фактическата обстановка по настъпване на смъртта и уведомяването на управителя на „Фичевтранс“ ЕООД за случилото се от другия български гражданин, с неустановена самоличност. За начин на увреждането в раздел VІІ от протокола, въз основа на издадените от испанските власти документи, е прието, че смъртата е настъпила вследствие „Остра исхемична кардиомиопатия“. За предполагаема причина на смъртта в документите е отбелязано „Друго предположение (включва намерен мъртъв)“. Спирането за почивка на Р. Т. се потвърждава от разпечатката за данните за движението и почивките от дигиталната карта на водача за периода от 05.11.2022 г. до 11.12.2022 г., съгласно които Т. е бил изминал на 07.12.2022 г. 681 км по маршрут от Франция до Испания, като около 14: 28 ч. на същия ден е спрял за почивка на паркинга в Cataluña, Испания, извадил е картата си и не я е поставял отново до момента на смъртта му. В извършения в Раздел VІІІ от протокола анализ на причините за възникване на злополуката, назначената комисия е изследвала всички събрани доказателства, включително представената от личния лекар на Р. Т. медицинска документация (поетапна епикриза и други документи), като е прието, че няма данни за хронични заболявания на Т.. Упражняваният от лицето труд при осигурителя „Фичевтранс“ ЕООД е ІІ-ра категория, с продължителност на работното време 8 часа, работното място е непостоянно, с местоположение „в помещение“. Взети са предвид и данните от изготвената от осигурителя производствена характеристика на лицето, видно от която упражняваната от лицето от 2014 г. до момента на назначаването му във „Фичевтранс“ ЕООД трудова дейност е за кратки периоди – от по няколко месеца и включва заемането на разнообразни длъжности. При назначаването не са установени противопоказания от медицинско естество. Взето е предвид и становище изх. № 002/05.01.2023 г. от СТМ „Омега СТ“ ООД относно смъртния случай, съгласно което пострадалото лице е било годно и квалифицирано за извършваната от него работа, преминало е начален и периодичен инструктаж по безопасност при работа и е запознато с правилата и инструкциите за безопасна работа, установените при оценката на риска професионални рискове са овладени и управлявани на приемливо ниво, като станалата на 08.12.2022 г. злополука не е във връзка с изпълняваната работа или хроничен здравословен проблем на лицето. Назначената комисия за провеждане на разследването приема, че няма допуснати нарушения на нормативни разпоредби, а необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки включват провеждане на извънреден инструктаж от работодателя, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД07-2/16.12.2009 г. за условита и реда за провеждане на периодичното обучение и инструктажа на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във връзка със станалия инцидент с Р. Т., извършване на задължителен медицински преглед на работниците, съгласно изискванията на чл. 287 КТ и чл. 8 Наредба № 3/1994 г. за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците, както и организиране на предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние, съгласно Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. На основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополки, във вр. чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), с писмо изх. № 5101-15-2#9/20.02.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ са изпратени декларацията за трудовата злополука, съставеният от „Фичевтранс“ ЕООД Протокол № 1/09.12.2022 г. относно проведено вътрешно разследване на трудовата злополука, Протокол № 5103-15-7/17.02.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив относно резултатите от проведеното разследване на злополуката, ведно с приложените към него документи, за произнасяне относно „причинна връзка – трудова злополука“. С писмо 5103-15-7#2/20.02.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука е уведомена и Окръжна прокуратура – Пловдив. Със Заповед № 5106-15-3/23.02.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, образуваното производство за квалифициране на декларираната злополука вх. № 5101-15-2/05.01.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив от осигурителя „Фичевтранс“ ЕООД, станала на 08.12.2022 г. с Р. И. Т., е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до произнасяне по определяне на причинна връзка – трудова злополука при нетравматично увреждане на здравето от страна на ТЕЛК. На 28.02.2023 г. е издадено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив по пр.пр. № 1517/2023 г. Прието е, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, доколкото от материалите се установява, че Р. Т. е починал от ненасилствена, скоропостижна смърт, в резултат внезапно увреждане на здравето, при липса на травматичен момент. Установява се по преписката, че е издадено Експертно решение № 0214/04.04.2023 г. на ТЕЛК – І състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД, в което е посочено, че извършваната експертиза е частична – причинна връзка – трудова злополука, ТЕЛК се произнася в отговор на писмо № 5101-15-2#9/20.02.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив във връзка с произнасяне относно „причинна връзка“ – трудова злополука за Р. И. Т., при внезапно настъпила смърт на 08.12.2022 г. Като водеща диагноза е посочено „Исхемична кардиомиопатия“. В мотивите на решението е записано, че ТЕЛК не приема причинна връзка – трудова злополука, тъй като липсва протокол от аутопсия на починалия, съгласно чл. 66, ал. 2 НМЕ. С писмо изх. № 08-1201-1/26.07.2023 г. РЗИ – Пловдив уведомява ТП на НОИ – Пловдив, че ЕР № 0214/04.04.2023 г. на І състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД е влязло в сила на 20.07.2023 г. и не е обжалвано пред по-горна инстанция. Следва издаването на разпореждане [номер]-15-204/27.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, с което станалата на 08.12.2022 г. злополука не е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Този резултат е обжалван от И. Р. Т.-М. и Р. Р. Т., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. П. Т., в качеството им на наследници на Р. И. Т., чрез адв. С. П. с жалба вх. № 1012-15-335/05.09.2023 г., като сочат, че ЕР № 0214/04.04.2023 г. се обжалва. Първоначално жалбата е оставена без разглеждане като просрочена с Акт за прекратяване № 1040-15-104/13.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 117, ал. 2, т. 2 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО, и производството е прекратено. Този акт е отменен с влязло в сила Определение № 2485/23.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2352/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по същество по жалбата. С оглед твърдението в жалбата, че ЕР на ТЕЛК се обжалва, от ТП на НОИ – Пловдив е изискана информация от РКМЕ към РЗИ – Пловдив с писмо изх. № 1012-15-335#2/30.10.2023 г., в отговор от 06.11.2023 г. на което, РЗИ – Пловдив уведомява за налично в медицинското досие на Р. Т. искане за възобновяване на производството от страна на сина му Р. Р. Т., действащ със съгласието на майка си Д. Т., чрез адв. С. П., по което е издаден Акт за отказ от възобновяване на административното производство № І-9839/10.10.2023 г. на НЕЛК – Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови болести. Установява се по преписката, че по жалба на Р. Р. Т., действащ със съгласието на майка си Д. Т. е образувано адм. дело № 2709/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с предмет – оспорване на Акт № І-9839/10.10.2023 г. на НЕЛК за отказ от възобновяване на административното производство по издаване на ЕР № 0214/04.04.2020 г. на ТЕЛК – І състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД. При тези данни, административното производство по жалбата срещу разпореждане [номер]-15-204/27.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, е спряно с Решение № 1040-15-132/22.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, до приключване на административното производство по искането за възобновяване на производството по издаване на ЕР № 0214/04.04.2023 г. със стабилен административен (съдебен) акт. С влязло в сила Определение № 947/29.01.2024 г. по адм. дело № 2709/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменен Акт № І-9839/10.10.2023 г. на НЕЛК за отказ от възобновяване на административно производство по издаване на ЕР № 0214/04.04.2023 г. на ТЕЛК – І състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД и преписката е върната на НЕЛК за произнасяне по направеното искане за възобновяване. Издадено е ЕР № 00005/08.01.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови болести при НЕЛК, относно лицето Р. И. Т. във връзка с произнасяне по „причнна връзка – трудова злополука“, като е отменено ЕР № 0214/04.04.2023 г. на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ и НЕЛК не се произнася по причинна връзка. ЕР на НЕЛК е постъпило в ТП на НОИ – Пловдив на 31.01.2025 г. С писмо вх. № 1012-15-335#25/02.04.2025 г. РЗИ – Пловдив уведомява ТП на НОИ – Пловдив, че ЕР № 00005/08.01.2025 г. на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в законна сила. Административното производство по жалба вх. № 1012-15-335/05.09.2023 г. срещу разпореждане [номер]-15-204/27.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, е възобновено с Решение № 1040-15-120/28.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. На същата дата е издадено и оспореното понастоящем Решение № 1040-15-121, с което жалбата е оставена без уважение и е потвърдено изцяло разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което е прието, че злополуката, настъпила с Р. И. Т., не е трудова. За да приеме този резултат, административният орган приема, че за да квалифицира злополуката, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане въз основа на документите в досието и данните в информационната система по ч. 33, ал. 5, т. 7 КСО. Сочи, че съгласно чл. 60, ал. 2 КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, а последните съгласно чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ определят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката при извършванена експертиза на трайно намалената работоспособност. Органът приема за безспорни фактите, че починалото лице е осигурено, че е настъпило увреждане на здравето, което е нетравматично и е довело до неблагоприятен резултат – смърт, която е констатирана с надлежен документ – препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Общ. Пловдив, въз основа на Акт за смърт № 1276/26.12.2022 г. Приема, че смъртта е настъпила по време на изпълнение на трудовите задължения на лицето, съгласно издадената от работодателя заповед за командироване, на мястото, на което лицето е спряло за почивка – платен паркинг „SOL“ – в La Jonquera, Испания. Органът приема, че не се установява връзка между увреждането и условията на труд. Позовава се на ЕР № 0214/049/04.04.2023 г., с което не е приета „причинна връзка – трудова злополука“, поради липса на протокол от аутопсия на починалия Т., съгласно чл. 6, ал. 2 НМЕ, отменено с ЕР № 00005/08.01.2025 г. на НЕЛК, с което също на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ, НЕЛК не се произнася по причинна връзка. Сочи, че ЕР на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в законна сила, като съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължително за всички. Органът оставя без уважение доказателствените искания да се изиска от Окръжна прокуратура – Пловдив по воденото досъдебно производство във връзка със смъртта на Р. Т. протокол от аутопсия, ако ОП разполага с такъв, както и цялата медицинска документация, включително протокол за аутопсия от властите в Испания. Аргументира се, че е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, като в постановлението на прокурор при ОП – Пловдив от 28.02.2023 г. не се съдържат данни да е извършвана аутопсия на лицето, а сам по себе си протоколът за аутопсия има отношение към провежданото пред органите на медицинската експертиза ТЕЛК/НЕЛК производство, в което същите се произнасят по въпроса за връзката между настъпилото увреждане и условията на труд. Приема, че доколкото такова произнасяне е налице с влязъл в сила административен акт, то исканията не могат да бъдат уважени. Останалите представени от пълномощника документи, имащи отношение към транспортирането на тялото на Р. И. Т. до България и издадените разрешения за погребението му, органът приема за неотносими. Формира извод, че не се установява наличието на пълния фактически състав на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, поради което приема за правилно и законосъобразно издаденото от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив разпореждане, с което настъпилата с Р. И. Т. злополука не е приета за трудова. Решението е връчено на пълномощника на наследниците на Т. – адв. С. П. с препоръчано писмо с известие за доставяне на 10.06.2025 г. Жалба срещу решението е подадена от упълномощения адвокат от името единствено на Р. Р. Т., със съгласието на неговата майка и закононен представител Д. Т. на 18.06.2025 г. Като доказателства по делото са приети съдържащите се в административната преписка документи. При така установеното от фактическа страна Административен съд - Пловдив обосновава следните правни изводи: Жалбата е депозирана в предвидения в чл. 118, ал. 1 КСО преклузивен 14-дневен срок. Тя е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Всъщност, спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото. Решението съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Оспореният административен акт е издаден при изяснена фактическа обстановка, противно на твърдението на жалбоподателя. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават съществено акта и да налагат неговата отмяна. Решението си директорът на ТП на НОИ – Пловдив е постановил в рамките на своята компетентност и при полагане на дължимата по закон грижа за изясняване на фактическата обстановка в пълнота, на предвидените в закона основания, поради което са неоснователни твърденията за нарушения на принципите на законност и служебно начало. В провелото се специално административно производство по разследване на декларираната злополука, приключило с разпореждане [номер]-15-204/27.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО - предмет на проверка в развилото се контролно-отменително производство по чл. 117 КСО, са извършени необходимите по обем и съдържание процесуални действия във връзка с установяването на основния спорен въпрос – следва ли да се квалифицира декларираната злополука като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 58, ал. 3 КСО разследването на трудовата злополука трябва да установи причините и обстоятелствата за възникването й, вида на уврежданията, както и всякакви други сведения, които ще подпомогнат съответното ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката, което в случая е сторено. Резултатите от разследването са оформени в протокол в типизирана форма, който е със съдържание, отразяващо данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) относно осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. Протоколът е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила (чл. 58, ал. 6 КСО вр. чл. 179 ГПК), като по делото не са събрани доказателства, които да оборят констатациите в същия. При издаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е спазена описаната процедура по извършване на проверката и съставяне на протокола, а самото разпореждане е издадено въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, в съответствие с чл. 60, ал. 2 КСО, доколкото е безспорно, че злополуката е настъпила в резултат на нетравматично увреждане. В тази връзка, правилно директорът на ТП на НОИ е оставил без уважение искането на упълномощения адвокат за допълнително изискване на протокол от аутопсия. Видно от приложеното към административната преписка Постановление от 28.02.2023 г. по пр.пр. № 1517/2023 г. на прокурор при ОП – Пловдив, досъдебно производство въобще не е образувано с оглед констатацията, че смъртта на Р. Т. е ненасилствена, като не се съдържат данни за извършвана аутопсия, следователно не е съставен аутопсионен протокол. Същото е констатирано и в хода на административното производство по издаване на ЕР № 0214/04.04.2023 г. на ТЕЛК, впоследствие отменено с ЕР № 00005/08.01.2025 г. на НЕЛК. Този факт се потвърждава и от представената от И. Р. Т.-М. декларация от 10.02.2023 г., че на нейният наследодател – Р. И. Т., не е извършвана аутопсия. Освен това, като адресати както на акта за отказ от образуване на досъдебно производство, така и на експертното решение на ТЕЛК, наследниците на Р. Т. са имали правото да ги обжалват, което не е сторено в законоустановените срокове. Вярно е, че във връзка с искане от тяхна страна, чрез упълномощения адв. С. П., е възобновено производството по издаване на ЕР № 0214/04.04.2025 г. и същото е отменено с ЕР № 00005/08.01.2025 г., но видно от последното, на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ НЕЛК не се произнася по причинна връзка, именно поради липсата на протокол от аутопсия. Това експертно решение не е обжалвано от наследниците на Р. Т. и на основание чл. 113, ал. 3 ЗЗдр има действие erga omnes. Съдът намира, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, са постановени при правилно приложение на материалния закон, предвид следното: По делото не е спорна фактическата обстановка, при която е настъпила смъртта на Р. Т. – същата е настъпила през време на изпълнение на трудовите задължения на същия, доколкото за периода от 19.11.2022 г. до 19.12.2022 г. същият е бил командирован за осъществяване на превоз на товари по релации, възложени от спедиторска фирма LKW WALTER – AUSTRIA, и в рамките на този период е спрял за почивка на специално обособено за целта място на територията на Л. Х., Испания. Смъртта е настъпила внезапно, въпреки опитите да бъде реанимиран от екип на спешна медицинска помощ, констатирана е от медицински лица с посочена причина за смъртта „Остра исхемична кардиомиопатия“, която причина е вписана и в издадените от испанските власти официални документи. Спорът се свежда до квалификацията на установените факти и обстоятелства, т.е. има отношение към правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Въз основа на съвкупната оценка на събраните доказателства, съдът намира, че органът е достигнал до правилен извод, че настъпилата с Р. И. Т. злополука на дата 08.12.2022 г. не е трудова. Понятието "трудова злополука" е основно дефинирано в чл. 55, ал. 1 КСО, като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Правилно се сочи от административния орган, че кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, са както следва: 1) Внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2) Злополуката да е станала с осигурено лице; 3) Неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4) Причинна връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5) Увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6) Наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на изпълнение на трудовите задължения на Т., при действащо трудово правоотношение. Спорът е концентриран върху изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на извършваната работа. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по чл.60, ал. 1 КСО (за признаване ли за непризнаване на декларираната злополука за трудова), се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ е регламентирано, че органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод трудова злополука и за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа). В случаите на внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, ТЕЛК/НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ), като при липса на протокол от аутопсията, ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение (чл. 66, ал.2 НМЕ). По дефиницията, дадена в § 1, т. 3 от ДР на НМЕ „нетравматично увреждане“ е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други), като по аргумент от § 1, т. 36 от ДР на ЗЗдр, терминът „нетравматично увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично. Посочената в съставените официални документи по случая причина за смъртта е „Остра исхемична кардиомиопатия“ – т.е. налице е увреждане, което е нетравматично, като в случая не се спори дали същото е внезапно или не, с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката. Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ, тъй като липсва протокол от аутопсия и затова с ЕР № 0214/04.04.2023 г. ТЕЛК – І състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД е издала решение, с което обявява, че не се произнася по причинната връзка, поради липсата на протокол от аутопсия, отменено с Решение № 00005/08.01.2025 г. на НЕЛК – Специализиран състав по вътрешни белодробни и ССЗ, с което на същото правно и фактическо основание НЕЛК не се произнася по причинна връзка. Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на Р. И. Т. и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с окончателното експертно решение на НЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Т. и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (в съответствие с чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). От същата се извежда, че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Това тълкуване е с оглед специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд. Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната нормативно възложена му компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. Законодателят не е предвидил възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, още по-малко – от органите по осигуряването в НОИ. Както се посочи по-горе, влязлото в сила решение на органите на медицинската експертиза по силата на чл. 113, ал. 3 ЗЗдр има действие erga omnes, т.е. включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и за контролиращия по-горестоящ административен орган, какъвто е директорът на съответното териториално поделение на НОИ в производството по чл. 117 КСО. Щом с решението на НЕЛК в конкретния случай не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР № 00005/08.01.2025 г. на НЕЛК - Специализиран състав по вътрешни белодробни и ССЗ, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното увреждане, което е причинило смъртта на Р. И. Т., поради което и директорът на ТП на НОИ – Пловдив законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане (в горния смисъл Решение № 10194/01.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 6287/28.05.2020 г. по адм. дело № 295/2020 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 7829/14.07.2025 г. по адм. дело № 2767/2025 г. на ВАС, VІ отд. и др.). С оглед на изложеното съдът приема, че формираните от органите на ТП на НОИ – Пловдив фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 КСО, за квалифицирането на декларираната злополука, станала с Р. И. Т. на 08.12.2022 г., като трудова злополука, са обосновани и правилни. Оспореното Решение № 1040-15-121/28.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]-15-204/27.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора разноски за жалбоподателя не се следват. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 143, ал. 3, in fine АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. чл. 24, изр. 1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ определя в размер на 200 (двеста) лева. Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на Националния осигурителен институт - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на отменения акт. По отношение претендираните от заинтересованата страна „Фичевтранс“ ЕООД разноски, съдът намира следното: със своевременно представения в откритото съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК, се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие (без дата), сключен между дружеството като доверител и Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“ като довереник, с предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по образуваното пред Административен съд – Пловдив дело № 1247/2025 г. Посочено е, че възнаграждението е изплатено изцяло по банков път въз основа на фактура № 0000002671/25.09.2025 г., която също е представена. Като доказателство за извършеното плащане е представено платежно нареждане (кредитен превод) от 25.09.2025 г., но същото съдът не приема за валидно доказателство, доколкото няма отразена върху него банкова референия за осчетоводяването му, т.е. не е налице доказателство, че платежното нареждане е изпълнено и преводът действително е извършен. Съгласно чл. 305 от Търговския закон, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. Не са представени доказателства нито че е задължена сметката на „Фичевтранс“ ЕООД по направеното нареждане за превод, нито че е заверена сметката на адвокатското дружество, като получател на наредената сума. Поради това и в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящия случай не е документално установено със съответните банкови документи заплащане на дължимото по ДПЗС адвокатско възнаграждение, следователно е неоснователна претенцията за присъждането му като разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив, ІІ отделение, IХ състав