Решение № 345 от 12.3.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1943/2023 г.

Производството е по реда на ЗОДОВ. Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от незаконното обвинение на ищеца С. Д. К. ЕГН •••••••••• в престъпление, по отношение на което е оправдан. Цената на предявения иск е 30 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се законната лихва върху посочената сума, считано от 01.10.2022г.- когато е с влязла в законна сила присъда е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.290, ал.1 от НК. Ищецът излага следните факти и обстоятелства: Срещу него били образувани две наказателни производства. С постановление на Районна прокуратура – Пловдив са отделени материали от преписка № 7919/2018г. с цел извършване на проверка, по която е образувана преписка с № 8844/2018г. на РП Пловдив. Във връзка с проверката е образувано досъдебно производство с № 341/2018г. по описа на РУ на МВР – гр. •••••, за това, че на •••••• в гр. ••••• С. К. е изтезавал малолетното си дете – престъпление по чл. 187 от НК. С постановление от 14.05.2019г. производството е спряно, а с постановление от 01.07.2020г. – прекратено от наблюдаващия прокурор. В рамките на разследването, ищецът бил разпитван в качеството на свидетел. До обвинение не се стигнало, но ищецът твърди, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, доколкото използваната от законодателя терминология в чл. 2, а л. 1, т. 3 от ЗОДОВ „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в по-широк смисъл, без значение дали лицето е привлечено в качеството на обвиняем. Междувременно е образувано производство по обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за това че на ••••• ищецът пред надлежен орган на властта, като свидетел извън случаите по чл. 119 и чл. 121от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че не е ударил сина си. Повдигнато е обвинение, постановена е присъда по НОХД № 4696/2021г. на Районен съд – Пловдив, V н.с., с която ищецът е оправдан. Присъдата е потвърдена с Решение по ВНОХД № 1274/2022г. на ПОС, което е влязло в сила на 01.10.2022г. Твърди се, че ищецът е претърпял вреди вследствие на двете наказателни производства, тъй като и двете обвинения касаят умишлени престъпления, едно от които е тежко, продължили са извън разумните срокове и са нарушени правата му. Освен това, наказателното преследване е било проведено успоредно във времето на спор за родителски права, воден между ищеца и бившата му съпруга, което е довело до риск да намери негативно отражение при постановяване на решението по гражданскоправния спор и е причинило допълнителен стрес за ищеца. Случаят бил медийно отразен в електронни издания на средства за масова информация. Ето защо ищецът претърпял неимуществени вреди, които се оценяват от него на сумата от 30 000 лева. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че претърпените неимуществени вреди от ищеца не са пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно преследване.По отношение на първото наказателно производство ответникът счита, че не следва да се ангажира отговорността му, доколкото ищецът не е бил привлечен в качеството на „обвиняем“. Оспорва се размерът на предявения иск, тъй като претенцията от 30 000 лева била завишена и не съответствала на икономическия стандарт в Република България, съдебната практика в сходни случаи, вида, характера и интензитета на упражнената срещу лицето принуда. Освен това претенцията била формулирана общо за двете наказателни производства, поради което не ставало ясно по което от тях и колко вреди е претърпял ищецът. Прокуратурата на РБ не следвало да носи отговорност за медийните публикации, доколкото не е разпространявала информация по случая. Освен това се иска изключване на отговорността на ответника на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. намаляването й поради съпричиняване на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства съдът установи следното: С постановление от 17.12.2018г. на прокурор при РП Пловдив е образувано досъдебно производство: пр.пр. №8844/2018г., дознание №341/2019г. по описа на РУП ••••• за престъпление по чл.187 от НК По това досъдебно производство няма привлечено към наказателна отговорност лице. С постановление от 01.07.2020г. досъдебното производство е прекратено. С постановление от 04.02.2021г. на прокурор при РП Пловдив е образувано досъдебно производство 36/2021г. за това, че на ••••• пред разследващ полицай по наказателно производство: ДП № №341/2019г. по описа на РУП •••••, като свидетел е потвърдил неистина и с постановление от 28.04.2021г. ищецът в настоящото производство С. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. Разследването е предявено на обвиняемия на 05.05.2021г. На 17.07.2021г. е внесен обвинителен акт, образувано е нохд № 4696/2021г. по описа на РС Пловдив и с присъда постановена на 07.04.2022г. С. К. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.290, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 01.10.2022г., когато с Решение №244 постановено на 01.10.2022г. по внохд № 1274/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е потвърдена. Събрани са гласни доказателства-показанията на свидетелите Д.Ч. и Н.Д.. Фактическият състав на нормата по чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда /имуществена или неимуществена/ претърпяно от лице, незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Безспорно по делото се установи, че воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл.290, ал.1 от НК- за лъжесвидетелстване е приключило с постановяване на оправдателна присъда. Безспорно по делото се установи –от ангажираните гласни доказателства, че ищецът е бил притеснен. Но, по никакъв начин не се установи по делото, че притесненията на ищеца се намират в причинно-следствена връзка с обвинението по чл.290, ал.1 от НК. Ангажираните гласни доказателства установяват, че ищецът е бил притеснен, затворил се е в себе си поради проблемите, които имал със съпругата си, тъй като се разделили, предстоял бракоразводен процес. Притеснявал се е, че родителските права по отношение на децата ще бъдат предоставени на майката, силно е бил притеснен от отразяването в медиите на инцидента с детето и пр. Установява се от данните по делото, че ищецът и съпругата му са имали проблеми в отношенията си, в който смисъл са ангажираните гласни доказателства, приложените писмени такива: съдебно решение за допуснат развод, водено ДП 7319/2018г. по заявление на детето на ищеца, прекратено с постановление от 21.09.2018г. По делото категорично се установи, че търпените от ищеца вреди са вследствие на публикации в медии, които обаче не са свързани с обвинението по чл.290, ал.1 от НК, както и вследствие на влошените взаимоотношения със съпругата му, които са били предмет на разглеждане в бракоразводния процес помежду им. Разгласените обстоятелства в медиите, които са довели до уронване на престижа на ищеца в обществото, накърняване на доброто му име, чест и достойнство-в който смисъл са събрани непротиворечиви гласни доказателства, не е осъществено от органите на ответника по повод воденото досъдебно производство по обвинението по чл.290, ал.1 от НК. По делото не са ангажираха доказателства, които да доказват незаконосъобразност на действията на органите на ответника при изпълнение на задълженията им за осигуряване на достъп до информация на съответните медии. Съдът приема, че доказаните преживени от ищеца негативни емоции, болки и страдания не са вследствие на воденето срещу него обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК, по което впоследствие е оправдан. Както се посочи по-горе, обезщетение се дължи за действително претърпени от ищеца вреди, при наличието на пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение за престъпление от общ характер, като размерът се определя по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице негативни преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще приключи процеса и чувство за несправедливост, в случай, че е убеден, че е обвинен без никакво доказателство или ако е бил осъден без достатъчно доказателства или при допуснати нарушения в хода на наказателното производство. Във всички случаи от момента на привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението на 05.05.2021г. до влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е търпял тези вреди, за които не необходимо да се сочат и събират нарочни доказателства. Става дума за обичайни, предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на психиката и личността на пострадалия неимуществени вреди, които е логично да настъпят и съдът приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за престъплението, за което се е водело наказателно производство. В този смисъл е утвърдената съдебна практика. Тези вреди настоящият съдебен състав определя на стойност 2000 лева, като съобрази продължителността на наказателното производство. Искът като основателен за посочената сума следва да се уважи, а за разликата до претендираното обезщетение от 30 000 лева като неоснователен, тъй като е недоказан следва да се отхвърли. По претенцията за разноски: На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество ••••• и П. Д.“ 3 050 лева разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съдът