Решение № 1409 от 19.7.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 431/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията. Образувано е по жалба на Е. Ж. Е. от [населено място] срещу Разрешение за строеж № 433 от 17.10.2023 г., издадено от главен архитект на община Сливен, с предмет: "Подмяна на дървена покривна конструкция“ на жилищна сграда в УПИ IV-298, кв.338 по плана на [жк] [населено място], [улица], сграда с идентификатор 67338.516.298.1 по КК на гр.Сливен. В жалбата и уточняващата молба от 20.12.2023г. са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че като собственик на самостоятелен обект в двуетажната жилищна сграда, оспорващият не е участвал в общо събрание на етажните собственици, не е давал съгласие за извършване на строителните работи по Разрешение за строеж № 433 от 17.10.2023 г., липсвало съгласие от всички собственици в етажната собственост. Твърди, че допуснатите с разрешението за строеж работи водят до засягане на общи части на сграда в режим на етажна собственост, поради което за изпълнението им е било нужно предоставяне на съгласие от всички собственици на обекти. Моли съда за отмяна на разрешението за строеж, издадено от главния архитект на Община Сливен. В съдебно заседание оспорващият чрез процесуален представител – адв. М. С. АК Сливен поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Сливен не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност. Заинтересованите страни - Н. Ж. В., С. Д. В. и В. Д. В., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Х. АК С. оспорват жалбата, като твърдят, че ремонтът на покривната конструкция е неотложен. Молят съда да отхвърли жалбата. Претендират разноски. Представят писмени бележки. Административен съд Сливен намира жалбата на Е. Ж. Е. срещу Разрешение за строеж № 433 от 17.10.2023 г., за подадена в законоустановения срок за оспорване /разрешението е връчено на 30.10.2023г.- /л.12/, а жалбата е входирана в Община Сливен на 08.11.2023г. - /л.4/, от лице с правен интерес /според н. а. № 51, том ХVIII, дело № 5443 от 1997г., Е. Ж. Е. е придобил право на собственост върху ••етаж в сграда, представляващ апартамент от 114 кв.м. с административен адрес [населено място], [жк] [улица] – /л.29/ и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА. Видно от доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка: Според н. а. № 140, том III, дело № 1298 от 1986 г., заинтересованата страна Н. Ж. В. е придобила право на собственост върху •• етаж в двуетажна жилищна сграда, представляващ апартамент от 114 кв. м. с административен адрес [населено място], [жк] [улица] – /л.8/, построен върху държавна земя. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 9400-14810/20.07.2023г., издадено от община Сливен Д. Д. В. е оставил като наследници Н. Ж. В., В. Д. В. и С. Д. В../л.9/. На 13.08.2023г. Н. Ж. В. е подала искане вх. № 9400-19078/13.09.2023 г. до Главния архитект на Община Сливен за издаване разрешение за строеж за подмяна на дървена покривната конструкция на обект – жилищна сграда в УПИ IV-298, кв.338 по плана на [жк] [населено място], [улица], сграда с идентификатор 67338.516.298.1 по КК на [населено място]/л.6/. Към искането е приложена скица № 1782/21.07.2023г. на имота /л.7/, нотариален акт /л.8/ и удостоверение за наследници /л.9/, конструктивно становище от инженер конструктор, ведно с приложения /л.13/. За реализиране на проекта на главния архитект на Община Сливен било предложено да издаде разрешение за строеж на основание чл. 145, ал. 1 от ЗУТ. На 17.10.2023г. на Н. Ж. В. и на Е. Ж. В. било издадено разрешение за строеж № 433 от 17.10.2023 г., от главен архитект на Община Сливен с предмет: "Подмяна на дървена покривна конструкция“ на жилищна сграда в УПИ IV-298, кв.338 по плана на [жк] [населено място], [улица], сграда с идентификатор 67338.516.298.1 по КК на [населено място] при следните условия: На основание чл. 148 ал. 1, 2 и 4, и при условията на чл. 147 ал.1 т.3, ал. 2 и чл. 153 ал.1 от ЗУТ във връзка с § 53 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗИДЗУТ да извърши основен ремонт на покрива - като демонтира старата конструкция, изгради нова и я покрие с дървена обшивка и керемиди, на съществуваща двуетажна жилищна сграда в УПИ IV - 298, кв.338 по плана на [жк], [населено място], [улица], сграда с идентификатор 67338.516.298.1 по КК, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространствен и без да изменя сградата в хоризонтално и вертикално отношение, съгласно представено и съгласувано на 14.09.2023г. Конструктивно становище с указания за начина на изпълнение. По делото е изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. З. Д. - с.и., чието заключение е прието без заявено оспорване от страните и се кредитира с доверие от съда. При извършен оглед на място вещото лице констатира следното: Сграда с идентификатор 67338.516.298.1 е на два етажа, с два самостоятелни обекта на собственост-жилища на първия и на втория етаж, всяко собственост на страните поотделно; сградата е построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя; покривната конструкция е дървена, покритието е с керемиди върху дъсчена обшивка; между керемидите има видими пролуки, през които е прониквала дъждовна вода върху конструкцията на покрива, таванската плоча и прилежащите зидове; дъсчената обшивка под керемидите е прогнила, има овлажнени, изгнили и провиснали елементи от дървената носеща конструкция на покрива-попове, столици, ребра, които са с нарушена устойчивост и напречно сечение и носимоспособност и се нуждаят от подмяна; съгласно приложеното към заявлението за издаване на разрешение за строеж конструктивното становище изготвено от строителен инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, не се предвижда промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, нито изграждане на нови стоманобетонови елементи, а желанието на възложителя е да се демонтира целия покрив, след което да се изгради нова конструкция; за възложител са вписани собствениците на самостоятелни обекти Н. Ж. В. и Е. Ж. В., но заявлението за издаване на разрешение за строеж е подписано и подадено само от Н. В.. Въз основа на установеното експертът инж. З. дава заключение, че с оспореното разрешение за строеж на Н. Ж. В. и на Е. Ж. В. се разрешава строеж „Подмяна на дървена покривна конструкция“ на жилищна сграда в УПИ IV-298, kb. 338 по плана на [жк] [населено място], [улица], сграда с идентификатор 67338.516.298.1, като същото е издадено при условията на чл.147 ал.1 т.З и ал.2 и чл.153 ал.1 от ЗУТ за основен ремонт на покрива на съществуващата двуетажна сграда с идентификатор 67338.516.298.1 - като се демонтира старата конструкция, изгради нова и се покрие с дървена обшивка и керемиди, без промяна височината и предназначението на подпокривното пространство и без да се изменя сградата в хоризонтално и вертикално отношение и съгласно съгласувано Конструктивно становище с указания за изпълнение. Вещото лице сочи, че оспореният административен акт Разрешение за строеж № 433/17.10.2023 г. е издаден на основание Заявление за издаване на разрешение за строеж вх. № 9400- 16724/13.09.2024 г. само от името на Н. Ж. В., с. на •• етаж от сградата, придружено със скица №1782/21.07.2023 г. и Конструктивно становище с указания за изпълнение на основен ремонт-подмяна на дървената покривна конструкция на жилищна сграда в УПИ IV-298 кв. 338 по плана на [жк] [населено място], приложено по делото. Към заявлението е приложен документ за собственост нот. акт № 140 том III дело №1298/1986 г. на името на Н. Ж. В. за собственост на •• етаж от процесната сграда с 1/2 ид. част от общите части, като няма данни за съгласие на другия съсобственик на общата част /покрив/ за основния ремонт - Е. Ж. Е., който според н. а. № 51, том ХVIII, дело № 5443 от 1997г. е придобил право на собственост върху първи етаж в сграда, представляващ апартамент от 114 кв.м. с административен адрес [населено място], [жк] [улица]; Експертът дава становище, че ако не се ремонтира покривната конструкция, освен че течовете ще продължат да увреждат конструкцията надолу (плочи, греди и колони, зидове), може да се стигне до поддаване и разрушаване на част от дървената носеща конструкция на покрива, което дава основание на вещото лице да счита, че ремонтът на покрива е неотложен. В съдебно заседание на 25.06.2024г. вещото лице уточнява, че не са спазени всички изисквания за издаване на разрешението за строеж, предвид липсата на съгласие на другия съсобственик, като дава предложение да не се извършва премахване на целия покрив, а да се премахнат само керемидите и да се подменят само компрометираните конструктивни елементи, за да не се оскъпява ремонтът. Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, което съдът, като обосновано и компетентно изготвено, възприема изцяло. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна и направи следните правни изводи: Разрешението за строеж е издадено от главния архитект на Община Сливен, който е материално и териториално компетентния орган, съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ според местонахождението на процесния имот, в необходимата писмена форма, като съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Съдът обаче констатира, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. По аргумент от чл. 148, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината в полза на възложителя на строежа, въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183 от ЗУТ. По смисъла на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в случаите на надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, строителството се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост / чл. 183, ал. 2 от ЗУТ /. В чл. 38 от Закона за собствеността изчерпателно са изброени общите на всички собственици части от сгради, в случаите в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като съгласно текста на нормата покривите изрично са посочени като обща част. Според чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ като предпоставка за разрешаване на преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, когато се променя на предназначението му; отнемат се общи помещения и площи или части от тях и се променя предназначението им; съществено се изменят общите части на сградата; свързват се вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; прекарва се нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; променя се предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Съгласно §5 т.42 от ДР на ЗУТ, "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Съгласно чл.147 ал.1 т.3 и ал.2 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти-частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство. В тези случаи се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им. Съгласно чл. 153. ал.1 в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост. В разрешението за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. Съгласно чл.148 ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота. В конкретния случай собственици на жилищната сграда, за ремонта на покрива на която е издаденото разрешение за строеж, са страните по делото. От изложеното следва, че е необходимо съгласието им, като собствениците на имота, за да се извърши основен ремонт на общата част - покривната конструкция на сградата. Видно от доказателствата по делото, Заявлението за издаване на оспореното разрешение за строеж с вх. № 9400-16724/15.08.2023 г. е подадено само от името на Н. Ж. В., собственик на втория етаж от сградата, с приложен към заявлението нотариален акт. Заявление не е подадено и подписано от името на другия с. – оспорващият Е. Е., нито от името на заинтересованите страни С. Д. В. и В. Д. В., като в хода на административното производство не е представено нотариално заверено съгласие от същите за предвидения основен ремонт, нито е приложен документ за собственост, удостоверяващ собствеността на оспорващия върху първия етаж от сградата. Липсва и приложен документ за съгласието им за извършване на основен ремонт на покривната конструкция. Както се отбеляза съгласно чл.148 ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота. В конкретния случай собственици на жилищната сграда, за ремонта на покрива на която е издаденото разрешение за строеж, са страните по делото. От изложеното следва, че е необходимо съгласието им, като собственици на имота, за да се извърши основен ремонт на общата част - покривната конструкция на сградата. Безспорно жалбоподателят Е. има качеството на заинтересована страна по чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Същият не е уведомен за започналото административно производство, респ. не е дал изрично писмено съгласие за ремонта на покрива. Не са уведомени, респ. не са дали съгласие и другите заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ - С. и В. В.. Доколкото такова съгласие липсва е налице съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, което налага отмяна на оспорения административен акт. Не могат да бъдат споделени доводите на заинтересованата страна, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 185, ал. 4 от ЗУТ и съгласие на останалите собственици не е необходимо. В случая намира приложение хипотезата на чл.183 ал.1 от ЗУТ и чл.185 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като се касае за строеж – основен ремонт на покрив, който е обща част, поради което е необходимо нотариално заверено съгласие на собствениците на общата част от сградата. Предвид установеното въз основа на доказателствата по делото, съотнесено към приложимата нормативна регламентация, съдът намира, че административният орган, в лицето на Главният архитект на Община Сливен, при одобряването на проекта и издаването на Разрешение за строеж № 433 от 17.10.2023 г., е допуснал нарушения на изискванията на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Тези нарушения /поотделно и в тяхната съвкупност/, доколкото са свързани с неспазване на изисквания, правила и нормативи, установени с императивни правни норми, съдът квалифицира като съществени, поради което водят до отмяна на издадения акт, като незаконосъобразен. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна. Предвид изхода на делото на оспорващия следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева, заплатени за държавна такса, 428 лева за изготвяне на СТЕ, както и 750 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските в общ размер от 1 188 лева следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган. Ето защо, на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен