Решение № 129 от 14.3.2022 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2309/2021 г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №20 – 0869 - 002374/12.08.2020 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. АЛД. С., ЕГН •••••••••• от гр. Ш. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП. Излага, че от страна на контролните органи, не са взети в предвид техническите характеристики на превозното средство, а именно, че се касае за електрически велосипед. Счита, че същият не подлежи на регистрация, тъй като попада в разпоредбата на чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, поради което е не подлежи на задължителна регистрация. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, за него се явява процесуален представител – адв. Ю.Р. от ШАК. В хода по същество прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: В началото на месец юни 2020г. Жалбоподателя С.С. закупил електрически велосипед от Д.Д.П. за сумата от 1950 лева, като продавача предал на жалбоподателя и всички налични у него документи, които бил получил при първоначалното закупуване на електрическия велосипед. Съгласно техническите данни посочени в придружаващата документация същият представлявал електрически велосипед модел TDL02Z сериен № XW72V1500WJI190371374, със задвижване чрез електрически двигател и педали. На 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр.Шумен, жалб. С.С. управлявал процесния електрически велосипед по бул. „Симеон Велики“ до дискотека „Колизеум“ в посока от магазин „Лидл“ към кооперативния пазар. Същият се движел в насрещната лента за движение и бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен – свидетелите СВ. Б. СТ. и Л., при която било констатирано, че ППС не е регистрирано и водача няма СУМПС. За констатираните нарушения св. С.С. съставил срещу жалбоподателят АУАН - за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП – навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС, за нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач и за нарушение на чл. 140 ал.1 предл.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателя получил АУАН, като в акта било записано, че същият има възражение. Във връзка с констатираното управление на ППС без регистрация е било образувано ДП № 611/20г. по описа на РУ – Шумен за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 23.06.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен прекратил наказателното производство като е приел, че липсва състав на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Приел е, че предвид характеристиките на ППС, според българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Същото било получено и заведено в ОД МВР на 24.06.2020г. След постановения отказ на Районна прокуратура гр. Шумен, административно- наказващият орган издал обжалваното НП. На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С. АЛД. С., ЕГН •••••••••• от гр. Ш. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, изготвената и приета от съда авто-техническа експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно- наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че на 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр.Шумен, жалб. С.С. управлява ППС – електрически велосипед модел TDL02Z сериен № XW72V1500WJI190371374 с фабрично монтиран ел.двигател, негова собственост. Доказано е и обстоятелството, че ППС не е имало регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред. Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателя. С издаденото НП на жалбоподателят е вменено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което му е наложена санкция на основание чл.175 ал.1 предл.1 от ЗДвП. Предвид изложеното настоящият състав намира издаденото НП за незаконосъобразно, доколкото жалбоподателят не може да бъде субект на административно- наказателна отговорност за нарушение на чл. 140 ал. 1 от КЗ, поради липса на обективен елемент от състава на нарушението /регистрирано МПС/, тъй като това не е необходимо, а и липсва субективния елемент, поради което следва да бъде отменено. Съдът намира за правилен извода на наблюдаващият прокурор по ДП № 611/20г. по описа на РУ – Шумен, който прекратил наказателното производство като е приел, че липсва състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като предвид характеристиките на ППС, според българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Действително съгласно Регламент /ЕС/ № 168/2013г. на Европейският парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, конкретното превозно средство предвид техническите му характеристики - /мощност1500W, 72V, максимална скорост 45 км/ч. попада в категория L1e – подкатегория L1e – В /двуколесен мотопед/, но това не променя характеристиката му на велосипед, тъй като фабрично е проектиран за задвижване с педали и със спомагателно задвижване с двигател с цел подпомагане въртенето на педалите. В § 21 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че същата въвежда в българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства. В приложното поле на Директива 1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки. Съгласно чл. 3 от Директивата държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства. Според българското законодателство съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. не подлежат на регистрация, по реда на Наредбата велосипедите с допълнително монтиран двигател като не са предвидени други допълнителни критерии за това като максимална мощност, максимална скорост и др. Единственият критерий е да е велосипед и да има допълнително монтиран двигател. Въпроса е попада ли въпросния електрически велосипед в изключенията на чл. 1 ал. 4 т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г., и попада ли в обхвата на това понятието „допълнително монтиран двигател“ велосипед, който фабрично е снабден с двигател, какъвто е процесния или включва само велосипед, на който в последствие е монтиран такъв. Понятието "допълнително монтиран двигател" следва да се тълкува в смисъла, даден от Стандарт EN 15194: 2017, а именно не като двигател, който е монтиран впоследствие на велосипед, а като двигател, който е присъединен към велосипед, който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен източник мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на задвижване. Критерият за преценка дали велосипеда е с допълнително монтиран двигател не е кога е монтиран двигателя, а дали се явява основен или допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако е основен източник на задвижване – превозното средство няма да попада в обхвата на изключенията и подлежи на регистрация. Ако двигателя е само допълнителен/спомагателен източник – електрическия велосипед попада сред изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран. Заключението на назначената по делото авто- техническа експертиза по искане на процесуалния представител на АНО, също така не променя съображенията на съда за отмяна на НП. Въз основа на тези констатации, съдът намира, че жалбата е основателна. Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, предвид на това че е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, за което е било договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът