Решение № 3369 от 2.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Подадена е касационна жалба от „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, представлявано от управителя М. Н. В. срещу Решение № 1762/07.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203131/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 51/18.06.2023г. издадено Директора на Басейнова дирекция за Черноморски регион. В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. Сочи, че въззивният съд не е съобразил възраженията на дружеството, изложени във въззивната жалба по отношение на правната квалификация на нарушението. След изложение на фактите установени в НП, релевира довод, че към тях е приложима санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не посочената в НП на чл.200, ал.1, т.19 от ЗВ. Прави извод, че дружеството е наказано за нарушение, което не е извършило и, че като не е обсъдил направеното от дружеството възражение, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Прави извод за неправилност на съдебното решение, иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отменено НП. Иска присъждане на сторените разноски. Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1762/07.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203131/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 51/18.06.2023г. издадено Директора на Басейнова дирекция за Черноморски регион и е осъдено дружеството да заплати на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски регион юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.. С НП е наложена на „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, представлявано от управителя М. Н. В. „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. на основание чл.200, ал.1, т.19 от Закона за водите. За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 16.11.2022г. е извършена проверка на място в ПИ с [идентификатор] /нов [идентификатор]/ по КК и КР на гр. Варна и документална проверка по разрешително за водовземане от минерални води № 21610067/19.10.2016г., чрез сондаж Р-209х „Ису Инвест-Варна“, намиращ се в описания имот с титуляр „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД. При проверката е констатирано, че на посочената в НП дата водовземното съоръжение се експлоатира от титуляра на разрешителното за питейно-битово снабдяване и за други цели на жилищен комплекс от затворен тип в същия поземлен имот, без да е учредена Санитарно- охранителна зона, като по този начин е налице отклонение от условията по т.6 от раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ от разрешително № 21610067/19.10.2016г. за водовземане на минерални води. Направен е извод за осъществен състав на нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и е съставен АУАН. В законния срок не са постъпили възражения. АНО, възприел констатациите в АУАН и издал НП. Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел, че деянието е съставомерно и потвърдил НП. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Спорният пред въззивната инстанция въпрос, пренесен и в касационното производство е: наличието на противоречие между фактите установени от АНО и законовият текст, по който е наказано дружеството за извършеното административното нарушение. В мотивите на касираното решение този спор не е намерил отговор. Не е направена преценка относно твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба, че по отношение на установеното деяние е приложима разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не посочената в НП на чл.200, ал.1, т.19 от ЗВ. Не са изложени конкретни мотиви относно това възражение на дружеството. Такива не се извличат от съдържанието на съдебния акт. Не са изложени и конкретни мотиви относно изводът на съда за правилното приложение на санкционната норма в НП. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК решението на въззивния съд да съдържа мотиви, в които „се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.“ Мотивите на решението представляват съображенията на съда обосноваващи неговият акт в писмена форма. Предвид правното им значение за проверката на решението е убедителността му имат уредба в чл.305 от НПК и 339 от НПК. Към въззивното решение е приложима уредбата дадена в чл. 339 от НПК. Съгласно чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК „В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.“ и „Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.“ Предвид спецификата на нормативната уредба на оспорването на НП, а именно, че въззивният съд се явява първата по ред съдебна инстанция извършваща проверка на установените от АНО факти и приложеният към деянието закон, към съдържанието на въззивното решение е относима и разпоредбата на чл.305 от НПК. В разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е поставено изискване решението на въззивния съд да съдържа мотиви, в които следва да „се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.“ От анализа на разпоредбите на чл.339, ал.1 и ал.2 вр. чл.305, ал.3 от НПК и от съдебната практика се констатират следните изисквания към мотивите на решението – първо, да са изчерпателни (пълни); второ, да не са противоречиви и трето, да не бъдат в противоречие с диспозитива. При липса на мотиви се приема, че липсва част от решението на съда. На липса на мотиви се приравнява наличието на неясни, непълни и противоречиви мотиви и когато, от последните не може да се изведе ясно волята на съда. Липсата на мотиви влече отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане, предвид наличието на абсолютно процесуално нарушение (в този смисъл Чинова, М.; Митов, Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, Сиела Норма АД, София, стр.486). В решението предмет на проверка в настоящото производство бланкетно е описано деянието, като не са изведени съставомерните му признаци, както и не е посочено кои доказателства обосновават извода за съставомерност - нарушение на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Не е посочено защо съдът приема, че е приложен правилно материалния закон от АНО. Не е даден отговор на възражението на жалбоподателя относно квалификацията на нарушението, т.е. относно приложимият към деянието закон – нарушение на изискването на чл.339, ал.2 от НПК. По този начин, като не е изградено съгласно чл. 339, ал.2 вр. чл. 305, ал.2 от НПК мотивирането на съдебния акт, страните и касационния съд са изправени „пред хипотезата на частична липса на решаващи мотиви, който порок всякога е основание за отменяване на постановения съдебен акт.“ ( в този смисъл Решение № 44 от 31.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 971/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията - П. К.). На горните съображения Решение № 1762/07.12.2023г. постановено по НАХД № 20233110203131/2023г. по описа на ВРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който след като установи фактите, следва да даде отговор и на въпроса - кои са съставомерните признаци на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството и оттам какво административно наказание следва да му бъде наложено и по коя правна норма. Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение, по което следва да се произнесе въззивния съд при второто разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,